Всички цитати в този текст са анонимни. Никой от запитаните представители на бизнеса не пожела да говори открито за корупцията в частния бизнес. Даването на подкупи и публичността взаимно се изключват. Ако си замесен в някакъв вид корупция, по-добре е да не говориш за това. А ако не си? Е, ако никога не си давал рушвет и принципно си против - поздравления. Тогава може би си част от решението на този проблем. Но много по-вероятно е за съжаление да си просто част от пейзажа.
„Корупцията между фирмите се улеснява значително от факта, че все още голяма част от икономиката ни е в сивия сектор - имаш черна каса - лесно даваш пари „под масата“, разказва управител на търговска фирма. Според него най-често до рушвети се стига при бързооборотните стоки, където конкуренцията е голяма, а цените и качеството са на практика еднакви - например управител на хотел решава каква минерална вода или какво кафе ще пият гостите му - цените са почти еднакви и печели този, който го „мотивира“ най-добре финансово. Същото е и с веригите заведения - там се правят сходни сделки. Често те се оформят като спонсорство, подписва се договор, но той е за вътрешна консумация между двете страни, парите се вадят от черна каса и няма документи за пред данъчните. Търговци на едро разказват, че понякога е полезно да се дават подкупи и на по-ниско ниво. Например, за да ти сложат стоката на продаваема позиция в магазин, бензиностанция и т.н., даваш на по-нисшестоящ служител сума (най-често от порядъка на 100 лв.). Твоят продукт остава на по-доброто място, докато някой друг не плати и не те измести, тогава трябва отново да даваш рушвет...Таксата за влизане
в магазина започва от 1000 лева, а се говори и за случай, в който от фирма са поискани 20 000 лева. Тарифата зависи от естеството на продукта, като най-големи обеми се правят при консервите, кетчупите, майонезите. При това тя не се прилага към всички, а най-често към малки и неизвестни фирми или нови продукти, които не покриват условията за влизането в „Метро“, „Била“, „Фантастико“, „Стамбули“ и които разчитат основно на тях. На специфично договаряне подлежат процесът на влизане в големия магазин, цената, на която излиза стоката на щанда, процентът на отстъпка, участието в промоции и дори мястото на стоката на щанда. „Най-общо казано, пари се дават, за да влезеш в магазина и за да бъде избутан някой. Въпреки че при разговорите никога не се говори в прав текст, че искаш конкурента да го няма. Говориш само за себе си и внимаваш, защото утре може и ти да попаднеш в тази ситуация“, казва вносител, предпочел анонимност. При това обикновено се търси разумно основание за исканията, като се изтъкват обективни предимства.
Отказва да подписва
актове - например инвеститорският контрол не подписва акт 19 за извършени строителни работи в рамките на един месец, а търси начин да му се отблагодариш предварително с банкноти. „Но това са трохички в сравнение с държавните поръчки. Най-големият рекетьор е държавата“, споделя той. Според него има и друг случай на съмнителни взаимоотношения в този бизнес. Големите строителни компании често наемат подизпълнители. „За да те наемат, трябва да им платиш“, разказва предприемачът.
Готов да плати
подкуп“, твърди директор на една от сериозните консултантски фирми. Според него чисто теоретично е възможно да се манипулира вече избраният кандидат, но и това е рисковано, защото може да стигне до ушите на работодателя и компанията за подбор да го загуби като клиент. Според него има и друг начин да се съберат пари, без да се взема подкуп, макар и той да е по-скоро в сферата на измамите, отколкото на корупцията. Обявява се абсолютно фиктивна, но много атрактивна позиция - например търговец с руски или английски език с нетна заплата 1000 лв. Явяват се 100 кандидати. От всички тях фирмата взима по 10 лв. регистрационна такса или такса за обработка на документите. Това е сума, която всеки кандидат за работа би платил, без да се замисли, и която не е незаконна. В крайна сметка фирмата съобщава на всички кандидати, че за въпросната (несъществуваща) позиция е избран друг и въпросът приключва с печалба 1000 лв. за фирмата.
Съмнения за корупция
Директните представителства на международните фирми практически не могат да си позволят даването на рушвети, защото не могат да осчетоводят сумата. Освен това особено за американските компании това е изключително рисковано, защото подлежат на съдебно преследване и санкции в САЩ, където и по света да дават подкупи. Затова техниката или какъвто е обектът на сделката обикновено се купува от дистрибутор, който поема риска и съответно осчетоводяването на сумата. Един от секторите, в който също става въпрос за корупция между частните фирми, е футболното първенство на България в двете професионални дивизии - Висшата лига и Първа група. Участващите в него клубове са регистрирани като търговски дружества съобразно изискванията на Закона за спорта.
Излъгани при закупуване
на футболист от Еквадор. Клубът платил за еквадорския национал Мендес, а в отбора пристигнал неизвестният Мендоса. Подобни игри са характерни като цяло за футбола в региона. Така например във футболните среди на Сърбия и Черна гора се твърди, че някои клубове водят целенасочена PR кампания за определени свои играчи, които възнамеряват да продадат в чужбина. Наскоро белгийски клуб е проявил интерес към един от младежките национални на страната. Веднага е било платено на няколко спортни журналисти да напишат, че същият играч е обект на „засилен интерес“ от испански отбор. По този начин белгийците са били притискани да платят по-висока трансферна сума.
Рекламния бизнес
и то на много нива. Най-рискови са процедурите за избор на агенция, която да обслужва някой голям клиент. В тези случаи служителят, който е натоварен с конкурса, понякога е подложен на корупционен натиск. В рекламния бизнес има и случаи на цели корупционни коалиции. Почти като виц се разказва историята за рекламния бюджет на международна компания за хранителни продукти, която действа в България чрез местна фирма. Компанията има подписан договор за обслужване с една рекламна агенция в целия свят. Веднъж от българския офис на агенцията позвънили в централата на мултинационалната компания, за да попитат дали имат нужда от някакви услуги тук. От централата им отговорили, че в момента в България тече сериозна рекламна кампания, организирана от българския им партньор, която включва телевизионни клипове, вестникарски карета, билбордове и въобще всички възможни инструменти. Впоследствие се оказало, че местният представител е дал много малка част от преведения му бюджет наистина за реклама, а останалата сума е отчел с фиктивни договори, фактури и удостоверения за излъчване.
Корупцията в частния бизнес не подминава и медиите. Откровени подкупи и различен тип договорки могат, макар и трудно, да се направят от ниво репортер до най-високите звена в журналистическия мениджмънт. Съвсем естествено, колкото по-нагоре се върви в йерархията, толкова по-голяма е сумата на рушвета. Най-масовата журналистическа корупция обикновено се отнася за дребни теми. Например за излизане на снимка с логото на заинтересувана компания или отразяване на някакво корпоративно събитие, което не представлява сериозен интерес за медиите.
Примерите за корупция в частния сектор могат да бъдат много повече от описаните дотук. Но тези са достатъчни, за да стане ясно, че даването на подкупи е на път да се превърне в масова практика. А ако това се случи, въпросът да даваш или не ще е въпрос, от който зависи оцеляването на бизнеса ти.
Всички цитати в този текст са анонимни. Никой от запитаните представители на бизнеса не пожела да говори открито за корупцията в частния бизнес. Даването на подкупи и публичността взаимно се изключват. Ако си замесен в някакъв вид корупция, по-добре е да не говориш за това. А ако не си? Е, ако никога не си давал рушвет и принципно си против - поздравления. Тогава може би си част от решението на този проблем. Но много по-вероятно е за съжаление да си просто част от пейзажа.
„Корупцията между фирмите се улеснява значително от факта, че все още голяма част от икономиката ни е в сивия сектор - имаш черна каса - лесно даваш пари „под масата“, разказва управител на търговска фирма. Според него най-често до рушвети се стига при бързооборотните стоки, където конкуренцията е голяма, а цените и качеството са на практика еднакви - например управител на хотел решава каква минерална вода или какво кафе ще пият гостите му - цените са почти еднакви и печели този, който го „мотивира“ най-добре финансово. Същото е и с веригите заведения - там се правят сходни сделки. Често те се оформят като спонсорство, подписва се договор, но той е за вътрешна консумация между двете страни, парите се вадят от черна каса и няма документи за пред данъчните.
0 коментара