Концесията - панацеята за дружествата от водния сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Концесията - панацеята за дружествата от водния сектор

Концесията - панацеята за дружествата от водния сектор

Над 7.7 млрд. лв. инвестиции са необходими до 2020 г. за подобряване на водоснабдяването

1781 прочитания

Над 7.7 млрд. лв. са инвестициите, които трябва да бъдат вложени до 2020 г. за подобряване на водоснабдяването на страната. Това показват разчетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), направени във връзка с подготвяната стратегия за развитие, преобразуване и управление на водния сектор. Средствата ще се привличат основно от частни инвестиции и ще се насочат за повишаване на ефективността на водоснабдяването, намаляване на загубите на вода по преносната мрежа, подобряване на качеството на водните услуги и състоянието на дружествата от сектора като цяло. Това са част от целите на подготвяната от ведомството на Костадин Паскалев водна стратегия, чието изпълнение трябва да стартира до края на годината. За разлика от документа, подготвян от предишното правителство, новата стратегия

Планира с близо 2 млрд. лв. повече инвестиции

Тези средства се очаква да дойдат по линия на частния сектор, от предприсъединителните програми на Европейския съюз - ФАР и ИСПА, а също и чрез финансиране от държавния бюджет. Финансирането по европейските програми и съфинансирането от бюджета ще бъде уточнено в актуализирания вариант на Националните програми за икономическо и регионално развитие. С проекти ще се кандидатства за финансиране по ИСПА, а също ще се преговаря и със Световната банка за удължаване на срока на водния заем от 45 млн. долара, който се усвоява от 1998 г. Не е ясно на каква сума от държавния бюджет се разчита за реализацията на водната стратегия. Най-вероятно бюджетът ще участва в реализирането на проектите със съфинансиране по европомощите.
Общата сума, необходима за сектора, е между 7.5 и 7.7 млрд. лв. до 2020 г., като допълнително над 600 хил. лв. са необходими и за изграждане на нови пречиствателни станции за отпадни води. Близо 3.3 млрд. лв. от общата сума са небходими само за рехабилитация на водопреносната мрежа.
Основните проблеми на водоснабдяването са свързани главно с липсата на инвестиции за подобряване на инфраструктурата, неефективното управление на водните дружества и огромните загуби и разхищенията на вода по мрежата. Над 88% от водоснабдителните съоръжения и водопроводи се нуждаят от спешна рехабилитация. Общото водопотребление в страната е между 10 и 12 млрд. кубични метра годишно. От него за питейни нужди се подават 1.1 млрд. куб. метра, от които едва 444.4 млн. куб. метра са полезно използваната вода. Останалото количество се губи по мрежата.
Експлоатацията на системата и предоставянето на водните услуги се извърша от 51 търговски дружества, които са предимно държавна и общинска собственост. Изключение е единствено софийското ВиК, което беше отдадено на концесия на английската компания “Интернешънъл уотър” в края на 1999 г. Дружествата в Сливен, Бургас и Велико Търново също бяха отдадени за стопанисване на частни водни сдружения, но заради нарушения на договорите за тях държавата си възстановява правата за ползване на активите им.
В момента ВиК-фирмите работят с много ниска рентабилност - при ниски цени на водата, високи експлоатационни разходи и огромни задължения от страна на потребителите. По последните данни на регионалното министерството загубите и разходите им за поддържане на мрежата непрекъснато се увеличават, като само за периода 1999-2001 г. разходите им са нараснали с 25%. Дружествата имат натрупани близо 48 млн. лв. дългове за доставки и потребена електроенергия, а несъбраните им вземания от некоректни потребители са близо 55 млн. лв. Общата им счетоводна печалба пък е намаляла от 10 млн. лв. през 2000 г. до 4.9 млн. лв. през 2001 г., а общите им разходи възлизат на 249 млн. лв. за 2001 г. Средната тарифа на водата, при която работят фирмите, е 0.52 лв. на кубичен метър. Най-висока е тарифата на водата за района на Исперих, където тя е 1.43 лв. на кубичен метър.
Основните мерки, чрез които ще се решават проблемите в сектора, са реконструкция на водопреносната мрежа, изграждане на нови и реконструкция на съществуващи язовири за питейно водоснабдяване, изграждането на нови пречиствателни станции за отпадните води и основно чрез промяната на собствеността на ВиК-фирмите.
За осигуряването на необходимите инвестиции се залага основно на частния сектор. Засега не е ясно как планираните инвестиции ще се отразят върху цените на водата. Със стратегията се планира създаване на национален воден регулатор, който ще се занимава с ценообразуването и ще определя тарифите на водата според качеството є и според експлоатационните и капиталови разходи на ВиК-фирмите. Създаването на този орган ще стане след приемането на закон за водния регулатор до края на годината. Едновременно се предвижда и подготвянето на наредба за водните услуги, с която трябва да се определят конкретни норми за работа на ВиК-дружествата с цел намаляване на разхищенията и загубите на вода по мрежата.
Според плановете и на сегашния, и на предишния кабинет концесията си остава

Основната форма за привличане на чужди инвестиции

във водоснабдяването. Освен чрез концесиониране навлизането на частният сектор в областта на водните услуги ще става също и чрез договори за управление на дружествата, договори за предоставяне на услуги и отдаване на дружествата на частни водни сдружения. Ще се прилагат и смесени форми за управление от типа на BOT-схемите, при които частния инвеститор се задължава да изгради даден обект, да го експлоатира за определен период от време, след което го преотстъпва на държавата.
Договори за управление според стратегията са подходящи да се прилагат в случаите, когато трябва рязко да се промени техническият капацитет и ефективността на дадено дружество. Инвестициите в този случай се осигуряват от публичния сектор, а договорите са до три години и с тях дружеството се подготвя за по-голямо участие на частния сектор на по-късен етап. Договорите за предоставяне на услуги пък ще се прилагат за проекти, свързани с намаляване на загубите на вода и подобряване на ефективността на водоснабдителните системи. Такъв тип договори в стратегията се препоръчват за ВиК-дружествата в Силистра, Разград, Добрич, Исперих и Търговище. Срокът на този тип договори е до 10 години и при тях инвеститорът се задължава да осигури инвестиции през първите три години. BOT-схемите са подходящи за градовете, където предоставянето на ВиК-услугите изисква изграждането на голям от финансово и техническо значение обект. Концесионните договори пък са за срок до 35 години и при тях на частния инвеститор изцяло се предоставя управлението на водното дружество. На концесии се очаква да бъдат отдадени още догодина ВиК-фирмите във Варна и Шумен, а на по-следващ етап и дружествата в Перник, Хасково, Кюстендил, Димитровград, Видин, Монтана, Враца и други. Основното предимство на концесията според експертите на Паскалев е, че се осигуряват повече инвестиции и се дава възможност за контрол на частния инвеститор върху оперативната дейност и инвестициите, което е стимул за ефективно управление на цялата дейност на ВиК-дружеството.
Досегашната практика на концесиониране със софийското ВиК обаче се оказа абсолютно неуспешна поне до този момент и донякъде компрометираща концесията като форма за привличане на частни инвеститори за ефективно управление на ВиК-сектора.

Цени на водата за питейни нужди и вложени инвестиции от ВиК-дружествата за 2001 г.
ВиК дружество Цена лв. за куб. м Инвестици хил. лв.
Благоевград 0.47 284
Бургас 0.64 3800
Варна 0.71 1706
В. Търново 0.79 1006
Видин 0.60 1281
Враца 0.57 1627
Габрово 0.75 11772
Димитровград 0.96 518
Добрич 1.23 2550
Исперих 1.41 107
Кърджали 0.51 2248
Кюстендил 0.82 700
Ловеч 0.65 509
Монтана 0.36 2204
Пазарджик 0.50 1846
Перник 0.49 2533
Плевен 0.75 2494
Пловдив 0.58 1138
Разград 1.22 584
Русе 0.56 2874
Силистра 1.10 1964
Сливен 0.72 2217
Смолян 0.73 80
София-окръг 0.67 1243
Стара Загора 0.70 2569
Търговище 1.03 1386
Хасково 1.04 767
Шумен 0.88 2322
Ямбол 0.72 220
София 0.50 27300
Белово 0.68 0
Берковица 0.36 10
Ботевград 0.37 0
Велинград 0.20 38
Кнежа 1.00 78
Кубрат 1.09 92
Панагюрище 0.78 32
Петрич 0.73 0
Пещера 0.52 28
Свищов 0.68 78
Стрелча 0.52 0
Дупница 0.72 311
Ракитово 0.18 0
Сандански 0.26 10

Близо две години от сключването на договора за концесия на софийското ВиК концесионерът - английската компания “Интернешънъл уотър”, предизвиква скандал след скандал. Само в рамките на година тарифата на водата в София беше увеличена два пъти въпреки поемането на ангажимент от страна на “Интернешънъл уотър” да не променя тарифите на водата през първите три години от концесията. Все още рехабилитацията на мрежата е в етап на подготвянето на модел, по който тя ще се извършва, а за подобряване на качеството на предоставяните услуги и работата с клиентите на дружеството не може и да се говори. Масова практика на концесионерът например е редовното спиране на водоподаването във връзка с извършването на аварийни ремонти, без да се уведомяват абонатите на дружеството. Освен че не подобри нивото на обслужване на абонатите, досега концесионерът непрекъснато е забъркван в скандали за източване на средства, а освен това беше санкциониран и за неизпълнение на концесионния договор. Английската компания все още не е стартирала и изпълнението на мащабна инвестиционна програма. Дейността є се ограничава в извършването на частични ремонти по мрежата, за които процедурите се възлагат на неизвестни фирми и извън регламентите на Закона за обществените поръчки. Последно през изминалата седмица стана ясно, че поддържането и експлоатацията на водопроводите в София ще се отдаде от концесионера на друга частна фирма.
Неуспешен се оказа и опитът с отдаването на ВиК-дружествата в Сливен, Бургас и Велико Търново на частни водни сдружения през 2000 г. Заради неизпълнение на договорите вицепремиерът Костадин Паскалев издаде заповед, с която правата за ползване на активите на тези дружества ще бъдат възстановени на държавата. Проверка на МРРБ на трите ВиК показала, че изборът на водните сдружения и процедурата по сключване на договорите с тях е нарушена и е непрозрачна. Договорите за ВиК Бургас и Сливен например са сключени още преди частните сдружения да бъдат регистрирани в съда. Частните сдружения не са представили инвестиционни програми, а самите водни сдружения са избрани при напълно неясни критерии, като е отхвърлен инвестиционен интерес от страна на международни компании като KFW и “Англиан уотър”. Скандалното според експертите на Паскалев е, че договорите за трите ВиК дават право на частните сдружения да ползват земята, върху чиято територия се намират дружествата, безвъзмездно, а цената на правото на ползване се формира само на базата на месечния разход за амортизационни отчисления. От ВиК-“Сливен”, отказаха коментар по повод на заповедта на Паскалев и обясниха, че досега проверка на дружеството от МРРБ не е правена. “Около две години цената на водата в Бургас не беше променяна. На 3 юни тя беше увеличена с 10%, но въпреки това тя е една от най-ниските тарифи за страната. Освен това дружеството вложи инвестиции във водоснабдяването на селищата в Странджа, а също и в реализирането на инфраструктурни проекти в курорта “Слънчев бряг”, коментираха от дирекция “Връзки с обществеността” на ВиК "Бургас". От дружеството във Велико Търново също не коментираха спирането на договорите с водните сдружения. Там обаче цената на водата е една от най-високите за страната - 1.32 лв. за куб. метър. Според бившия министър на регионалното развитие Евгени Чачев, по чието време бяха сключени сделките, нарушения не е имало. “Въпросът за мен е принципен. Създаването на трите водни сдружения беше една от крачките за създаване на по-добри условия за водния сектор. С помощта на Световната банка и на консултант от ЕС бяха избрани ВиК Шумен и Варна за пилотни проекти за отдаване на концесия, а Бургас и Сливен - за разгръщане на частната инициатива във водния сектор. При избора на Сливен и Бургас беше ползван опитът от ВиК - В.Търново, създадено две години преди тях. “Финансовите показатели на ВиК - В. Търново, за периода след създаването на сдружението са значително по-добри от средните за останалите ВиК дружества”, твърди Евгени Чачев.

Над 7.7 млрд. лв. са инвестициите, които трябва да бъдат вложени до 2020 г. за подобряване на водоснабдяването на страната. Това показват разчетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), направени във връзка с подготвяната стратегия за развитие, преобразуване и управление на водния сектор. Средствата ще се привличат основно от частни инвестиции и ще се насочат за повишаване на ефективността на водоснабдяването, намаляване на загубите на вода по преносната мрежа, подобряване на качеството на водните услуги и състоянието на дружествата от сектора като цяло. Това са част от целите на подготвяната от ведомството на Костадин Паскалев водна стратегия, чието изпълнение трябва да стартира до края на годината. За разлика от документа, подготвян от предишното правителство, новата стратегия

Планира с близо 2 млрд. лв. повече инвестиции

Тези средства се очаква да дойдат по линия на частния сектор, от предприсъединителните програми на Европейския съюз - ФАР и ИСПА, а също и чрез финансиране от държавния бюджет. Финансирането по европейските програми и съфинансирането от бюджета ще бъде уточнено в актуализирания вариант на Националните програми за икономическо и регионално развитие. С проекти ще се кандидатства за финансиране по ИСПА, а също ще се преговаря и със Световната банка за удължаване на срока на водния заем от 45 млн. долара, който се усвоява от 1998 г. Не е ясно на каква сума от държавния бюджет се разчита за реализацията на водната стратегия. Най-вероятно бюджетът ще участва в реализирането на проектите със съфинансиране по европомощите.
Общата сума, необходима за сектора, е между 7.5 и 7.7 млрд. лв. до 2020 г., като допълнително над 600 хил. лв. са необходими и за изграждане на нови пречиствателни станции за отпадни води. Близо 3.3 млрд. лв. от общата сума са небходими само за рехабилитация на водопреносната мрежа.
Основните проблеми на водоснабдяването са свързани главно с липсата на инвестиции за подобряване на инфраструктурата, неефективното управление на водните дружества и огромните загуби и разхищенията на вода по мрежата. Над 88% от водоснабдителните съоръжения и водопроводи се нуждаят от спешна рехабилитация. Общото водопотребление в страната е между 10 и 12 млрд. кубични метра годишно. От него за питейни нужди се подават 1.1 млрд. куб. метра, от които едва 444.4 млн. куб. метра са полезно използваната вода. Останалото количество се губи по мрежата.
Експлоатацията на системата и предоставянето на водните услуги се извърша от 51 търговски дружества, които са предимно държавна и общинска собственост. Изключение е единствено софийското ВиК, което беше отдадено на концесия на английската компания “Интернешънъл уотър” в края на 1999 г. Дружествата в Сливен, Бургас и Велико Търново също бяха отдадени за стопанисване на частни водни сдружения, но заради нарушения на договорите за тях държавата си възстановява правата за ползване на активите им.
В момента ВиК-фирмите работят с много ниска рентабилност - при ниски цени на водата, високи експлоатационни разходи и огромни задължения от страна на потребителите. По последните данни на регионалното министерството загубите и разходите им за поддържане на мрежата непрекъснато се увеличават, като само за периода 1999-2001 г. разходите им са нараснали с 25%. Дружествата имат натрупани близо 48 млн. лв. дългове за доставки и потребена електроенергия, а несъбраните им вземания от некоректни потребители са близо 55 млн. лв. Общата им счетоводна печалба пък е намаляла от 10 млн. лв. през 2000 г. до 4.9 млн. лв. през 2001 г., а общите им разходи възлизат на 249 млн. лв. за 2001 г. Средната тарифа на водата, при която работят фирмите, е 0.52 лв. на кубичен метър. Най-висока е тарифата на водата за района на Исперих, където тя е 1.43 лв. на кубичен метър.
Основните мерки, чрез които ще се решават проблемите в сектора, са реконструкция на водопреносната мрежа, изграждане на нови и реконструкция на съществуващи язовири за питейно водоснабдяване, изграждането на нови пречиствателни станции за отпадните води и основно чрез промяната на собствеността на ВиК-фирмите.
За осигуряването на необходимите инвестиции се залага основно на частния сектор. Засега не е ясно как планираните инвестиции ще се отразят върху цените на водата. Със стратегията се планира създаване на национален воден регулатор, който ще се занимава с ценообразуването и ще определя тарифите на водата според качеството є и според експлоатационните и капиталови разходи на ВиК-фирмите. Създаването на този орган ще стане след приемането на закон за водния регулатор до края на годината. Едновременно се предвижда и подготвянето на наредба за водните услуги, с която трябва да се определят конкретни норми за работа на ВиК-дружествата с цел намаляване на разхищенията и загубите на вода по мрежата.
Според плановете и на сегашния, и на предишния кабинет концесията си остава

Основната форма за привличане на чужди инвестиции

във водоснабдяването. Освен чрез концесиониране навлизането на частният сектор в областта на водните услуги ще става също и чрез договори за управление на дружествата, договори за предоставяне на услуги и отдаване на дружествата на частни водни сдружения. Ще се прилагат и смесени форми за управление от типа на BOT-схемите, при които частния инвеститор се задължава да изгради даден обект, да го експлоатира за определен период от време, след което го преотстъпва на държавата.
Договори за управление според стратегията са подходящи да се прилагат в случаите, когато трябва рязко да се промени техническият капацитет и ефективността на дадено дружество. Инвестициите в този случай се осигуряват от публичния сектор, а договорите са до три години и с тях дружеството се подготвя за по-голямо участие на частния сектор на по-късен етап. Договорите за предоставяне на услуги пък ще се прилагат за проекти, свързани с намаляване на загубите на вода и подобряване на ефективността на водоснабдителните системи. Такъв тип договори в стратегията се препоръчват за ВиК-дружествата в Силистра, Разград, Добрич, Исперих и Търговище. Срокът на този тип договори е до 10 години и при тях инвеститорът се задължава да осигури инвестиции през първите три години. BOT-схемите са подходящи за градовете, където предоставянето на ВиК-услугите изисква изграждането на голям от финансово и техническо значение обект. Концесионните договори пък са за срок до 35 години и при тях на частния инвеститор изцяло се предоставя управлението на водното дружество. На концесии се очаква да бъдат отдадени още догодина ВиК-фирмите във Варна и Шумен, а на по-следващ етап и дружествата в Перник, Хасково, Кюстендил, Димитровград, Видин, Монтана, Враца и други. Основното предимство на концесията според експертите на Паскалев е, че се осигуряват повече инвестиции и се дава възможност за контрол на частния инвеститор върху оперативната дейност и инвестициите, което е стимул за ефективно управление на цялата дейност на ВиК-дружеството.
Досегашната практика на концесиониране със софийското ВиК обаче се оказа абсолютно неуспешна поне до този момент и донякъде компрометираща концесията като форма за привличане на частни инвеститори за ефективно управление на ВиК-сектора.

Цени на водата за питейни нужди и вложени инвестиции от ВиК-дружествата за 2001 г.
ВиК дружество Цена лв. за куб. м Инвестици хил. лв.
Благоевград 0.47 284
Бургас 0.64 3800
Варна 0.71 1706
В. Търново 0.79 1006
Видин 0.60 1281
Враца 0.57 1627
Габрово 0.75 11772
Димитровград 0.96 518
Добрич 1.23 2550
Исперих 1.41 107
Кърджали 0.51 2248
Кюстендил 0.82 700
Ловеч 0.65 509
Монтана 0.36 2204
Пазарджик 0.50 1846
Перник 0.49 2533
Плевен 0.75 2494
Пловдив 0.58 1138
Разград 1.22 584
Русе 0.56 2874
Силистра 1.10 1964
Сливен 0.72 2217
Смолян 0.73 80
София-окръг 0.67 1243
Стара Загора 0.70 2569
Търговище 1.03 1386
Хасково 1.04 767
Шумен 0.88 2322
Ямбол 0.72 220
София 0.50 27300
Белово 0.68 0
Берковица 0.36 10
Ботевград 0.37 0
Велинград 0.20 38
Кнежа 1.00 78
Кубрат 1.09 92
Панагюрище 0.78 32
Петрич 0.73 0
Пещера 0.52 28
Свищов 0.68 78
Стрелча 0.52 0
Дупница 0.72 311
Ракитово 0.18 0
Сандански 0.26 10

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK