Конспирацията „Чорни“

Конспирацията „Чорни“

Под прикритието на секретността, изглежда, се крие серия от манипулации на МВР и съда

Йово НИКОЛОВ, Момчил МИЛЕВ
2133 прочитания

Има един човек, за когото България наистина беше Швейцария на Балканите. Този човек се казва Михаил Сергеевич Чорни. Също както в Швейцария, Чорни имаше забрана да влиза в България по силата на заповед на Национална служба „Сигурност“. От миналата седмица обаче нещата претърпяха развитие - за Чорни България вече не е Швейцария на Балканите, след като стана ясно, че Софийският градски съд е отменил заповедта на МВР. Информацията за това беше съобщена от депутата от ОДС Йордан Соколов в „Дарик“ радио. Последва седмицата на голямото нищознаене. Дали има такова решение на съда, дали няма, кои съдии са го взели, защо делото е гледано от СГС, какви са мотивите за решението, ще обжалва ли МВР или не.

С решението на СГС се увенчаха многобройните опити на скандалния бизнесмен да се върне в България. На 18 август 2000 г. Михаил Чорни, Денис Ершов и още трима руски граждани бяха изгонени от страната със заповед на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов по силата на Закона за чуждите граждани (виж стр. 12). Той дава право на МВР да гони чужди граждани, ако има информация за тях, че са заплаха за националната сигурност. Точно под тази формулировка на Чорни и Ершов беше наложена забрана да влизат в страната за срок от 10 години. Оттогава досега двамата направиха многократни опити за промяна на закона чрез свои лобита в парламента и извън него.

Игри с управляващи

Евреинът от руски произход има традиции във връзките си с управляващите партии в България. Първо за него се заговори по времето на Жан Виденов. Тогава Чорни даде назаем пари на приятелския кръг „Орион“, за да покажат пред БНБ, че са събрали уставен капитал за Българска земеделска и промишлена банка. Шестте милиона долара дойдоха от фирмата на Чорни „Блонд инвестмънт“ в сметка на Централна кооперативна банка, без да е посочен краен бенефициент. Парите потънаха в различни червени фирми, а скандалът се разрази през март 1996 г. За същия този превод Михаил Чорни осъди банката. Предположенията са, че той един път си е върнал парите и втори път ги взима от държавата. „Блонд инвестмънт“ е фирма, която е цитирана в секретен швейцарски доклад за руската организирана престъпност. В сагата „Орион“ - „Блонд инвестмънт“ - ЦКБ участва и лицето Димитър Димитров-Шашмата. Той регистрира в България съвместна фирма с един от лидерите на измайловската групировка и приятел на Чорни, Антон Малевский, за когото се твърди, че е загинал при парашутен скок в ЮАР.

След като на власт дойде СДС, Чорни отново успя да влезе в близки връзки с управляващите. След като закупи единствения Джи Ес Ем оператор, „Мобилтел“, в продължение на повече от 4 години Чорни имаше единствен лиценз. Провалът на преговорите за продажба на БТК беше допълнителен бонус към монопола на „Мобилтел“. Твърди се, че един от близките поддръжници на Чорни е бил тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев. По време на ремонта на кабинета на Костов през декември 1999 г. Бакърджиев беше отстранен от правителството. Тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев също беше изваден от състава на правителството, а от публикувания в медиите доклад на НСС стана ясно, че едно от обвиненията срещу него е именно, че е поддържал връзки с Михаил Чорни. Бонев и до днес отрича да има каквото и да било отношение с него. Въпреки това още през 1998 г. неговият бивш заместник Николай Радулов направи няколко смесени фирми с „Мобилтел“, която тогава беше изцяло притежание на Чорни.

Жълто на Чорно

Натискът на ДПС за връщането на Майкъл Чорни и Денис Ершов започна още в началото на работата на този парламент. Като една от първите си инициативи в НС от движението обявиха, че ще настояват за приемането на поправки в Закона за чужденците, които да позволяват на изгонени от страната чужди граждани да имат право да обжалват решението пред съда. Заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Лютви Местан тогава заяви, че движението ще внесе в парламента предложенията за промени в закона. Думите му бяха изтълкувани като опит да се тества склонността на НДСВ да подкрепи подобна идея, защото заедно с това от хората на Ахмед Доган тогава лансираха и идеята за амнистия на капитали. От ръководството на ПГ на НДСВ сега твърдят, че от ДПС са предложили текста за промяна на закона и са го дали за съгласуване на ръководството на НДСВ. Те обаче са спрели законопроекта. Те твърдят още, че ДПС се е отказало от идеята след среща между Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, на която премиерът намекнал на Доган, че не е склонен да подкрепи подобна идея. Всъщност лобирането тогава се осъществяваше в полза на Денис Ершов, подкрепено и с мощна PR кампания по някои медии. След проваления търг за „Булгартабак“ с помощта и на контролираната от Чорни „Метатабак“ ДПС открито заигра в полза на скандалния бизнесмен. Вторият опит на открито лобиране и закрила на интересите на Чорни и Ершов от ДПС беше направен при приемането на поправките в Закона за приватизация и следприватизационен контрол в началото на годината. Тогава СДС предложи текст, според който изгонените чужденци и свързаните с тях лица не могат да участват в приватизационни сделки заради защита на националната сигурност. НДСВ първо подкрепи предложението по време на обсъждането му в парламентарната икономическа комисия. Само Юнал Тасим от ДПС категорично го отхвърли. Ден по-късно обаче в пленарната зала НДСВ се присъедини към становището на ДПС и го отхвърли с аргумента, че няма смисъл от такъв текст, и проблемът бил решен с по-широката формулировка „предприятие от значение за националната сигурност“. В предаването на БНР „Неделя 150“ депутатката от „Коалиция за България“ Татяна Дончева заяви, че още в началото на мандата на този парламент при нея са ходили хора, които са сондирали възможността за промяна на Закона за чужденците в частта му за обжалване на изгонените чужденци. Като лице, което е извършвало подобни сондажи, тя посочи Алексей Петров, един от акционерите в застрахователна компания „Левски Спартак“, срещу когото през август миналата година беше извършен опит за убийство. В парламента пък депутати, които не желаят да бъдат назовани, твърдят, че има слух, според който са били платени 2 милиона долара, за да бъде решен проблемът с изгонването на Чорни и Ершов.

Чорна маца, бел магистрат...

Черни облаци започнаха да се сгъстяват над главата на българската съдебна система. Арогантното поведение на магистратите по казуса със забраната на скандалния руски бизнесмен и ненадейната ? отмяна отново нагледно показаха, че в третата власт нещо генерално не е наред. И проблемът в случая е не толкова фактът, че Софийският градски съд постанови заповедта да бъде снета, а това, че всичко се е случило тихомълком, и то очевидно напълно целенасочено.

Съдебното решение за отмяната изненадващо се оказа най-строго пазената тайна в българската държава. Дори името на магистрата, който се е произнесъл по жалбата на Чорни, остана скрито под булото на секретността. И ако не беше реакцията на синия депутат Йордан Соколов, който се слави със своите стабилни неформални връзки в съдебната система, фактът на отмяната вероятно щеше да си остане скрит и в момента. С действията си бившият шеф на парламента очевидно целеше да предотврати един процесуален трик, който е подготвян, а именно изпускането на сроковете за обжалване на втора инстанция. Според неофициална информация (тъй като официална липсва) самото решение на градския съд е взето на 21 май и не е било предоставено на МВР допреди няколко дни според твърденията на неговите шефове. По непотвърдени данни обаче то е било представено на вътрешното ведомство на 3 юни, а в НСС са го получили още на 30 май. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов твърди, че 14-дневният законов срок за обжалване, който тече от момента на уведомяването на страните, не е изтекъл. Още в понеделник той обяви, че до ден-два жалбата ще бъде внесена от Национална служба „Сигурност“ във Върховния административен съд, който се явява второинстанционен по случая. До редакционното приключване на броя обаче нямаше информация тя да е пристигнала от градския съд, чрез който трябва да бъде подадена. Всъщност от цялостното поведение на шефовете на вътрешното министерство лъха гузно чувство. От изпуснатите реплики и недомлъвки на министъра, че става дума за „процесуално основание“, може да се направи изводът, че някой във ведомството не си е свършил работата - умишлено или не. И ако се окаже вярна най-коментираната версия за скандалния резултат от делото - че съдът не е получил от МВР заповедта, с която тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев е упълномощил шефа на НСС Атанас Атанасов да подписва разпореждания за експулсиране на чужденци, тогава двойната игра на Петканов и неговия екип ще се окаже повече от очевидна. Неадекватно е и поведението на съда. С действията си СГС създава изключително опасен прецедент. Класическият отговор на администрацията на съда, че „мотивите се показват само на страни по делото“, еволюира в твърдението, че „решението е секретно“. Този юридически феномен се роди от устата на председателя на СГС Емил Марков, докато се опитваше да аргументира по някакъв начин действията на своите подчинени. На практика до момента нито една съдебна институция не си е позволявала да крие факта на образуването на съдебно дело и какво решение е постановено по него. Окончателният акт на съдебния състав също винаги е бил обществено достояние, дори когато става дума за засекретени дела. Такава е и практиката на военните съдилища, където най-често има секретни дела. В почти всички случаи делата получават гриф „секретно“ или „строго секретно“, тъй като в тях се цитира информация от поверителни решения, заповеди и инструкции на МВР или МО. В този контекст действията на безименния магистрат от СГС, отменил забраната срещу Чорни, могат да се тълкуват като абсолютно умишлен опит за потулване на случая.

Безпрецедентното засекретяване на цялото дело заедно с решението и мотивите към него се превърна в христоматиен пример за това как е възможно да се злоупотребява със Закона за класифицираната информация. Оказа се, че дори и инспекторите на Министерството на правосъдието не са имали възможност да се доберат до каквото и да било по случая. По закона те трябва да си изваждат специален допуск от Комисията за класифицираната информация за всяко отделно секретно дело, което трябва да проверява. На това основание хората на Антон Станков не са получили и решението, и мотивите към него. С подобен допуск от Комисията за класифицираната информация разполагат министърът и неговите заместници. По тази логика Станков очевидно е трябвало да отиде лично или да прати някого от най-доверените си хора. Така изведнъж се оказа, че когато става дума за оправдан обществен интерес по един очевидно скандален казус, веднага се задейства Законът за класифицираната информация, и то с цялата си мощ.

А когато става дума за защита на честта, достойнството, личния и корпоративния интерес на един безспорно компрометиран международен аферист, магистратите изведнъж откриват, че има такова нещо като Европейска конвенция за защита правата на човека.

Има един човек, за когото България наистина беше Швейцария на Балканите. Този човек се казва Михаил Сергеевич Чорни. Също както в Швейцария, Чорни имаше забрана да влиза в България по силата на заповед на Национална служба „Сигурност“. От миналата седмица обаче нещата претърпяха развитие - за Чорни България вече не е Швейцария на Балканите, след като стана ясно, че Софийският градски съд е отменил заповедта на МВР. Информацията за това беше съобщена от депутата от ОДС Йордан Соколов в „Дарик“ радио. Последва седмицата на голямото нищознаене. Дали има такова решение на съда, дали няма, кои съдии са го взели, защо делото е гледано от СГС, какви са мотивите за решението, ще обжалва ли МВР или не.

С решението на СГС се увенчаха многобройните опити на скандалния бизнесмен да се върне в България. На 18 август 2000 г. Михаил Чорни, Денис Ершов и още трима руски граждани бяха изгонени от страната със заповед на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов по силата на Закона за чуждите граждани (виж стр. 12). Той дава право на МВР да гони чужди граждани, ако има информация за тях, че са заплаха за националната сигурност. Точно под тази формулировка на Чорни и Ершов беше наложена забрана да влизат в страната за срок от 10 години. Оттогава досега двамата направиха многократни опити за промяна на закона чрез свои лобита в парламента и извън него.

Игри с управляващи

Евреинът от руски произход има традиции във връзките си с управляващите партии в България. Първо за него се заговори по времето на Жан Виденов. Тогава Чорни даде назаем пари на приятелския кръг „Орион“, за да покажат пред БНБ, че са събрали уставен капитал за Българска земеделска и промишлена банка. Шестте милиона долара дойдоха от фирмата на Чорни „Блонд инвестмънт“ в сметка на Централна кооперативна банка, без да е посочен краен бенефициент. Парите потънаха в различни червени фирми, а скандалът се разрази през март 1996 г. За същия този превод Михаил Чорни осъди банката. Предположенията са, че той един път си е върнал парите и втори път ги взима от държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход