Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Битката за осигурителните прагове набира скорост

Работодатели и синдикати стягат редиците за отпор срещу недомислията в правителствената оферта

В момента в България на трудов договор работят 1 814 000 души. От тях 1 076 000 се осигуряват върху минималната работна заплата. Което ще рече, че основната тежест пада върху останалите 738 000 редовни платци. В Националния осигурителен институт са регистрирани също около 350 000 самоосигуряващи се. Те обаче не помагат кой знае колко, защото масово плащат върху задължителния за тях минимум от 170 лв. Почти 1 милион работещи изобщо нямат договор и за тях не се плащат вноски в НОИ. Както казва заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Дикран Тебеян: “Ние лъжем държавата, че плащаме осигуровки, а тя ни лъже, че ще намали размера им и ще ни дава пенсии.”
Ако теглим чертата, ще излезе, че по-малко от 2 200 000 души пълнят пенсионния фонд. А всеки месец пред гишетата в пощите се редят 2 400 000 пенсионери. Парадокс, с който България е уникална в света.
По принцип никой не оспорва необходимостта от това сивата икономика да бъде изкарана на светло и работодателите, които сега крият осигуровки, да бъдат накарани да плащат, ако не върху истинските, то поне върху малко по-високи заплати. Съществува реална опасност обаче, типично по български, с въвеждането на задължителни осигурителни минимуми по професии и браншове

Покрай бълхата да пламне и юрганът

Битката за и против осигурителните прагове обещава да се превърне в един от най-мащабните пазарлъци в битието на царското правителство. Залогът не е малък - още 400 милиона лева трябва да бъдат измъкнати от джобовете на работодателите, а и на наемните работници и служители, и вкарани в държавния пенсионен фонд само през 2003 г. За разлика от традиционните мачове в тази надпревара отборите не са два, а три - в двата края на ринга помпат мускули държавата и бизнесът, а между тях се лутат синдикатите. Те самите май все още не са наясно на чия страна са всъщност.

Първи рунд

В него социалното министерство и Националният осигурителен институт (НОИ), тоест държавата, определено водят по точки. Вицепремиерът и социален министър Лидия Шулева и шефът на НОИ Йордан Христосков хвърлиха ръкавицата пред напълно неподготвения противник, като сложиха на масата конкретни числа за задължителни осигурителни минимуми по браншове и професии.
Всъщност в случая става дума за типичен блицкриг (светкавична война). Министър Шулева уж случайно спомена пред “Капитал” идеята за осигурителните прагове и тя стана популярна на 20 април т.г. Работодатели и синдикати реагираха с мърморене, но не приеха нещата достатъчно сериозно. Точно месец по-късно - на 22 май т.г., офертата на кабинета беше готова. Вицепремиерът я връчи на социалните партньори с ултиматум: “Ако до две седмици не сте готови с общо добре аргументирано алтернативно предложение, тези прагове ще бъдат въведени с административен акт от началото на 2003 г.”

Втори рунд

Той тече в момента. В него работодателите стягат редиците и водят виртуална война срещу държавата на страниците на печата. От време на време изпращат на кабинета и по някое гневно официално становище.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюзът на работодателите в България (СРБ) отхвърлят изцяло идеята за осигурителните прагове. Според БТПП въвеждането на минимален осигурителен доход по отрасли и професии противоречи на конституционните принципи за еднакви правни условия за стопанска дейност и равенство на гражданите пред закона, както и за недопускане на ограничения на правата или привилегии, основани на образование и професия.
Определянето от НОИ и МТСП на осигурителни прагове е опит за командно-планови и административен диктат върху пазара на труда, убедени са в СРБ. Българската стопанска камара единствена от работодателските организации подкрепя въвеждането на минимумите по принцип, остро оспорва обаче конкретната оферта на правителството.

Безпокойството на бизнеса е съвсем основателно

например що се отнася до групирането на отраслите и свързаните с тях минимални суми в предложената от кабинета и НОИ таблица. Защото от януари 2003 г. осигуровките ще се начисляват и плащат най-малко върху осигурителните прагове, дори ако съответният работник или служител в действителност получава по-ниска заплата, категорично е намерението на държавата.
Такава диспропорция съществува в много браншове. Шивашката промишленост е христоматиен пример в това отношение. Там конкуренцията принуждава поддържането на ниска себестойност на продукцията и възнагражденията почти никъде не надвишават минималната заплата от 100 лв. Според офертата на кабинета обаче шивачките попадат във втора група и трябва да се плащат осигуровки върху 120 лв., тъй като те са “нискоквалифицирани работници в производството на текстил, изделия от текстил и облекло”.
Подобен е случаят с първа група, където най-ниският праг е 240 лв. “А там освен НЕК и “Нефтохим”, известни с високите си заплати, попадат и ВиК-дружествата, които в масовия случай плащат малко. Същото се отнася до минния бранш - там

Само три дружества влизат в тези рамки

да не говорим за производството на каучук и пластмаси, кожарската и обувната промишленост от втора и трета група. В пета група пък влизат и научно-изследователските и развойни звена, чиито заплати са много по-ниски от тези в застрахователния бранш, и операциите с имоти”, обяснява заместник-председателят на БСК Дикран Тебеян. “Например в “производство на превозни средства” се обединяват производството на автомобили, вагони и локомотиви и производството на велосипеди; а в “други дейности, обслужващи обществото и личността”, се включват както събирането на отпадъци, така и залаганията и хазарта”, добавят от БТПП.
Според синдикатите не е логично праговете да бъдат обвързани със средните работни заплати в различните браншове. Предложените минимални осигурителни доходи са по-високи от средните заплати в някои отрасли, сочи анализ на КТ “Подкрепа”. “Предложеният минимален осигурителен доход средно за отрасъл производство на лицеви кожи е 160 лв., а средната заплата в бранша е 149.30 лв.”, аргументира се вицепрезидентът на синдиката Димитър Манолов. Двеста и десет лева е средният минимален праг за преработващата промишленост, а там средната заплата е 167.21 лева. Аналитичните специалисти, които работят в добивната промишленост, са със средни заплати от 396.71 лева, а предложеният осигурителен доход е 450 лева. Помощният персонал в същия бранш получава средно 239 лева, а определеният минимален праг е 260 лева.

Не по-малко

Проблематично е групирането по професии

и длъжности. “Според националния класификатор на професиите за ръководни специалисти се смятат не само мениджърите, но и началник-отделите, за които задължителен минимум от 610 лв. например, както е в първа група, е абсолютно нереалистичен”, твърди Тебеян. Друг пример за недомислие е категорията “аналитични специалисти”. В нея безспорно влизат учителите и възпитателите с висше образование, дори тези в детските градини. Там трудно могат да се скрият доходи, заплатите са известни и нямат нужда от коментар. Според таблицата на кабинета и НОИ обаче тези “аналитични специалисти” трябва да се осигуряват най-малко върху 240 лв.
“Няма да задължаваме фирмите да вдигнат заплатите до новия осигурителен минимум”, великодушно обеща Шулева. Засега отшумя публично споделеното без предварителни обсъждания намерение на зам. финансовия министър Гати ал Джебури праговете да важат и за плащане на данъци. То впрочем беше и абсолютно незаконно, защото според българската конституция данъците се определят съобразно дохода и имуществото.
Въпреки това работодателите, чиито работници и служители получават възнаграждения, по-ниски от задължителните прагове, ще бъдат несправедливо ощетени и поставени в неизгодна позиция спрямо останалите. “Те ще трябва да плащат осигуровки за сметка на печалбата на предприятието - т.е. от оборотните средства и от тези, предназначени за инвестиции и други необходими разходи, непризнати за такива по Закона за корпоративното подоходно облагане”, твърдят от БТПП.
“Както и да свалим сумите, пак ще има хора, които получават по-малко, а трябва да се осигуряват върху повече. Въпросът е обаче те да са двама до петима души в едно предприятие, а не половината или повече”, смята Дикран Тебеян.

Работодателите остро критикуват и методиката

по която са изчислени предложените от правителството задължителни осигурителни минимуми. “Проектът за диференцирани прагове е изработен въз основа на данни от статистиката и от персоналния регистър на НОИ. Взети са предвид и очакванията за средни заплати в отделните отрасли през следващата година. Тези числа са 70% от прогнозираните средни заплати по групи професии и браншове през 2003 г.”, обясни управителят на НОИ Йордан Христосков. Праговете ще бъдат променяни всяка година в зависимост от ръста на възнагражденията.
Експерти поясниха, че офертата на кабинета всъщност е изчислена върху средните заплати по групи браншове за миналата година. Пресметнати са 70% от тях и са умножени по очакваната инфлация за 2002 г. и 2003 г. Остава тайна обаче защо точно 70%. Това е доста висока летва, защото съотношението минимална към средна заплата в почти всички професии и браншове е по-малко от 70%.
Всъщност не е ясно и на каква база е изчислено очакваното нарастване на средната работна заплата за 2002 г. и 2003 г., репликират от търговско-промишлената палата. КНСБ пък изобщо не приема подхода в осигурителните минимуми да се отразява нарастването на работните заплати до края на тази година, както и прогнозното нарастване за следващата година. Стопанската камара категорично възразява срещу авансовото включване на инфлацията за 2003 г. като критерий за определяне на минималните осигурителни прагове. “Осигурителните вноски върху тези суми ще се плащат от януари догодина, а въпросната инфлация ще бъде достигната чак в края на годината”, аргументира се Дикран Тебеян.
Истината е, че ако бъдат въведени в този вид,

Осигурителните прагове ще имат обратен ефект

“Ако държавата прекали, ще последва вълна от преназначения на по-ниски длъжности или пък намаляване на заплати и изравняването им с осигурителните прагове на съответната група и професия”, прогнозира Тебеян. “Освен това предприятията ще изберат отрасъл с по-нисък осигурителен доход, защото при съдебната регистрацията и без това се записват много дейности”, предполага вицепрезидентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов.
“Сивият сектор съвсем ще посивее. Съвсем ще престанат да плащат и тези, които сега дават, макар и малко”, смята Величка Рангелова, икономически експерт на “Промяна”.
Самите работници ще имат интерес да подкрепят тези опити за заобикаляне на поредната административна принуда не само за да не противоречат на шефа, а и по чисто прагматична причина - въвеждането на осигурителните прагове ще бръкне и в техния джоб, тъй като ще увеличи и личната осигурителна вноска.
Авторите на проекта също са наясно с това и

Очакват опити за надхитряне на системата

чрез назначаване на квалифицирани хора на по-ниски длъжности или за смяна на отрасловата принадлежност на фирмите. Въпреки това те са сигурни, че въвеждането на осигурителните минимуми ще извади на светло част от сивата икономика, в която по-голямата част от заплатата се дава “под масата”.
Ефектите от тази мярка ще бъдат рязък скок на безработицата, свиване на светлия и увеличение на сивия сектор на икономиката и загуба на единственото останало конкурентно предимство на българските износители и оттам - по-нататъшно нарастване на търговския дефицит на България, убедени са в Съюза на работодателите. “Тези прагове в момента са неуместни. Проблемът не се състои в това, че работодателите не искат да плащат реални осигуровки, а в това, че Кодексът на труда ги принуждава да търсят пътища да заобикалят задушаващите ги закони. Очевидно е, че първо трябва да се приеме съвсем нов Кодекс на труда”, заяви председателят на СРБ Васил Василев.
Съюзът продължава да поддържа идеята си осигуровки за задължителна пенсия да се плащат само върху минималната заплата. За остатъка от дохода си

