С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 юни 2003, 0:00, 762 прочитания

Развиващите се държави ще са по-добре, ако ползват отворен код

Линус Торвалдс*, създател на „Линукс“, пред „Капитал“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Вярвате ли, че „Линукс“ помага на местната IT работна ръка в развиващите се икономики?

- Аз съм сто процента сигурен, че развиващите се държави ще се почувстват по-добре в дългосрочен план, ако използват отворен код. Разбира се, винаги е по-лесно да затворите даден процес, като доставяте хардуер и софтуер наготово като средство да подпомогнете някоя друга област от икономиката на региона. Но ако искате местната ИТ индустрия да се изправи на собствените си крака, отвореният код е непобедим. Спомнете си старата поговорка „дай на човека риба и той ще я изяде за един ден; научи го да лови риба и той ще се изхранва сам“.

Трябва ли да има законодателство за приоритетно използване на отворен код в държавните институции?

- Не мисля, че има нужда да се създава правна рамка за приоритетно използване на каквото и да било. Подозирам, че до няколко години ще е достатъчно лесно да се избере отворен код без законова подкрепа. Нещото, което задължително трябва да се наложи във всички институции, е употребата на отворени формати. Тоест всяка информация в електронен вид да е в свободно документиран формат, за да може софтуерът и хардуерът от различните машини и производители да си комуникират. В противен случай може да се озовете в ситуация, където дадена информация е нечетима, защото производителят на стария формат си е отишъл или пък да сте завързани за един производител не защото неговото решение е най-доброто, а защото само той може да управлява вашите файлови формати.

В България е разпространено мнението, че лицензен софтуер е този, за който се заплаща. Какво мислите за това?

- Не мисля, че плащането е важната част. По-скоро всеки трябва да разбере, че ако иска да има хора, които да поддържат даден софтуер, той трябва да си плати за него. Дори софтуерът с отворен код трябва да се поддържа и обслужва. Понякога това е безплатно и много хора работят върху даден проект, защото им харесва, но има случаи, когато трябва да се плаща за поддръжка. Важното в софтуера с отворен код е кой конт­ролира софтуера и кой - неговата употреба. Можете ли вие, при положение че имате достатъчно технически знания, да го поддържате или да откривате грешки? Ако не - можете ли да намерите някой, на който имате доверие, да го поддържа и да го пригоди до вашите изисквания? Или сте принуден да чакате производителя и неговите лакеи да направят промените?

Според есетата на Ерик Реймънд по-важното, което сте създали, не е ядрото на „Линукс“, а моделът за разработване на софтуер с отворен код. Съгласен ли сте с това?

- Ние имаме различни гледища. Причината да започна „Линукс“ беше техническата страна и специфичните ми интереси и за мен лично това е най-важното. Никога не съм се интересувал от високомерни цели „как да променя начина, по който хората работят“. Но всъщност, като погледна нещата в по-голям мащаб, трябва да се съглася с Ерик, че по-важното не е технологията, която толкова обичам, а фактът, че „Линукс“ доказа в съзнанието на хората, че е жив модел за разработване на софтуер. Софтуерът с отворен код съществува отдавна, но „Линукс“ беше първият образец, който се откъсна от малка техническа група и направи концепцията добре позната по света.

Какви са последните развития на „Линукс“ - десктоп, сървър, мултимедия, вградени устройства или всичко заедно? При положение че се разработва от много хора, смятате ли, че е трудно да се фокусира посоката на развитие на системата?

- Мисля, че липсата на фокус е добро нещо - това води до добре балансирана система. Например повечето традиционни Unix производители се фокусираха на бизнес и сървърната част от нещата, защото това беше „очевидният“ пазар за тях. Техните предложения се оказаха безполезни за всеки друг пазар, след като дизайнът им бе прицелен в тази малка ниша. „Линукс“ е по-аморфен и нефокусиран. Много самостоятелни разработчици или „Линукс“ компании се насочват към дадена част, събудила техния интерес, но системата като цяло е много гъвкава точно защото има различни предприемачи с различни интереси. Затова „Линукс“ не се използва само за сървъри, но и на работни станции, портативни устройства и т.н. Което за мен е основна сила. Забележете, че при частния модел не може да си позволите да губите време, като взимате под внимание всички различни ниши. Повечето компании се фокусират върху един или два основни сегмента, от които мислят, че могат да спечелят пари. Фокусът е понякога добро свойство, но това оставя част от пазара назад и което е по-важно, създава асиметрия, дори бих го нарекъл липса на разнообразие.

Какви са недостатъците на „Линукс“? Какво трябва да се направи в най-скоро време?

- Не вярвам в бързането. Основното при отворения код е еволюцията: да градиш и да подобряваш на базата на предишни технологии, за да създадеш нов продукт. Убеден съм, че софтуерът с отворен код работи по-добре в точно този модел и основното при него е, че нищо не трябва да се прави „в най-скоро време“. В много от случаите технологията е стабилна и добре позната и изоставането й не е на базата на конкретна липсваща черта, а че на инфраструктурата и очакванията им трябва повече време, за да се променят. Например най-голямата бариера за навлизането на „Линукс“ в комерсиалния сектор не е недостатък в самата технология, а фактът, че отне време на хората да се чувстват удобно с „Линукс“ и да построят инфраструктура по поддръжката.

Появата на нови архитектури налага ли промяна на дизайна на ядрото?

Не вярвам някоя нова архитектура да е радикално различна, че да изисква редизайн на операционната система. Дизайнът на процесорите вече е добре познат. „Линукс“ е пуснат на около 20 различни архитектури и те покриват широка част от процесорите до момента. Трябваше да преработим някои неща за първите няколко архитектури, но след като веднъж поддържаш няколко, вече имаш опит да поддържаш най-важните такива или поне да покриваш минималните изисквания.

Какви са бъдещите ви планове, след като сменихте работата си и напуснахте „Трансмета“?

- Продължавам работа по ядрото на „Линукс“ и техническата страна. Това не се е променило.

Срещали ли сте Бил Гейтс? Бихте ли пили една бира с него?

- Не съм го срещал, но бих пил бира с него. „Гинес“.

* Линус Торвалдс има статут на национален герой в родината си Финландия и е суперзвезда в света на програмистите. През 1991 г. създава ядрото на Linux, като го базира на операционната система Unix. По-късно го комплектова с допълнителни модули, разработвани от организацията за свободен софтуер - GNU, и неговото творение се превръща в първата операционна система на базата на отворен код. Моделът, по който Линус работи понастоящем, е основен за много програмисти по света. Този месец Торвалдс обяви, че напуска сегашния си работодател - производителя на процесори Transmeta, и се премества да работи на пълен работен ден по развитието на ядрото на Linux за нестопанската организация Open Source Development Lab, базирана едновременно в Портланд, САЩ, и Йокохама, Япония, и подпомагана от редица световни ИТ компании. Собственик е на търговската марка Linux, има две дъщери и кара BMW Z3.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

19 окт 2018, 81 прочитания

Превъоръжаването на армията взе първата си жертва 1 Превъоръжаването на армията взе първата си жертва

Ключова фигура по поръчката за бронирани машини тихомълком е отстранена от военното министерство

19 окт 2018, 1926 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Сбогуване със София

Трескава дейност кипи в Столичния общински съвет и кметството

Дългото сбогуване на Меркел

Слабостта на германския канцлер отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и Макрон става все по-непопулярен във Франция

Центърът на София – в какво се превръщат мечтите

Конкурсът за нов облик на центъра от 2015 г. беше съпроводен със скандали и преработван във времето

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Сцената не е това, което беше

Най-интересното от новото издание на фестивала за свободен театър ACT

Ново място: Simple

Менюто съдържа вече отдавна превърналите се в световна класика италиански специалитети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете