Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 16 авг 2003, 0:00, 939 прочитания

Проблемът ни не е в парите, а в липсата на донори

Д-р Янко Начков, директор на координационния център „Бултрансплант“, пред „Капитал“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Как ще коментирате наложеното от президента вето върху Закона за трансплантациите?

- Труден въпрос, защото в крайна сметка това е едно политическо решение. Доколкото обаче се запознах с мотивите на президента, смятам, че жестът му е доста добронамерен.

Лично вие на кой принцип сте привърженик - на гласуваната от депутатите „презумпция за несъгласие“, според която трябва изрично да регистрираш съгласието си да станеш донор на органи след смъртта си, или обратното - на „презумпцията за съгласие“, когато трябва да регистрираш отказ?

- Естествено - на практика всички, които работим в тази област, категорично защитаваме втория принцип - на съгласие по подразбиране. Най-малкото защото един здрав човек, първо, изключително трудно изобщо ще се замисли върху въпроса какво да стане с органите му, след като умре, и второ - още по-трудно ще отиде някъде да регистрира евентуалното си желание да бъде донор - било поради мързел, било поради суеверие.

Но това е моделът, по който в България се работеше и до момента, нали? Считаше се, че щом хората изрично не са отказали да дарят органите си, на практика са съгласни да станат донори. Според някои обаче именно драстично ниските нива на донорство доказват, че този модел не е успешен. Как ще отговорите?

- Ще отговоря, че нашият проблем не се състои в принципа на изразяване на волята, а в липсата на организирана система за донорство и трансплантация. В този план закъсняваме драматично. Защото това, което ние стартирахме през 1998 г., развитите страни са го започнали преди 20 години. От друга страна, това донякъде и ни улеснява, защото се пазим от вече допускани грешки. Именно тези чужди грешки ме карат да твърдя, че в момента правилното за България е да се работи спрямо принципа на съгласие по подразбиране. Но личното ми мнение е, че както животът не е само черен или бял, така и при трасплантациите нещата не могат да бъдат само черни и бели. Според мен, който и от двата принципа да се избере, той не трябва да бъде единственият възможен начин за донорство.

В смисъл?

- Ще ви дам пример от европейската практика. Франция години наред развиваше не много успешна програма за донорство. Тяхното законодателство беше точно като нашето досега. След това обаче промениха правилата и сега положението е следното: всеки има право да изрази волята си - имат един специален регистър за това. Но понеже те са наясно, че едва ли чак всеки ще го направи, в техния закон е изрично записано, че за да бъдат взети органите или тъканите от един човек, след справка в този регистър трябва задължително да се разговаря с близките. Защото независимо какво пише там, той вчера може да е променил мнението си и да не е успял да го регистрира. И най-голяма тежест има именно онова, което те кажат - защото, повярвайте, в такъв момент близките не лъжат, те уважават паметта на покойния. Иска ми се точно такава система да бъде въведена и тук. Винаги да се питат близките. Тъй като вярвам, че трябва да има баланс между интересите на обществото и тези на индивида.

До какво може да доведе непостигането на този баланс?

- Зависи. Например до това част от хората да се чувстват уплашени, че волята им ще бъде престъпена и органите им така или иначе ще бъдат използвани. Затова и според мен внесеният от правителството вариант беше толкова добър - освен регламентиране на „презумпцията за съгласие“ той улесняваше възможността за деклариране на отказа, давайки гаранции, че изразената воля на човека при никакви обстоятелства няма да бъде нарушена.

Как обаче ще се справите с настроенията в самото общество - статистиката сочи, че огромна част от българите са именно за гласувания от депутатите принцип - на несъгласие по подразбиране. Тоест те предпочитат изрично да кажат, че са съгласни, преди да се третират като донори. Ако след ветото на президента парламентът приеме обратния принцип, няма ли да е опасно да се тръгне право срещу общественото мнение?

- Със сигурност няма да е лесно. Но, от друга страна, е и много лесно да се скриеш зад общественото мнение. Според мен много по-мъжествено е да убедиш обществото как е по-добре. В никакъв случай обаче не говоря за налагане на мнение - просто трябва да се види източникът на напрежение и той да се тушира. Тогава ще се види, че всъщност конфликт няма. Безапелационно вярно е, че всеки иска мнението му да се зачете, но също така е вярно, че ние трябва да лекуваме близките и децата си по този начин.

На кое място сме по донорство в Европа?

- За жалост доста назад. По показателя, който е донори на органи за период от една година върху милион от населението на дадена страна, България е малко над единицата. Средно европейските цифри варират около 15, а при световния лидер в тази област - Испания, донорите на милион жители са 34.

Защо толкова много българи търсят пари за трансплантации в чужбина?

- Първо, защото от органните трансплантации у нас се правят само бъбречни и сърдечни. Тоест, ако имаш нужда от трансплантация на черен дроб, просто не можеш да си я направиш тук (очаква се обаче първата такава да бъде направена до края на годината). От друга страна, самите донори са крайно недостатъчни и хора чакат по 10, 15, 20 години присаждане на бъбрек. Някои така и не дочакват. Поради тази причина действително много българи смятат, че единственият шанс за тях или техните близки е трансплантация в чужбина. Аз обаче не смятам, че това е решението. По няколко причини. Първо, това, което масово се прави, е бъбречната трансплантация от платени живи донори в страни от „третия свят“. Нещо, което не препоръчвам никому. В никакъв случай не искам да кажа, че лекарите в Пакистан, Индия и Филипините са лоши или некомпетентни, но условията и начинът, по който се извършват тези трансплантации, са такива, че не позволяват безопасност. Няма установена съвместимост, няма подготовка на пациента и органа, няма следоперативно следене и лечение - а основното, за да бъде една трансплантация успешна, е този цикъл да се следва. Без това успех няма, ето защо резултатите от редица трансплантации, извършени на такива места, са много лоши.
Трансплантациите в Западна Европа, Щатите или Канада пък са непосилно скъпи. Освен това на теория те са възможни само ако си заведеш на място жив донор роднина. Благодарение на инициативата „Обединени медии“ обаче бяха извършени няколко чернодробни трансплантации на деца, като към момента всички те са живи и здрави и се чувстват добре.

Наскоро председателят на здравната комисия в парламента доц. Атанас Щерев заяви, че България няма пари да извършва трансплантации. Това така ли е?

- Аз не съм съгласен с доц. Щерев. Проблемът ни не е в парите, а в липсата на донори. В бюджета за миналата година имаше предвидени средства за 100 бъбречни трансплантации, реално обаче бяха извършени трийсетина.

Как ще отговорите на опасенията, че ако влезем в европейската система за обмен на органи, ще се превърнем в склад за органи на по-богатите държави?

- Трансграничен обмен на органи е невероятно рядко изключение. В общия случай неговият смисъл е, когато имаш осигурен орган, който по определени причини не може да бъде реализиран в рамките на твоята държава, той да бъде присаден в чужбина. Защото е престъпно такъв орган да бъде изхвърлян на боклука, когато може да спаси живота на някой, бил той в друга страна. Практически обаче това се осъществява много трудно и годишният „оборот“ в Европа е в рамките на няколко органа.

Имате ли данни за черен пазар на органи, в който България да участва по някакъв начин?

- Ние сме по-скоро потребители на продукцията от един такъв полулегален пазар - имам предвид трансплантираните в страните от третия свят българи. И въп­реки че във въображението на някои тукашните лекари могат да изглеждат като кръвопийци, които за пари са склонни да направят всичко, това не е така. Нито тук се извършват трансплантации на черно, нито българи си продават органите. Щяхме да знаем.

Наскоро швейцарският депутат Рут-Габи Вермот-Манголт изнесе доклад за трафика на органи пред Парламентарната асамблея на съвета на Европа, в който се споменаваше и името на България…

- Да, то е споменато прибързано и, доколкото знам, нашите представители в ПАСЕ са отправили покана към госпожа Вермот-Манголт да посети България и лично да направи своите наб­людения. От друга страна обаче, изводите в този доклад са много верни и важат и за нас - защото, както казах, ние сме страна-потребител на този пазар. Всъщност най-много ми хареса онзи извод - че трябва да се преборим с нелегалната система, като развием легалната.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 673 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 531 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Механизми на прераждане

Гласуваният от парламента Закон за трансплантациите всъщност върви срещу тях

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10