С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 авг 2003, 0:00, 2571 прочитания

Професия - българин

За световете на Дими Паница

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Почина Дими Паница

Отиде си един от най-големите меценати на гражданското общество в България

29 юли 2011

„Никога, ама никога недей да се вземаш прекалено насериозно. Това послание ми го завеща баща ми. Златно правило. Защото хората лесно се поддават на такива страсти и се самозабравят. Случва се много често за жалост с нашите управници. Я стане министър, вече не можеш да го докоснеш. После като падне - горкият, седи сам в кафенето и чака някой да му каже две думи. Това наистина ми прави впечатление тука - почувстват ли се важни клечки, стават просто недокосваеми.“
Дими Паница казва последното, хвърля поглед назад към изпълнения с млади политици автобус, след което избухва в смях. Онзи гърлен, шумен, нисък, кънтящ смях, който е първото, което ще посочиш, ако ти кажат - опиши Дими Паница само с едно съществително.
Седим на първите седалки в рейса, носещ се от Пампорово към Пловдив. Това е свободна, отредена за джаз концерт вечер за участниците в поредния курс на българското „Училище за политика“ и единственият възможен момент, когато можеш да откраднеш цял час от времето на неговия основател.
Дими Паница е един от най-заетите хора, които си срещал. И въпреки че де факто е пенсионер и според всички документи излиза, че е на 73 години, е и един от най-енергичните ти познати.
Малък детайл - на врата си Дими Паница носи съдийска свирка. С нейна помощ „конт-ролира ситуацията“, или по-скоро - групата от 40 разноцветни млади политици и представители на гражданското общество, които се обучават на толерантност в училището. „Най-големият ми кеф е общуването с хората. Всеки човек има нещо, което може да ти каже, нещо, с което да те обогати. Аз не помня в живота си да съм скучал и един ден. Постоянно научавам нещо ново.“
Според едно мнение много от емигрантите, завърнали се в страната след 1989 г., са се обърнали главно към собственото си поколение. А Дими Паница е един от малкото, които през цялото време се опитват да общуват с поколенията, които не познават.
И освен енергията това интелектуално любопитство е най-характерната му черта.

Историята

Ако трябва да разплетем нишката докрай, ще стигнем до родителите - Мика (внучка на Иван Ев. Гешов) и Евстати Паница (назначен през 1921 г. за първи почетен консул на Норвегия в София). На 9 септември 1944 г. семейството е обявено за „враг на народа“ заради политическите му предпочитания по време на Втората световна война. Норвежкото правителство обаче дава поданство на своя почетен консул и чрез ООН издейства разрешение от българските власти Мика, Евстати и Дими Паница да заминат за чужбина. През август 1948 тримата напускат България, в която Мика и Евстати никога повече не се завръщат.
След кратък престой в Швейцария семейството се установява в Париж. „През този период всеки трябваше сам да си печели хляба - спомня си Дими Паница (цитатът е от книгата на Е. Стателова „Прокудените“). В България съм завършил Пета мъжка гимназия, но за жалост не успях да продължа образованието си, трябваше да работя. Започнах в една от парижките банки благодарение на връзките на баща ми. Не беше лесно - баща ми беше на възраст и не го искаха навсякъде. Стана счетоводител в една химическа фабрика, а майка ми правеше шапки.“
Дими Паница е банков чиновник съвсем за кратко, след което се премества в САЩ и през 1952 г. постъпва на работа в редакцията на списание Reader`s Digest. Там достига до поста зам. главен редактор, като под негово ръководство се поставя началото на руско, унгарско, чешко и полско издание. По времето на Паница Reader`s Digest достига тираж от 32 милиона и на практика се превръща в най-влиятелното издание в света. Както казва политологът Иван Кръстев: „Малцина си дават сметка, че през 50-те и 60-те години за Reader`s Digest заедно с „Кока-Кола“ се мисли като за най-големия символ не само на Америка, но и на свободния свят.“ Дими Паница се оттегля от работа в Reader`s Digest през 1994 г. Казва, че онова, за което съжалява в своята журналистическа кариера, е неосъщественото му желание да види и българско издание на Reader`s Digest.
През онези години Дими Паница е в управителния съвет на емигрантската организация Free Bulgarian Center (FBC). Още през 1982 г. той и останалите членове на съвета си дават дума да не се връщат в България, докато Тодор Живков е на власт. Почти веднага след като „чудото става“ обаче (на 11 февруари 1990 г., или 42 години по-късно), Дими Паница пристига в страната. Същата вечер приятели го завеждат в полиграфическия комбинат, където се отпечатва първият брой на вестник „Демокрация“.
Ето нещо, което вероятно ще ви изненада. Впечатленията на Паница от едноседмичния му престой в България (а именно грандиозните трудности, пред които са изправени демократичните сили в страната) водят до решението на FBC за включване в предизборната борба чрез пряка подкрепа на опозицията. В Щатите и Европа центърът организира кампания за събиране на компютри, телефакси, копирни машини, хартия и пр., които впоследствие предоставя на СДС. С помощта на Дими Паница опозицията създава свой собствен пресцентър, а Иван Станчов финансира първите и пресконференции. Освен това Паница успява да убеди гуруто по политически маркетинг Жак Сегела да се заеме със съз­даването на привлекателния облик на СДС. Ако пък разпитате hardcore седесари за спомените им от дните преди изборите на 10 юни 1990 г., в тях със сигурност ще присъстват Дими Паница и Иван Станчов, които на практика не излизат от предизборния щаб на демократичните сили.

Другите за него

По повод последното авторът на „Голямата промяна“ Петко Симеонов казва: „Без Дими Паница и неговия кръг СДС по-трудно би станал значима политическа сила.“ Точно връзката на Паница със синята партия пък дава повод на бившия министър на вътрешните работи Николай Добрев да го обвини, че е финансирал януарските събития от 1997 г. „Изявленията на г-н Добрев, що се отнася до каквато и да било финансова и друга помощ, дадена на студентите по време на януарските събития от мен или от фондацията, която оглавявам, е абсолютна измишльотина и лъжа“, заявява на свой ред Паница пред радио BBC.
Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на бившия американски президент Джими Картър, който дойде в България за пръв път през 1995 г. именно по покана на Дими Паница, го нарича един истински успял американец. Това става по време на вечерята след международния форум „Карнегиевата анкета и Балканите днес“, на която Бжежински е гост. В книгата си „Вторичен инстинкт“ шефът на М3 Communications Group (и бивш зам. главен редактор на в. „Стандарт“) Максим Бехар си спомня как след тази реплика Збигнев Бжежински дипломатично добавя: „Но в гърдите му тупти българско сърце. На всичко отгоре прекрасната му жена французойка говори български по-добре, отколкото моята говори полски.“
Самият Максим Бехар пък нарича Дими Паница най-добрият ми приятел извън България.
Двамата се запознават през 1993 г. „Тогава Паница дойде в „Стандарт“ да ме пита дали наградите „Паница“ биха имали успех - това беше около година преди да ги учреди. Досещате се какво съм му отговорил.“ Ако попитате Бехар какво е мнението му за Паница, ще чуете следното: „Аз се възхищавам на Дими. На тази възраст можеше да си стои в Париж, завит с топло одеяло на дивана, и да чете книги, вестници, да слуша CD-та и да си разглежда албумите... После два пъти на година да обикаля света по къси панталони и с пет апарата на врата си като редови US турист и останалите 11 месеца да цъка с език и да разказва измислени истории на пенсионерските сбирки в парижките кафенета. Вместо това той снове не само из България, но обикаля цялата Югоизточна Европа с една огромна чанта с бумаги и лаптоп и дава пример на мен, на теб, на сума ти още хора как трябва да се борим не за друго, а за свободно слово. Не за хляба си, бизнеса си, за свободното си време, за по-добрия си стандарт, а за свободно слово. Е, повече от това - здраве му кажи.“
Политологът Иван Кръстев определя Дими Паница като една от най-интересните обществени фигури в България след 1989 г. „Веднага след промените - казва Кръстев, - в страната се завърнаха три типа хора. Едните бяха запазили носталгията си към страната, но никога не се бяха опитали да променят нещо в нея. Вторите също през цялото време бяха живели извън България, но никога не я бяха напускали емоционално и политически. За тях тези 50 години по-скоро бяха замразени и те се върнаха с политическите си противници и идеи от края на 30-те и 40-те години. И третият, изключително рядък тип хора, са онези като Дими Паница - който беше успял да съчетае в себе си онова носталгично обожествяване на страната и в същото време беше успял да види „другия свят“ като свят, към който трябва да принадлежи и България.“
Според Кръстев „начинът, по който се върна Дими Паница - интелектуално, политически и физически; начинът, по който концентрира всичките си контакти, многобройни познанства и финансови възможности, е единственият модел, който свързва България със страни като Полша, Унгария, Чехия, в които политическата емиграция беше реална част от модернизацията на страната, от връщането и в Европа. Цялата разлика е, че в Полша имаше един колективен Дими Паница, в лицето на два-три милиона поляци, а в България Дими Паница беше просто един човек. Индивид“.
Разбира се, не всички харесват Дими Паница. Мнозина го обвиняват в „предателство“ и „шпионаж“, тъй като - твърдят те - именно от страниците на Reader`s Digest тръгва „българската следа“ в атентата срещу папата. Противниците на Дими Паница ще ви кажат още, че парите за въпросното разследване на американската журналистка Клеър Стърлинг са дошли от ЦРУ, както и че заради ненавистта си към комунизма българинът не е пропускал сгоден случай да плюе страната си. Самият Паница също не отрича, че „където и когато съм могъл да го правя, съм ги изобличавал тези ченгета - било чрез страниците на Reader`s Digest, било чрез мои изказвания“. Той обаче добавя още, че е пагубно да не прави разлика между България, Партията и Държавна сигурност. „Бях един от прокудените българи и над 40 години съм бил емигрант. Но никога не съм изпитвал ненавист към България. И камък не съм хвърлял срещу нея. Съвестта ми е чиста“, заявява той в интервю за в. „Труд“ отпреди година. Колкото до конкретната публикация на Стърлинг, Паница казва: „За т.нар. българска следа се заговори без каквито и да е недомлъвки в едно обширно документално предаване на английската телевизия от 3 септември 1981 г. Всекидневният печат в Европа и Америка беше пълен с публикации на тази тема. Статията на Клеър Стърлинг бе поместена в Reader`s Digest една година по-късно. Световно списание като нашето не можеше да мълчи по толкова злободневна тема.“

Той за себе си

Когато питаш Дими Паница за самия него, първоначално той не е склонен да каже нищо друго освен: „Винаги съм бил човек, който обича да действа. Човек, който е доста нетърпелив - спрямо себе си и спрямо другите. Изисквам от хората много, но се опитвам и да давам.“
След това обаче се отпуска и се оказва, че Дими Паница раздава доверие в аванс и често греши. Че е импулсивен, а понякога и много нахален. Че нерядко мисли своето решение за единственото правилно. Че въпреки че проповядва толерантност, му се случва да не спазва този принцип. И още - че е перфекционист, „но това е положителна черта, защото нещата трябва да са добре направени, не наполовина“.
Дими Паница чете „вестници като прахосмукачка. Обичам да чета, едно от нещата, които първо научих, е speed reading. И прекарвам много време в интернет да чета български вестници. Книги? Не чета класическа литература, чета current affairs“.
Дими Паница спи „нормално - по 6 часа на нощ“.
Дими Паница обича съпругата си: „Получавам неимоверна подкрепа от тази великолепна жена - Ивон, която винаги е стояла до мен във всички мои начинания. Която обикна България и която споделя изцяло моите мисли. Което е много важно. Ако това не беше така, щеше да бъде много трудно да прекарвам толкова време в България и да правя това, което правя.“
А Дими Паница прави много неща (за справка - карето). „Трябва да разберете, че всичко, което фондацията върши тук, е в рамките на скромни възможности. Когато си нахакан, ходиш и търсиш пари - това е единственият начин да се издържаш. С тези средства работим по програмата за бездомните деца и поддържаме двата дома в Надежда и Гара Подуене. Имаме и програмата за наркомании, в рамките на която издадохме Пътеводителя за родители и учители, който стана един национален хит - 45 000 - 50 000 брошури сме раздали. Другото, което е много важно за мен, е Училището за политика. Това е едно яйце, което 4 години го мътя, преди да се излюпи. И това ми е последната голяма амбиция - да осигуря бъдещето на това училище. Работим и по други програми - обмен на журналисти, присъждането на ежегодните журналистически награди... Това е. Иначе на международно ниво съм също доста зает...“
Разбира се, следва логичният въпрос откъде сили за всичко това.
„Вижте - става сериозен Дими Паница. Знам, че ако, недай си боже, утре ми се случи нещо и трябва да седна на стол, загивам. Това ще бъде един ужасен ден за мен. Това е моментът, в който Дими Паница можеш да го отпишеш.“ p

Curriculum Vitae Име: Димитрий-Иван (Дими) Евстатиев Паница
Роден: на 2 ноември 1930 г. в София
Кариера: Дими Паница напуска България през 1948 г. След кратък период като банков чиновник в Париж той се премества в САЩ и през 1952 г. започва работа в редакцията на списание Reader`s Digest. През годините ръководи изданията за Европа, Средния изток и Африка, за да достигне до поста заместник главен редактор. Оттегля се от работа в списанието на 1 юни 1994 г.
Настояща позиция: Председател на учредената през 1991 г. от него и съпругата му Ивон Паница фондация „Свободна и демократична България“. Главните програми на фондацията са: „Социален комплекс „Св. София“ - първата програма в страната в помощ на бездомни деца и младежи, програма „Гражданско общество“, включваща учредяването на „Джуниър ачийвмънт“ - България, програми за журналистически обмен на Балканите, българското „Училище за политика“, програма „Студентски дискусионни клубове“, ежегодните журналистически награди „Паница“, дарения и стипендии.
Принадлежност: Дими Паница е почетен член на Българската академия на науките, член на Международния институт за стратегически изследвания (Лондон), на Англо-американската пресасоциация (Париж), на френската Фондация за бъдещето, на Института за демократизация в Източна Европа (Вашингтон), на Института за пазарна икономика (София) и др. Дими Паница е и почетен председател на „Джуниър ачийвмънт“ - България, и член-основател на съвета на директорите на Американския университет в България. През май 2001 г. той бе удостоен с почетната титла доктор хонорис кауза на университета. През декември 2000 г. Дими Паница бе отличен с най-високия български граждански орден - „Стара планина“, първа степен.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решение на Съда в Страсбург показва необходимост от промяна във Валутния закон Решение на Съда в Страсбург показва необходимост от промяна във Валутния закон

Налагането на конфискация на пълната сума, която не е декларирана на границата, е прекомерна тежест за такова нарушение

19 ное 2018, 312 прочитания

След оставката на Симеонов: Сидеров играе за повече ДПС във властта 3 След оставката на Симеонов: Сидеров играе за повече ДПС във властта

От лидера на "Атака" зависи дали интересите зад кабинета "Борисов" ще се разпределят по друг начин преди ключовата 2019 г.

18 ное 2018, 5369 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
След оставката - вероятна криза

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

От евтин бензин до смяна на системата

Кой какво се надява да постигне с участието в протестната кампания срещу управлението

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете