Най-вече заради читателите на двата вестника, за приятелите, които са с нас от началото на 90-те, за всички, които твърдо застанаха до нас в тази мръсна война.

За почти 3000-те души работници и служители, които работят във фирмите от групата ни и които не знаят как да реагират на купищата лъжи и обиди, които се изливат в няколко медии.

Срещу нас, партньорите ни, семействата ни, бизнеса ни и основно вестниците "Капитал" и "Дневник" се води истинска война. Една от най-нечистоплътните, които сме виждали в България след 10 ноември.

Основната цел на тази война е да бъдем лично дискредитирани, а волята на изданията да бъде подчинена.

Тази война започна случайно, без да сме я търсили, дори без да знаем какво става. Започна с една статия в нулевия брой на вестник "Дневник" преди почти година и половина. В статията ставаше дума за търговия с антики, в която е замесен братът на главния прокурор Никола Филчев. Главният прокурор, разбира се, не може да е отговорен за действията на брат си. Въпреки това четири дни по-късно последва не просто взрив, а поредица от експлозии на различни форми на отмъщение и натиск.

Ето част от това, което се случи от 4 февруари миналата година досега:

l Пълна данъчна проверка на 32 фирми и физически лица, по някакъв начин свързани с нас. В един момент в наши фирми проверки извършваха 40 данъчни инспектори.

l От февруари миналата година вестниците "Стандарт" и "Монитор", а отскоро и подгласникът им "Всяка неделя" по БНТ успяха да напишат или изкажат около 50 пъти една и съща лъжа - че двете сделки са незаконни, и да внушават, че издателите на "Капитал" са престъпници. Остават им още 50, за да проверят дали когато лъжата се повтори 100 пъти, ще стане истина.

Разбираме напълно, че през годините много хора имат причина да не са доволни от написаното в "Капитал" и "Дневник" и да мразят техните издатели. Всичката тази злоба се изля. Досега премълчавахме, защото вярвахме, че когато поредната вълна свърши, без да е намерила нещо, всичко ще приключи. Когато поредната проверка свършваше, веднага започваше нова. Никой бизнес не може да издържи безкрайно такъв натиск и тормоз. Очевидно такава е целта.

Сега според разградския прокурор Елена Хаджидимитрова следователите са приключили делото срещу "Каолин" с мнение за прекратяване поради липса на извършено престъпление... Все още чакаме мнението на следователите за "Винпром Дамяница".

Досегашният ни опит показва, че обвинителите ще изфабрикуват нещо ново.

Недоволни са бизнесмените с манталитет от началото на прехода, които мечтаят входно-изходните схеми на източване на държавата да продължават безкрайно. Банките да дават постоянно нови лоши кредити, а те да се пъчат, снимани до поредния корумпиран властник, който е в политиката само за да краде на гърба на обществото.

Недоволни са и тези, които гледат на икономиката на България като на една голяма перална машина за мръсните пари на руската и други мафии.

За далаверите и амбициите на тези хора редакционната политика на "Капитал" и "Дневник" е спирачка и постоянен проблем.

Недоволни са и членовете на широката мрежа от корумпирани и бездарни офицери и сътрудници на бившите служби. С примитивния си нагон за власт, пари и слава интелектуално те продължават да обитават късните дни на перестройката. Тази общност инжектира отрова във вените на българското общество през медиите вече над десет години.

Случайното докопване на тези среди до ресурса на обществената БНТ показва институционалната ни немощ като държава. Оказва се, че "независимите" БНТ и Съвет за електронни медии (не целият, а пет души от него) са станали зависими не от политиците, а от волята и парите на няколко души. Кои са те, какви са целите им? Каква е технологията на това робство?

Това е опасен прецедент за българското общество, защото една обществена институция се използва като инструмент за лична саморазправа, разпространява директни клевети и обиди. Къде е уважението към истината, фактите и плурализма в обществените медии?

Днес целта на атаката сме ние - Иво Прокопиев, Филип Харманджиев, предприятията "Каолин" и "Дамяница". Утре атакуван може да бъде всеки гражданин, бизнес или институция. Кой носи отговорност за това безобразие? Не и тези, които го извършват.

Какво да кажем за някои от магистратите, особено за част от ръководството на прокуратурата? Ролята на тази институция за ефективността на съдебната система е твърде важна и голяма, за да може обществото да си позволи тя да не работи. С прокуратурата има конституционен и структурен проблем. Спомнете си думите на Татарчев - "Над мен е само господ". Никой не е издържал на това изкушение. Обществото няма механизъм на контрол върху дейността на прокурорите. В институцията няма баланс на права и отговорности. Безконтролността й пречи да работи пълноценно.

За съжаление все по-често прокуратурата започва да действа в една посока със съмнителни икономически интереси. Да става пряк участник в процеса на приватизация например. Какво означава например при течаща финална фаза на сделката шефът на "Булгартабак" да е на разпит при прокурор пет часа? В това е принципният проблем.

За да се реши, трябва дебат и реформа в законодателството. Позицията на "Капитал" и "Дневник" в този дебат е ясна и принципна: "Нужен е баланс между права и отговорности." Това не се харесва на тези, които ползват силата на институцията лично.

Съжаляваме за три неща.

Съжаляваме за дискомфорта, който косвено причинихме на хората, които работят с нас, на партньорите си, на приятелите. Благодарим им, че го изтърпяват и ни подкрепят.

Съжаляваме за цената, която тази нещастна държава плаща заради неработещите си институции, подкупните медии, мрежата на бившите тайни служби, ламтежа за лесни пари и правене на бизнес без правила.

Всичко започна от онази случайна статия, свързана с брата на главния прокурор преди година и половина. Никой с никого не е искал да воюва или да напада с нея. Даже преди отпечатването й във вестника не знаехме за нея. Когато една медиа е свободна, тя не може да бъде селективна.

И в това е разликата между свободните и несвободните медии.

Тя струва скъпо.