Всеки човек да има право да решава сам

дали да направи вноска в частен пенсионен фонд или да инвестира другаде. Според сметките на СРБ, ако сега плащаме върху осигурителен доход от 100 лв., колкото е минималната заплата, след 37 години ще получаваме държавна пенсия от 50 лв. Ако в същото време слагаме също толкова голяма вноска в частен пенсионен фонд при лихва от пет процента, след 37 години ще се радваме на допълнителна пенсия между 280 и 300 лв. Ако обаче правим осигуровки върху 250 лв. в НОИ, както е средностатистическото положение сега, след време ще получим само 90 лв. пенсия. “Ако нашата идея се осъществи, в бюджета на НОИ естествено ще се появи дефицит, но той трябва да бъде запълнен с приходите от приватизация, концесии и външни инвестиции”, каза още миналата година Васил Василев.
“Под достойнството ми е да коментирам такива несериозни схеми, писани на коляно”, контрира тогава управителят на НОИ Йордан Христосков. Той пресметна, че, ако всички се осигуряват само върху минималната заплата, дори при 100-процентова събираемост в бюджета на НОИ ще влизат едва 80 млн. лв. месечно. А са необходими между 225 млн. и 230 млн. лв. “Това означава 1.7 млрд. лв. годишен дефицит, който е невъзможно да бъде покрит от другаде”, категоричен е Христосков.
“Революционно” предложение има синдикатът “Промяна”: “Ако заплатите се увеличат двойно, постъпленията в пенсионния фонд също ще скочат два пъти”, твърди Величка Рангелова. Дребна подробност е, че Рангелова пропусна да обяви откъде ще осигури парите за двойното повишение на заплатите. Друг начин, пак според нея, за решаване на проблема бил държавата да отпусне кредит на фонда за сметка на увеличаване на вътрешния дълг.
Ако държавата държи на осигурителните прагове, най-удачният вариант е като задължителни минимуми да се използват минималните заплати за отделните длъжности по отрасли, предлагат от БСК. Идеята е

Минималните заплати по професии да се договарят

между синдикати и работодатели и да се записват в браншовите колективни договори. Сега в колективните договори обикновено се посочва само минималната заплата за бранша или за отделното предприятие.
Според БТПП пък не администрирането на отношенията, а стимулиращите мерки ще дадат реален резултат. “Само реалните стимули за осигуряване от гражданите (които включват и гарантиран размер на пенсията, покриваща необходимите жизнени разходи) ще ги накарат да плащат осигуровки съразмерно или по-големи от получаваното от тях възнаграждение”, твърдят в палатата.
Работодателите нямат намерение да приемат осигурителните прагове без никакъв ответен жест от страна на държавата.

В замяна кабинетът трябва да освободи фирмите

от задължението им да плащат от джоба си първите три дни от болничните, настоява бизнесът. По неофициална информация в НОИ са склонни сериозно да се замислят върху това искане и да го изтъргуват срещу много по-важните за пенсионния фонд задължителни осигурителни минимуми.
Всъщност въвеждането на задължителни осигурителни минимуми евентуално ще реши само част от проблема с осигуровките - ще бръкне по-дълбоко в джобовете на работодателите, които и сега плащат, но по-малко. С тази мярка

Държавата няма да изкара на светло измамниците

които наемат работници на черно и не внасят абсолютно нищо в социалните фондове. За тях кабинетът готви друг “удар” - задължителното регистриране на всички трудови договори в НОИ ден преди началната им дата. По този въпрос мненията на работодателските организации са от “осанна” до “разпни го”.
БСК приветства идеята и съобщи, че е договорила с НОИ регистрацията на трудовите договори, подаването на декларациите и изплащането на осигурителните вноски да може да става и по електронен път. За самата БСК това е много изгодно, тъй като тя издава сертификати за електронен подпис.
Замисълът на правителството за задължително предварително регистриране на всички трудови договори ще затрудни изключително много работодателите и работниците и ще бюрократизира неимоверно много процеса, скачат обаче от БТПП. Палатата категорично възразява срещу въвеждането на подобен нов регистър, който ще ангажира нови сили, средства и време на работодателите и работниците.

Трети рунд

в битката за осигурителните прагове предстои може би към края на юни т.г. Тогава “противниците” най-после ще се срещнат в реален открит двубой, въоръжени с разчети и аргументи. Вицепремиерът Лидия Шулева гарантира, че правителството и НОИ ще приемат всички предложения на социалните партньори, които са разумни и добре аргументирани. Освен това те трябва да са съгласувани предварително между работодатели и синдикати.
Все още не се знае какъв ще е окончателният вид на групите браншове и професии и конкретните суми. Със сигурност обаче някакъв вариант на осигурителни прагове ще бъде въведен от началото на следващата година. С обещанието, че ако схемата заработи добре, през 2004 г. ще бъдат намалени осигурителните вноски и ще се увеличат сегашните пенсии.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове