Дикме развързва златната кесия за електората в Родопите

Овошки и лавандулови полета трябва да изместят тютюна като основен поминък в региона

След многобройните обещания за стотици милиони левове инвестиции в агрoсекторa лидерът на ДПС Ахмед Доган и представителят му във властта Мехмед Дикме най-накрая решиха да покажат как точно смятат да развържат златната кесия за земеделците. Едва ли е случайно, че от това ще се възползват засега предимно Югоизточните Родопи, където е концентрирана най-голямата и активна част от електората на коалиционния партньор в правителството.

Tова е първата мащабна инвестиционна програма в аграрния сектор, която трябва да осигури поминък на над шест хиляди души и да даде възможност на земеделците да развиват алтернативно и екологично селскостопанско производство в България. Така беше анонсирана подготвената от земеделското министерство по идея на депутатите от ДПС Програма за алтернативно земеделие в Родопите, която министър Дикме представи пред правителството на специално заседание на министрите през изминалата седмица в Кърджали. Програмата предвижда инвестиции от 100 млн. лв. и има за цел да съживи изостаналите региони в Южна България чрез създаване на алтернативно и ефективно земеделско производство, обяви Мехмед Дикме. Има обаче една подробност - стоте милиона лева за инвестиции няма да дойдат от външни или наши частни инвеститори, както обещаваше в началото Доган, а ще бъдат отпуснати основно от държавния бюджет. Така, без да се усети, средностатистическият български данъко­платец беше включен в кампанията на ДПС за местните избори.

Минало незабравимо

Подготвената от екипа на Дикме програма за алтернативно земеделие напомня за няколко подобни, но нереализирали се кампании през 60-те и 80-те години. С цел да се постигне централизирана реанимация на изостаналите региони през 60-те години Окръжният комитет на БКП изпълнява мащабна програма за развиване на овощарството в Кърждалийския регион, с която започват да се създават насаждения от лешници, орехи, кайсии, праскови и череши, но така и програмата не е изпълнена докрай. Подобна инициатива на БКП е изпълнявана и по-късно през 80-те години в района на Странджа и Сакар пак с цел съживяване на изостаналите региони във връзка с емиграционните процеси в страната по това време. И тази програма обаче завършва с неуспех. Подобни изглеждат и целите и инструментите на подготвената от екипа на Дикме програма за съживяване на Родопите - да подобри условията на живот и да осигури поминък за населението в региона, като изсипе стотина милиона лева държавни пари в проекти с неясен ефект и изход. Според програмата осигуряването на заетост и доходи за хората в региона ще стане чрез инвестиции в създаването на насаждения за отглеждане на овощни култури като орех, лешник, бадем, сливи, ябълки, череши, вишни, ягоди, малини, къпини, боровинки и арония, култивирани билки и етеричномаслени култури като лавандула, градински чай, мащерка, планинска чубрица, бял риган, шипка и мента. В програмата се залагат и инвестиции за производство на лен и ръж, а също и за създаването на зайцеферми, кравеферми, биволоферми, козеферми и овцеферми. За целта се предвижда да се вложат 48 млн. лв., като средствата ще се осигурят основно от Държавен фонд „Земеделие“. Финансиране се предвижда също от Националния екологичен фонд, програма САПАРД, а също по линия на Германското техническо сътрудничество (GTZ) и по проекта на социалното министерство „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“ (JOBS). Според агроминистъра Мехмед Дикме още около 50 млн. лв. ще бъдат вложени и за обновяването на инфраструктурата в Родопите, като финансирането ще е по линия на предприсъединителните програми на ЕС. Освен за Родопите подобна програма се разработва и за региона на Северозападна България.

Алтернативно земеделие или на баир лозе

Според авторите на програмата за производството на нетрадиционните култури за региона съществуват всички необходими предпоставки (климатични, екологични, биологични и технологични). Развиването на новите култури ще бъде ефективна алтернатива на производството на тютюн и картофи, но това не означава, че отглеждането на традиционните култури ще се ограничава, обясни зам. земеделският министър Бойко Боев. Проучвания на агроминистерството дори показвали, че производството на нетрадиционните култури ще е много по-рентабилно от това на тютюна и картофите. Според анализите само при отглеждането на билките например необходимите капиталовложения и разходи за производство са с 2.5 до 19 пъти по-ниски в сравнение с тези за традиционните култури. Според експертите от агроминистерството пазарни възможности за реализацията на заложените за производство в региона селскостопански продукти също има и нишите са предимно на европейския пазар.

В самата програма обаче не се прави обстоен анализ за пазара на различните агростоки, а се дават най-общи постановки за пазарната им ориентация и само се посочват пазарите, на които те биха могли да се пласират. От тази гледна точка смисълът на програмата предизвиква съмнения в много от експертите в агросектора. Тези съмнения засега са свързани главно с готовността за ефективното прилагане на програмата, липсата на добра производствена практика в региона за отглеждането на алтернативните култури, реалните пазарни възможности и ангажирането в този смисъл на държавни средства за реализация на програмата. Скептично настроени са като цяло и тютюнопроизводителите в региона, които засега не демонстрират особен интерес към програмата, а по-скоро изразяват твърдата си позиция, че тютюнът трябва да се запази като основен поминък. Според Никола Колев, представител на Националния съюз на тютюнопроизводителите, за да има ефект, програмата трябва да е придружена със сериозни пазарни проучвания, които да доказват, че ще може да се осигури реален пазар за отглежданите култури. „Това е една полезна инициатива за райони, които обезлюдяват. Зависи обаче доколко успешно ще се реализира програмата, тъй като трудно може да се промени изведнъж структурата на производство, а е и необходима квалифицирана работна ръка“, смята Рангел Трендафилов от Съюза на аграрикономистите в България. „Опасявам, се че може лесно да се похарчат много пари, без да се постигне някакъв ефект от тази програма. Иначе пазарни възможности има, но трябва да се спазва определена технология на производство с подходящи за целта семена и сортове и като се установят контакти с подходящи партньори за продажба на продукцията“, смята председателят на Българската асоциация на билкарите Десислав Дионисиев. Подобни са изказванията и на повечето представители на агросектора.

Какъв ще е ефектът от програмата и доколко ще има прозрачност при раздаването на държавните пари е още рано да се каже. Като се имат предвид темповете, с които се усвояват сега средствата от фонд „Земеделие“ и парите по европейската програма САПАРД, прогнозите не са особено оптимистични.