Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 яну 2003, 0:00, 745 прочитания

Големият приватизационен финт

Парламентарното мнозинство приема скоростно промени, които елиминират съд, прокуратура и съмнителни купувачи от приватизационните сделки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

След неколкоседмични обсъждания управляващото мнозинство, изглежда, намери изход от задънената улица, в която се намират големите приватизационни сделки от месеци насам. С рядко показвана досега решимост управляващите извадиха проект за радикални промени в законодателството, които да са адекватни на поведението на враждебната към правителството съдебна система. Според одобрените на последното заседание на Министерския съвет промени управляващите елиминират възможността за намеса на съд и прокуратура в крайния избор на купувачи на големите държавни предприятия.
С новата глава към Закона за приватизацията, която предвижда специален ред за приватизация на търговски дружества от значение за националната сигурност, кабинетът всъщност избра елегантна тактика, с която обезоръжава както опозицията, така и критиците от собствената си партия. В същото време не оставя полезен ход на магистратите, в случай че отново решат да блокират процеса.
Защото, ако всичко стане факт, правителството ще избира бъдещите собственици по своя собствена преценка и решението ще подлежи на одобрение единствено от парламента. Така замисленият закон решава два свързани помежду си все по-сериозни проблемa пред правителството - опозиционно настроенaта съдебна власт и приватизационната активност на изгонения преди две години от страната бизнесмен Майкъл Чорни.

Стягането на редиците в НДСВ

Само за по-малко от седмица разнобоят на мнения в НДСВ изчезна като с магическа пръчка, дискусията как точно да бъде отпушена приватизацията вече я няма, не се чуват и предишните обвинения в жълтите редици за персонална отговорност на министри за блокираните от прокуратурата и съда сделки. Досега вносител на подобни проекти беше ресорният министър на икономиката, сега обаче вносители на закона са седем министри, включително и тези на отбраната, вътрешните работи, на енергетиката и земеделието. Измежду редовите жълти депутати коментарите след одобрението на закона от правителството бяха по-скоро предпазливи - логично следствие от скоростта на събитията. Тяхната реакция на законопроекта е лесно предвидима, като се има предвид твърдата подкрепа на ръководството на парламентарните групи на НДСВ и ДПС за подготвяното решение. „За мен тези промени са категоричен израз на това, че управляващото мнозинство и най-вече правителството имат ясна политическа воля да приключи тази приватизация успешно. Защото ние или ще станем инвестиционно гето, където няма да стъпи нито един нормален инвеститор, или ще бъдем нормална страна за инвестиции“, заяви председателят на икономическата комисия Валери Димитров веднага след одобрението на проектозакона в МС.
Към твърдо подкрепящите новите мерки са и коалиционните партньори от ДПС. „Надявам се поправките в закона да допринесат за излизането от този порочен кръг. Сделките за „Булгартабак“ и БТК са част от общия икономически климат в страната. Те имат отношение с МВФ и Световната банка, както и с инвестициите в България“, заяви Юнал Тасим от ДПС. Според някои източници от средите на управляващите по време на обсъжданията за измененията в закона за приватизацията лидерът на ДПС Ахмед Доган е поел твърд ангажимент, че президентът Георги Първанов в никакъв случай няма да наложи вето.
От страна на опозицията реакцията е по-скоро раздвоена. Бившите управляващи от ОДС заявиха, че подкрепят мерките за недопускане на лица, застрашаващи националната сигурност в приватизацията - за което и самите те са настоявали. Други сини депутати обаче видяха нещо гнило в елиминирането на съдебния контрол.
Въвеждането на аргументи за националната сигурност като основание за избор на купувач носи

С един удар две важни победи

за управляващите. Едната е отнемането на главното оръжие на магистратите в противопоставянето им на правителството чрез елиминирането им от приватизационните сделки. Това в същото време означава, че приватизацията на „Булгартабак“ и БТК, както и всички големи приватизационни сделки в бъдеще ще се извършват изцяло от изпълнителната власт. Втората е възможността за недопускането на кандидати, застрашаващи националната сигурност, по субективна преценка на правителството. Кабинетът ще се съобразява със защитата на националната сигурност при вземане на тези решения, подчерта вътрешният министър Георги Петканов. Досега такава възможност липсваше, докладите на службите за сигурност отиваха директно на бюрото на министъра на вътрешните работи и на премиера, но нямаше законова основа, на която да бъде отхвърлен кандидат, дори и да има оперативна информация, която да прави неговия избор съмнителен. Такава възможност липсваше дори и в новия Закон за приватизация, приет от мнозинството на НДСВ веднага след идването им на власт. Според управляващите тези доклади вече ще са водещи при крайния избор на купувач, но те и досега не са и трудно могат да станат публични.
Предлаганата от правителството процедура за одобрение е с крачка напред пред останалите предложения, които предполагаха участието на парламента. Според нея депутатите ще трябва да одобряват предложение на своя премиер и партиен лидер. Нещата стоят по-различно, когато депутатите трябва да подкрепят по същество решение за поемане на политическа отговорност, отколкото да гласуват идеи на вицепремиера Николай Василев или изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов.

Как ще става голямата приватизация

Правителството предлага списък от 12 фирми с голямо значение за сигурността на страната, които да бъдат продавани чрез конкурс от Агенцията за приватизация, но решението за избор на купувач да се взима от правителството и да се одобрява от парламента. Двете институции ще могат да спират приватизационната процедура, а актовете на агенцията и Министерския съвет няма да може да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд и протестирани от прокуратурата. За да обхване и казуса „Булгартабак“, в закона ще бъде записано, че процедурите, за които има подадени оферти, но няма решение за избор на купувач, ще бъдат продължени по новия ред. Това, което усложнява бързия избор на купувач, е изтеклата валидност на офертата на единствения нискорисков кандидат, подкрепен от „Дойче банк“, както и окончателното съдебно решение за невалидност на тяхната оферта. Бързото приключване на сделката ще зависи както от окончателния вариант на закона, така и от мотивацията на юридическите съветници на кандидатите на Майкъл Чорни да намерят законен начин за ново блокиране на сделката. Такъв начин все още е възможен, защото в съдебната власт има достатъчно механизми за блокиране на действията на Агенцията за приватизация, включително и на окончателното прехвърляне на акциите на новия купувач.
Въпреки всички въпросителни избраният вариант изглежда елегантен и бърз изход от бъркотията. Няма да се налага парламентът да гласува необжалваемост на сделките със задна дата (каквото беше предложението в края на миналата година). Няма да трябва да се пише и специален закон, който да определя конкретен купувач на холдинга, защото управляващите трудно можеха да мотивират този прецедент. Другите спрягани варианти за създаване на нова холдингова структура, която да поеме приватизацията, или за използването на съществуващата Банкова консолидационна компания, изглеждаха неприемливи заради дългата процедура по прехвърлянето на правомощията.
Предложеният от правителството вариант не е абсолютен прецедент. Подобен регламент за одобряване на сделки от Министерския съвет имаше и в стария закон за приватизацията. При управлението на Иван Костов министрите се произнасяха по важните сделки (определени в списък), но тогава липсваше терминът национална сигурност. Ролята на парламента при одобряването на приватизационни сделки ще е напълно нова практика.
Сега, освен че решава проблема с „Булгартабак“, мнозинството се подсигурява и за следващите по-големи сделки. Колективният избор на купувач обаче може да доведе в бъдеще и до колективна безотговорност и безнаказаност. Затова управляващите трябва да вложат цялата си отговорност при избора, за да не стане така, че още при първата продажба да опорочат творбата си.


  • "Булгартабак холдинг"
  • БТК
  • "Кинтекс"
  • ВМЗ
  • "Тератон"

и седем регионални електроразпределителни дружества, чиято приватизация предстои през 2003 г.

* Списъкът е неокончателен и са възможни допълнения



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 4 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 1642 прочитания

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 4 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

Последната дискусия по постановлението ще бъде в понеделник, преди приемането му от правителството

28 мар 2020, 15203 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Индустрията ХХХ

Още от Капитал
По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10