Облагодетелстване за малцина, оцеляване за мнозина услугите и част от производството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Облагодетелстване за малцина, оцеляване за мнозина услугите и част от производството

Облагодетелстване за малцина, оцеляване за мнозина услугите и част от производството

Нерегистрираната икономическа активност продължава да доминира в услугите и част от производството

869 прочитания

В разгара на предизборната кампания миналата година известен политик, усмихнат и спортно облечен, се разхожда по столичния площад „Славейков“. Докато той разговаря дружелюбно с продавачите на книги, операторски екип снима неговото потапяне сред народа, за да го излъчи в предизборните телевизионни програми. В следващия кадър той се спира, оглежда наредените в кашони стотици CD и избира два с любимата си музика. Докато обяснява пред камерата любовта си към музиката на Вангелис и „Пинк Флойд“, той вади банкнота от десет лева и плаща. „Стоп кадър!“ - би казал някой внесен отвън телевизионен продуцент заради сцената, в която обществената личност купува очевидно нелегален продукт. Нищо подобно обаче не се случва. Продавачът прибира банкнотата, любезно опакова двата диска в шумолящ плик и пожелава приятен ден. Снимките продължават и кадрите с двата диска се появяват в предизборните студия по националната телевизия. Скандал няма - просто това не прави впечатление на никой - нито на площад „Славейков“, нито на телевизионния екран.

Ако някога бъде направен поименен списък на всички, взели участие в нерегистрираната част от икономическата дейност - било като потребител, търговец, наемен работник или работодател - едва ли ще остане българин без някаква роля в него през последните години. Данните, които социолозите успяват да съберат за нерегистрираната икономическа активност, са достатъчно красноречиви: според последното изследване на „Витоша рисърч“ само 25% до 35% от анкетираните заявяват, че редовно получават касови бележки при пазаруване, близо една трета от работещите признават, че доходите, които декларират, са по-ниски от реалните, а неиздаването на фактури и касови бележки в някои сектори на услугите достига до 85% (виж графиките). Както признават социолозите, дори и тези резултати понякога се оказват занижени заради установените големи разлики между отговорите на т.нар. меки и твърди въпроси (при първите анкетираните дават отговор за явлението по принцип, а при вторите трябва директно да признаят за своето собствено участие в него).

Макроизмеренията на сивото

варират около 1/3 от брутния вътрешен продукт на страната. Ако то можеше да се измери с точност, тогава тя просто нямаше да се нарича сива икономика, казват социолозите. Според изследване на немската „Герлинг груп“ на икономиката в сянка на страните - кандидати за ЕС, през 2001-2002 г. нерегистрираната икономическа активност в България възлиза на около 36% от брутния вътрешен продукт (БВП). Тази стойност поставя България някъде по средата между средното ниво за Централна и Източна Европа (около 29%) и това за страните от бившия СССР (около) 45%. Средната стойност за развитите страни (членки на ОИСР) през 2001-2002 г. е около 17%. Според последното изчисление на БНБ на основата на модела на търсенето на пари (money demand) сивата икономика е около 30%. Тези данни съвпадат приблизително и с публикуваните предишни изследвания (на НСИ, БАН и проучвания на мнението на бизнеса), според които икономиката в сянка е между 1/4 и 1/3 от БВП. Измерването на приблизителния дял на сивия сектор като че ли се оказва по-лесно, отколкото неговото ясно дефиниране. В невидимата част от икономиката влизат няколко основни сектора: на домашното производство, на нерегистрираните доходи, производство и търговия и на чисто криминалните дейности (контрабандата във всичките ? форми, проституция и мафия). Дейностите в последните два сектора на сивото на практика се преливат - контрабандата е невъзможна без развита система на сива търговия за продажба, а пробойните в системата на митниците създават предпоставки освен за „невинната“ търговия и за чисто криминален внос на оръжие и наркотици. А в държавите, в които укриването на доходи и обороти е криминализирано, всички тези дейности водят до едно и също място - съдебната зала.

В класификацията на най-светлите сектори освен държавната администрация са банковата система, българските филиали на големи чуждестранни компании и неправителствените организации. В най-сивите сектори водят секторът на услугите, търговията и част от производството, предимно на потребителски стоки (виж графиката).

Причини и следствия

За първопричината за икономиката в сянка има достатъчно красноречиви изследвания - според последното социологическо изследване на „Витоша рисърч“ между 2/3 и 3/4 от българите признават, че плащането на данъците, социалноосигурителните вноски и основните сметки води до сериозни лишения за тяхното семейство. Процентът на хората, които категорично отказват да плащат своите задължения, варира между 2.5% и 4.2%. На практика това доказва, че сивата икономика в най-масовия си вариант не е нищо друго освен „икономика на оцеляването“. „В развитите страни причините за преминаване в сивата икономика са основно високите данъци и социалносигурителни вноски, както и бюрокрацията, свързана с тях. Всичко това надхвърля пределната търпимост на хората към намесата на държавата. В Източна Европа обаче има и допълнителни усложняващи фактори“, смята Доминик Ернсте, координатор на проекта на „Герлинг груп“. Според него за източноевропейската и в частност българската сива икономика определящо е ниското качество на услугите в обществения сектор (инфраструктура, здравеопазване, пенсии и т.н.). „Хората имат усещането, че не получават това, за което плащат“, коментира той. Допълнителен улесняващ фактор е неефективността на съдебната система и високата корупция сред администрацията, което прави изкушенията за безнаказано съществуване в сивия сектор съвсем реални. „Особено силен фактор за посивяване на една икономика са и губещите държавни предприятия. Общественото мнение е много чувствително на тази тема и подрива имиджа на държавата като добър разпределител на средства“, коментира Ахмед Икиз от университета в Измир, Турция.

„Проблемът е изключително заразителен. Ако един печели, като не участва в официалната икономика, това се вижда от останалите, които също правят своя избор в сивата икономика. Това не е само при плащането на данъците, същото усещане се получава и когато някой вложител във фалирала банка види как шефът на банката се разхожда на свобода, същото усещане подхранва и приватизацията, която се превърна в синоним на корупция“, смята Майкъл Кейтън, консултант към икономическото министерство.

Краткосрочни плюсове и дългосрочни минуси

В краткосрочен план отделни сиви сектори на икономиката може да имат и видим позитивен ефект върху икономиката. Като такива експертите посочват петролното ембарго срещу Югославия или нелегалното производство на CD за износ от средата на 90-те години. При тези оцветени в сиво и черно дейности има видимо акумулиране на средства, повишаване на потреблението в отделни региони и появяване на част от средствата във видимата част от икономиката на по-късен етап. Според Тодор Ялъмов от фондация „Приложни изследвания и комуникации“ късното легализиране на софтуера в България например е позволило обучението на сравнително голям брой специалисти в IT сектора. Между положителните страни на икономиката в сиво е и лесният старт на нов бизнес с по-малко пари и регулации и не на последно място - създаването на работни места, които да компенсират невъзможността на бялата икономика да се справи с безработицата, и увеличаване на потреблението, което се отразява и на регистрираната част от икономиката. Тези положителни страни обаче трудно могат да заместят дългосрочните негативни ефекти от трайното посивяване на икономическата активност. Тези ефекти се измерват в трайно намаляване на постъпленията от данъци и социалноосигурителни вноски, намаляване на инвестиционните възможности на държавата, бавен, но сигурен колапс на държавната система и обществената инфраструктура, деградация на институциите за контрол. Сивата икономика е на практика несъвместима и с нормалната банковата дейност, защото фирми и граждани не могат да получат финансиране по нормалния начин, поради което опитват единствения възможен - чрез подкупване на банков служител. Така от временно явление нерегистрираната активност се превръща в омагьосан кръг, в който хората са все по-малко мотивирани да излязат на светло. Освен невъзможността на държавата да изпълнява своите функции една от най-видимите и сериозни последици от сивата икономика е нейната „домашна“ част, при която след краха на плановата икономика цели региони и социални слоеве регресират до един изостанал модел на самоизхранване от селски тип, по-подходящо за Средновековието, отколкото за началото на ХХI век. В България този модел вече е повече от очевиден. Това показва изследването на „Витоша рисърч“, според което около 31% от домакинствата зависят в голяма степен или изцяло от собствено производство (домашни консерви, плодове и зеленчуци, месо, яйца, мляко и т.н.). През погледа на данъчната статистика видимата част от сивата икономика изглежда по следния начин: въпреки данните за повишена събираемост спрямо 2000 г. общо 237 хиляди лица не са подали данъчни декларации за 2001 г., други 47 хиляди са декларирали по-малък размер от този, деклариран от работодателя, 9 хиляди предприятия не са подали информация за изплатените доходи, а към юни тази година общият размер на несъбираемите данъчни задължения е 928 млн. лева.

Решението е в глоби, наказания и още нещо

„Глобите няма да решат проблема нито в България, нито в която и да било държава по света. Трябва да има наказателна, а не административна отговорност за тези, които изберат пътя на нелегитимното производство и търговия. Това е мнението и на легалния български бизнес и ние го подкрепяме“, смята Никола Янков, заместник-министър на икономиката. Силовите методи обаче далеч не са единственият метод, въпреки че решават едната част от уравнението - да направят фактическата цена на бягството в сенчестия сектор по-висока. Според други анализатори силовите мерки няма да са достатъчни, ако държавните институции продължават да са слаби в контролиращата си функция. Изходът при всички положения обаче е и във високия ръст на официалната икономика, и в намаляването и опростяването на данъците и осигуровките.

„Има натиск за реформа на институциите както отвътре (хората искат да знаят какво получават от плащането на данъци и осигуровки), така и отвън (мултинационалните компании могат да избират къде да инвестират и да изберат внимателно мястото за своите инвестиции). Втората част от решението на проблема идва от практиката в Швейцария, която е с най-малки проценти на сива икономика между страните от ОИСР и където гражданите имат най-силна идентификация със своето правителство. Хората трябва да знаят какво получават, когато плащат. Това вече е проблем и в страните от ЕС. Когато правителството заяви, че е безсилно пред мерки, които се налагат от администрацията в Брюксел, хората имат проблем да се идентифицират с това правителство. Те трябва да чувстват, че техните пари се харчат добре, че държавата е добър разпределител. Това е по-успешният метод от силовите методи - хората винаги ще са по-изобретателни от държавата и ще са един ход напред“, смята Доминик Ернсте.

Около 30-35% от общото потребление на петролни продукти, горива и масла в България през 2002 г. е било "сиво" и дори "черно", сочат експертни оценки на "Коалиция 2000". Тъй като става дума за най-големия пазар в страната (около 1-1.4 млрд. лева годишно), незаконният внос на него генерира и най-големите загуби за държавния бюджет.
От Агенция "Митници" отчетоха спад в приходите от вноса на горива през първите шест месеца на годината, без да има спад на потреблението на вътрешния пазар за същия период. Официално тези резултати бяха обяснени с поевтиняването на щатския долар. Те обаче станаха повод митниците да въведат нов ред за митнически контрол при вноса на течни нефтопродукти. Беше отменено изискването за цялостен лабораторен анализ на всички внасяни горива. (Аргументът на митниците беше, че то е прокорупционно, защото така се бавят търговците и те са склонни да платят, за да ускорят процедурите по вноса). При новия ред лабораторен анализ започна да се прави само при продуктите, при които е икономически изгодно да се злоупотребява с тарифен номер. Контролът беше засилен и в случаите, в които има сигнали от разузнаването, вносителите са фирми с минали нарушения, съвършено нови играчи, или когато маршрутът е необичаен. Вносът на петролни продукти и течни горива в страната е основно от Русия, Украйна, Румъния, Гърция и Турция. Митническото оформяне е съсредоточено в Русе, Кулата, Стара Загора, София и Бургас. Основните нарушения са свързани със занижаване на стойности, неточно описание на тарифен номер, укриване на действителното тегло, фалшифициране на платежни документи или на протоколи от лабораторни изследвания. Практикува се и чиста контрабанда. Има информация например за контрабанден внос, осъществяван с три-петхилядитонни баржи, в района на пристанище Леспорт-Варна. Сумите, давани за подкупи, варират според мащаба на нелегалния внос. Твърди се, че мизата за кораб чиста контрабанда е около 100 000 лева. Сумата се разпределя между различните служби, от които зависи прикриването му. Има и индикации, че е възстановен контрабандният канал за петролни продукти през Кулата. Използват се автоцистерни, като подкупът е около 15 000 лева на цистерна. Функционират и канали през Русе и Варна. Бюджетни приходи изтичат и през бензиностанциите по ГКПП и в свободните зони, където безмитно и безакцизно зареждат и автомобили, влизащи в страната. Друг проблем са и нароилите се незаконни бензиностанции. В последно време е практика хора от силовите групировки да отварят подобен род "сергии" и в София. Горивото се зарежда с маркучи от цистерни на много по-ниски цени от тези в близките бензиностанции. Тези обекти имат нищожни разходи, не плащат дължимите данъци и са канал за реализация на контрабанден внос.

Преди три години вносният алкохол беше добър пример за регулиран и светъл пазар. Легалният внос на него беше достигнал почти 80%. В началото на 2001 г. ситуацията започна да се влошава под въздействието на няколко фактора. Намалялата покупателна способност сви продажбите на вносния марков алкохол. Притиснати от конкуренцията на големите вериги, търговците на едро започнаха да търсят евтина стока и се заеха с паралелен внос. Освен това около парламентарните избори през юни 2001 г. бяха реактивирани стари контрабанди канали. От началото на 2002 г. започна да се наблюдава нарастване на обема на обмитените стоки при продължаващ лек спад на пазара. Затова допринесе и фактът, че сътресенията при големите вносители приключиха и те имат ясни структури по цялата търговска верига. Нарушенията при вноса на концентратите през година са два основни типа. От безмитните складове на официалните дистрибутори служители и свързани лица незаконно изнасят малки количества. Редица големи заведения използват безмитните магазини като основен източник на доставки, ощетявайки сериозно бюджета. По оценка на "Коалиция 2000", около 30% от пазара на вносен алкохол преминава през безмитните магазини. Митнически нарушения продължават да се извършват и чрез паралелен внос на занижени цени. Активни участници тук са не само собствениците на складове на едро, но и собствениците на вериги от нощни заведения, дискотеки и пр.

Пазарът на кафе в страната, който ориентировъчно се оценява на 130 млн. лева годишно, постепенно се легализира. Държавните вземания намаляха (с отпадането на митата), контролът се засили и международните компании навлязоха на българския пазар. Според оценки на "Коалиция 2000" сенчестият сектор при кафето през 2002 г. е в рамките на 15-20%. В началото на годината беше променен методът за определянето на акциза върху кафето и той започна да се изчислява като твърда сума на килограм. Новият начин на облагане предполага поне два типа митнически измами - с количество и с подмяна на тарифна позиция. Заради по-високия акциз на печеното кафе стана изгодно при внос то да се декларира като сурово. Не се изключва и хипотезата за чиста контрабанда. Един от каналите за реализиране на сенчестите количества са магазините за насипно кафе (25% от пазара) и мрежата на хотелите, ресторантите и кафенетата. Пакетираните кафета са по-изгодни за митнически злоупотреби, защото са по-скъпи. Засега обаче те са малка част от пазара и не представляват особен интерес за бюджета.

Плодовете и зеленчуците, внасяни от Турция, Сирия и Македония, са обект на мащабна контрабанда със сезонен характер. По правило те се обмитяват на Капитан Андреево веднага след като бъдат въведени на митническата територия на България. Подкупът при обмитяването е около 1000 лева на камион, които се разпределят между митницата, фитосанитарния контрол, ХЕИ, икономическа полиция, РЗБОП, пътна полиция и пр. Използва се методът "тапа", при който се декларира стока с по-ниска тарифна ставка (магданоз), а във вътрешността на камиона се превозва стока с по-висока тарифна ставка (напр. домати и лук). Слабото място на контрабандната схема е, в 3-километровия участък между последната трета бариера на Капитан Андреево и самото село Капитан Андреево. Там фирмите вносителки имат складове, които използват, за да подменят транспортните документи и да осуетят последващия контрол във вътрешността на страната.

Пазарът на бяла и черна техника сега е с около 60-70% по-светъл в сравнение с преди пет-шест години. Основните фактори са намалялото търсене и навлизането на хипермаркетите в този бизнес. Въпреки това и в момента според експертни оценки сивият сектор в бранша е около 40-50%. Според маркетингови проучвания пазарът на бяла техника в страната е между 140 и 170 млн. лева, а реалните годишни продажби на черна техника са между 60 и 80 млн. лева. Съпоставката на тези данни с декларирания внос като стойност пред Агенция "Митници" показва, че обмитената техника е около 50-60% от общия внос. По експертни оценки обемът на незаконния внос се движи около 20 тира месечно. При една от схемите се декларира изцяло различна стока (например резервни части, моторни резачки), за която се плащат по-ниски митни сборове. Най-използваният маршрут е през Кулата, при около 10 000 лева подкупи за камион. Анализите сочат, че в каналите участват както малки фирми, така и големи и утвърдени търговски вериги. Друг метод е стоките да се декларират на ниска цена с обяснението, че са втора употреба. Растежът на пазара на употребявана бяла и черна техника в края на 90-те години доста затруднява доказването на противното.

Месата и пилешките разфасовки от САЩ обикновено влизат в страната през Кулата, от Западна Европа - през Видин и Калотина. Количества и от САЩ, и от Западна Европа влизат през черноморските пристанища. Общото количество е около 250 хладилни камиона средномесечно. Подкупите варират около 800-1000 лева на граничния пункт (за митницата и ветеринарите), 2500-3000 лева на вътрешно митнически учреждения и 500-1000 лева на ветеринарите при обмитяване. През 2002 г. Агенция "Митници" засили контрола върху вноса на месо. Според официални източници това е ограничило не само чистата контрабанда, но и митническата измама. Най-често тя се свежда до деклариране под друг тарифен номер, за който се дължат по-малки мита.Според официални източници декларираните количества меса са се увеличили с около 50% в сравнение със същия период на 2001 г., платеният ДДС е 1.5 пъти по-висок, а платеното мито - три пъти.

Пазарът на леки автомобили в страната се оценява на около 500 млн. лева годишно и е един от най-големите. Обемът на годишния пазар на нови автомобили е около 200-250 млн. лева. Като брой обаче продажбите на нови автомобили в България за последните 12 г. са около 10% от общия брой на продаваните автомобили - между 12 000 и 14 000 коли. При тази група информация за митнически нарушения почти не съществува. По митнически данни внесените употребявани автомобили през 2001 г. са били за около 250-300 млн. лева (като се смята, че това е около 40-50% от реалната им стойност). От 1999 г. насам митническите приходи при автомобилите втора употреба нарастват средно с 25% годишно. Данните за вноса на автомобили втора употреба показват, че за 10 г. са внесени над 1 млн. леки автомобила, като за последните две-три години вносът е средно около 100 000 коли на година. Тоест пазарът на автомобили втора ръка се е превърнал в основен за страната. Играчите на него са многобройни и разнокалибрени, което е предпоставка за съществуването на един от най-големите сиви пазари в страната. Като един от най-важните фактори за сивия пазар в България от "Коалиция 2000" определят свръхлибералния закон за внос на стари автомобили. Схемата на обмитяване на употребявани автомобили (сумата се изчислява не върху цената на автомобила, а върху мощността на двигателя и годината на производство) по принцип не стимулира сивия внос. Но съществуват многобройни начини да се укрият истинските данни за внасяния автомобил, за да се занижат плащанията. Либералният внос на автомобили втора употреба създава гигантски сив сектор и при частите и аксесоарите за автомобили (достигащ 70-80% от общия пазар). При 100 000 автомобили втора употреба и гигантски сив внос на резервни части за специализираните криминални групи не е проблем да прикрият около 20 000 автомобила, откраднати или в България, или в друга европейска държава. Продължават и транзитирането и износът на крадени автомобили извън страната (а понякога и откраднати в България коли) с цел препродажбата им в други държави - най-вече в Русия, другите бивши съветски републики и някои арабски държави. Основният канал е Капитан Андреево - Турция - Грузия. Оттам става преразпределянето към Русия и други страни. По информация на "Коалиция 2000" на Капитан Андреево се заплащат подкупи между 2500 и 3000 лева в зависимост от вида на автомобила, които се разпределят между митницата и граничната полиция. Обикновено шофьорът, който превозва откраднатия автомобил, се регистрира като пътник, преминал границата пеша, или като пътник в друго превозно средство, а самият автомобил не се регистрира.

В България влиза голямо количество евтина нискокачествена стока, произведена в Турция и Китай, която получава допълнителни конкурентни предимства от неплащането на митни сборове. Освен че бюджетът губи (за стоките, внасяни по тези канали, се плащат едва 10-15% от дължимите митни сборове), под натиск са и местните производители. За момента по-атрактивен за нарушения е вносът от Китай, тъй като митата при внос достигат до 40%, докато с Турция са нулеви. Основните маршрути на тези стоки са азиатско пристанище - прехвърляне на малък контейнеровоз в средиземноморско пристанище (Малта, Сицилия и др.) - Солун - Кулата. Съществен е вносът през Варна и Бургас, като стоките пристигат или директно от средиземноморските пристанища, или през Солун. Друг път са вътрешните митнически бюра (главно София) или Солун - Ново село, и вътрешните бюра - Пловдив, Казанлък, Хасково, Димитровград. Общият обем е около 200 контейнера средномесечно, като варира през годината и в различни периоди достига до 400-500 контейнера. При контрабанден или сив внос подкупите за държавни служители варират между 500 лева на контейнер на Кулата или Ново село и 1500 лева на контейнер във вътрешното митническо бюро, където се извършва обмитяването. Основните нарушения при този вид внос, който е тип карго, се състоят в недекларирането или укриването при деклариране на голяма част от стоката, както и в силното занижаване на цените за обмитяване. От Агенция "Митници" твърдят, че новото ръководство е заварило положение, при което един 40-футов контейнер с микс от китайски стоки е бил обмитяван на около 20 000-25 000 лева. През лятото на 2002 г. същият контейнер се декларира вече по 100 000-120 000 лева. Митническата стойност на камион с турска стока е увеличена от 10 000 на 30 000 лева. Голяма част от турския внос през Капитан Андреево е с режим "транзит" и отива в Свободна зона Свиленград, където се разпределя за бившите съветски републики. Разпределителен пункт за държавите на запад от България е Илиянци.

Според пазарни проучвания вътрешният пазар на цигари в България е между 500 и 560 млн. лева годишно. От тях 12-15% са вносни цигари, тоест годишните продажби на вносни цигари би трябвало да са за около 60-80 млн. лева. На основата на тези оценки експертите от "Коалиция 2000" са изчислили, че през 1999 г. по-малко от 10% от вносните цигари са били внесени законно. През периода 2000-2001 г. е последвало рязко нарастване на дела на обмитените цигари при запазване на същата големина на пазара. При отчитане на печалбата на вносителите и търговците на едро и дребно пазарът на законно внесени цигари е достигнал почти 30%, което означава, че в края на 2001 г. около 70% от вносните цигари продължават да се внасят контрабандно. В началото на 2002 г. обаче се очертава ясно тенденцията на спад на приходите от внос на цигари спрямо същия период на предишната година. Може да се предполага, че тези промени са свързани с отказа на чуждестранните компании да участват в приватизацията на "Булгартабак" и с факта, че те е трябвало да се съобразят с повишаването на акцизите в началото на годината. Освен това успокояването на ситуацията в митницата е накарало някои от старите участници да активизират традиционните си канали. Наблюдава се известно увеличаване на дела на вносните контрабандни цигари на пазара и заради увеличаването на цените на българските цигари. Същевременно по сходни причини се извършва фиктивен износ на български цигари през Капитан Андреево, като се плащат около 15 000 долара за контейнер, съдържащ около 900-960 кашона. Митническото оформяне на вносните цигари е съсредоточено в Свиленград, Кулата, София, Варна, Бургас, Пловдив, Калотина. Често се наблюдават най-грубите форми на контрабанда чрез укриване на целите количества по метода "тапа". Той се използва както за внасяне, така и за изнасяне на цигари от страната. След 2000 г. прави впечатление, че част от старите участници в контрабандния внос на цигари започват да използват разработените "балкански канали" за износ към Западна Европа. Българският пазар вече е твърде малък, а възможностите за печалба в Англия, Германия и Италия са много по-големи. Продължават да се използват заверки в документацията с фалшиви митнически печати, използване на фантомни фирми и пр. Една от най-добре работещите схеми при цигарите включва използване на безмитните магазини. По оперативни данни на митницата през 2001 г. те са платили около 60 млн. лева акциз. Това означава, че цигарите, продадени през безмитните магазини, са 8-9 пъти повече от легално продаваните в страната вносни цигари. Според експертни оценки около 1/3 от цигарите, регистрирани в безмитните магазини, са насочени към вътрешния пазар.

В разгара на предизборната кампания миналата година известен политик, усмихнат и спортно облечен, се разхожда по столичния площад „Славейков“. Докато той разговаря дружелюбно с продавачите на книги, операторски екип снима неговото потапяне сред народа, за да го излъчи в предизборните телевизионни програми. В следващия кадър той се спира, оглежда наредените в кашони стотици CD и избира два с любимата си музика. Докато обяснява пред камерата любовта си към музиката на Вангелис и „Пинк Флойд“, той вади банкнота от десет лева и плаща. „Стоп кадър!“ - би казал някой внесен отвън телевизионен продуцент заради сцената, в която обществената личност купува очевидно нелегален продукт. Нищо подобно обаче не се случва. Продавачът прибира банкнотата, любезно опакова двата диска в шумолящ плик и пожелава приятен ден. Снимките продължават и кадрите с двата диска се появяват в предизборните студия по националната телевизия. Скандал няма - просто това не прави впечатление на никой - нито на площад „Славейков“, нито на телевизионния екран.

Ако някога бъде направен поименен списък на всички, взели участие в нерегистрираната част от икономическата дейност - било като потребител, търговец, наемен работник или работодател - едва ли ще остане българин без някаква роля в него през последните години. Данните, които социолозите успяват да съберат за нерегистрираната икономическа активност, са достатъчно красноречиви: според последното изследване на „Витоша рисърч“ само 25% до 35% от анкетираните заявяват, че редовно получават касови бележки при пазаруване, близо една трета от работещите признават, че доходите, които декларират, са по-ниски от реалните, а неиздаването на фактури и касови бележки в някои сектори на услугите достига до 85% (виж графиките). Както признават социолозите, дори и тези резултати понякога се оказват занижени заради установените големи разлики между отговорите на т.нар. меки и твърди въпроси (при първите анкетираните дават отговор за явлението по принцип, а при вторите трябва директно да признаят за своето собствено участие в него).

Макроизмеренията на сивото

варират около 1/3 от брутния вътрешен продукт на страната. Ако то можеше да се измери с точност, тогава тя просто нямаше да се нарича сива икономика, казват социолозите. Според изследване на немската „Герлинг груп“ на икономиката в сянка на страните - кандидати за ЕС, през 2001-2002 г. нерегистрираната икономическа активност в България възлиза на около 36% от брутния вътрешен продукт (БВП). Тази стойност поставя България някъде по средата между средното ниво за Централна и Източна Европа (около 29%) и това за страните от бившия СССР (около) 45%. Средната стойност за развитите страни (членки на ОИСР) през 2001-2002 г. е около 17%. Според последното изчисление на БНБ на основата на модела на търсенето на пари (money demand) сивата икономика е около 30%. Тези данни съвпадат приблизително и с публикуваните предишни изследвания (на НСИ, БАН и проучвания на мнението на бизнеса), според които икономиката в сянка е между 1/4 и 1/3 от БВП.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK