С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 мар 2003, 0:00, 7535 прочитания

Наследството на Илия Павлов: Какво стои зад бомбастичните милиарди

Активите с марка „MG“ не са мит, но твърденията за обороти, печалби и брой заети са силно преувеличени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Дори бомбастичните числа за обороти, печалби и брой заети, хвърляни от покойния Илия Павлов в публичното пространство, да бяха наполовина верни, той би трябвало да е собственик на една трета от работещите компании в страната, а неговите инвестиции да са довели до двуцифрен ръст на икономиката. Мегаломанските амбиции и желанието за особен статут в българската икономика караха основателя на „Мултигруп“ да хвърля смело в публичното пространство числа и твърдения, които дори и без заравяне във финансовите отчети на неговите заводи следва да се приемат с голяма резервираност. За близо петнадесет години от основаването на своята първа фирма „Мултиарт“ Павлов наистина успя да регистрира стотици компании в България и по света, както и да придобие десетки държавни предприятия. Официалните данни обаче показват малко по-реалистична картина - към 2002 г. негови или свързани с него офшорни компании контролират около 30 производствени и търговски дружества, в които са заети около 5500 работници.
Грубите изчисления, затруднени от завоалираната структура и липсата на консолидирани данни, показват холдингова структура с годишни продажби между 120 и 150 милиона долара и износ около 25 милиона долара - значим за мащабите на страната бизнес, който все пак трудно може да бъде сравнен с най-големите производители и износители като „Лукойл“ или „Солвей Соди“. А за инвестициите извън България информация има само близкото обкръжение на Павлов и управителите на няколко фирми в Лихтенщайн, Швейцария и САЩ.

Какво контролира MG

В България компаниите, при които фигурират фирми, свързани пряко или непряко с Мултигруп, са над 100, но по-малко от половината са реално работещи. Общият неконсолидиран оборот на компаниите, контролирани от „Мултигруп“ (т.е. без отчитане на продажбите между свързани компании), е около 200 млн. евро, от които следва да бъдат извадени сериозен процент междуфирмени плащания. Общият брой на персонала по данни към началото на 2002 г. е около 5500 души - основно в мините, туризма и бургаския кабелен завод „Елкабел“. Това прави групировката наистина една от най-големите в страната. Погледът към реалната собственост на компанията показва холдингова структура, която има голямо значение в българския туризъм, минната индустрия и по-малки инвестиции в текстилния бранш, хранителните стоки, кабелното производство и други.
След мътните времена на смесените дружества с държавата, увеличаванията на капитала на държавни дружества и особено след спирането на някои очевадни контрабандни схеми бизнесът на Павлов започна да влиза в по-нормалния свят, където приватизацията е срещу пари, кредитите са срещу ипотека, а продажбите са на пазарен принцип. Натрупаните средства отпреди 1997 г. позволиха на групировката да продължи да придобива предприятия въпреки конфронтацията с правителството на Костов - „Елкабел“ и „Минстрой холдинг“ (1998 г.) и бургаските „Черноморски солници“ (2000 г.) и т.н. Точно в този период обаче посоката на развитие на бизнеса на Илия Павлов далеч не е твърдо нагоре. Въпреки придобивките след 1997 г., или по-скоро точно заради тях, през последните години MG видимо започна да се оттегля от някои свои дейности. Според източници, близки до бизнеса на Павлов, като приоритетни през последните години са били инвестициите в туризма, които са осъществени главно чрез залагане на активи. Последните финансови данни през 2001 г. отчитат увеличени краткосрочни и дългосрочни задължения към кредитори и доставчици, както и ипотекиране на почти всички придобити активи в туризма, който беше слабост на покойния шеф на „MG корпорация“. Общите задължения към банките на групата са около 85 млн. лева, но половината от тях са на рафинерията за олио „Папас олио“, където MG има дял от 30%. Сериозни просрочени задължения към банки няма.
По-голям проблем за новия мениджмънт и източник на лоша репутация за групата са неизвестните като брой и суми задължения към строителни фирми и доставчици, основно в сферата на туризма.

История на „Мулти“-успехите в туризма

Навлизането на „Мулти­груп“ всъщност е пряко свързано с бившия заместник-председател на Комитета по туризъм Недялка Сандалска и през 1994 г. е създател на „Български туристически холдинг“ под шапката на „Мулти“. Скоро холдингът започва да се пълни със съдържание предимно чрез непазарни схеми.
Началото е поставено през юни 1994 г., когато Мултигруп купува единствения петзвезден хотел по Черноморието „Грандхотел Варна“ за около 980 млн. тогавашни лева, платени с облигации по вътрешния и външния дълг. По схемата с увеличаване на капитала беше придобит през 1995 г. „Интерхотел Велико Търново Арбанаси палас“ - фирмата от кръга на „Мултигруп“ „Мегават инвест“ придоби контрол над дружеството, а оттам и върху едноименния хотел в центъра на Велико Търново и над бившата резиденция на Тодор Живков в Арбанаси.
През 1996 г. „Мултигруп“ става собственик и на 51% от националния туроператор „Балкантурист“ за 85 млн. лева (цената на един апартамент по това време), като 90% от сумата се плаща отново с облигации по вътрешния и външния дълг. В края на същата година групата сложи и ръка на 51% от най-големия хотел на Боровец - „Рила“, в типичен свой стил. „Мултигруп“ влезе в дружеството „Климати“, което управляваше държавния хотел по линията на договор за съв­местна експлоатация, което му даваше права при приватизацията. „Мултигруп“ първо изкупи „Климати“, а после и целия хотел. Пак от края на 1996 г. датира и превземането на столичния „Грандхотел България“ - наново чрез договор за съвместна експлоатация. Тогава кабинетът направи „България-Ро“ - смесено дружество между „Сердиком“ (дружество, обединяващо няколко софийските хотела) и австрийския предприемач Робърт Рогнер. Изначално в договора беше записано, че „Български туристически холдинг“ ще менажира хотела за 50-годишен срок, но Рогнер повече не стъпи в България, а „Мултигруп“ изкупи „Сердиком“, чрез него столичните хотели „България“ и „Сердика“ (за който се твърди, че сега е продаден).
Около тези опорни точки - морски, планински, градски хотел и туроператор, „Мултигруп“ започна да строи туристическата си империя. Малките сателитни хотели около „Грандхотел Варна“ бяха разработени и беше създаден т.нар. „Сейнт Елиас казино енд ризорт“. В него освен „Варна“ сега влизат „Лебед“, “Рубин“, „Долфин“ (4 звезди), „Долфин Марина“ (5 звезди) и „Русалка“ (3 звезди). Наполовина е осъществен по-дългосрочният проект да се изгради яхтено пристанище. От този момент датират и опитите на Мултигруп да сложи ръка върху съседния курорт „Св. Константин и Елена“, засега неуспешни. Контролът на „Мултигруп“ над хотел „Интернационал“ и „Казино Златни пясъци“ е по-скоро индиректен. През 1998 г. държавното дружество „Златни пясъци“ създава две смесени дружества заедно с варненската фирма „Бирс“. Държавното дружество получава по 30% от капитала на двете новосъздадени фирми съответно срещу апорт на хотел за първото и терен за второто, а частникът взима останалите 70%. Ремонтът на „Интернационал“ приключва през август 2001 г. Тогава Илия Павлов уточнява, че MG финансира строителството, но не притежава собствеността. „Интернационал“ обаче присъства в интернет страницата на корпорацията.
След като придоби най-големия хотел на Боровец - „Рила“, от втори опит „Мултигруп“ успя да вземе и дружеството „Боро-спорт“, в което са ски съоръженията, хотел „Ястребец“, клуб-хотел „Рила“ и вилно селище „Финландия“. От този зимен сезон MG холдинг почти изцяло взе властта в курорта, като чрез договори получи от различните стопани правата върху всички съоръжения и оглави новосъздадено дружество на всички хотелиери в Боровец. Най-яростната битка, която води Мултигруп на Боровец, беше именно за „Бороспорт“. „Мулти“ влезе в него чрез приватизационния си фонд след което увеличи капитала и за кратко пое контрола над фирмата. Държавата успя да обори в съда увеличението и по-късно предложи „Бороспорт“ за касова приватизация. През октомври 2000 г. фирма, свързана с ключовата фигура на кръга „Олимп“ Славчо Христов, купи от мажоритарния дял от „Бороспорт“. След две години класираният на второ място при приватизацията - италианска фирма, зад която се твърдеше, че стои „Мултигруп“, откупи фирмата. Година по-късно собствеността върху „Боро-спорт“ премина изцяло в ръцете на „Мултигруп“.
През изминалото лято, корпорацията, която беше обявена за най-големия инвеститор в туризма от Министерството на икономиката, откри и новия си хотел „Парадайз бийч“ близо до с. Влас (на мястото на почивната станция на един от бургаските си заводи), построен с кредит на германския туроператор ITS по схемата за предплатени туристически услуги.
Единствената сделка, в която покойният Павлов участва на прозрачен търг, беше на косъм да се провали поради забавяне на плащането. В края на 2001 г. „Балкантурист“, спечели на търг една от последните държавни фирми в туризма - „Интертравълсървиз“. Купувачът обаче не успя да плати в определения срок цената от 14.6 млн. лв. и получи неколкомесечна отсрочка от агенцията. В активите на приватизираното дружество влизат бившата правителствена резиденция „Перла“ (сега „Перла ризорт“ в Приморско, хотел на същото място, хотел в Момчиловци и сграда в центъра на София (над ресторант „Хепи“ на пл. „Света Неделя“).

Въгледобивът - втората слабост на MG

Откритата война на Илия Павлов със синьото правителство не му попречи да използва станалия класически за този период метод на приватизация чрез работническо-мениджърски дружества (РМД). След като приватизационният фонд „Ем Джи Елит холдинг“ придоби 25% от капитала на „Минстрой холдинг“ и схемата за увеличаване на капитала на дружеството не успя, финансирано от „Мултигруп“ РМД придоби още 60% срещу 2 млн. лева на разсрочено плащане. Така освен с утвърден холдинг с десетки клонове в цялата страна „Мултигруп“ се сдоби и с нова централна сграда на бул. „Г. М. Димитров“ в столицата - по стечение на обстоятелствата същата сграда, до която Павлов беше застрелян на 7 март т.г.
„Минстрой холдинг“ стана основата на миниекспанзията на MG в минното дело - изключително чувствителен сектор в проблемни райони, със силни синдикати и специално отношение от страна на държавата. „Минстрой холдинг“ купи фалиралата мина „Горубсо Златоград“ през пролетта на 2002 г. на търг срещу 1.52 млн. долара (от които 90% в компенсаторни инструменти) и в типичния си стил направи показна церемония по възстановяване на дейността на мината заедно с лидера на ДПС Ахмед Доган.
„Горубсо Златоград“ включва пет рудника и една обогатителна фабрика. Според източници, близки до сделката, интересът на MG към рудниците е бил провокиран и заради съществуващите термоминерални води в района, които могат да се използват както като енергоносител, така и за оранжерийно земеделие и балнеолечение. Приблизително по същото време „Минстрой холдинг“ стана собственик на минатa за лигнитни въглища „Станянци“ край София, която произвежда по открит способ по около 666 хил. тона въг­лища годишно. Около 95% от добива се продават на ТЕЦ „Бобовдол“, а останалите 5% - на населението за битови нужди.
Експанзията на MG в няколко други сектора - кабелното производство, хранителните стоки, текстил и т.н., е по-скоро резултат от придобити по време на масовата приватизация активи, а не нестратегически интереси в производствения сектор. Най-голямата компания на MG и в момента е бургаският завод „Елкабел“, придобит частично през масовата приватизация и основно при продажбата през фондовата борса. Преди две години заводът изнесе част от производството си в Кипър и освободи над половината от работещите в завода, но съдбата му е значително по-завидна от тази на захарния завод в същия град, който не работи от години. „Мултигруп“ официално вече няма контрол и в захарния комбинат „Кристал“ в Пловдив, в който собствеността дълги години беше поделена между нея и местния бизнесмен Ветко (Вълчо) Арабаджиев. В края на 2002 г. активите на двете винарски компании - „Менада“ (Стара Загора) и „Винарска къща - Сакар“ (Любимец), бяха прехвърлени на нов собственик по неясна за публиката и най-вече за кредиторите схема. От ръководството на компанията продължават да отричат за подобнa сделкa и досега, въпреки че новият собственик отдавна започна своята рекламна кампания. Точно управлението на тези активи най-ясно показа, че финансовите ресурси на Павлов са далеч от спряганите милиарди, а пазарната среда не е най-силната страна на „Мулти“-мениджърите. Увеличените задължения на дружествата и ипотекирането на активи показват, че вътрешните ресурси на „Мулти­груп“ далеч не са неизчерпаеми. Посоката на развитие беше посочена именно от самия Павлов през последните години - разделяне с нетипичните дейности и съсредоточаване върху основните инвестиции, най-вече в туризма. Въпреки че ситуацията в българската част от активите на „Мултигруп“ далеч не е черна, всичко ще зависи не само от уменията на новите управители. Когато митът за Илия Павлов вече го няма, най-важни стават кредиторите. Като във всеки нормален бизнес.


Въпреки десетките изказвания на покойния шеф на компанията за одити от международни компании и публично листване на някоя голяма фондова борса, към момента на неговото убийство цялата акционерна структура остава изключително непрозрачна. Според официалните изявления веднага след разстрела на Павлов собственик на всички активи е семейният тръст, за който няма информация дори и в коя страна е регистриран. В основата на всички компании в България стоят няколко компании с регистрация в САЩ, Швейцария и най-вече в малкото херцогство Лихтенщайн, в което тайната на акционерите е строго пазена (виж таблицата).
Според официалната информация компанията има няколко отраслови направления, които обаче нямат нищо общо със самото акционерно участие, което остава оплетено и непрозрачно. От 2002 г. управител на активите на компанията е MG Asset Management (собственост на американската MG Ventures). Председател на борда на директорите беше самият Павлов, а негов заместник - бившият мениджър в „Ем Джи файненс“ и „Ем Джи Елит холдинг“ Бояна Попова.
Според една от версиите на близки до бизнеса на Илия Павлов тази компания се занимава с финансовия контрол на активите в България от името на истинските собственици. Кои са те и дали има други освен Павлов и наследниците Павлов никога не е осветлявал тази част от историята на „Мултигруп“. Все пак не е тайна основната причина за преместването на управляващите компании от Швейцария в съседния Лихтенщайн - именно премахнатата преди няколко години тайна на акционерите в регистрираните компании, дори и в най-либералния швейцарски кантон Цуг.



Бояна Попова е новият мениджър на управляващото дружество на българските фирми на „Мултигруп“ MG AM Co. Досега председател на борда на директорите беше Илия Павлов, а Бояна Попова официално беше негов заместник и изпълняващ длъжността председател. Завършила е политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС), а след това - Мичиганския университет, САЩ, със специалност финанси и маркетинг.
В CV-то на новия шеф на „Мултигруп“ е посочен професионален опит като специалист по организация, управление и внедряване на научни изследвания; правни, маркетингови и финансови аспекти на внедрителския процес; ефективност, планиране и управление на съвременна (международна) фундаментална и приложна наука; финанси и инвестиции.
Бояна Попова започва професионалната си кариера като научен сътрудник в БАН. През 1993 г. заминава за САЩ, където една година работи като финансов анализатор в Knape&Vogt International - Детройт. През 1994 г. вече е на работа в „Мултигруп“, където първоначално е изпълнителен директор в „Мултигруп файнанс“, САЩ. По-късно влиза в ръководството на приватизационния фонд на MG - „Ем Джи Елит холдинг“. От миналата година е заместник на Илия Павлов в MG AM Co.



Българските фирми на MG към 2002 г.*
Идентификационен N Компания Приходи, хил. лв Финансов резултат, хил. лв Задължения, хил. Лв Персонал
  Управляващи компании
1 Ем Джи Елит холдинг 3335 -514 336 0
2 МГ България 3899 -1251 41142 46
3 Русенс 6106 -3223 37534 0
4 България 2002 холдинг 1450 1448 14065 0
5 Комерстръст 662 -662 7077 0
  Туризъм
6 Балкантурист холдинг 115 -39 3241 0
7 Гранд хотел Варна 12187 -719 22796 523
8 Балкантурист 11841 40 19405 53
9 Гранд хотел България 4495 16 8570 51
10 Рила - Боровец 4999 -342 8285 164
11 Гранд хотел Велико Търново 2535 334 2937 138
12 Сердиком 424 -81 445 38
13 Свети Константин 40 -40 274 0
14 Балкантурист Рент-а-кар 585 8 438 10
15 Балкантурсит автотранспорт 929 -177 576 27
16 Балкантурист кредитни карти 79 -1 255 1
17 Дайнърс клуб България 1077 -80 2835 16
  Транспорт
18 Клипер 4714 -204 2011 51
19 Клипер 2001 957 -125 5332 8
  Хранителни стоки
20 Папас олио* 59305 15 26284 494
21 Черноморски солници 5214 240 4499 173
22 Менада (продадена през 2002 г.) 4038 97 3907 103
23 Винарска къща Сакар (продадена през 2002 г.) 3213 -341 718 54
  Търговия
24 Арес 39911 -424 30954 0
25 Ем Джи Трейд 5412 -798 15681 11
26 Мултилекон 410 -145 4483 0
  Текстил и конфекция
27 Нора 7336 209 1720 396
28 Преспа - Лъки 1968 -18 779 188
29 Елица 1474 -64 753 149
  Енергетика и природни ресурси
30 Елкабел 70733 128 18914 416
31 Минстрой холдинг 42336 46 6282  
32 Минстрой Варна 12555 -333 1947 131
33 Минстрой Бургас 6029 -55 1354 102
34 Минстрой Родопи 5555 -256 3763 622
35 Минстрой майнинг 3939 -178 1645 1
36 Минстрой Мерс 2616 40 144 200
37 Минстрой Инфра Комерс 2250 -714 1432 105
38 Минстрой Металик Мерс 1355 -202 973 244
39 Минстрой проект инженеринг 514 1 146 34
40 Минстрой Бяла Черква 237   26 28
41 Минстрой майнинг къмпани България 172 -115 1110  
42 Приста 13302 -37 4295 219
43 Мина Станянци (придобита през 2002г) 7330 -4 1023 401
44 Славкомерс 2067 -22 399 113
45 Стоманени профили 1600   946 80
46 Гомапласт 1219 -125 3252 5
47 ЗММ Нова Загора 2903 32 349 191
48 Енергия 94 11250 -1948 13205 0

Общи неконсолидирани приходи 376.6 млн. лв.
Общ брой работници 5586

Основни чуждестранни акционери в българските фирми на MG

MG Ventures (USA)
PFHC Est. (Liechtenstein)
Multigroup Finance Est. (Liechtenstein)
Balkanturist Ltd Liechtenstein
BMT Trading and Finance (Liechtenstein)
Tehkom (Liechtenstein)
Multigroup AG (Цуг Швейцария)
Multigroup Holding AG (Цуг, Швейцария, в ликвидация)

* Включени са само фирми, контролирани от „Мултигруп“ или свързани с нея компании. Данните са към 31 декември 2001 г.
Източници на информация са търговските регистри и счетоводните отчети на компаниите.
** „Мултигруп“ има 30% собственост, но официално обявена като част от структурата



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер 3 Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер

И в ГЕРБ, и в "Обединените патриоти" имало резерви към номинацията

20 ное 2018, 1224 прочитания

Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит

Промените, които целят да стабилизират цената на застраховката, минаха на второ четене в бюджетната комисия

20 ное 2018, 517 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Mултигруп" - емблема на сбъркания преход в България

Силата на групировката идваше от слабостта на правителствата, корумпираната администрация и "услужливостта" на директорите на държавни фирми

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете