Корупция „на зелено“
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Корупция „на зелено“

Корупция „на зелено“

798 прочитания

„Г-н председател, в отговор на Ваше писмо от 18. 03.1996 година Ви информирам, че Български Бизнес Блок не води счетоводство за приходи и разходи, тъй като се работи на обществени начала.“ София, 20. 03. 1996 г. С уважение: Жорж Ганчев

Това е пълният и дословен текст на годишния финансов отчет на партията БББ за 1995 г., през която се проведоха вторите избори за общински съветници и кметове в най-новата демократична история на България. Партията на Жорж Ганчев не само участва на тези избори, но и нейни представители влязоха в местната власт.

Писмото на бизнес брат номер едно до председателя на комисията за контрол на приходите и разходите на партии е прекрасен пример за доминиращото отношение на политиците към публичността на финансирането на своята дейност. Както и доказателство за безнаказаното прикриване на размера и източника на парите, които влизат в партийните централи, особено по време на избори. Няма партия, в която на въпроса „кой конкретно ви финансира“ да не ви отговорят с

Просто „дарители“

„симпатизанти“ или „идейни съмишленици с пари“. Често срещано отклоняване на въпроса се практикува и с изказвания в стил „първо другите да си кажат донорите и тогава ще си кажем и ние“. По-откритите политици пък директно си казват „защо ме питате, като знаете, че няма да ви отговоря“. По неофициална информация от кандидат-кметове общата сума, която се изразходва за предизборна кампания в една по-малка община, рядко надвишава установените в закона 20 хиляди лева. На пръв поглед сумата е малка. Ако се вземе предвид обаче, че избори се провеждат в 263 общини, от които 28 са областни центрове, размерът на парите, които партиите трябва да осигурят, набъбва на няколко стотин хиляди лева.

Известна яснота около сумите, които минават през партиите по време на местни избори, дават някои официални финансови отчети на партиите. СДС например през 1995 г. реализира два пъти повече приходи в сравнение с предходната година, което по курса на долара от този период се равнява приблизително на 400 хиляди долара, от които повече от 80% са записани в графата „други извънредни приходи“. От всички приходи почти половината са отчетени като печалба, т.е. не са били изразходвани за изборите. На следващите местни избори през 1999 г. пък синята партия отбелязва седем пъти по-висок приход в сравнение с предходната година, равняващ се на малко под милион и половина долара (по усреднения курс за март 2000 г., когато е бил изготвен отчетът). Анализът на тези данни изисква известни уговорки. Това все пак са официални данни, а почти няма политик, който да не шушне под сурдинка, че „те, официалните данни, всички знаем как се правят“. Освен директното неотчитане на парични средства (които се дават на ръка, на маса, под маса, в пликче, в куфарче или по друг конвенционален начин), които се консумират за предизборната кампания, кандидатите на различните партии се възползват и от т.нар. нефинансова подкрепа. В специалния „Кампаниен справочник“, който Политологичният център на Емил Кошлуков раздаде на кандидатите на НДСВ за парламентарните избори, срещу понятието фондонабиране е дадено следното обяснение: „последователен процес на самостоятелно набавяне на средства (пари, услуги, контакти, труд, връзки) от бизнес организации, предназначени за вашата предизборна кампания“. Кошлуков естествено не е открил топлата вода с тази дефиниция, а е описал нещо, което така или иначе се прави. Всеизвестно е, че кандидатите за кметове и съветници много често получават

Не пари, а услуги

Те се изразяват в това някой бизнесмен да отпечата плакатите и брошурите на дадената партия и нейните кандидати. Или да им преотстъпи рекламното си време и място по местната телевизия, радио или вестници. Случва се самите бизнесмени дарители да са собствениците на тези регионални медии. Понякога т.нар. спонсори осигуряват транспорта и залата, в която кандидатът се среща с избиратели. А не са за пренебрегване и случаите, в които местен бизнесмен подпомага някоя предизборна вечеря или, по-просто казано, плаща за кебапчетата.

Логичният въпрос винаги е защо тези хора дават парите си за кампанията на някой техен съгражданин. Отговорът, който „Справочникът“ на Кошлуков дава, е малко лековат и много далеч от истината. По-надолу в него обаче се дадени „три златни правила на фондонабирането“. Третото от тях напипва точно мотивацията на спонсорите и гласи: Никога не оставяйте дарителите с празни ръце. И продължават: „човек много по-лесно дава нещо, когато получава нещо друго в замяна“. Прави са политолозите на Кошлуков, само са объркали „нещото“. Според тях, когато някой те спонсорира за кампанията... „на томбола раздавайте билетчета; подгответе почетни грамоти за големите дарители; давайте значки, химикалки, тефтери и т.н., и т.н.“. При тези съвети обаче трябва да са налице две условия. Политикът трябва да е супернагъл, за да черпи с химикалки бизнесмена, който сам е платил за тях. А дарителят трябва да е много глупав, за да им се радва. Естествено, че в реалността нещата стоят значително по-различно. И не става дума за грамоти, а за концесии. И не за значки, а за общински „услуги“.

Именно затова имената на конкретните спонсори винаги са представлявали особен интерес, тъй като подобни взаимоотношения са с много висок потенциал да прераснат в политическа корупция след избирането на дадения кандидат за кмет или общински съветник. Негласното споразумение между основните политически сили през последните 14 години обаче не позволи да бъдат приети адекватни текстове в законите, които да регламентират публичното финансиране на кандидатите за местните избори и огласяването на техните донори. В закона за местните избори липсва дори формално задължение кандидатите да представят финансов отчет за набраните и изразходвани средства по време на своята кампания. А иначе законът е истинска

Комедия на абсурда

Според чл. 68 кампанията на кандидатите за общински съветници и кметове може да се финансира единствено от физически и юридически лица без каквото и да било държавно, общинско или чуждестранно участие. В чл. 70 пък се казва, че „ако се установи, че лице, което е избрано за съветник или кмет, е ползвало за предизборната си кампания средства, предоставени му от юридически лица извън посочените в чл. 68, по предложение на партиите и коалициите, участвали в изборите, и прокурора, съответният окръжен съд обявява избора за недействителен“. В този крайно заплашителен текст най-любопитна е правната формулировка „ако се установи“. „Ако се установи“ от кого? А „ако (все пак) се установи“, то прокурорът може да направи предложение до съда, но само след консултации с другите партии. Но „ако се установи“, че незаконни средства са били използвани от загубилия изборите кандидат... Ами нищо не може да се направи. Чл. 70 важи само ако кандидатът е спечелил. Другите могат да си вземат пари откъдето намерят за добре. В този смисъл никой не може да каже дали кандидатите за кметове и съветници през тези години не са били финансирани и от държавни и общински предприятия. По неофициалните разкази на политици подобна практика съществува, при това се прилага почти редовно.

НДСВ в свой стил

реши да внесе допълнителен щрих в абсурдната ситуация около финансирането на предизборните кампании на кандидатите за кметове и общински съветници. Председателят на работната група за промени в закона за местни избори Владимир Дончев обяви пред „Капитал“, че съвсем сериозно обмислят да въведат възможност кандидатите за кметове и съветници да могат да получават дарения и от юридически лица с над 50% държавно или общинско участие. Дори да оставим настрана драстичното разминаване на подобен текст с европейската нормативна уредба по отношение на финансирането на избори, остава морална страна. Подобна промяна в закона за местните избори реално ще узакони една нелегална практика на партиите да получават пари от държавни и общински предприятия. Практика, много близка по стил до престъпния рекет, с който управляващите би трябвало да се борят, а не да го легализират.

„Г-н председател, в отговор на Ваше писмо от 18. 03.1996 година Ви информирам, че Български Бизнес Блок не води счетоводство за приходи и разходи, тъй като се работи на обществени начала.“ София, 20. 03. 1996 г. С уважение: Жорж Ганчев

Това е пълният и дословен текст на годишния финансов отчет на партията БББ за 1995 г., през която се проведоха вторите избори за общински съветници и кметове в най-новата демократична история на България. Партията на Жорж Ганчев не само участва на тези избори, но и нейни представители влязоха в местната власт.

Писмото на бизнес брат номер едно до председателя на комисията за контрол на приходите и разходите на партии е прекрасен пример за доминиращото отношение на политиците към публичността на финансирането на своята дейност. Както и доказателство за безнаказаното прикриване на размера и източника на парите, които влизат в партийните централи, особено по време на избори. Няма партия, в която на въпроса „кой конкретно ви финансира“ да не ви отговорят с

Просто „дарители“

„симпатизанти“ или „идейни съмишленици с пари“. Често срещано отклоняване на въпроса се практикува и с изказвания в стил „първо другите да си кажат донорите и тогава ще си кажем и ние“. По-откритите политици пък директно си казват „защо ме питате, като знаете, че няма да ви отговоря“.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK