Кошлуков: Надявам се „Възраждане“ да се регистрират като първите лобисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кошлуков: Надявам се „Възраждане“ да се регистрират като първите лобисти

Кошлуков: Надявам се „Възраждане“ да се регистрират като първите лобисти

859 прочитания

Първата и засега единствена организация, която официално подкрепи внесения законопроект за публичност на лобистката дейност е бизнес клуб „Възраждане“. На среща между неговото ръководството и Комисията по въпросите на гражданското общество (КВГО) председателят на клуба и шеф на „Нове холдинг“ Васил Божков нарече инициативата на депутатите от НДСВ Борислав Цеков и Емил Кошлуков ново начало. А президентът на „МG-корпорация“ Илия Павлов определи проектозакона като „стъпка към приключване на българския преход“.

Наред с комплиментите към депутатите за проявените „смелост и кураж“ възрожденци не спестиха и критики към предложения законопроект, като обещаха да ги предоставят на комисията и в писмен вид. На първо място Добромир Гущеров упрекна вносителите, че не са определили достатъчно добре предмета на лобистката дейност. И зададе реторично въпроса дали, когато някой защитава групов интерес, който обаче е от полза за цялото общество, той трябва да се регистрира като лобист. Гущеров изрази и учудване „как може да се лобира пред президента“. На което Борислав Цеков отговори, че държавният глава е включен сред институциите, пред които може да се ходатайства единствено заради правото му на отлагателно вето. От „Възраждане“ се възпротивиха и на идеята изпълнителната власт да попада в обхвата на закона. Според собственика на „Приста ойл“ и на „Монбат“ Атанас Бобоков бъдещият нормативен акт трябва да обхваща единствено законодателната власт. Добромир Гущеров пък сподели, че у нас парламентарното лобиране вече било изместено от партийното. „Ако си силен в партийната централа, ти си силен и в парламента, и в изпълнителната власт“, заяви той и пожела бъдещите депутати да огласяват с какви лобистки интереси са обвързани още преди да влязат в Народното събрание. От „Възраждане“ направиха и някои предложения за добавки към вече готовия текст. Според Бобоков например не е правилно синдикатите да бъдат изключени от списъка за задължителна регистрация по закона. „Аз не знам дали има по-големи лобисти от синдикалните организации. Не виждам как една фирма може да постигне това, което постигат синдикатите, при това пак за частен интерес“, заяви Бобоков. Главният координатор на клуба Стоян Денчев поиска да се разреши лобирането пред Конституционния съд, тъй като той действал като своеобразна втора камара на парламента. „И сега хора с определени интереси говорят със свои приятели, членове на КС, по-добре е това да е ясно“, добави Денчев. За сметка на това обаче той поиска от депутатите изрично да се забрани лобирането пред Комисията за защита на конкуренцията и Агенцията за приватизация. Срещу тези идеи се обяви Васил Божков, според който лобизъм би трябвало да има навсякъде.
Готовността, с която представителите на бизнес клуб „Възраждане“ даваха своите предложения, обаче контрастираше на предимно песимистичните нотки в изказванията за това дали законът ще заработи в българските условия. Единствено Стоян Денчев се изказа оптимистично, защото според него бизнесът бил готов за такъв закон. „Големият бизнес в момента в България не е генератор на корупция. Няма нито един от членовете на „Възраждане“ или останалите представители на едрия бизнес, който да даде пари за решаването на някакъв проблем. Това не се е случвало поне от две години“, каза Денчев.

На противното мнение се оказа Атанас Бобоков, според когото „сегашната корупционна обстановка и липсата на прозрачност едва ли ще помогне на Закона за лобизма и се съмнявам, че той ще проработи“. Той заяви още, че „организации с корупционна практика трудно ще се ориентират към по-голяма прозрачност“. Председателят на „Възраждане“ Васил Божков пък лаконично заяви: „надявал съм се, че ще действа такъв закон“. Защото според него досегашната практика била порочна. „[Лобиране] винаги се е осъществявало и беше крайно време да бъде регламентирано“, добави Божков, но намекна, че той не е участвал в подобни практики, защото бил от „лошите“. В статия за в. „Труд“, публикувана два дни след срещата, шефът на „Нове холдинг“ разяснява схемата на лобиране по времето Иван Костов. „Допреди година и половина се знаеше кое колко струва и по веригата на властта на кого колко трябва да се даде. Всичко беше пари под масата - мръсно и тайно. Посредниците вземаха, обещаваха, но често не свършваха работа. Вдигаха рамене и казваха: „Не става, извинявай!“ В някои случаи може да си вземеш парите обратно, но по-често не успяваш.“ Васил Божков прави и уговорката, че не трябва да се възлагат големи надежди на този закон, тъй като той няма да изкорени изцяло корупцията или купуването на депутати, каквато практика имало по цял свят.

Въпреки това председателят на КВГО Емил Кошлуков изрази надежда, че представителите на „Възраждане“ ще бъдат първите, които ще се регистрират като лобисти. А и от стопанските организации засега само те са проявили интерес към внесения законопроект.

Първата и засега единствена организация, която официално подкрепи внесения законопроект за публичност на лобистката дейност е бизнес клуб „Възраждане“. На среща между неговото ръководството и Комисията по въпросите на гражданското общество (КВГО) председателят на клуба и шеф на „Нове холдинг“ Васил Божков нарече инициативата на депутатите от НДСВ Борислав Цеков и Емил Кошлуков ново начало. А президентът на „МG-корпорация“ Илия Павлов определи проектозакона като „стъпка към приключване на българския преход“.

Наред с комплиментите към депутатите за проявените „смелост и кураж“ възрожденци не спестиха и критики към предложения законопроект, като обещаха да ги предоставят на комисията и в писмен вид. На първо място Добромир Гущеров упрекна вносителите, че не са определили достатъчно добре предмета на лобистката дейност. И зададе реторично въпроса дали, когато някой защитава групов интерес, който обаче е от полза за цялото общество, той трябва да се регистрира като лобист. Гущеров изрази и учудване „как може да се лобира пред президента“. На което Борислав Цеков отговори, че държавният глава е включен сред институциите, пред които може да се ходатайства единствено заради правото му на отлагателно вето. От „Възраждане“ се възпротивиха и на идеята изпълнителната власт да попада в обхвата на закона. Според собственика на „Приста ойл“ и на „Монбат“ Атанас Бобоков бъдещият нормативен акт трябва да обхваща единствено законодателната власт. Добромир Гущеров пък сподели, че у нас парламентарното лобиране вече било изместено от партийното. „Ако си силен в партийната централа, ти си силен и в парламента, и в изпълнителната власт“, заяви той и пожела бъдещите депутати да огласяват с какви лобистки интереси са обвързани още преди да влязат в Народното събрание.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK