Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 ное 2002, 0:00, 610 прочитания

Германия подкрепи България за ЕС и НАТО, но не спести неприятните въпроси

Българският президент обра негативите от горчивия опит на немските инвеститори у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Държавното посещение на българския президент в Германия беше успешно за самия Георги Първанов.
Преситената със срещи програма на българския държавен глава беше свързана с желанието му да представи страната във възможно най-широки кръгове от германската политика и бизнес. Разговорите в този случай обаче са обикновено кратки, на високо ниво и изпълнени с учтиви фрази от страна на домакините. Без съмнение много от тях са искрени. Въпросът е в това да се усетят нюансите, тънката разлика между основателните похвали и завоалираната критика.
Във външнополитически план България може да разчита на подкрепата на Германия в процеса на присъединяване към ЕС и НАТО. Важното е обаче, че този път в Берлин декларираната подкрепа беше съпроводена от аргументи в полза на България, изказани почти едновременно от германски политици, заемащи най-високи държавни постове.
Без съмнение България може да очаква положителни новини от срещата на високо равнище на НАТО в Прага. „Очакванията на България са всичко друго, но не и неоснователни“, заяви канцлерът Герхард Шрьодер достатъчно дипломатично, но и достатъчно ясно. „Ще покажем подкрепата си след няколко дни в Прага“, категоричен бе германският министър на отбраната Петер Щрук, който похвали доброто сътрудничество между двете страни в рамките на международни умиротворителни операции.
В Берлин България получи положителен сигнал за две конкретни искания, свързани с процеса на присъединяване към ЕС. Германия ще застане зад желанието на българското правителство да получи пътна карта, която да маркира ясно спирките към заветната цел. И още - България ще бъде оценявана индивидуално, а не в пакет с други страни кандидатки, така че да не бъде бавена, ако изпревари останалите. В Берлин обаче замълчаха за две други намерения на София. „Мълчанието“ се изрази в прехвърляне на топката към Брюксел. Нито един от германските партньори на Георги Първанов не се ангажира с това членството на България в ЕС да бъде с фиксирана дата 2007 г. В Брюксел, а не в Берлин ще се реши и спорът за закриването на трети и четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Германия ще говори в общия хор на Европейската комисия. Това според българския президент не прави проблема по-лек, но затова пък разрешаването му става по-ясно. Разбира се, да преговаряш с всяка една от 15-те страни от ЕС по един деликатен въпрос е мъчително, но и утехата, че спорът ще се решава на едно място - Брюксел, едва ли ще помогне. Точно защото отговорът е ясен - Европейската комисия държи на подписания още през 1999 г. меморандум и България трябва да каже до края на тази година кога ще закрие трети и четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Също толкова ясно е, че в Брюксел настояват това да се случи до края на 2006 г. В пълна мъгла обаче тъне въпросът дали ЕС ще се съгласи на исканата от България партньорска проверка и дали в крайна сметка тя ще спаси трети и четвърти блок на атомната електроцентрала. Ето защо надеждата, че мълчаливо приетото в Германия предложение за партньорска проверка е положителен сигнал, може да се окаже грешно разчетен код в комуникацията между двете страни.
Че в тази комуникация все пак има „шум“, стана ясно за съжаление там, където българският президент се надяваше да помогне най-много - в икономическите отношения. Решението на българския Върховен административен съд, което оспорва спечеления от „Дойче банк“ конкурс за приватизацията на „Булгартабак“, се появи броени дни преди икономическия форум, организиран от същата тази банка в чест на българския президент в Берлин. В словото си пред форума Първанов тактично заобиколи проблема, участниците учтиво му спестиха неприятни въпроси, а домакините любезно обясниха, че въпреки всичко хранят надежди. Дали заради налагания от формата на едно държавно посещение крайно любезен тон, дали заради характерната за германските банкови среди предпазливост по време на икономическия форум в „Дойче банк“ директният изказ беше избегнат. Той се появи анонимно, за да не пречи на липсващата в Берлин официална позиция на „Дойче банк“, но и точно затова прозвучаха фрази като „в България се действа целенасочено срещу „Дойче банк“. Жалко, че неочаквано прекият тон беше използван като повод за пореден медиен скандал. Истинското послание за това, че понякога чуждестранните инвестиции се чувстват крайно неуютно в България, потъна, без да бъде чуто. В Германия българският президент имаше среща с още една опарила се в амбициите си да инвестира в България германска фирма - RWE-Rheinbraun. От 1999 г. фирмата се опитва да инвестира в мини „Марица-изток“, и то така, че да внесе стандартите на ЕС. В това българският президент се убеди на място, посещавайки най-модерната в Германия ТЕЦ за кафяви въглища в провинция Северен Рейн-Вестфалия. В инвестиционния проект, с който фирмата RWE-Rheinbraun иска да влезе в България, участва и германската кредитна банка за възстановяване. „В скоро време ще се стигне до подписването на договор“, заяви за „Дойче веле“ след разговора си с българския президент Ингрид Матеус-Майер, член на управителния съвет на Германската банка за възстановяване и развитие. Това е нейното впечатление от срещата с българската делегация. Съвсем друго е впечатлението на представители на RWE-Rheinbraun от неколкогодишната им битка на български терен. „Определени кръгове в България, чието влияние стига до правителството, не ни искат“, заявиха за „Дойче веле“ Хелмут Кирхайс и Еберхард Булинг от MCME, специално създаденото за инвестиционния проект дружество на RWE-Rheinbraun. Търпението на германския инвеститор е на предела си и от фирмата са решили, че ако не получат отговор в най-скоро време от българска страна, ще се насочат към „други страни, където инвеститорите са добре дошли“. И пак прозвуча познатото „изпълнени сме с оптимизъм, че все пак ще стигне до успешен за нас край“, и пак се чуха надежди, свързани с президента и доброто му отношение и към тази измъчена германска инвестиция.
Надеждите не са случайни. В Берлин Георги Първанов заяви интереса на България към германски инвестиции в енергетиката. В словото му пред бизнесмените в германската столица не липсваше познатият призив за „икономизация на българската външна политика“. Що се отнася до големи индустриални инвестиции от Германия, този призив остава само в рамките на добрите намерения, като например тези за проявявания от „Даймлер - Крайслер“ интерес към приватизацията на „Мадара“ - Шумен, и заводите Чавдар. Случаите с „Дойче банк“ и RWE-Rheinbraun пък демонстрират онази вече спомената разлика между това да искаш, да можеш и да го направиш.
Едва ли някой от германските инвеститори се съмнява в упоритото желание на българския президент да осигури на страната си онези чуждестранни инвестиции, които ще изправят икономиката й на крака. И едва ли има някой германски инвеститор, който да не е наясно докъде се простират президентските правомощия в България. Така че в Германия българският президент направи това, което можа - да призове и насърчи инвеститорите. Той обаче се връща в София с учтиво поднесените и все пак недвусмислени критики като тази на германския канцлер за усилията, които България трябва да положи, за да гарантира сигурността и законовите рамки за чуждест­ранните инвестиции. Едно малко успокоение ще вземе със себе си българският държавен глава. „Приятелството се състои в това да показваш и слабостите на отсрещната страна, за да не създаваш напразни илюзии“, заяви след срещата си с българския президент германският министър на вътрешните работи Ото Шили.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ и ДПС удължиха извънредното положение 1 ГЕРБ и ДПС удължиха извънредното положение

"Обединените патриоти" се разцепиха по искането на правителството то да продължи до 13 май, само БСП и ВМРО са против

3 апр 2020, 1570 прочитания

Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни

И още: Съществени редакции в закона за извънредното положение предлагат депутати от ГЕРБ, една четвърт от всички над 1 млн. заразени в света са в САЩ

3 апр 2020, 1430 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Семейните лекари ще стават чиновници

Медицински центрове ще поемат нощните дежурства на джипитата

Още от Капитал
Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10