Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 авг 2002, 0:00, 1043 прочитания

Законът за далекосъобщенията скара държавата с операторите

Приватизацията на БТК най-вероятно ще се проточи заради нормативните неясноти за сектора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Дългоочакваният проект за нов закон за далекосъобщенията е готов. Според министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров още идната седмица проектът ще бъде разгледан от правителството. В същото време от целия документ, дълъг 77 страници, става ясно едно - че почти нищо не е ясно. И неяснотите са твърде много и по ключови въпроси, за да се приеме за необезпокоителен фактът, че всичко това се случва четири месеца преди официалното падане на монопола на БТК върху обикновените телефонни услуги. Паралелно с множеството въпросителни, които повдигна, новият закон предизвика и истинска караница между операторите и държавата.

Голямата борба - за „една миля“ разстояние

Основният въпрос, по който държавата и доставчиците на глас през интернет (VoIP операторите) не могат да се разберат, е този за достъпа на алтернативните на БТК компании до абонатите. Според проекта за новия закон от първи януари 2003 г. БТК вече няма монопол върху обажданията по фиксирани линии и отдаването на такива линии под наем. В същото време телекомът е длъжен да предоставя конкурентен достъп до абонатната си мрежа едва от първи януари 2005 г. От 31 декември 2003 г. би трябвало на абонатите на БТК да се даде възможност да избират от телефона си с префикс различен оператор за различните си обаждания. Срокът, в който гражданите трябва да могат да се абонират за услугите на различен от БТК оператор, е 31 декември 2005 г. Според VoIP операторите, които засега се смятат за първите конкуренти на БТК, преходните периоди удължават монопола на националния телеком и отлагат либерализацията на пазара. Становището на интернет доставчиците на глас е, че БТК трябва да бъде задължена още от началото на 2003 г. да им дава достъп до така наречената последна миля от мрежата си - тази до клиента. С други думи, БТК да е длъжна да дава под наем кабелите си от централите до абонатите, и то при разходоориентирани цени, без ограничение на районите. На практика това би означавало която и да било компания да може да поеме обслужването на харесан от нея квартал, примерно от София, без да е вложила никакви инвестиции за изграждането на мрежа. „Отлагането на сроковете за достъп до мрежата на БТК удължава монопола на БТК и стопира конкуренцията“, категоричен е маркетинг директорът на „Орбител“ Николай Горчилов.
Както може и да се очаква, транспортното ведомство и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) са изцяло против настояването на частниците да получат правото да обслужват избрани от тях абонати на БТК срещу наем от началото на следващата година. Най-силният аргумент на експертите от КРС е, че заложените в проектозакона срокове отговарят изцяло на ангажиментите на България към евросъюза по преговорната глава „Телекомуникации“. Против искането на частните компании се обяви и министър Пламен Петров. По думите му за т.нар. развързване на абонатния шлейф на БТК още от началото на идната година има най-малкото две пречки. Първата е счетоводна - все още няма система, по която БТК да може да изчисли колко ? струва поддръжката на мрежата за определен район и следователно при какви цени да я предлага под наем. Вторият аргумент е ниската цифровизация на централите на БТК.
Всъщност както частните оператори, така и държавата и регулаторът са наясно какъв е основният проблем - колко бързо да се даде на новите играчи на пазара да завземат парчета от пазара на БТК, без да инвестират почти нищо. Ясно е и друго - точно преди приватизацията на телекома частниците не биха могли да разчитат на особено „разбиране“ на желанията им от страна на държавата. Още повече че наистина няма никакъв проблем след първи януари догодина да се появи частен оператор на фиксирана мрежа, стига да си я изгради.
Самата БТК също има забележки по проектозакона. Основно те са насочени към постановката, че всички играчи на пазара със значително пазарно влияние (smp оператори) ще трябва да отчисляват част от печалбата си в специален фонд, от който предоставящите универсална услуга телекоми (т.е. тези, които обслужват цялото население на страната или определен регион) да бъдат компенсирани за губещите си направления. Със сигурност поне в началото след падането на монопола на БТК smp оператор ще е само БТК. Пак само БТК ще е и доставчик на универсална услуга. Както членът на директорския борд на телекома Алеко Константинов обясни, излиза, че телекомът задължително ще дава в новия фонд отчисления от печалбата си, а след това ще получава част от тези пари. Но едва след като докаже в КРС кои направления са му губещи, с колко и как. А това доказване и следене на разходите само по себе си струва пари.
Пак с отчисляването на средства от операторите със значително пазарно влияние е свързана и едно от

Множеството неясноти

в проекта на транспортното министерство. На този етап никой във ведомството на Пламен Петров не е в състояние да отговори на въпроса мобилните оператори ще правят ли отчисления за компенсиране на универсалните оператори или не. От „Мобилтел“ засега демонстрират готовност да внасят средства във фонда, очевидно надявайки се, че ще могат и да вземат от него. Последното обаче въобще не е сигурно. Според проектозакона отчисления в засега неясен размер ще правят всички smp оператори. Кои влизат в това понятие ще определя със специална методика регулаторът КРС. За такива оператори ще се смятат и всички компании, които на определен комуникационен пазар имат над 25% дял. Тук обаче възниква въпросът за кои пазари се говори и пазарът на мобилни комуникации въобще брои ли се. От проектозакона това не става ясно.
Казусът един мобилен оператор може ли да бъде определен за оператор със значително пазарно влияние е важен и заради друго - от това зависят правомощията на КРС да контролира цените и въобще пазарното поведение на различните играчи. Ако един оператор бъде обявен за „влиятелен“, регулаторът ще може при определени негови нарушения да налага цени или ценови граници на услугите му, както и да иска доказателства за разходоориентираност на тези цени. При сегашните формулировки в проектозакона категорично не е ясно примерно може ли КРС да изиска от „Мобилтел“ да обоснове цените си. И може ли да го накаже за нещо различно от това, че не изпълнява лиценза си. Обяснението на експертите от транспортното ведомство е, че всички тези въпроси ще получат отговора си в наредби и методики след приемането на закона. Други наредби явно ще трябва да се пишат и за интернет бизнеса. „Целият закон е писан така, като че ли няма други комуникации освен фиксираните. Думата интернет просто я няма“, отбеляза Поли Златева от ITD Network. В проекта за кабинета поне засега липсва каквато и да било регулация за VoIP операторите. Според сегашния закон те могат да работят без лиценз, ако скоростта на пренасяне на сигнала при услугата им е под 250 милисекунди. Това ограничение не фигурира в новия закон, но пък и няма нова регулация.
Де факто тези неясноти ще продължават да стоят дори и проектозаконът да бъде приет безпроблемно от правителството идния четвъртък. Както транспортният министър Пламен Петров призна, изтеглянето на закона напред във времето е по настояване на кандидат-купувачите за БТК. С всички тези пробойни обаче проектът оставя без отговор доста въпроси на инвеститорите. Затова във вторник работната група по сделката отново обсъди темата за удължаване на срока за подаване на окончателни оферти за телекома. Засега този срок е 10 септември и решение за удължаването му няма, но по всичко личи, че такова ще се наложи, потвърдиха и източници от групата.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 2182 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения 1 Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 1868 прочитания

24 часа 7 дни

29 май 2020, 19804 прочитания

29 май 2020, 5133 прочитания

29 май 2020, 4699 прочитания

29 май 2020, 2636 прочитания

29 май 2020, 2169 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Протестите са най-смисленият индикатор, че има нерешени проблеми

Живко Георгиев, социолог, пред „Капитал“

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10