Правителството подготвя въвеждане на 15-30% защитно мито за внос на стомана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правителството подготвя въвеждане на 15-30% защитно мито за внос на стомана

Правителството подготвя въвеждане на 15-30% защитно мито за внос на стомана

От протекционистичната мярка печели само „Кремиковци“

1156 прочитания

До края на месеца правителството най-вероятно ще въведе защитни мита за вноса на четири типа стомана, съобщиха експерти от Министерството на икономиката. Искането за въвеждане на 20 до 40% мито върху вносната стомана дойде от Браншовата камара по черна и цветна металургия преди три месеца и бе разгледано от постоянната комисия по защитните мерки в Министерството на икономиката, чийто председател е зам.-министър Никола Янков. Предложението на комисията е да се наложи мито между 15 и 30 на сто за различните видове стомана. Докладът предстои да бъде одобрен от Никола Янков идната седмица, а след това - да получи парафа и на вицепремиера Николай Василев, който ще го внесе за окончателно приемане в Министерския съвет.

В доклада се предлага да се въведат мита за горещо валцувани рулони и листи, студено валцувани рулони и листи, валцдрат и покалаена ламарина. За различните подвидове стомана от тези четири типа по Митническата тарифа общите мита по вноса в момента са между 4.2 и 10 на сто (тези за внос от ЕС са нула), а със защитата ще станат от 15 до 30 на сто. Ограничението ще важи за импорта от всички страни, но основната цел е да затрудни достъпа до българския пазар на метали от Украйна, Русия и Казахстан. Предлага се митото да бъде наложено по реда на правителственото постановление №300 от 1996 г. със срок на действие до 200 дни. Ако се приеме, протекцията ще облагодетелства изцяло „Кремиковци“. Само с едно изключение всички видове стомана, включени в предложението, се произвеждат от столичния комбинат.
Основният момент в

Аргументацията за въвеждане на митото

е, че вносът на четирите вида стомана, основно от Украйна, Русия и Казахстан, е твърде голям и на ниски цени и прави българското производство неконкурентно на вътрешния пазар. Според председателката на Браншовата камара на черната и цветна металургия Политими Паунова за някои видове стомани като валцдрата този внос е около 100 000 тона и наближава 80% от потреблението в страната. По данни на камарата, дадени в комисията на Никола Янков, през 2001 г. вносът на валцдрат е покачен спрямо 1999 г. със 120%, а за същия период вносът на студено валцувани рулони се е увеличил с 438%. Пак според камарата, ако през 1999 г. „Кремиковци“ е държал 80-82% от пазара на горещо валцувани рулони в България, за 2001 г. делът му е 24%. Общо вносът на стомана в страната е около 400 000 тона, или 60 на сто от общото потребление, обясняват браншовиците. Според дадени в постоянната комисия към икономическото министерство данни, макар и вече не особено актуални, цените, на които „Кремиковци“ продава у нас горещо валцувани рулони, са 210-215 долара на тон при себестойност 185 долара на тон, докато вносът е при цени 175-190 долара на тон. Основните вносители за 2001 г. по данни на статистиката са „ФТВ - Фабрика за тръби Ватвас“, „Омега“, „Интерком груп“, „Русенска корабостроителница“, „Гец-Ги - Георги Георгиев“, „Прециз-Интер холдинг“, „Ламкор“, „Вапцаров“, „Маяк-Р“, „Ритъм-4 Таня Боева“. Макар и аргументацията на българския производител да звучи сериозно, сред търговците на стоманени продукти

Не липсват и опасения

от евентуални злоупотреби от страна на „Кремиковци“, в случай че държавата задейства механизмите си за пазарни протекции в негова полза. „Защитната мярка ще доведе до стабилизиране на българския производител, но е важно да не се спекулира с нея. На защитен пазар вътрешните производители могат да си определят цени, каквито тях ги удовлетворяват, т.е. да злоупотребяват с доминиращото си положение.“, коментира мениджърът на пловдивската „Филипекс“ Илия Филипов.

„Уважаваме стремежа на браншовата камара на производителите на стомана и тяхното предложение. Но конкретно относно „Кремиковци“ сме убедени, че те поддържат своя пазарен дял на вътрешния пазар в сегмента, в който сами са определили и според техните производствени възможности“, пишат в свое писмо от „Омега“. „Ние сме производител на електрозаварени стоманени тръби и профили, мантинели, стоманени ленти. Досега се снабдяваме с ламарина от внос, основно от Румъния, Украйна и Казахстан, както и от „Кремиковци“, обясняват от „Омега“. Според фирмата поради производствени проблеми „Кремиковци“ периодично ограничава асортимента и количеството на своята продукция и не предлага достатъчно ламарина на местния пазар. Освен това, твърдят от „Омега“, защитните мита за стоманата ще вдигнат себестойността на българските метални изделия и ще ги направят некоркурентни за износ. В момента около 75% от продукцията на „Кремиковци“ отива за експорт, а от компанията отказват да коментират цените на стоката си и пазарите си. Съответно е очевидно, че евентуална договорка с комбината да получи защитни мита, но да не вдига в резултат цените си на вътрешния пазар (в стил договорките с торовите заводи) би било абсолютно безсмислено.

В началото на август Съветът на министрите на ЕС официално одобри (чрез писмена процедура) решението да се удължи на осем години периодът, през който правителствата на Полша, Чехия, България и Румъния ще могат да предоставят държавна помощ за преструктурирането на стоманодобивната си промишленост (до приемането им в евросъюза), съобщи Agence Europe. Споразуменията между тези страни и ЕС включват протокол за стоманата, в който една от клаузите гласи, че пет години след влизане в сила на споразуменията страните кандидатки ще могат да предоставят държавна помощ за преструктуриране на стоманодобива си (при определени условия). Този петгодишен период вече изтече, а Полша, Чехия, Румъния и България поискаха той да бъде удължен с аргумента, че държавната помощ все още е необходима. Тъй като преценява, че ускоряването на преструктурирането в този сектор е от съдбоносно значение, еврокомисията предложи на страните членки да уважат искането и да удължат периода от общо пет на осем години или до момента на приемането им. С изключение на Полша, за която процедурата ще е по-различна, останалите споменати държави ще трябва да подпишат допълнителни протоколи към споразуменията си с ЕС, след което удължаването на срока ще стане валидно. За Полша и Чехия осемте години текат от 1 януари 1997 г., а за България и Румъния - от 1 януари 1998 г.

До края на месеца правителството най-вероятно ще въведе защитни мита за вноса на четири типа стомана, съобщиха експерти от Министерството на икономиката. Искането за въвеждане на 20 до 40% мито върху вносната стомана дойде от Браншовата камара по черна и цветна металургия преди три месеца и бе разгледано от постоянната комисия по защитните мерки в Министерството на икономиката, чийто председател е зам.-министър Никола Янков. Предложението на комисията е да се наложи мито между 15 и 30 на сто за различните видове стомана. Докладът предстои да бъде одобрен от Никола Янков идната седмица, а след това - да получи парафа и на вицепремиера Николай Василев, който ще го внесе за окончателно приемане в Министерския съвет.

В доклада се предлага да се въведат мита за горещо валцувани рулони и листи, студено валцувани рулони и листи, валцдрат и покалаена ламарина. За различните подвидове стомана от тези четири типа по Митническата тарифа общите мита по вноса в момента са между 4.2 и 10 на сто (тези за внос от ЕС са нула), а със защитата ще станат от 15 до 30 на сто. Ограничението ще важи за импорта от всички страни, но основната цел е да затрудни достъпа до българския пазар на метали от Украйна, Русия и Казахстан. Предлага се митото да бъде наложено по реда на правителственото постановление №300 от 1996 г. със срок на действие до 200 дни.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.