Професия - българин

За световете на Дими Паница

„Никога, ама никога недей да се вземаш прекалено насериозно. Това послание ми го завеща баща ми. Златно правило. Защото хората лесно се поддават на такива страсти и се самозабравят. Случва се много често за жалост с нашите управници. Я стане министър, вече не можеш да го докоснеш. После като падне - горкият, седи сам в кафенето и чака някой да му каже две думи. Това наистина ми прави впечатление тука - почувстват ли се важни клечки, стават просто недокосваеми.“

Дими Паница казва последното, хвърля поглед назад към изпълнения с млади политици автобус, след което избухва в смях. Онзи гърлен, шумен, нисък, кънтящ смях, който е първото, което ще посочиш, ако ти кажат - опиши Дими Паница само с едно съществително.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се