Каквато е властта, такива са и парите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Каквато е властта, такива са и парите

Каквато е властта, такива са и парите

Банкнота от 100 лева е била подготвена и по време на възродителния процес, но така и не е видяла бял свят

9419 прочитания

Днешният министър-председател Симеон Сакскобургготски е един от тримата ни живи сънародници, които могат да се похвалят с факта, че техният образ е стоял върху българските банкноти. Ликът на малкия Симеончо се появява върху банкнотите от 200, 250 и 500 лева след смъртта на неговия баща цар Борис III през 1943 г. Тогава, по стара международна традиция, се решава, че върху парите трябва да стои портретът на новия монарх. Емисията банкноти с образа на шестгодишния престолонаследник са отпечатани в германската имперска печатница Reichsdruckerei. Българите от по-старото поколение още помнят, че на обратната страна на „царските“ банкноти са били изобразени картини с аграрни сюжети от типа „орач с впрегнати биволи и овчарче, свирещо на кавал“.

Този пример илюстрира двете тенденции, определяли българското банкнотопроизводство до средата на миналия век - противоборството между монархическите символи и аграрната стилистика в изображенията. Ако днес бъде направена равносметка, става ясно, че Симеон Сакскобургготски губи битката с българското село. Малцина знаят, че младата българка върху банкнотата от 500 лева, появила се на бял свят през 1942 г., е Евдокия Асенова от село Дивля. Според източници от БНБ тя все още живее в Радомир. Другата представителка на българското село, увековечена върху българските пари, е била 16-годишната Кина Гърбова от Сухиндол. Тя е гроздоберачката, чийто образ стои върху банкнотата от 2 лева, която беше актуална по времето на социализма.

Първите ни банкноти

са били с номинал от 20 и 50 лева и са обменяеми в злато. Те са отпечатани в „Экспедиция заготовления государственых бумаг“ в Санкт Петербург и са пуснати в обращение от 1 септември 1885 г. В своята 124-годишна история БНБ е печатала своите банкноти в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и в бившата „Държавна печатница“ в София. Едва преди пет години във връзка с предстоящата деноминация БНБ се сдоби със своя собствена печатница за пари. В изображенията върху първите български банкноти доминира аграрното начало. В емисията от 1890 г. върху бакнотите има изобразени орач в национална носия, овчар със стадо на фона на кошара, а в банкнотата от 10 лева е изобразена и гравюрата на Феликс Каниц „Розобер в Казанлък“. Тази традиция се запазва години наред, което е лесно обяснимо, като се има предвид изостаналостта в индустриално отношение на страната.

Думите „Царство България“ се появяват за първи и последен път върху банкнотата от 5 лева, емисия 1910 г. Тя е отговор на обявената от Фердинанд независимост на България от Турция. Банкнотата ознаменува порасналото самочувствие на младата държава и новите политически реалности след победата на младотурците през 1908 г. Българската корона за първи път се появява като изображение върху банкнотата от 5 лева, пусната в обращение през 1917 г. По ирония на съдбата на следващата година Фердинанд е принуден да абдикира от престола заради националната катастрофа, в която вкарва страната след Балканската и Първата световна война. Българската корона за първи път се появява като изображение върху банкнотата от 5 лева, пусната в обращение през 1917 г. По ирония на съдбата на следващата година Фердинанд е принуден да абдикира от престола заради националната катастрофа, в която вкарва страната след Балканската и Първата световна война.
Идването на земеделците на Александър Стамболийски на власт е последвано от нова смяна на парите. В дизайна на българските банкноти от 1922 г. отново се завръщат аграрните сюжети. Сред изображенията от тази година могат да бъдат видени пчелни кошери, селянка в национална носия, която храни птици, жетварка със сноп на рамо, овчарче, свирещо на кавал, и орач с плуг, теглен от два вола. Като изключение може да се тълкува единствено банкнотата от 500 лева от същата серия. На нея е изобразен акостирал кораб в пристанище Варна. В действителност обаче илюстрацията е целяла да покаже отново възхода на българското земеделие, което е толкова напреднало, че дори успява да изнася продукцията си в чужбина! Тя, както и цялата емисия банкноти от същата година, е отпечатана в American Bank Note Company в Ню Йорк, поради което цялата серия получава името „американки“. Впрочем в емисията от 1922 г. за първи път се появява и надписът на френски Banque nationale de Bulgarie, целящ да подчертае международното признание на държавата. Този надпис се запазва във всички следващи емисии до 1950 г.

Първият монарх върху банкнота

е цар Борис III. Това е и първият български владетел въобще, чийто лик приживе се появява върху банкнотите. Проект за банкнота с негово изображение има още през 1917 г. Тази банкнота обаче не е била пускана в обращение. Борис III се появява върху българските пари чрез банкнотата от 5000 лева, пусната в обращение през октомври 1924 г. На нея последният български цар и баща на днешния премиер Симеон Сакскобургготски е изобразен във военна униформа. Любопитното е, че на обратната страна на банкнотата е изобразен поетът революционер Христо Ботев. Това на практика е първата поява на национален герой върху българска банкнота. Банкнотата е забележителна и по още една причина - за първи път тя не е отпечатана в чужбина, а в софийската „Държавна печатница“. Нейният живот обаче е прекален кратък - реално банкнотата е била в обращение само няколко месеца. Причината е извършената през 1925 г. деноминация на парите.

В банкнотите от емисия 1925 отново присъства ликът на цар Борис III, но този път вместо профил, се вижда почти цялото му лице. За фон на банкнотите са използвани промишлени пейзажи от Царска България като поморийските солници, както и картини на известни художници - „Жетва“ на Иван Ангелов, „Пазар в София“ на Антон Митов, „Орач“ на Ярослав Вешин и „Алегория на плодородието“ на Иван Мърквичка. Банкнотите от емисия 1938 г. представляват опит за изчистване на българските книжни пари от излишни претрупаности. Дизайнът на трите банкноти е много изчистен и залага на флорални и гроздови орнаменти, каквито могат да бъдат видени в тогавашния интериор на много столични сгради, в това число халите и градската баня.

Под знака на соцреализма

След края на Втората световна война печатането на българските банкноти се пренася в „Гознак“, СССР. От тях са отстранени всички монархически символи. Самите банкноти са с доста семпъл дизайн - липсват познатите от миналото изображения или портрети. Качеството на изработката също не е особено добро. Надписът „Народна република България“ за първи път се появява върху банкнотата от 20 лева, пусната в обращение през 1947 г. В годините на социализма се залага на сюжети, пропагандиращи новия строй. Така например в банкнотите от 1948 г. са изобразени „миньор, работещ с къртач в мина“ и „движещ се влак“. На тях за първи път е изобразен и добре известният на няколко поколения българи държавен герб - онзи с изправения лъв, червената петолъчка и житните снопове.

Срастването на БКП с КПСС е намерило отражение и в банкнотите от 1951 г. На тях за първи път са изобразени сърп и чук. Същата година БНБ е лишена от своята независимост и е превърната в агенция на подчинение на Министерския съвет. Затова и върху парите от тази емисия не се съдържа надписът „Българска народна банка“, а вместо банкноти те получават името държавни съкровищни билети*.

Култът към личността

също е намерил място върху тогавашните български пари. Изпратеният от Сталин в България през 1944 г. Георги Димитров умира през 1949 г. в санаториум близо до Москва. В негова чест за кратко време в София е издигнат мавзолей. БКП обаче решава, че това не е достатъчно за овековечаването на мъртвия вожд, и издава заповед за отпечатване на банкноти с неговия лик. Така през 1951 г. за първи път се появяват банкноти с портрета на Георги Димитров. Другият социалистически патрон, Димитър Благоев, никога не получава такова признание, въпреки че банкноти с неговия образ са били подготвяни за пускане през 1962 г. Емисията от 1951 г. нарушава съществуващата дотогава европейска практика в емитирането на банкноти. Номиналът от 3 лева e иновация, която среща недоумението на повечето чуждестранни експерти. Проблемът е, че банкнотите от 3 и 5 лева са твърде близки като стойност. На практика банкнотата от 5 лева е била излишна, но тя все пак е емитирана, тъй като не е било уместно от малки номинали като 1 и 3 лева да се отиде направо на 10 лева. Също в „Гознак“, СССР, са отпечатани и най-дълго задържалите се в употреба български банкноти. Дизайнът им е до болка познат на повечето българи от по-старото поколение, тъй като не претърпя промяна в продължение на близо 30 години. Левчето от тази емисия беше с изображение на храм-паметника Шипка, двулевката - с образа на гроздоберачката Кина Гърбова, а банкнотите от 5, 10 и 20 лева съответно с курорта „Златни пясъци“, девненските химически заводи и ТЕЦ „Марица-изток“.

Според служители на БНБ на няколко пъти през годините се е налагало произведени в СССР банкноти да бъдат бракувани поради дефекти. Твърди се, че в едната от пратките са били открити сини на цвят банкноти от 2 лева. Бракувана е била и цяла партида банкноти от същия номинал, отпечатани по погрешка с един и същ сериен номер.

Вятърът на промените

По-сериозен опит за разчупване на соцтрадициите и привнасяне на модерност в българските пари бяха банкнотите от периода 1991 - 1994 г. При тях за първи път беше заложено на по-изчистени изображения, дело на художника Антоний Иванов. Те бяха отпечатани в Giesecke & Devrient, Лайпциг. Любопитното е, че банкнотата от 1000 лева носи подписите на трима последователни управители на БНБ. Отпечатаните през 1994 г. банкноти от този номинал са подписани от Тодор Вълчев. В тиража от 1996 г. неговият подпис е сменен с този на Любомир Филипов. Дизайнът на двете банкноти е един и същ, но е добавена холограмна ивица. Година по-късно отново е отпечатан тираж със същия номинал и дизайн, но на банкнотите вече стои подписът на Светослав Гаврийски, а холограмната ивица отново е махната. Това е и първата банкнота, отпечатана в новосъздадената печатница на БНБ. „Тогава инфлацията беше толкова голяма, че холо­грамната ивица струваше повече от номинала на банкнотата. Затова и се реши да бъде махната защитата“, коментира източник от централната банка. В банкнотите от посткомунистическата ера могат да бъдат открити много общи черти с парите на останалите бивши социалистически страни. Те се опитват да възстановят връзката с културната и националната идентичност. Залага се на исторически личности, свързани с националноосвободителните борби и културния разцвет на нациите. От тази поредица са и 20-те лева с образа на севастократорица Десислава, която си остава единствената българска банкнота с образа на жена, ако не се броят няколкото безименни гроздоберачки, розоберачки и тютюноберачки, които са се появявали върху парите ни.

Високите темпове на инфлация в периода 1991 - 1997 г. не дадоха възможност за провеждане на последователна емисионна политика от БНБ. Заради стремглавия ръст на цените и обезценката на лева по времето на Жан Виденов емисията беше допълнена с нови номинали от 2000, 5000 и 10 000 лева. Това наруши художествения замисъл, вложен в българските пари, и доведе до парадоксално степенуване на авторитетите върху банкнотите. Стигна се дотам Васил Левски да стои върху банкнотата от 1000 лева, а върху двойно по-голямата като номинал банкнота от 2000 лева да е изобразен Кольо Фичето. Тази емисия ще бъде запомнена и с много качествената изработка на банкнотите от по-високи номинали. Поради това немалка част от тези банкноти и до ден днешен се използват от измамници в чужбина, които се опитват да ги обменят срещу местни валути. По стените на някои чейнджбюра в Прага например може да бъдат видени предупредителни табели със снимка на банкнотата от 2000 лева с образа на Кольо Фичето, както и надпис „Внимание! Това не е валидна българска банкнота“.

Оспорваните изображения

Освен всичко друго банкнотите имат и образователна функция, тъй като популяризират личности и събития, които публичната памет е забравила. Но намирането на оригинал или на достатъчно материал за създаването на портрета винаги е проблем при производството на една банкнота. Нерядко върху парите се слагат изображенията на отдавна починали хора, за чийто външен вид не са запазени никакви нагледни доказателства. В такива случаи обикновено се възлага на художник да нарисува въображаемия образ на личността, избрана да краси банкнотата. В историята на българските банкноти има няколко такива случая. Немалко дискусии предизвиква изображението на Паисий Хилендарски върху банкнотата от 2 лева. Неговият портрет е възпроизвеждан по описания, тъй като няма запазени изображения от онази епоха.

Подобен е случаят и с образа на Петър Берон върху банкнотата от 10 лева. В действителност до наши дни не са запазени снимка или портрет на човека, написал „Рибния буквар“. Единствената картина с него е в повечето учебници по история и там лицето на Петър Берон почти не се вижда, тъй като е изобразен в профил, надвесен над своя труд, при това с шапка и очила. Всъщност изображението върху банкнотата е копие на паметника му в Прага - градът, в който ученият е живял дълги години. На всичкото отгоре снимката е много лоша и образът е деформиран, тъй като от изпратените специално дотам служители на БНБ не са намерили по-висока стълба и паметникът е сниман отдолу. Много пъти се е стигало и до разгорещени спорове за избора на един или друг образ върху българските пари. Най-много шум се вдигна покрай изобразяването на свети Иван Рилски върху банкнотата от един лев. Срещу идеята се обяви Светият синод с аргумента, че не е редно светци да стоят върху парите. Тогава от БНБ контрираха с аргумента, че върху банкнотите вече са били братята Кирил и Методий, които също са канонизирани от църквата.

„А можеха да бъдат и такива“

Под това име преди време БНБ направи изложба на проектите за български банкноти, които никога не са виждали бял свят. Някои от тях са доста абсурдни като интерпретация на зададената тема. Френски художник например прави интересна трактовка на идеята за българското село в проведения международен конкурс за емисията банкноти от 1922 г. Вместо морни труженички на полето авторът изобразява българките като доволни от живота дами с кринолини на фона на средновековен замък (?!). Не по-малко любопитна е и идеята на канадски художник, който предлага като изображение за банкнота от същата емисия параход с мащабите на „Титаник“. Проектът е отхвърлен, тъй като под български флаг никога не е бил пускан на вода толкова голям плавателен съд.

Засекретените банкноти

Не по-малко интересна е историята и на банкнотите, които са били отпечатвани от БНБ, но по една или друга причина не са били пускани в обрaщение. Твърди се, че 100-левова банкнота е била подготвяна и по време на възродителния процес. През пролетта на 1989 г. за първи път в своята история БНБ свършва парите в своите каси. Причината е голямото теглене на кешови наличности от хората и банките заради изселването на турското население. Тогавашният управител издава заповед да се спре перфорирането на стари и скъсани банкноти, каквато е обичайната практика. Вместо това служителки на централната банка ги лепели с тиксо, за да могат да бъдат пускани отново в обращение.

През пролетта на 1989 г. за първи път в своята история БНБ свършва парите в своите каси. Причината е голямото теглене на кешови наличности от хората и банките заради изселването на турското население. Тогавашният управител издава заповед да се спре перфорирането на стари и скъсани банкноти, каквато е обичайната практика. Вместо това служителки на централната банка ги лепели с тиксо, за да могат да бъдат пускани отново в обращение. За да се задоволи засиленото търсене на пари в брой от изселващите се към Турция български граждани, се стига до решение на Министерския съвет за пускането на държавни съкровищни билети от 50 и 100. На тях пише Народна република България, но никъде не е спомената Българската народна банка. В хода на дискусиите висши партийни функционери правят предложение в банкнотите да се добави и портрет на Тодор Живков. Тази идея обаче среща съпротивата на тогавашния управител на централната банка Васил Коларов.
Въпреки че са отпечатани, тези бонове така и не виждат бял свят. Цялата емисия от тези платежни средства е транспортирана до фабриката в Белово и превърната в хартиена каша. Цялата операция се извършва при засилени мерки за сигурност. Въпреки това в суматохата един от работниците във фабриката успява да открадне известно количество чисто нови съкровищни билети. Кражбата е разкрита няколко дни по-късно, когато в един от клоновете на ДСК влиза безобиден на вид човек и пред смаяните погледи на касиерките изсипва няколко пачки от чисто новите съкровищни бонове. Без да знае, че тези парични средства никога не са влизали в обращение, той поисква да му бъде открит спестовен влог. Вместо това полицаите му слагат белезници и по-късно той бива осъден на няколко години затвор. След падането на Тодор Живков БНБ спешно подготвя банкноти от 50, 100 и 1000 лева. Първите два номинала са одобрени за печат през април 1990 г. От тях в обращение обаче влиза само зелената на цвят банкнота от 50 лева, която е отпечатана по бързата процедура в „Гознак“, СССР. Тя контрастира рязко с останалите банкноти, които са в обрaщение по това време. За нейната направа са ползвани готови матрици на винетки и орнаменти. Това е причината тази банкнота да има толкова лоша художествена стойност и за поразителната прилика със съветските рубли. Това впрочем е последната банкнота, върху която стои надписът Народна република България. На банкнотата от 50 лева е изобразена патриаршията във Велико Търново. Банкнотата от 100 лева е с изображение на Мадарския конник, а тази от 1000 лева е с Рилския манастир.
(На стр. 12) Явно БНБ е изисквала в дизайна да бъдат включени културно-исторически паметници. Столевовата банкнота е разработена в лилаво-кафявата гама. За хилядарката не е правен образец, а само проект. Тя е трябвало да бъде издържана в синята гама. В крайна сметка серията от банкноти с изключение на тази от 50 лева не вижда бял свят, тъй като след смяната на политическия режим петолъчката и останалите атрибути в изображението са станали неактуални. Вместо това в обращение тогава бяха пуснати монети от 10, 20 и 50 лева.

Смяна на режима - смяна на парите

„Със своите номинали, дизайн и стилистика банкнотите отразяват различните периоди в развитието на държавата, промените в нейното устройство, икономика, земеделие, култура и други. Те са част от символиката на държавността и по уникален начин пренасят историческата и културната памет на държавата“, пише в каталога на българските банкноти, издаден по случай 120-годишнината на БНБ. Това твърдение е вярно, но не изчерпва истината за българските пари. Банкнотите, както всички останали документи на времето съдържат подбрани изображения и символи. Целта на всяка власт е чрез парите да формира определени послания. В историята на българските пари нерядко се забелязва и стремеж към използването на банкнотите за чисто пропагандни цели. Практиката е била всяка смяна на политически режим да бъде следвана от парична реформа. Това е причината и за натрапчивото разностилие в българското банкнотопроизводство.

След Освобождението властта залага на сюжети и изображения, показващи просперитета на младата българска държава. Аграрната реформа в началото на ХХ век идеализира живота на село. Затова и върху парите преобладават аграрните пейзажи. Монархията налага друга символика, абсолютизираща властта на суверена. По същия начин комунистическият режим в първите си години акцентира върху индустриалния и селскостопанския напредък, а в по-късния период на своето управление залага трайно на култа към личността. След краха на системата и установяването на демокрация беше сложено началото на друга тенденция - завръщане към културната и историческата идентичност на страната. Според експертите българските банкноти също трябва да извървят път на хармонизиране с европейските. Практиката в еврозоната е да се слагат наднационални символи върху банкнотите. Ето защо е добре още отсега да се налагат по-абстрактни символи върху българските книжни пари.

*Държавни съкровищни билети - кредитни документи (лихвени или безлихвени), удостоверяващи собственост за определена сума от държавното съкровище

С банкнотите, на които е образът на Симеон II, е свързана една интересна случка към края на Втората световна война. Емисията банкноти е трябвало да включва номинали от 200, 250, 500, 1000 и 5000 лева, които да бъдат отпечатани в германската имперска печатница Reichsdrukerei.
Първи са готови банкнотите от 200 лева, които пристигат в България в началото на май 1944 г. Седмица по-късно са получени и банкнотите от 250 лева, но не от всички серии. От Reichsdrukerei с писмо уведомяват БНБ, че липсващите серии Ч и Ш ще бъдат изпратени със следващите номинали. Банкнотите от 500 лева са получени към края на юни 1944 г. Те са складирани в Пазарджик, където заради бомбардировките над София е преместено банковото хранилище. Отново обаче липсват сериите Ч и Ш на банкнотите от 250 лева. От БНБ не е проявено особено притеснение както за липсващите серии, така и за все още отпечатващите се номинали от 1000 и 5000 лева. Все пак времената са военни, навсякъде цари несигурност, а и крахът на Германия във войната е вече неизбежен. За всеобща изненада три месеца по-късно на различни места в Западна България се появяват банкноти от 250 лева серии Ч и Ш. Банката и правителството са в недоумение как се е стигнало до това незаконно разпространение.
На 4 септември 1944 г. просъществувалото само една седмица правителство на Константин Муравиев обявява излизането от състояние на ,,символична“ война с Англия и САЩ и скъсване на дипломатическите отношения с Германия. Под дипломатическия натиск на Съветския съюз, чиито войски почти са стигнали границата на България, страната ни е принудена да обяви война на Германия. С тези два хода от страна на правителството БНБ окончателно се прощава с надеждите си да получи нови банкноти от 1000 и 5000 лева с портрета на Симеон II.
За появилите се банкноти от 250 лева серии Ч и Ш е почти сигурно, че са разпространени от отстъпващите германски войски. Версиите са две. Едната е, че отстъпващите войски залавят пратката с банкнотите и самоволно ги разпространяват в ,,новите земи“ (македонските земи и западните до Пирот) на България.
Другото предположение е нарочното разпространяване с цел нанасяне на своебразен удар (чрез генериране на инфлация) върху страната ни заради обявената война.

Раждането на лева като парична единица на България става малко след Освобождението от турско робство. Младата държава наследява хаос в паричното обращение - наред с останалите в страната златни турски лири, сребърни меджидии, бешлици, алталъци и други в обращение се срещат и унгарски мангъри, австрийски фиорини, германски талери и марки, холандски, датски и шведски риксдалери и множество сребърни руски рубли, влезли в страната по време на Освободителната война. В това разнообразие от всевъзможни пари допълнителен хаос създавали и монети, които отдавна са демонетизирани (излезли от обращение) в своите страни. От дългата употреба тези монети са сериозно изтрити и трудно различими, а и хората ги разпознават единствено по обема и тяхната форма, като дори им дават названия: диреклии, кумлии, унгарчета и какви ли не още.
Бързо се налага необходимостта от въвеждането на единен паричен измерител. Известно е например, че първите бюджети на държавата са били изработени във френски франкове.
Българската народна банка е създадена с указ на княз Дондуков-Корсаков на 25 януари 1879 г. Банката е открита официално на 23 май 1879 г. Това става при заминаването на руската администрация и поемането на управлението от българските власти.
По време на Второто обикновено народно събрание бива приет Закон за правото на резане монети в Княжеството, с който се създава българската национална парична единица - лев, разделен на сто стотинки. Това става на 4 юни 1880 г.
При обсъжданията за наименованието на паричната ни единица е имало някои спорове, но името лев(лъв) е одобрено с мнозинство. По-голям спор се е разгорял около това дали да бъдат стотинки, сантими, сотници или други. Все пак спорът приключва и се избира името стотинки. Единственият несъгласен и с двете наименования е 26-годишният тогава Стефан Стамболов, който след абдикирането на княз Батенберг става регент, а скоро след това - и министър-председател. По негово нареждане по време на управлението му отново са отсечени пробни монети от 10 сантима. Но левът и стотинката вече са се наложили.
Със закона от 1885 г. се засилват чисто емисионните функции на БНБ, като . се дава „изключителната привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежи в ковчежничествата на държавата и във всички правителствени учреждения“. На практика това узаконява изключителния монопол на БНБ да емитира български пари.

Днешният министър-председател Симеон Сакскобургготски е един от тримата ни живи сънародници, които могат да се похвалят с факта, че техният образ е стоял върху българските банкноти. Ликът на малкия Симеончо се появява върху банкнотите от 200, 250 и 500 лева след смъртта на неговия баща цар Борис III през 1943 г. Тогава, по стара международна традиция, се решава, че върху парите трябва да стои портретът на новия монарх. Емисията банкноти с образа на шестгодишния престолонаследник са отпечатани в германската имперска печатница Reichsdruckerei. Българите от по-старото поколение още помнят, че на обратната страна на „царските“ банкноти са били изобразени картини с аграрни сюжети от типа „орач с впрегнати биволи и овчарче, свирещо на кавал“.

Този пример илюстрира двете тенденции, определяли българското банкнотопроизводство до средата на миналия век - противоборството между монархическите символи и аграрната стилистика в изображенията. Ако днес бъде направена равносметка, става ясно, че Симеон Сакскобургготски губи битката с българското село. Малцина знаят, че младата българка върху банкнотата от 500 лева, появила се на бял свят през 1942 г., е Евдокия Асенова от село Дивля. Според източници от БНБ тя все още живее в Радомир. Другата представителка на българското село, увековечена върху българските пари, е била 16-годишната Кина Гърбова от Сухиндол. Тя е гроздоберачката, чийто образ стои върху банкнотата от 2 лева, която беше актуална по времето на социализма.

Първите ни банкноти

са били с номинал от 20 и 50 лева и са обменяеми в злато. Те са отпечатани в „Экспедиция заготовления государственых бумаг“ в Санкт Петербург и са пуснати в обращение от 1 септември 1885 г. В своята 124-годишна история БНБ е печатала своите банкноти в Русия, Германия, Англия, САЩ, както и в бившата „Държавна печатница“ в София. Едва преди пет години във връзка с предстоящата деноминация БНБ се сдоби със своя собствена печатница за пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK