Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 юли 2002, 0:00, 1315 прочитания

Легитимация в края на прехода

Натрупалите мускули от най-новата история търсят по-различно лице пред общество и управляващи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Те не обичат въпросите за миналото, предпочитат да разсъждават за европейското бъдеще и глобалната икономика. Те с удоволствие изброяват многобройните си фирми и нарастващия брой служители, но не обичат стандартните финансови отчети. Предпочитат да говорят за своя бизнес общо, като си помагат с цифри с не по-малко от осем нули. Обичат да показват публично какво са постигнали през последните години и искат обществен респект и чуваемост на своето мнение. Те казват на правителството това, което то иска да чуе - че отсега нататък имат надеждни партньори във вече раздържавената българска икономика. Тези партньори трябва да се те, а не някой друг - независимо дали на някой някъде това не се харесва.
За една година от идването на правителството на НДСВ, което обяви диалога с бизнеса за свой приоритет, се случиха неща, които при четиригодишното синьо управление бяха немислими. Неясни или прикрити доскоро групи, структури и кръгове, при чиято история определенията “скандално” и “криминално” трудно могат да бъдат избягнати, недвусмислено и публично поискаха признание на своето място в новата частна икономика и място на масата за разговори с властта. Това направи публично митичната варненска група ТИМ в присъствието на трима министри и президента Първанов само преди седмица. “Ако властта не ни признае като партньор, ще загуби и тя, и бъдещето на България в Европейския съюз”, заявиха публично шефовете на групата, която отрича всякакви прилики с други трибуквени структури. Такова публично представяне направи и иначе познатата структура на “АКБ Форес” на инвестиционния форум преди месец, това правят с особена активност от близо година и доскоро потайният хазартен бос Васил Божков и най-вече недолюбваната при синьото управление MG (бившата Мултигруп) на Илия Павлов. Кандидати за част от едно

Ново лице на частния бизнес

са и цяла редица по-малки по мощ финансисти с неясно минало, приватизатори на хотели, алкохолни босове - хора с натрупани финансови мускули от икономиката на прехода. Всеки по своему иска едно - по-различно лице пред обществото и най-вече пред днешните управляващи.
Сегашното правителство определено не страда от предразсъдъците на това на Костов, който изчерпваше диалога с бизнеса до формални срещи с чужди инвеститори, но чрез кръга “Олимп” препотвърди правилото, че близостта до властта е част от формулата за успех. Сегашното ухажване между сивеещо-едреещ бизнес и управляващи е по-скоро взаимно. Едните търсят в него своята нова легитимност и вакантното място на “Олимп”, другите се опитват да налучкат някакъв работещ механизъм за диалог с частния сектор, от който единствено могат да дойдат спасителните по-високи доходи и ръст на икономиката. За да направят това, хората от сянката трябва да се покажат и представят, дори и да признаят публично за “онези други времена с онези други правила”. Докато правителството прави стратегии за изваждане на сивия бизнес на светло, същият този бизнес сега идва при него, макар и с малко по-различни намерения от това да декларира повече оборот или да плаща по-високи данъци и осигуровки.
Сегашният опит за

Самолегитимация на “кръговете на собственост”

след края на прехода е нещо ново и е рядка възможност да се осветят неясните икономически субекти и да се нормализира икономиката. Един легитимен субект става ясен търговски партньор, той може да използва своята финансова сила за по-големи проекти - като туристическия мегапроект “Алея първа” на ТИМ във Варна. Легитимацията пред публиката е и знак на публично желание за скъсване с миналото и всеки скандал от криминалните хроники става нежелан. След като варненската ТИМ обявява публично, че контролира “Зърнени храни” и десетки изкупвателни бази и 19 винарски изби, това ги прави без съмнение един от важните играчи в земеделието и тяхното мнение по специфичните проблеми трябва да се чува. Ако те обаче злоупотребяват с монопола си чрез какъвто и да било натиск върху производителите, това ще е сериозен тест и за правоохранителите, и за Комисията за защита на конкуренцията. Тук реакцията на държавните институции буквално в следващите месеци ще е от изключително значение, защото няма по-голям шок и разочарование за обикновените предприемачи и граждани от продължаването на старите правила от екшънфилмите, този път на светло и със съдействието или бездействието на властта.
“Икономически конгломерат с национално значение” - така описват себе си варненската група ТИМ, които публично заявиха, че управляват над 150 фирми и дават хляб на няколко хиляди служители. Хвърлянето на цифри с много нули в публичното пространство отдавна си има неоспорим лидер - MG, който декларира над 10 хиляди осигурени работни места и един милиард долара капитализация на своята структура. Макар и със сигурност националната статистика да е на друго мнение, дори предубедените погледи към всички тези

Структури в различни нюанси на сивото

не могат да отрекат тяхното значение за реалната икономика сега, дванадесет години след Указ 56 и всички последвали го перипетии по пътя към изцяло частна икономика. Много от тези структури са наистина реален играч в българската икономика и от техните заводи, хотели и банки също зависи това българската икономика да заработи по-добре.
Българските кандидати за икономически конгломерати обаче тепърва трябва да доказват, че те са за местната икономика и управляващите това, което са империите на Потанин и Ходорковски за Русия, Коч и Сабанджъ - за Турция, и Лацис и Кокалис - за Гърция. Общото между тях и българските кандидат-милиардери засега е по-скоро в миналото и най-вече в нежеланието да се отговаря на деликатния въпрос за натрупването на първите милиони. Разликите започват от това, че структурите на вече бившите новобогаташи (дори и в Русия) са регистрирани на местните фондови борси и представят на публиката финансови отчети на всеки три месеца, разликите продължават през инвестиционните проекти с партньори като “Форд”, “Мицубиши” и “Филип Морис” и стигат до комуникационните и IT-компаниите, чрез които те спират износа на мозъци към Западна Европа и САЩ. Тези фирми правят на практика и не само чрез думи или шумни дарения това, което родните кандидат-олигарси засега само декларират: че са интегрирали неоспоримите ценности на своето общество в ежедневната си дейност и че са дългосрочно полезни за всички - за служителите си, потребителите, партньорите, местните власти и държавата.
Това истинско доказване на значимостта тепърва предстои. Докато това стане, единственият верен критерий за значимостта на една фирма за националната икономика ще е не броят на лимузините, числеността на охраната или пищните коктейли, а заетият персонал, износът и декларираните на светло обороти. Ако целият шум означава, че целта е едно по-високо ниво на правене на бизнес без ясни правила, че шумните обществени дарения и партньорство с управляващите всъщност означават индулгенция за миналото и заобикаляне на закона за бъдещето, или че между участието си в два форума за глобалната икономика фирмите на MG продължават да погазват всички принципи на корпоративната етика, или че никой не може да строи хотел във Варна без благословията на ТИМ, това означава, че нещата просто отново са поели по песимистичния сценарий, който българските граждани и да искат, не могат да забравят през последните дванадесет години.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 750 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1281 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Главният прокурор притиснат в ъгъла

Още от Капитал
Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10