Законът за далекосъобщенията скара държавата с операторите

Приватизацията на БТК най-вероятно ще се проточи заради нормативните неясноти за сектора

Дългоочакваният проект за нов закон за далекосъобщенията е готов. Според министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров още идната седмица проектът ще бъде разгледан от правителството. В същото време от целия документ, дълъг 77 страници, става ясно едно - че почти нищо не е ясно. И неяснотите са твърде много и по ключови въпроси, за да се приеме за необезпокоителен фактът, че всичко това се случва четири месеца преди официалното падане на монопола на БТК върху обикновените телефонни услуги. Паралелно с множеството въпросителни, които повдигна, новият закон предизвика и истинска караница между операторите и държавата.

Голямата борба - за „една миля“ разстояние

Основният въпрос, по който държавата и доставчиците на глас през интернет (VoIP операторите) не могат да се разберат, е този за достъпа на алтернативните на БТК компании до абонатите. Според проекта за новия закон от първи януари 2003 г. БТК вече няма монопол върху обажданията по фиксирани линии и отдаването на такива линии под наем. В същото време телекомът е длъжен да предоставя конкурентен достъп до абонатната си мрежа едва от първи януари 2005 г. От 31 декември 2003 г. би трябвало на абонатите на БТК да се даде възможност да избират от телефона си с префикс различен оператор за различните си обаждания. Срокът, в който гражданите трябва да могат да се абонират за услугите на различен от БТК оператор, е 31 декември 2005 г. Според VoIP операторите, които засега се смятат за първите конкуренти на БТК, преходните периоди удължават монопола на националния телеком и отлагат либерализацията на пазара. Становището на интернет доставчиците на глас е, че БТК трябва да бъде задължена още от началото на 2003 г. да им дава достъп до така наречената последна миля от мрежата си - тази до клиента. С други думи, БТК да е длъжна да дава под наем кабелите си от централите до абонатите, и то при разходоориентирани цени, без ограничение на районите. На практика това би означавало която и да било компания да може да поеме обслужването на харесан от нея квартал, примерно от София, без да е вложила никакви инвестиции за изграждането на мрежа. „Отлагането на сроковете за достъп до мрежата на БТК удължава монопола на БТК и стопира конкуренцията“, категоричен е маркетинг директорът на „Орбител“ Николай Горчилов.

Както може и да се очаква, транспортното ведомство и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) са изцяло против настояването на частниците да получат правото да обслужват избрани от тях абонати на БТК срещу наем от началото на следващата година. Най-силният аргумент на експертите от КРС е, че заложените в проектозакона срокове отговарят изцяло на ангажиментите на България към евросъюза по преговорната глава „Телекомуникации“. Против искането на частните компании се обяви и министър Пламен Петров. По думите му за т.нар. развързване на абонатния шлейф на БТК още от началото на идната година има най-малкото две пречки. Първата е счетоводна - все още няма система, по която БТК да може да изчисли колко ? струва поддръжката на мрежата за определен район и следователно при какви цени да я предлага под наем. Вторият аргумент е ниската цифровизация на централите на БТК.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал