Подобна понякога е и ситуацията при избора на бензино­станции - сумата се дава на шефа на транспортното звено във фирмата заради решението да зарежда фирмените автомобили само от дадена верига. Свиващият се вътрешен пазар засилва интереса на производителите и вносителите на бързооборотни стоки към големите хипермаркети, тъй като те са относително сигурен канал за продажби. Това създава предпоставки за корупция най-вече на входа на веригите. Твърди се, че

Таксата за влизане

в магазина започва от 1000 лева, а се говори и за случай, в който от фирма са поискани 20 000 лева. Тарифата зависи от естеството на продукта, като най-големи обеми се правят при консервите, кетчупите, майонезите. При това тя не се прилага към всички, а най-често към малки и неизвестни фирми или нови продукти, които не покриват условията за влизането в „Метро“, „Била“, „Фантастико“, „Стамбули“ и които разчитат основно на тях. На специфично договаряне подлежат процесът на влизане в големия магазин, цената, на която излиза стоката на щанда, процентът на отстъпка, участието в промоции и дори мястото на стоката на щанда. „Най-общо казано, пари се дават, за да влезеш в магазина и за да бъде избутан някой. Въпреки че при разговорите никога не се говори в прав текст, че искаш конкурента да го няма. Говориш само за себе си и внимаваш, защото утре може и ти да попаднеш в тази ситуация“, казва вносител, предпочел анонимност. При това обикновено се търси разумно основание за исканията, като се изтъкват обективни предимства.

Най-критичното ниво при хипермаркетната корупция са т.нар. байери - закупчиците, защото при тях се пресичат най-много интереси и става директното договаряне на конкретни цени и условия. Няма гаранции, че нещата се свеждат само до тази категория служители. Твърди се, че около всеки байер има някакво многослойно затворено общество. В най-близкото обкръжение попадат около две-три изключително приближени фирми, с които се предполага, че се говори в прав текст. Следва по-широк кръг, в който воденето на разговорите носи известен риск. На трето място е кръгът от фирми, с които се преговаря на общо основание. В по-малка степен особени взаимоотношения възникват и с шефовете на отдели, от които зависи точното място, което ще заема продуктът на рафта на магазина. Търговци коментират, че в самата система на хипермаркетите е заложена възможността да се корумпира. Решения се взимат на много различни нива, всяко от тях има широки правомощия, а условията не са 100% ясни. За целите на борбата с корупцията в западноевропейските магазини обикновено „завъртат“ байерите на година в различни продуктови групи. Целта е те да нямат достатъчно време, за да създадат контакти и да получат информация за оборотите на фирмите, която да им даде възможност да знаят точно от кого какво могат да искат. В някои от българските вериги ротацията на байерите е практика, в други - байерите са си на едни и същи позиции от отварянето на магазините. В някои вериги има отдели за вът­решно разследване, споменават се и случаи за уволнение за корупция, макар и с друг предлог и по дребни поводи. Различните вериги имат различно реноме в това отношение, като е трудно да се обобщава, защото всичко се свежда до човека. „Конкуренцията навсякъде е много жестока. Бизнесът е ограничен, обектите са малко. Всяка фирма, като чуе, че се готви търг за някакъв обект, се втурва да участва, защото това означава работа. Най-сложен е механизмът на държавните поръчки“, казва строителен предприемач. Според него, когато инвеститор е частно лице, той решава кое е най-добро като качество, материали, цена и прави избора си, като се надява на някаква отстъпка. „Но това не е корупция, а нормални договорености“, смята предприемачът. Той твърди, че има случаи, когато служител на някакво ниво в големи корпоративни фирми

Отказва да подписва

актове - например инвеститорският контрол не подписва акт 19 за извършени строителни работи в рамките на един месец, а търси начин да му се отблагодариш предварително с банкноти. „Но това са трохички в сравнение с държавните поръчки. Най-големият рекетьор е държавата“, споделя той. Според него има и друг случай на съмнителни взаимоотношения в този бизнес. Големите строителни компании често наемат под­изпълнители. „За да те наемат, трябва да им платиш“, разказва предприемачът.

Консултантските агенции за подбор на персонал отричат да имат непосредствен опит с частната корупция. Някои от тях отричат дори да са чували за опити кандидати за работа да предлагат пари, за да бъдат предпочетени за определена престижна позиция. Други обаче говорят за подобни слухове, но не назовават имена, защото информацията е недоказуема. Твърди се, че някои фирми на този пазар сами индиректно си искат пари, за да уредят някого на престижно свободно работно място. Два независими източника казват, че в тези случаи тарифата за главен изпълнителен директор на голяма компания е около 1000 долара. Българска консултантска фирма от по-обикновения тип трудова борса пък работела срещу по-малки суми в размер на една месечна заплата за съответната мениджърска длъжност, на която се наемала да уреди кандидата. „Сериозните компании за подбор на персонала се хранят от работодателите. Така че те не си позволяват да искат или да приемат пари от кандидати за работа. Най-важната причина за това е, че ако лансираният от компанията за подбор кандидат всъщност е неподходящ, компанията се дискредитира в очите на работодателя и го губи като клиент, т.е. губи много повече пари, отколкото би взела от кандидата,

Готов да плати

подкуп“, твърди директор на една от сериозните консултантски фирми. Според него чисто теоретично е възможно да се манипулира вече избраният кандидат, но и това е рисковано, защото може да стигне до ушите на работодателя и компанията за подбор да го загуби като клиент. Според него има и друг начин да се съберат пари, без да се взема подкуп, макар и той да е по-скоро в сферата на измамите, отколкото на корупцията. Обявява се абсолютно фиктивна, но много атрактивна позиция - например търговец с руски или английски език с нетна заплата 1000 лв. Явяват се 100 кандидати. От всички тях фирмата взима по 10 лв. регистрационна такса или такса за обработка на документите. Това е сума, която всеки кандидат за работа би платил, без да се замисли, и която не е незаконна. В крайна сметка фирмата съобщава на всички кандидати, че за въпросната (несъществуваща) позиция е избран друг и въпросът приключва с печалба 1000 лв. за фирмата.

„Случвало се е да кандидатстваме за почистване на офиси, банки, сгради. Тогава служител от съответното учреждение се опитва да ни рекетира и да се облагодетелства. Иска ни директно пари, за да спечелим поръчката“, разказва собственик на фирма за почистване. „Когато има корупция в държавата, не може да няма корупция и между фирмите“, казва собственик на компютърна фирма. Представители на този бизнес са сред най-потърпевшите, тъй като корпоративните клиенти правят огромната част от оборота на този пазар. Подобно е положението и при други видове офис техника и обзавеждане. При големи поръчки там понякога също се стига до даване на подкупи, разказват служители от такива фирми. В някои случаи това е сравнително лесно за установяване. Ако преговорите за доставка примерно на принтери са водени с представителството на някоя голяма мултинационална компания, а сделката се сключи с неин дистрибутор - българска фирма, то може да има

Съмнения за корупция

Директните представителства на международните фирми практически не могат да си позволят даването на рушвети, защото не могат да осчетоводят сумата. Освен това особено за американските компании това е изключително рисковано, защото подлежат на съдебно преследване и санкции в САЩ, където и по света да дават подкупи. Затова техниката или какъвто е обектът на сделката обикновено се купува от дистрибутор, който поема риска и съответно осчетоводяването на сумата. Един от секторите, в който също става въпрос за корупция между частните фирми, е футболното първенство на България в двете професионални дивизии - Висшата лига и Първа група. Участващите в него клубове са регистрирани като търговски дружества съобразно изискванията на Закона за спорта.

Корупцията във футбола може да се изразява както в купуване на мачове и нагласяне на резултати, така и в лансиране на футболисти срещу заплащане. Повсеместен е случаят с така наречените нерегламентирани комисиони, при които даден треньор привлича в отбора си определен състезател, а в замяна на това получава процент от годишното му трудово възнаграждение или част от парите на ръка, които играчът получава при сключването на договора си. „Миналата година взех 15 000 лева, когато подписах договора си. От тях обаче 5000 отидоха в джоба на изпълнителния директор на клуба и треньора“, твърди защитник от второразреден тим от Висшата лига. Впрочем това явление е разпространено и в западноевропейския футбол, като за подобно комисионерство преди осем години бе наказан мениджърът на „Арсенал“ Джордж Греъм. В „Левски“ нашумяха случаите, при които са се завишавали умишлено сумите за купуване на състезатели от чужбина и най-вече от Сърбия. Хора от ръководството дори съобщиха официално, че поне 400 000 лева се губят някъде по трасето при закупуването на нападателя Неш­ко Милованович от „Обилич“ през 2000 г. По подобен начин сините наскоро са били

Излъгани при закупуване

на футболист от Еквадор. Клубът платил за еквадорския национал Мендес, а в отбора пристигнал неизвестният Мендоса. Подобни игри са характерни като цяло за футбола в региона. Така например във футболните среди на Сърбия и Черна гора се твърди, че някои клубове водят целенасочена PR кампания за определени свои играчи, които възнамеряват да продадат в чужбина. Наскоро белгийски клуб е проявил интерес към един от младежките национални на страната. Веднага е било платено на няколко спортни журналисти да напишат, че същият играч е обект на „засилен интерес“ от испански отбор. По този начин белгийците са били притискани да платят по-висока трансферна сума.

Другите разновидности на футболната корупция са купуване на мачове или влияене с пари върху резултата. В първия случай отборът купувач дава определена сума на отбора продавач и печели мача в другарска атмосфера, докато ръководителите, треньорите и състезателите на загубилия тим си поделят парите. Другият вариант е с така нареченото пробиване на играчи на съперника - обикновено пари се дават на вратаря и двама от защитниците. В трети случай глобалната сума за подкуп получава президентът или директорът на клуба, който трябва да загуби. Той задържа поне половината за себе си, а останалото разпределя между трима или четирима от титулярите. Влиянието с пари върху резултата в даден мач също би могло да се приеме за вид корупция. Така например преди пролетния сезон ръководството на „Левски“ обяви, че ще даде премия на всеки отбор, който съумее да завърши наравно или победи ЦСКА. По принцип този вид намеса на определен отбор в развоя на мача между други два състава се приема за нарушение на принципа за честна игра, залегнал в статута на ФИФА. Корупция има също и в

Рекламния бизнес

и то на много нива. Най-рискови са процедурите за избор на агенция, която да обслужва някой голям клиент. В тези случаи служителят, който е натоварен с конкурса, понякога е подложен на корупционен натиск. В рекламния бизнес има и случаи на цели корупционни коалиции. Почти като виц се разказва историята за рекламния бюджет на международна компания за хранителни продукти, която действа в България чрез местна фирма. Компанията има подписан договор за обслужване с една рекламна агенция в целия свят. Веднъж от българския офис на агенцията позвънили в централата на мултинационалната компания, за да попитат дали имат нужда от някакви услуги тук. От централата им отговорили, че в момента в България тече сериозна рекламна кампания, организирана от българския им партньор, която включва телевизионни клипове, вестникарски карета, билбордове и въобще всички възможни инструменти. Впоследствие се оказало, че местният представител е дал много малка част от преведения му бюджет наистина за реклама, а останалата сума е отчел с фиктивни договори, фактури и удостоверения за излъчване.

Корупция в рекламата има и на доста по-ниско ниво, при избор на подизпълнителите за рекламните материали - студиа, печатници и производители на всякакви „рекламни сувенири“ като химикалки, играчки и пр.

Корупцията в частния бизнес не подминава и медиите. Откровени подкупи и различен тип договорки могат, макар и трудно, да се направят от ниво репортер до най-високите звена в журналистическия мениджмънт. Съв­сем естествено, колкото по-нагоре се върви в йерархията, толкова по-голяма е сумата на рушвета. Най-масовата журналистическа корупция обикновено се отнася за дребни теми. Например за излизане на снимка с логото на заинтересувана компания или отразяване на някакво корпоративно събитие, което не представлява сериозен интерес за медиите.

Примерите за корупция в частния сектор могат да бъдат много повече от описаните дотук. Но тези са достатъчни, за да стане ясно, че даването на подкупи е на път да се превърне в масова практика. А ако това се случи, въпросът да даваш или не ще е въпрос, от който зависи оцеляването на бизнеса ти.