King size провал

Вторият опит за приватизация на „Булгартабак“ приключи неуспешно заради политическо късогледство, популизъм и псевдоаргументи

Ако инвестиционните банкери имаха правото да говорят пред медиите толкова, колкото и политиците, в ситуацията около провалената сделка с „Булгартабак“ би имало много по-малко популизъм и откровени лъжи. За късмет на българските политици те в момента се оказват единствената говореща страна в задочния спор между тях и неуспелия кандидат за собственик на 80% от тютюневия холдинг. Но дори и в тази толкова благоприятна ситуация техните обяснения звучат неубедително и популистки. Първо, когато трябваше да докажат защо сделката с кандидата „Табако кепитъл партнърс“ (подкрепян от „Дойче банк“) е толкова необходима и заради нея трябва да се променя законодателството, след това - когато стана ясно, че преговорите неудържимо зациклят, и накрая - когато тази седмица стана ясно, че сделка няма да има.

Защо всъщност сделката се провали

Когато се продава на търг, държавата няма защо да се мъчи да определя критерии за бъдещия собственик, защото всичко е ясно - печели този с най-много пари. В случая със социално обременения и ключов за държавния бюджет тютюнев холдинг продавачите имаха задачата да си изградят образа на бъдещия собственик на тютюневия холдинг и да го оформят в цялата конкурсна документация по сделката. Близо една година 240 депутати, две управляващи партии, три министерства и неизвестен брой експерти се занимаваха с подготовката на тази сделка. След целия този административно-политически напън образът на бъдещия собственик изглежда по следния начин - той е социално ангажиран като държавата, експортноориентиран като „Филип Морис“, не жали финансови ресурси като скандалния бизнесмен Майкъл Чорни и в същото време е с първокласна международна репутация и нисък риск за некоректно отношение към държавата като немската „Дойче банк“.

След като процедурата през лятото на миналата година напредна до момента на истината с подаването на офертите, за управляващите стана ясно, че в реалния свят на тютюневия бизнес нито един производител от бранша не е заинтересуван да се забърка в неясните схеми на субсидираното тютюнопроизводство. Спасението тогава изглеждаше в единствения привлечен финансов инвеститор - немската „Дойче банк“, която се оказа и единственият купувач с ясни капитали, собственост и намерения. Привличането на банката за деликатната сделка обаче далеч не беше заради принципен интерес към България или специално към тютюневия сектор.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се