Нещо във въздуха: Една идея за реформа на финансирането на политическите партии

Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"

Покрай промените в правителството отново се заговори за криза в управлението, а изваждането на кандидата на СДС от кметската надпревара събуди темата за криза в доверието към политическите партии. В крайна сметка, кои са индикаторите за криза?

- Политическите партии в България през последните години все повече приличат на тежко болен човек, който се страхува да погледне диагнозата си. Изследване на НЦИОМ от тази година показа, че вярата в съществуването на НЛО е по-висока, отколкото доверието в политическите партии. Изследване на "Витоша рисърч" установи, че според мнозинството от респондентите корупцията в политическите партии е по-голяма от корупцията в митниците. Всички социологически проучвания регистрират изключително ниска готовност за гласуване. Членските маси на политическите партии показват ясна тенденция на свиване. Участието на граждани в политически събрания и срещи с депутати е катастрофално ниско. Доверието в изборните институции (с изключение на президента) е много по-ниско, отколкото доверието в институции, за които хората не са гласували - армия, църква, дори полицията. Социологическите данни показват, че хората все по-трудно определят своето място по оста ляво - дясно. Програмите на партиите изглеждат все по-неразличими за все по-отчуждения гражданин-избирател. В очите на този масов гражданин-избирател партиите правят почти едно и също, когато са във властта и говорят почти едно и също, когато са вън от нея. В очите на този гражданин-избирател делението вече не е ляво - дясно, комунизъм - антикомунизъм, за и против царя, делението е ние - те, където ние е абстракцията народ, а те са политиците, икономическите елити и въобще властта. И прозрението от последните 13 години е, че както и да гласуваме ние, все управляват те.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се