Полетът в Космоса няма цена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полетът в Космоса няма цена

Полетът в Космоса няма цена

2763 прочитания

„Ако всичко вървеше гладко и спокойно, щяхме да се съмняваме дали сме достатъчно смели, за да изпълним мандата, който хората са ни дали“, каза преди година Шон О’Киф, административният директор на НАСА. Вероятно по подобен начин са звучали думите на Колумб, когато преди пет века великият мореплавател се е отправил да търси новия свят. След гибелта на совалката „Колумбия“ обаче със сигурност цената на смелостта в космическите изследвания ще трябва да бъде преразгледана. Или най-малкото нуждата да се изпращат хора в Космоса, за да вършат нещо, чийто смисъл не е много ясен.

Космонавтиката започва да се развива като страничен продукт на безспорно важната за човечеството авиация. В последно време този продукт обаче започва да става причина все повече научни дисциплини да се издържат благодарение на космическата романтика. В момента се харчат милиони само и само да се установи, че ембрионите на охлювите се развиват много добре при микрогравитация, а доматеното семе, поставено в тези условия, покълва по-бързо. Купища бактерии, килограми мая, стотици червеи и японски шарани политат към безтегловността в поредица от неразбираеми експерименти със скромни резултати. Много от тези опити всъщност могат да се извършат и на земята, ако това си струваше. Вероятно най-популярните резултати от космическите изследвания - соковете на прах „Танг“, лепенките за дрехи „Велкро“ и тефлонът, всъщност изобщо нямат нищо общо с космонавтиката освен очевидния рекламен ефект, търсен при представянето им. Подобно е положението с известния американски производител на бира „Коорс“, който плати солидна сума на обеднялата в последните десетилетия НАСА за това да вари пивото си в Космоса. Или пък с направата на „безтегловния“ парфюм „Шисейдо“. Върхът на съмнителната космическа екстравагантност беше космическият турист Денис Тито.
Дори и по-смислените опити обаче предизвикват съмнение. В коментара си по повод катастрофата на совалката „Колумбия“ Джери Адлер от сп. Newsweek обобщи, че голяма част от научните изследвания в Космоса се правят с единствената цел да има още космически изследвания. На борда на „Колумбия“ се извършваше експеримент за влиянието на безтегловността върху кръвоносните съдове на мишките - единственият очакван резултат от тези изследвания е да помогне на бъдещи пилотирани полети, т.е. без никаква реална полза за хората на Земята. От уебсайта на НАСА може да се научи например, че металните сплави, използвани за направата на совалките, са намерили приложение в създаването на най-съвършените стикове за голф. Резултатът от пилотираните полети обаче не беше само в доставката на лунни камъни. Благодарение на тях бяха създадена компютърната томография, детекторите за пушек, уреди за пречистване на водата и уреди за унищожаване на боклука. Тези изследвания са само най-тривиалният резултат от космонавтиката. На борда на „Колумбия“ по време на последния ? полет се проведоха над 80 експеримента, някои от тях със спорна полза, като например създаването на свръхслаби пламъци (1/200 от този на клечка кибрит). Според изследователя от НАСА Джон Чарлс тези слаби пламъци ще създават по-малко сажди, а саждите са причина за близо 600 хил. смъртни случая само в САЩ. Разбира се, резултатът от конкретния опит едва ли ще спаси живота на толкова много хора, но със сигурност ще даде тласък на някоя нова технология. Освен това в последния полет на „Колумбия“ са изследвани още ефектът на прашните бури върху земния климат, страничните ефекти на светкавиците и много други природни явления.
От уебсайта на НАСА може да се научи например, че технологията на горивните помпи на совалката са помогнали за създаването на миниатюрни сърдечни клапи, а от сайта на извършилата само един полет руска совалка „Буран“ се разбира за какви цели са използвани нейните керамични термоизолационни плочки. В последно време много компании се опитваха да произведат ново поколение продукти, създадени при микрогравитация: почти съвършени кристали, които биха ускорили движението на информацията в електронните схеми, свръхчисти лекарства и ултратънки фолиа за направата на бионични очи. Един от най-популярните проекти бе идеята на Международната космическа станция (МКС) да се пече специална керамика, която да се използва за нови костни имплантанти. Имаше даже прогнози за създаване на лекарства срещу рака. Робът Парк, физик от университета в Мериленд, обаче твърди, че само няколко от експериментите, извършени на американските совалки, са си стрували да бъдат отбелязани в научна публикация (освен ако космонавтите на са се занимавали със свръхсекретни военни проекти, разбира се). Според Парк експериментите с кристализацията на протеини в Космоса са имали само една разлика с тези, извършени на Земята - струват хиляди пъти по-скъпо. По този повод през 1998 г. американската асоциация за изследване на клетката нарече МКС най-скъпата и най-тромава лаборатория, построена някога. Очевиден проблем е, че самата дистанция от учените на Земята, които всъщност анализират експериментите, поставя научната дейност под голямо съмнение. По време на експеримент на руската орбитална станция „Мир“ се оказало, че растенията, посети там, не се развиват добре. Впоследствие се оказало, че това няма нищо общо с микрогравитацията, а с повишаване концентрацията на етиленов газ, който случайно се появил на кораба. Рик Тумлисън от Space Frontier Foundation, група, която изследва възможностите за заселване в Космоса, твърди, че „да се опитваш да оправдаеш космическите програми със създаването на лепки за дрехи е абсурдно“. Според него оправданието с науката е проблематично, след като е очевидно, че е доста трудно да се правят изследвания далеч от Земята. Със сигурност научните експерименти в Космоса могат да бъдат оправдани, дори цената им да надхвърля многократно възвращаемостта от тях. Друг обаче е въпросът с изпращането на хора в Космоса. Доскоро за това нямаше алтернатива. Представете си вместо Юрий Гагарин първият съветски пилотиран кораб да беше управляван от руски компютър, модел 1961 г. В момента обаче положението не е такова. Дори в бившия СССР малко преди разпадането му, беше достигнато вече доста високо ниво на съвършенство в областта на кибернетиката. Единственият полет на руската совалка „Буран“ бе извършен в изцяло автоматичен режим през 1988 г., а приземяването при страничен вятър от 50 км/час според НАСА би било по силите само за най-добрите пилоти в света.
По-важната причина обаче е, че Космосът е опасен за човека. Отвъд земната атмосфера гръдният кош се разширява, течностите се преразпределят из тялото, глезените отслабват, а бъбреците са принудени да работят извънредно и т.н. Дългосрочните ефекти от липсата на гравитацията са още по-сериозни. При шестмесечен престой в Космоса космонавтите губят 30% от твърдостта на костите и 10% от мускулната маса, като в същото време понасят радиация, равностойна на осем рентгенови прегледа дневно. Таке че на фона на този коктейл „космически опасности“ изобщо не е ясно защо трябва да се рискува хора да летят на ракетите. Много рядко космонавтите извършват смислени мисии, като например поправката на телескопа Хабъл. „Космонавтите на борда на „Чалънджър“ умряха, за да закарат един сателит, както и да изведат учител в Космоса - две тривиални неща, които не са нашата цел в Космоса“, казва Луис Фридман, изпълнителен директор на Planetary Society. Повечето операции могат да бъдат извършени много по-лесно от машини, а за хората би било много по-добре да си стоят на Земята и да правят необходимите уреди за изследване на извънземните условия. За много експерти обаче изпращането на хора в Космоса е най-съвършеното PR мероприятие за повишаване на националния престиж. След програмата „Аполо“, създадена да изпревари СССР в състезанието кой да стъпи първи на Луната, НАСА вече 30 години се опитва да намери разумно обяснение на пилотираните полети - изпращането на човек до Марс е твърде скъпо (по време на президента Джордж Буш-старши сумата бе изчислена на 500 млрд. долара), а безпилотните сонди направиха космонавтите безработни. Някои циници твърдят, че единственият смисъл на пилотираните полети е възможността да се изтръгнат пари за космически изследвания от патриотично настроени политици. Този аргумент обаче вече също не е в полза на космонавтите. През 1997 г. уебсайтът на робота Sojourner, който обикаляше Марс привлече 566 млн. уникални посещения, 47 млн. от които само за един ден. Ако се споменат и безпилотните телескопи „Хабъл“ и „Чандра“, направили най-големите астрономически открития в последните години, за хората в Космоса започва да не остава много място. Проф. Майк Круис, астрофизик от Бирмингамския университет, смята, че роботите могат да свършат много повече работа. Проф. Кен Паундс от университета в Лейчестър обаче смята, че без совалката и нейния екипаж телескопът „Хабъл“ никога нямаше да заработи след повредата му. Индиректно НАСА и Конгресът на САЩ признаха ограниченията на пилотираните полети с орязването на парите за агенцията от 4.41% от федералния бюджет през 1966 г. до сегашните 0.76%. Новият шеф на НАСА О’Кийфи идва от бюджетния офис на кабинета и първата му работа бе да ореже средствата за МКС през 2001 г., което доведе до свиване на екипажа от шест на трима души. Това пък направи станцията доста съмнително място за научна дейност.

Октомври 1960 г. - 91 човека са убити, когато ракета Р-16 експлодира в Байконур.
Януари 1967 г. - Трима американски космонавти - Върджил Грисън, Роджър Чафи и Едуард Уайт, умират по време на наземните изпитания на "Аполо 1".
Април 1967 г. - Съветският космонавт Владимир Комаров е първият човек загинал в космоса, когато при обратното навлизане в земната атмосфера парашутът на спускателната капсула не се отваря.
Юни 1971 г. - Трима съветски космонавти загиват, след като отново парашутът на капсулата отказва след 24-дневен престой в орбита, рекорд за това време.
18 Март 1980 г. - Петдесет души от техническия персонал загиват на руския космодрум "Плисецк", когато ракета "Восток" експлодира по време на зареждане.
28 януари 1986 г. - Седем американски космонавти загиват на борда совалката "Чалънджър", 72 секунди след излитането й от "Кейп Канаверал".
7 септември 1990 г. - Част от американска ракета "Титан" пада от кран в базата "Едуардс" и убива един човек.
1 февруари 2003 г. - Совалката "Колумбия" със седем космонавти, включително първият израелски космонавт се разпада, докато навлиза в атмосферата след 16-дневен полет.

По данни на hoerstemeier.com/mission.htm от 12 април 1961 г. до 1 януари 2003 г. са извършени 239 пилотирани космически полета
По данни на astronautix.com/articles/aststics.htm 426 души са пребивавали в околоземната орбита

2 август 1993 г. - Ракета "Титан 4" експлодира след старта от базата Вандерберг. На борда се намира свръхсекретен шпионски спътник.
1 декември 1994 г. - Западноевропейската ракета "Ариана" се разбива в Атлантическия океан и погребва спътника "ПанАмсат 3" за 150 мил. долара.
26 януари 1995 г. - Китайската ракета "Дългият поход" 2Е експлодира с телекомуникационен сателит на борда след изстрелването от базата "Ксичанг" в провинция Сечуан.
23 октомври 1995 г. - Ракета "Контестога" с 14 научни модула на борда експлодира 45 секунди след изстрелването от базата на НАСА във Вирджиния.
15 февруари 1996 г. - Китайска ракета се взривява малко след старта от космодрума "Ксичанг" заедно със спътник "Интелсат" 708.
20 май 1996 г. - "Съюз - У" се взривява 49 секунди след излитането му от Байконур. На борда си носи разузнавателен спътник.
4 юни 1996 г. - Западноевропейската "Ариана 5" избухва по време на първия си полет.
20 юни 1996 г. - "Съюз - У" с разузнавателен спътник на борда се взривява след излитането си от космодрума Плисецк.
20 май 1997 г. - Руската ракета "Зенит 2" експлодира на 48-мата секунда от полета си с военен спътник на борда.
25 юни 1997 г. - Руската орбитална станция "Мир" се сблъсква с товарен кораб и двама руски и един американски космонавт оцеляват по чудо.
12 август 1998 г. - Американската ракетна програма "Титан" е спряна, след като при поредния старт "Титан 4А" се взривява с военен спътник на борда на обща цена 1 млрд. долара.
27 август 1998 г. - Американска ракета "Делта 3" се превръща в огнено кълбо на стойност 225 мил. долара при първия си полет.
10 септември 1998 г. - Проблеми в компютърната система сваля украинска ракета, носеща 12 граждански спътника минути след изстрелването си от Байконур.
5 юли 1999 г. - Руската тежка ракета "Протон - К" се разпада при излитането си от Байконур. Двеста килограмово парче пада в частна къща и Казахстан прекратява временно използването на космодрума, докато Русия не покрие щетите.
23 септември 1999 г. - Спътник на НАСА на стойност 125 мил. долара се разпада в орбитата на Марс. Причината е конструкторска грешка - не е било отчетено разминаването между европейската метрична система и английските мерни единици в някои от детайлите на спътника.
28 октомври 1999 г. - Руската ракета "Протон" с комуникационен спътник на борда се разпада малко след старта й от Байконур.
3 декември 2002 г. - Сонда на НАСА, предназначена да изследва полюсите на Марс, губи контакт със земята, след като навлиза в марсианската атмосфера. Загубите са на стойност 165 мил. долара.
15 август 2002 г. - Космическата сонда "Контур" на НАСА, която трябва да изследва опашките на кометите, се разпада малко след като напуска земната атмосфера.
11 декември 2000 г. - Подобрена версия на западноевропейската ракета "Ариана 5" се взривява след излитането и унищожава два спътника на стойност 600 мил. долара.

От началото на използването на космодрума "Кейп Канаверал" във Флорида САЩ са изстреляли 3182 ракети, които напускат земната атмосфера.

Източник: Reurtes и space.com

„Ако всичко вървеше гладко и спокойно, щяхме да се съмняваме дали сме достатъчно смели, за да изпълним мандата, който хората са ни дали“, каза преди година Шон О’Киф, административният директор на НАСА. Вероятно по подобен начин са звучали думите на Колумб, когато преди пет века великият мореплавател се е отправил да търси новия свят. След гибелта на совалката „Колумбия“ обаче със сигурност цената на смелостта в космическите изследвания ще трябва да бъде преразгледана. Или най-малкото нуждата да се изпращат хора в Космоса, за да вършат нещо, чийто смисъл не е много ясен.

Космонавтиката започва да се развива като страничен продукт на безспорно важната за човечеството авиация. В последно време този продукт обаче започва да става причина все повече научни дисциплини да се издържат благодарение на космическата романтика. В момента се харчат милиони само и само да се установи, че ембрионите на охлювите се развиват много добре при микрогравитация, а доматеното семе, поставено в тези условия, покълва по-бързо. Купища бактерии, килограми мая, стотици червеи и японски шарани политат към безтегловността в поредица от неразбираеми експерименти със скромни резултати. Много от тези опити всъщност могат да се извършат и на земята, ако това си струваше.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK