Индустрията ХХХ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индустрията ХХХ

Индустрията ХХХ

5978 прочитания

Виждаш я точно, когато си на ръба да се откажеш да търсиш. Противно на всякаква логика е забутана между оферта за транжори и друга - за шивачки с опит. Гласи: „Агенция набира момичета, 18-30 години, за снимки в чуждестранни видеопродукции и работа в чужбина, добро заплащане.“ Докато въртиш на посочения за връзка номер, преговаряш наум „данните си“. Вдига мъж. Да, точно 19-годишни им трябвали. Казва да оставиш телефон, на който да те потърсят, когато дойде моментът на кастинга. Оставяш имейл, направен специално за случая. Междувременно настояваш да разбереш за какви видеопродукции става въпрос. Питането се отклонява с мотива „няма за какво да се притесняваш“. Настояваш отново. Пак без резултат. Мъжът мило, но твърдо те уверява, че ще научиш за същността на занятието малко преди кастинга, и ти пожелава приятен ден.

Въпросният мейл идва след няколко седмици. В него няма нищо освен покана да се обадиш отново. Правиш го. Получаваш ден, час и място - някакъв офис в краен софийски квартал, и малко допълнителни наставления, едно от които се повтаря два пъти - не забравяй личната си карта, тя ще е твоят пропуск. Провал. Нямаш лична карта с името, което ползваш пред агенцията. Все пак правиш последен отчаян опит да измъкнеш нещо повече за характера на продукциите от човека отсреща, който обаче крайно предпазливо съобщава само, че те „изискват свободно държане пред камера“. И с последвалото „довиждане“ явно счита въпроса за приключен. Разбира се, не отиваш на кастинга. Но след известно време правиш „втори дубъл“ - отново се свързваш с фирмата, разкаяно обясняваш за лични проблеми и питаш дали офертата все още важи. Важи. Тук е моментът невинно да вмъкнеш: „Ставаше въпрос за музикални клипове, нали?“ Мълчание. „Всъщност не - чуваш след няколко секунди, свършихме работата по клиповете. Останаха само

Софт и хард

филми. Все още ли се интересувате?“

Един ден след като си отговорил „не“ на горния въпрос, набираш същия номер. Този път в качеството си на журналист, изследващ порно индустрията в България. В отговор на любезната покана да споделят принципите на бизнеса от агенцията започват упорито да отричат да се занимават с такива неща. Все с фрази в духа на „ама как“ и изречения от типа „дори и да е имало нещо такова на този телефон някога, то е било много, много отдавна и ние не знаем за него“. Да, у нас се снима. И този род актьори далеч не се изчерпват с „малкия човек“ Георги Софкин и Ванина от първия БГпорно филм „Секспартия бридж“. Повод за това твърдение не е само гореописаната случка. Ще ви го каже и Филип от София, мечтата на когото винаги е била да бъде като Бобит: „Защото е безсмислено момче на 26 да излива бетон по цял ден за по 10 лева.“ Ще ви го каже и Петър от Пловдив, чиято обява „очаквам всякакви предложения за порнофилми“ може да срещнете в графа „работа-търси“ на „Куриер 5“. На въпроса дали се е снимал отговаря категорично: „Много пъти.“ После бързо добавя: „Но не очаквайте да издам работодателите си.“ Не е и нужно. Хора от индустрията, която те наричат еротична, а по-голямата част от обществото - порнографска, твърдят, че у нас снимат предимно италианци. Износът на готова продукция пък стигал едва до Централна Европа. Филмите били треторазрядни, нискобюджетни, а оттам - и със съмнително качество. Според твърденията нито една от големите компании не е реализирала свой проект в България. Пак според тях у част от последните съществувал известен интерес да го направят най-малкото поради евтината работна ръка, ако отпаднат съществуващите в момента законодателни пречки.
Макар че през последните години нелегалното снимане на секс­продукции у нас върви във възходяща посока, филмите са все още съвсем малка брънка в това, което евфемистично можем да наречем българска еротична индустрия. Тя включва още тематичните вестници и списанията, продажбата и отдаването под наем на видеокасети, розовите телефони, онлайн сектора - в частност „живото видео“, и прочее забавления без консумация. Проблемът обаче е, че всички до по-малка или по-голяма степен се движат по ръба на закона (оттам - поразително малка част де факто са „на светло“, плащат данъци и пр.). А именно по силата на чл. 159 от Наказателния кодекс „който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от 1000 до 3000 лева“. Хватката е, че никъде в българското законодателство няма определение за това що е порнография. Така според юристи на практика е невъзможно да бъдеш осъден по този член (за съжаление това важи и за случаите на детска порнография). Може обаче да ти бъде повдигнато обвинение и с години да се влачиш по дела. Последното се използва като аргумент от полицаи, магистрати и държавни чиновници в случаите, когато

Откровено рекетират

ангажираните в бизнеса. Накратко - ако си платиш, няма да те закачаме и ще счетем, че се занимаваш с еротика, ако ли не - нагазваш дълбоко в мътните води на порнографията и ако не в затвора, то ще влезеш „вътре“ с доста пари покрай адвокати. „Именно нерегламентирането какво е еротика и какво порнография е един от лостовете, с които се рекетират хората в бранша“, твърди и Петър Зарев, председател на Асоциацията на изпълнителите на телекомуникационни услуги с добавена стойност (АИТУДС), в чиито структури влизат и част от фирмите с еротични телефони. По думите му, „след като законодателят не е уточнил тези норми, той създава условия както за корупция, така и за развитие на тази индустрия в насока, която не е в интерес нито на обществото, нито на държавата“.

Всъщност през годините има сравнително малко случаи на повдигнато обвинение по чл. 159 от НК, заради което някои са склонни да го обявят за един вид мъртва норма. Това обаче по-скоро е невярно - този член е сравнително често актуализиран (през 1982, 1993, 1997 и 2002 г.) в посока засилване на забраните, като по този начин остава да виси като гилотина над главите на хората в бизнеса - според непотвърдена информация и в момента има повдигнати обвинения срещу две от т.нар. еротични видеотеки - една в столичния кв. „Младост“ и една във Варна. Може да се приеме, че тук има някаква логика, въпреки че неизбежно възниква въпросът, щом повдигаме обвинение срещу две видеотеки, защо не повдигнем към всичките. В някои случаи обаче логиката напълно липсва, което пък навежда на мисълта за възможност за уреждане на лични сметки. Така например през 1999 г. окръжният прокурор на Смолян образува дело срещу писателя Христо Стоянов - автор на „Тайният живот на една помакиня“ и „Рязаният поп“, и огласи това пред широката публика. Стоянов беше обвинен именно по чл. 159, чийто текст по онова време визираше разпространение и продажба на произведения с порнографско съдържание, но не и авторство. По това дело следователят въпреки инструкциите на прокурора не привлече Христо Стоянов като обвиняем. В момента самият Стоянов

Води дело срещу прокуратурата

на България. „Заради това, че го е обвинила в нещо, което не представлява престъпление, и второ - че са нарушени чл. 136 и 137 от Закона за съдебната власт, според които магистратите нямат право да разгласяват обстоятелства, станали им известни в това им качество“, обясни за „Капитал“ защитникът на писателя адвокат Здравка Калайджиева от Български адвокати за правата на човека. Будещ още по-голямо недоумение е малко известният случай с фотограф, който преди няколко години заговаря две момичета на улицата с обяснението, че ги намира подходящи за арт снимки. Когато бащата на едното момиче - полицай, разбира за офертата, праща група свои колеги в дома на фотографа. По време на обиска те употребяват сила и изземват голи снимки, които въпросният фотограф е правил на своята приятелка, както и видеокасети с подобно съдържание. Обвинението е в разпространение на порнография. Естествено, нищо не се доказва, но човекът е оправдан поради давност, тоест е принуден до последно да се явява в съда. С друго подозрение за разпространяване на порнографски материали България влезе в световните хроники през 1997 г. Тогава полицаи нахлуха в гей центъра „Фламинго“ в София и арестуваха четирима души. Последните твърдяха, че при ареста са били карани да лягат на пода и били ритани. Така и не се стигна до дело - след около 20-часов престой в полицията арестуваните бяха освободени. И това не е всичко. Според Българския хелзинкски комитет в момента производител или разпространител, който е обвинен по чл. 159 от НК, може да твърди успешно пред Европейския съд за правата на човека, че действията срещу него са дискриминационни. Достатъчно е само да се посочи, че в България има други фирми и печатни материали с подобно съдържание, които човек може да си купи от почти всяка будка, както и че органите на реда и прокуратурата не предприемат никакви действия по отношение на тези разпространители и производители, за да бъде убеден съдът в основателността на такова твърдение, считат от БХК.

Вариантите за излизане от ситуацията

на първо място включват определяне на понятието порнография и ясното й диференциране от еротиката. След това следва да се дебатира дали ще се променя Наказателният кодекс или не. Ако се приеме за правилно второто, следва на практика да се засили забранителният режим, „но това няма да доведе до контрол над дейността, а напротив - до нейното тотално преминаване в сянка“, казва Петър Зарев. Ако пък Наказателният кодекс се променя, това също може да стане по няколко начина (като при всички тях следва да бъде спазен принципът на „добрия морал“, а именно - че всеки трябва да бъде защитен от нежелан контакт с порнографски материали, както и че до тях не бива да се допускат лица под 18 години). От една страна, съществува изключително либералното предложение да остане наказателната отговорност единствено за детската порнография, а всичко останало да се легализира, като същевременно се постави под строг надзор. От друга страна, е схващането, че освен детската порнография трябва да са инкриминирани сексът с животни и този с брутално насилие. Същевременно становището, което се ползва с най-голяма подкрепа както от хората в бранша, така и от сексолози и юристи, е, че промяната трябва да бъде съобразена единствено с критерия вреда, която порнографските материали нанасят. „Не съществува негативно влияние на порнографията, а обратното - потискането на сексуалното желание води към повишена склонност към насилие“, заявява по този повод д-р Михаил Околийски, сексолог, завършил Humbolt University в Берлин. По думите му изключение прави само детската порнография.

Колкото и да е тъжно обаче, този

Бизнес с лолити

се е оформил като стабилен клон от порноиндустрията у нас. Още по-тъжното е, че липсата на дефиниция относно това що е порнография не позволява да бъдат осъдени и хората, занимаващи се с производство и разпространение на такива материали. Така например при операция на 2 октомври 2002 г. от варненското студио на английския фотограф Алек Ансуърд са иззети 800 диска с детски порноснимки, компютри и програми. Според хора от варненското следствие на откритите около 20 000 снимки са заснети именно деца от града, на възраст между 8 и 18 години. Ансуърд обаче е следствен за използване на нелицензиран софтуер, като само се очаква да му бъде повдигнато обвинение и за детска порнография. За целта преди около седмица варненската районна прокуратура забрани на англичанина да напуска страната. Според адвоката му обаче Ансуърд не правел порноснимки, а изследвал превръщането на момиченцето в жена. Съвсем наскоро по същото обвинение пък беше арестуван 51-годишният Александър А. от София. Полицията обяви, че вероятно той е „режисьорът“ на занесената от софиянец в 9-то РПУ видеокасета със заснети сексуални сцени с непълнолетни момичета, както и че има мрежа за разпространение на детско порно в страната. Въпреки информацията, че в дома му била открита видеозаписваща техника, както и че имало още подобни ленти със сексуални сцени с деца, на разпитите Александър А. твърдял, че имал само копие от въпросната касета.

Пак през януари в медиите се появи и друга информация - че Националната служба за сигурност и служба за борба с организираната престъпност са по следите на международна педофилска мрежа, в която са участвали български деца. След сигнал от Интерпол спецполицаите установили, че мрежата действа от 3 години и е част от добре организиран канал за изнасяне на деца от България. Системата била следната - на сайтове се качвали разголени снимки на децата, като по този начин „стоката“ се рекламирала пред чуждите сутеньори. До момента българите са работили с клиенти от Русия, САЩ, Белгия и Холандия. Заради затегнатия контрол в интернет разпространителите на детска порнография търсели необичайни методи за разпространение на продукцията си. Неотдавна бяха разкрити файлове с детска порнография с mp3 разширение, като за да видиш снимката, трябва да смениш окончанието на файла. Мрежата остава основният източник на детско порно. Евентуално филмчета може да се закупят и по вестникарска обява. Така наречените еротични видео­теки, които „Капитал“ провери, не предлагат такъв асортимент. За сметка на това обаче предлагат всичко друго.
Всъщност

Броят на еротичните видеотеки

у нас е повече от скромен. В София има около 5, а в големите градове като Пловдив, Варна и Бургас - по една. „Имаме достатъчно клиенти, при това високообразовани. Някои се притесняват да бъдат с членска карта, и затова просто оставят депозит за касетата. Деветдесет и пет на сто са мъже“, нарежда собственикът на софийските видеотеки. През това време в една от тях - тази в Люлин, през две минути влиза клиент. Е, не с вид на Нобелов лауреат, но клиент. Делово оставя донесената касета на плота пред завършилата финанси продавачка, тихо пита дали имат (не се чува), последното се издирва за секунди, след което се извършва разплащането. И така всеки път. Впечатляващо. На относително богатите черни рафтове освен щатско могат да се видят и филми италианско, руско, гръцко, чешко и унгарско производство. Почти на шега питаш собственика дали при благоприятно за индустрията развитие на ситуацията, а именно масово легализиране на дейностите и продуктите, съчетано с отваряне на страната към западни продуценти, имаме шанс да станем порностолицата на Балканите. „Абсурд, съвсем сериозно отговаря той, всичко е въпрос на манталитет, а ние нямаме този на унгарците и чехите, които са толкова напред.“ Виктор е на противоположното мнение. Счита, че тук има потенциал за силна еротична индустрия, стига „държавата да се осъзнае и да престане да прилага двоен стандарт по отношение на порнографията“. Допреди 4 години Виктор е бил основният вносител на порновидеокасети за страната. „Продавал съм и по 7 хиляди касети на месец, свива рамене той, постепенно обаче бизнесът започна да запада и реших да се преориентирам.“ Въпреки че вече изцяло се е оттеглил от индустрията, Виктор с готовност я коментира: „Например най-големият абсурд, който съм изживявал някога, беше следният - в годините между 1994 и 1999 съществуваше разпоредба, предвиждаща 70% акциз за вноса на еротични и порнографски материали, въпреки че по същото време в Наказателния кодекс се предвиждаше една година затвор за същата дейност.“ Питаш Виктор дали може да назове някакви приблизителни граници „от до“ на видеопазара у нас. „Не, клати глава той, играчите са много и твърде различни, правилата не са ясни, всеки ползва собствени канали - не е възможно да се изчисли.“ Последната реплика може да се отнесе и към повечето клонове на индустрията в момента. От една страна, фирмите крият оборотите си, тъй като голяма част от тях не могат да си позволят да излязат „на светло“. От друга страна, самите те нямат реална представа за приходите на останалите на пазара.

Единственото изключение е може би бизнесът с

„Развлекателни“ телефони

По неофициални данни БТК държи точно половината от пазара на тези услуги. Същевременно според вътрешна информация от компанията само за миналата година тя има приход от еротични телефони около 4 милиона лева. От казаното дотук следва, че еротичната телефонна индустрия възлиза на 8 милиона лева годишно. Това обаче е сумата преди разделянето й между оператора и фирмата доставчик (което обикновено е респективно 60 към 40%). Така за телекомуникационните оператори остава приход от близо 5 млн. лева, а за фирмите - малко над 3 млн. на година. Точно в момента обаче въпросните фирми изживяват данъчни неволи. „След изменението на Закона за корпоративното подоходно облагане от 1 януари информационните и развлекателните услуги се облагат с 12% данък печалба върху прихода ежемесечно, както е при хазарта. Изчислението показва, че това отговаря на 48% данък печалба за дейността. Това е чудовищно и на практика ще убие бизнеса“, възмущава се председателят на АИТУДС Петър Зарев. „Не разбирам как може да съществува такова голямо разногласие между финансово министерство и парламентарна комисия, казва Огнян Винаров, също собственик на такава фирма. След като видяхме първоначалния проект за изменение на закона, успяхме да убедим министерството да внесе ново предложение, в което данъкът беше намален от 12 на 7%. В бюджетната комисия обаче това не се прие. Така освен еротичните телефони се унищожава и информационното обслужване на населението.“

Докато т.нар. розови телефони - имащи относително най-големи традиции в индустрията (първите са от 1995 г.) очакват настъпващ фалит, един от секторите й тепърва набира скорост.

„Живото видео“

е феномен в нашата еротична индустрия. Уникалното е, че български продукт се потребява единствено (или на 99.9%) от чужденци. Схемата е следната - моделът (така е прието да се нарича момичето или момчето) е в студио, оборудвано с камера, компютър и легло. Потребителят влиза в сайта, предоставящ услугата, избира си модел от галерията и започва да си говори с нея чрез чат. В този чат може да има неограничен брой хора. В един момент някой потребител може да реши да вземе модела „за себе си“. Това обаче му струва между 2 и 5 долара на минута, които той плаща чрез кредитната си карта. В замяна може да кара моделът да прави... всичко. Моделът от своя страна пък има интерес да задържи максимално дълго клиента в своята стая, тъй като на тази база се определя и заплащането. Една от първите фирми в този сектор работи с 8 модела и 2 студиа. Управителят й твърди, че само в София има поне 4 такива фирми. Подобна дейност се развивала и в Русе, Плевен, Бургас, Варна и Пловдив. Мария е на 19. Занимава се с „живо видео“ едва от три месеца. Няма как да не попиташ как е започнала. „Търсех си работа с компютър. В интернет попаднах на тази обява и реших, че ще ми е интересно, присвива очи тя. И наистина ми е интересно. Най-сложното нещо е как да общуваш с човека отсреща, но когато се научиш, е много приятно. Имам и постоянни клиенти. Някои от тях се привързват, искат да си говорим по телефона, един дори искаше да ми подарява персийско коте.“ Мария твърди, че не се притеснява от това, което прави. Допълнително я стимулирал финансовият аспект (българските модели взимат между 400 и 1500 лева на месец). Близките й хора знаели. „А приятелят ти как го приема“, питаш. „О, смее се тя, той даже идва тук и ми помага - чати, когато аз съм заета.“

От всичко, казано дотук, изводът е ясен: Макар и тема-табу, българската порноиндустрия е факт. Част от нея се развива много добре. Част от нея дори си плаща данъците. В общи линии обаче картината е следната: неясните правила и законовите несъвършенства са дали възможност за прилагане на „двоен стандарт“ спрямо тези дейности, който пък е перфектният механизъм за рекетиране на играчите в сферата. В резултат те са принудени да хранят цели семейства на полицаи и магистрати, но така и не могат да си позволят такова разгръщане на бизнеса, каквото биха могли да изнесат. От това губят. Което не е страшното в случая. Проблемът е, че губи държавата.

ХХХ - Международен знак за продукти с порнографско съдържание

"Един милион, ей т'ва е професионализъм", възкликна известен български кинокритик и сценарист по повод бюджета на филма "Гладиатор" - порно версия. Суперпродукцията, която се снима миналата година в изоставен самолетен хангар край Будапеща, окончателно нареди унгарската столица сред лидерите в порно бизнеса. Предишният рекорд бе еротичната епопея "Мата Хари" с бюджет от 250 хил. долара. Според оценките на повечето наблюдатели в бранша Будапеща е постигнала този статус заради европейското си излъчване (често Дунав играе ролята на Сена) и традициите на "гулаш-комунизма". Още от началото на 80-те години Унгария започна да привлича не само чужди инвестиции, но и кинопродуценти. Така след падането на желязната завеса Буда започна бавно да се превръща в "Банкок на Дунава". "Може би Унгария е толкова силна, защото това е първото място, което западните продуценти са видели и харесали, а и страната е близо до Запада и не е необходимо да пътуваш много" обяснява в сп. New Moment Ищван Ковач, бивш пресфотограф, сега собственик на най-голямата компания за порно продукция в Унгария Luxx Video. В проучване на италианското мъжко списание Maxim наскоро се оказа, че голяма част от еротичните продукции са правени в Унгария или пък в Италия с участието на унгарски "звезди". Според Maxim обяснението е в спомените от унгарката Илона Сталер, повече известна като Чичолина, която от края на 70-те години преобърна италианската секс индустрия. Чичолина дори се опита да се включи в италианската политика, по-късно пък направи подобен опит и в Унгария. В момента за наследничка на Сталер се определя 25-годишната унгарка Мария Белучи. По-вероятното обяснение обаче е заплащането. По думите на еротичния режисьор Енцо Гало една италианска звезда взима по 700 евро за една сцена, докато за същата работа източноевропейката би получила около 250 евро. Друг италиански продуцент на еротични филми, Джанфранко Ромагноли, обяснява основната причина с унгарките. "Те са най-красивите в света. Освен това тук няма дефицит на кадри. В Италия си имаме папата, а и все още доста табута." Още през 1993 г. проституцията е изкарана от списъка с престъпни дейности.
Друга причина за избуяването на секс индустрията са филмовите традиции в самата Унгария. Директорът на студията Mafilm Ендре Флориан твърди, че вече не може да снима епични продукции като крими-карате трилъра "Линда", а участията във филми като "Евита" са епизодични. Поради тази причина студията е принудена да снима и кино с "по-леко съдържание".
Размерът на индустрията обаче е остава неясен. Според оценки, правени през 1998 г. от профсъюзния активист Жужа Кадар, годишно в Унгария се снимат между 100-120 пълнометражни еротични филма. По изчисления от 1996 г. Унгария е държала 10% от производството на подобни продукции. През настоящата година статистиката сочи около 200 филма. При условие че средният бюджет на подобен филм се върти около 15 хил. долара, това прави оборот от около 3 млн. долара. Става въпрос обаче за филмите, които са регистрирани по някакъв начин - чрез обяви за работа, наемане на помещения, молби за разрешения от местните власти. Много повече филми се правят полулегално в множеството стрипбарове или в частни квартири за по-непретенциозните еротомани. Отделно е бизнесът с еротични телефони, интернет еротични сайтове, клубове за стриптийз и секс списания, който вероятно надхвърля като обем секс филмите.
Пак според Кадар през 1998 г. в Унгария е имало около 60 хил. проститутки, а няколко хиляди са работили в различните заведения за еротични забавления. Най-известна е историята на стриптийз веригата "Долче вита". Според местни наблюдатели тя е била основана в началото на 90-те години от популярния за секс индустрията Роко Бароко, но по-късно са били превзети от мафиите от бившия СССР. За това най-ясната индикация е охраната на заведенията, която говори основно на различните славянски езици.

Първият и може би единственият сигурен факт за икономическия ефект от порно индустрията е, че точни и надеждни данни за нея няма. Въпреки че по темата има немалко изследвания и медийни публикации (предимно за САЩ), които претендират за обективност, предпазливият им прочит показва, че е твърде разпространено използването на цифри, споменати от “вътрешен човек”, или пък източникът на данните направо липсва. Глобална оценка на този бизнес естествено не може да има, защото в много страни той е полу- или направо нелегален. Друга причина е, че никой не се занимава с подобни "неморални" маркетингови изследвания.

Глобална оценка
- Според статия на Forbes от 1999 г. легализираният порно бизнес в цял свят има годишен оборот от 56 млрд. долара годишно. Две години по-късно New Media Age обаче споменава цифрата 20 млрд. долара.
- Италианската информационна агенция АНСА изчислява, че през последните 20 години порно продукциите са скочили от 600 филма годишно до 3 мил. в настоящия момент.
- По данни на д-р Блейз Кронин, декан на факултета по информационни науки в университета Индиана (и "порно експерт") няма достоверни цифри. Неговите изследвания обаче сочат около 50 млрд . долара годишен обем на сексиндустрията в целия свят и между 2.5 и 10 млрд. долара само в САЩ.

САЩ
- В текст за руската мафия от 1998 Insurance day, издание на Lloyd's, изчислява, че американците харчат годишно около 23 млрд. долара годишно за пиратско видео и компютърни програми, 48 млрд. - за наркотици, а в сексиндустрията вероятно повече.
- През 2001 г. New York Times Magazine публикува статия, според която порно бизнесът в САЩ има годишни приходи между 10 и 14 млрд. долара, от които 4 млрд. са от касети под наем. В общите приходи са включени още продажбата на филми по системата pay per view (плащаш като гледаш) по кабелните и сателитните мрежи, интернет сайтовете, платените канали в хотелите, телефонния секс, сексиграчките и списанията. (Компании като AOL Time Warner, AT&T, Cablevision, Comcast, General Motors, Hilton, Holiday Inn, Hyatt, Marriott, Media One и Sheraton печелят пряко или чрез свои дъщерни фирми от продажбата на порно по хотели, кабелни телевизии или секс телефони.)
- През същата година обаче списание Forbes подлага на съмнение версията за десетте милиарда и предлага своя оценка на порно-бизнеса в САЩ. Според Forbes оборотът му е 2.6-3.9 млрд. долара, от които 500 млн.-1.8 млрд. от видеокасети, 1 млрд. от интернет, 128 млн. от pay per view и 1 млрд. от списания.
- Courttv.com (електронният вариант на съдебната телевизия в САЩ), основавайки се на чужди публикации, обявява данни за оборота на порно бизнеса в Щатите през годините: 7 млн. долара (1972 г.), 8 млрд. долара (1996 г.) и 12 млрд. долара (2000 г.).
- В материал от 2001 г. в Guardian се цитират приблизително същите данни. Освен оборотът на щатската порно индустрия (10 милиарда долара), британският вестник споменава, че в САЩ има 25 000 “книжарници за възрастни”, а всяка година се правят нови 10 000 порно филма.
- В друга статия на Guardian през същата година се отбелязва, че след 11 септември на практика единствено порнографската индустрия е отбелязала разтеж през 2001. Причината за това са ниските стартови разходи (система за разплащане с кредитни карти и телефонна централа). За 2001 г. британският вестник изчисляваа печалби от около 1 млрд. долара от високо импулсни еротични телефони в САЩ.
- За миналата година само чрез канала си Hot Channel, разпространяван чрез сателитни телевизия DirecTV, гигантът General Motors е спечелил около 150 мил. долара.
- В борсовия индекс за високо технологични компании има поне 10 фирми, влизащи в графата "порно". Една от най-добре представящите се компании в този бранш е The Erotic Networks на Кен Бениш. NOOF, какъвто е борсовият регистър на The Erotic Networks захранва над 39 американски дома с продукцията на 50 продуцентски къщи, специализирани в филми за възрастни.
- По данни на Marketing week миналата година американците са наели повече от 750 мил. DVD с филми за възрастни, като в същото време са гледали много повече по кабелните и сателитните телевизии в дома си или по хотелите. Допълнително те са похарчили повече от 2 млрд долара за достъп до филми и снимки в около 100 хил. порнографски сайта.

Италия
- Според италианската агенция АНСА през миналата година в страната е имало регистрирани 2500 сексшопа и 40 студия, специализирани в порно продукции с годишно производство на около 400 филма. Според консервативните оценки на агенцията, годишният оборот на италианската еротична индустрия се равнява на около 516 мил. евро. В същото време АНСА цитира други източници, които смятат, че той е поне три пъти по-голям. Проучването освен това сочи, че близо с италиански домейн са поне 1.9 мил. порнографски уебсайта и близо 20 хил. чата, насочени към секса.

Япония
- Според изчисления на изследователския институт "Дайчи", докато между 1996-2000 г. японската икономика е растяла с 0.6%, нелегалните доходи от сексиндустрията са отбелязвали средно 6.1% ръст. Най-бързо обновяваният район в Токио пак според "Дайчи" е Кабукичо - кварталът с червените фенери.

Чехия
- Чешкото министерство на вътрешните работи е изчислило през 2001 г., че постъпленията от проституция в страната са около 81 мил. долара годишно. Чешките полицаи обаче нямат данни за легалната индустрия, защото тя най-често е регистрирана по друг начин.

За онлайн сектора
- Sex е най-търсената онлайн дума.
- Парноиндустрията генерира близо три четвърти от трафика в мрежата.
- Според изследователската компания Jupiter Media Metrix приходите на онлайн порно индустрията в САЩ през 2001 г. са били 230 млн. долара, а в Западна Европа - около 170 млн. долара. Очакванията на фирмата са цифрата за САЩ да стигне 400 млн. долара до 2006 г., което обаче ще е значително под прогнозите за онлайн игрите и онлайн музиката (съответно с приходи от 1.8 и 1.7 млрд. долара).
- През 1998 г. изследователската фирма Forrester Research оценява онлайн порно пазара в САЩ между 750 млн. долара и 1 млрд. долара.
- Според статистика на Nielsen/NetRatings 27.5 милиона американци са посещавали порно сайтове само за януари 2002. Jupiter Media Metrix пък твърдят, че американските потребители са похарчили приблизително 220 милиона долара за платени порно страници през 2001 г. Предвижданата сума за 2005 е 320 милиона.

Виждаш я точно, когато си на ръба да се откажеш да търсиш. Противно на всякаква логика е забутана между оферта за транжори и друга - за шивачки с опит. Гласи: „Агенция набира момичета, 18-30 години, за снимки в чуждестранни видеопродукции и работа в чужбина, добро заплащане.“ Докато въртиш на посочения за връзка номер, преговаряш наум „данните си“. Вдига мъж. Да, точно 19-годишни им трябвали. Казва да оставиш телефон, на който да те потърсят, когато дойде моментът на кастинга. Оставяш имейл, направен специално за случая. Междувременно настояваш да разбереш за какви видеопродукции става въпрос. Питането се отклонява с мотива „няма за какво да се притесняваш“. Настояваш отново. Пак без резултат. Мъжът мило, но твърдо те уверява, че ще научиш за същността на занятието малко преди кастинга, и ти пожелава приятен ден.

Въпросният мейл идва след няколко седмици. В него няма нищо освен покана да се обадиш отново. Правиш го. Получаваш ден, час и място - някакъв офис в краен софийски квартал, и малко допълнителни наставления, едно от които се повтаря два пъти - не забравяй личната си карта, тя ще е твоят пропуск. Провал. Нямаш лична карта с името, което ползваш пред агенцията. Все пак правиш последен отчаян опит да измъкнеш нещо повече за характера на продукциите от човека отсреща, който обаче крайно предпазливо съобщава само, че те „изискват свободно държане пред камера“. И с последвалото „довиждане“ явно счита въпроса за приключен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK