Нарколегенди и гангстерски войни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нарколегенди и гангстерски войни

Нарколегенди и гангстерски войни

Йово НИКОЛОВ
10982 прочитания

Още една легенда си отиде - тази за Косьо Самоковеца.

На 6 декември около 15.30 часа в Холандия от упор беше застрелян Константин Димитров-Самоковеца. Неговата приятелка манекенката Цеци Красимирова беше ранена в главата. Убийството в центъра на холандската столица окупира всички местни телевизионни канали и вестници и влезе дори за кратко в CNN. Така и Самоковеца изживя посмъртно своите 15 минути световна слава.

За холандците убитият е г-н Димитров, у нас той е познат повече като Самоковеца и стана нарицателно за контрабанда. Като че ли никой не беше изненадан от това убийство. Извън версиите за неговите поръчители и неговия наследник на контрабандния трафик повече коментари предизвика фактът, че будни граждани са насочили полицията, която залови предполагаемия му убиеца. Той пък се оказа етнически холандец.

От Самоков до Лондон

Версиите за убийството на Константин Димитров естествено ще се увеличават, като се има предвид неговата класическа кариера от обикновен портиер охранител до бос на контрабандния трафик в последните години. Константин Димитров Димитров започва своя трудов път като портиер на хотел "Рила" в Боровец през 1994 г. Става близък с шефа на ВИС-1 Васил Илиев и дори носи ковчега на погребението му през април 1995. От това време е и съвместната му фирма с Георги Илиев, брата на убития шеф на ВИС-2. "Бялата вода" е регистрирана през декември 1994 г. Оттогава е и покровителството на висаджии над него.

Междувременно Самоковеца започва да се занимава с охрана на товари, които идват от Капитан Андреево, и като много нему подобни постепенно навлиза в бизнеса. През 1997 г. той регистрира "Партньори" ООД заедно с Цветан Василев-Хафти, след това "Перун" ООД, през 1998 г. - "Данс 2" ООД. Оттам нататък фирмите му стават все повече еднолични и все по-малко съдружни. През последната година Димитров регистрира "Борогруп травел Лондон" ЕООД, чието седалище е в английската столица. Историята на фирмите на Константин Димитров показва неговия бизнес възход и израстването му в средите на сенчестия бизнес. През 2000 г. името му беше произнесено дори от парламентарната трибуна. Депутатката от БСП Татяна Дончева зададе директен въпрос на тогавашния премиер Иван Костов кой е Косьо Самоковеца и защо се ползва с покровителството на властта.

Възходът му като едър конт­рабандист се свързва с издигането на бившия шеф на свиленградската митница Захари Захариев, с когото работи. През 2000 г. той замени Пламен Минев на поста директор на Агенция "Митници". Твърди се, че оттогава Самоковеца поема контрола на голяма част от контрабандата на стоки не само през Капитан Андреево, а през всички митници. В интервю за "Дарик радио" Захариев отрече изобщо да познава Самоковеца.

Гърбът на висаджии помага много на Самоковеца. Те са изградили стройна организация на контрабандата. Още през 1994 г. след кратка война успяха да поемат охраната на най-голямото тържище за контрабанден внос - стоковия пазар "Илиянци". Той се контролира от Методи Методиев, откъдето идва и прякорът му. Там се търгува абсолютно всичко - от турски обувки до китайска електроника. Това положение е непроменено и до днес, като през целия период от трасето се изчистват конкурентите, които се опитват да се намесят в печелившата схема. За това спомагат както покровителството на митничарите, така и полицейският чадър над дейността на Самоковеца.

Константин Димитров намира свои покровители и в отдела за стокова контрабанда на НСБОП. Конкурентната Национална служба "Сигурност" се натъква случайно на полицейския чадър и започва разследване на четирима полицаи. Така става ясно, че хората от направление "Стокова контрабанда" покровителстват Константин Димитров. Те бяха уволнени едва през 2002 г. Всички тези чадъри не можеха да се случат без политическата воля на синьото управление и клиентелистките им мрежи. Самоковеца е плащал по цялата верига на държавната машина, за да бъде оставен така спокойно да работи. Нещо повече - възходът му доказва, че той е създаден от политическата върхушка.

Идването на власт на НДСВ и назначаването за шеф на митниците на Емил Димитров-Ревизоро променя донякъде статуквото и Самоковеца започва да търси покровители сред новите властници. Противоречивите и хаотични действия на Ревизоро и уволнението му след шест месеца отново вкарват каналите в правилния за Самоковеца път, тъй като неговите хора по митниците след кратки ротации остават на служба. Макар и не с такива обороти, печалбите продължават да вървят.

По време на управлението на СДС добре върви и бизнесът на Иван Тодоров-Доктора. Към онзи момент те са комбина с Косьо Самоковеца, а плащанията на сумите за контрабандната стока минават през финансова къща "Амигос-3" на разследвания за пране на пари Петър Петров. Срещу всеки транш той получава 2.5 на сто комисиона.

Възпитание на контрабандата

Една от схемите на Самоковеца всъщност е своеобразен рекет на фирмите вносители. Който не иска да плаща на него, за да вкарва контрабандно стока, е бавен на митническите пунктове от митничарите на Самоковеца. Така търговците съвсем "законно" са принудени да минат в сивия сектор. Това е възможно, докато Константин Димитров се ползва с покровителството на синята власт. След изборите през 2001 г. обаче част от търговците правят опит да се откопчат от Самоковеца - било защото имат възможност да създадат свои канали, било защото са им предложени по-ниски тарифи, било защото искат да влязат в светлата част на бизнеса. Тогава Самоковеца започва по силов начин да ги принуждава отново да се върнат при него.

През 2002 г. сирийският търговец Базхад Ибрахим каза в интервю за в. "Дневник", че обирът на негови служители на магистрала "Тракия", при който им бяха отнети 180 000 лева, е поръчан от Константин Димитров-Самоковеца, за да го принуди вносът му от Турция да мине под негово "покровителство".

Две бомби гръмнаха пред офиса и дома на Николай Методиев-Пилето в края на миналата година. Сега Пилето е разследван за контрабанда на китайска стока, но е обвинен за самоуправство, тъй като подменил съдържанието на задържаните ТИР-ове в базата му в Долни Богров. Оперативни работници тогава предположиха, че бомбите са поставени от Косьо, за да принуди Пилето да си плаща процент от таксите. В края на февруари беше направен опит за убийството на Цветан Василев-Хафти. За него се смяташе, че е близък на Самоковеца, но към онзи момент нещо ги е скарало. Бомба избухна и пред дома на Петър Кънев-Кучето, също близък на Константин Димитров. Общото между всички тях е, че или са основни вносители, или са играчи в контрабандни схеми и всеки е имал основание да си спести отчисленията към вече загубилия политическо покровителство Димитров.

Най-общо казано, ако при правителствата на БСП и СДС има единен чадър върху контрабандата, тъй като те са партии, които се подчиняват на йерархията, по времето на НДСВ има много, но малки чадърчета заради нееднородността на управляващото движение и различните икономически групи и тяхното влияние в изпълнителната власт. Това създаде проблем и в сенчестия свят. Както казват представители на ъндърграунда: "При Костов се знаеше на кого колко да платиш, за да си свършиш работа, сега и това не знаеш."

Неясният корупционен пазар и слабата държавност дават възможност на играчите с големи силови структури да обхванат все по-голям сектор от икономиката. Така се появяват противоречия и войни.

Навлизане в наркополетата

Според оперативни данни през последните две години Константин Димитров започва да се занимава и с трафик на хероин през България. Натрупаните средства му позволяват да издържа сериозна сила и той вероятно първоначално е започнал да финансира наркосделки срещу високи лихви. Това става възможно след убийството на Поли Пантев на остров Аруба на 9 март 2001 г. Групата около Пантев не успява да запази изцяло бизнеса му в свои ръце и освобождава ниша, което позволява на висаджии да ги изтласкат отчасти от пазара. Мето Илиянски е бил естественият конкурент на Поли Пантев в наркобизнеса, твърдят източници от НСБОП. До момента на неговата смърт между тях съществуват битки, но и относителен паритет. По принцип кокаиновият пазар в България е малък, защото наркотикът е скъп и няма много платежоспособни клиенти. Но страната е важна транзитна дестинация за Западна Европа, тъй като е в т.нар. безрисков пояс. Затова цената на пратките е висока, а също и печалбите.

След смъртта на Поли Пантев нещата се объркват. Всеки иска да стане негов наследник и да получи митичните 40 милиона долара от митичните 600 кг кокаин, които Пантев е откраднал от колумбийската мафия и заради които се смята, че е убит. Започват битки в подземния свят. Опит за убийство на приятеля му Георги Пехливанов преди две години, стрелби по Антон Милтенов-Клюна през лятото на миналата година, опит за убийство на Илиян Версанов, стрелба по Димитър Джамов, убийства в Хасково, Пловдив, Варна...

Междувременно Доктора и Самоковеца се скарват. Пешо Амигоса преминава към висаджиите. Преди месец Иван Тодоров го обвини в свое интервю, че той стои зад взрива на автомобила му на бул. "Цариградско шосе" на 18 април тази година. Аргументите на Доктора са, че Пепи Амигоса е закарал бронирания му мерцедес да го разглежда Мето Илиянски, тъй като искал да си купува същия. Т.е., ако не го е организирал той, поне го е предал на висаджии. Доктора вече "играе" с братя Пехливанови и Евгени Стефанов-Женята. Към тях се е присъединил и Златомир Иванов-Баретата с доста голяма силова структура, което ще го направи лидер в освободеното след убийството на Женята пространство.

На хероиновия пазар все още участва и Кирил Кирилов-Японеца, срещу когото също беше направен опит за покушение в началото на лятото тази година. От МВР твърдят, че Самоковеца е успял да се намеси и в разпределението на наркотика в столицата и за негов заместник се сочи Антон Милтенов-Клюна, в провинцията също има локални играчи, които контролират местния пазар.

Прекалено много играчи

на прекалено тясно място в игра, чиито правила често се нарушават.

Самоковеца очевидно си е повярвал, че е станал равностоен играч с голяма силова структура, която може да контролира наркопазара. Порасналото му самочувствие го сби с Дмитрий Минев-Руснака и Красимир Маринов-Маргина в дискотека "Ескейп" ден след като беше убит Евгени Стефанов-Женята. Косьо Димитров е бил на една маса с Антон Милтенов-Клюна. Последва убийството на Николай Зарев-Данкина от хората на Женята, след това на висаджията Румен Маринов-Нарциса. Накрая мистериозно, без видима причина, изчезна Мето Илиянски. Толкова динамични събития в подземния свят досега не са се случвали от времето на гангстерската война през 1993-1994 г., когато уж се парцелираше охранителният пазар, а всъщност целта беше отново контрабандата, но към Сърбия.

Хероиновият пазар е по-различен от кокаиновия. Потреблението е по-голямо, дрогата е по-евтина, но което е най-важно, пазарът е сигурен заради зависимостта на наркоманите от хероина. Вярно е, че изчисляваните суми за общия обем на потребление по методически път са толкова произволни, че понякога не звучат сериозно. Но контролът на вътрешния пазар дава възможност за контрол на трафика през държавата. През страната минават десетки тонове хероин по балканския път, а част от дрогата остава у нас за разплащане на трафикантите. Този наркотик трябва да се "развърже", за да се получат пари. Липсата на лидер в контрола на този пазар доведе до опитите на различни групи да го окупират, което предизвика убийствата, взривовете и сблъсъците. Отстраняването на няколко ключови играчи естествено ще възбуди апетитите на по-малките, които ще се опитат да заемат тяхното място.

Затова гангстерската война ще продължава. Причините за това напрежение могат да се търсят на много места. Опити за надмощие на една група над друга, проекции на политико-икономическите групички в мнозинството, чувството за безнаказаност, появата на трети играч на терена, който използва временното отслабване на някой от групата, наказателни акции на чужди наркогрупи...

Със сигурност обаче не става въпрос само за наркопазара. По-вероятно е войните да са заради трафика през границата - не само на наркотици, но и на стоки. Защото този, който овладее трафика на наркотици през България, ще успее да сложи ръка и върху трафика на стоки, където печалбите са също така големи, но много по-безопасни.

Контрабандата на наркотици е един от най-големите финансови източници на тероризма, се посочва в доклад на отдела за борба с организираната престъпност и контрабандата на Генералната дирекция на полицията в Турция. Данните бяха цитирани от турския вестник "Терджуман". В доклада се посочва, че 75 на сто от наркотика се произвежда в Афганистан и се пренася през Турция за Западна Европа по т.нар. балкански път, който минава през България. Съобщението на турските служби на пръв поглед няма отношение към убийството на Константин Димитров-Самоковеца на площад "Дам" в Амстердам миналата седмица. Но има отношение към трафика на наркотици към Западна Европа и обяснява защо западните посланици се изказват така негативно за политическата воля за борбата с престъпността.

Колко е голям пазарът на хероин

Изчисленията, които могат да се направят за хероиновия пазар в България, показват, че преценките за размера му силно варират поради големия диапазон, в който се движат изходните данни. При средни разходи на едно лице от 10-15 лв. на ден и при 15 000 - 25 000 наркозависими хероиновият пазар би трябвало да е в рамките на 40-70 млн. лв. Тази оценка може да е чувствително завишена, тъй като зависимите невинаги успяват да употребяват хероин всекидневно - повечето от време на време спират в опит да преодолеят зависимостта...

Настъпилите промени от есента на 2002 г. дават основание да се предполага, че наркоорганизацията започва да се разпада. Съществуват многобройни симптоми, показващи, че може да се говори за системна криза в разпространението на хероин. Промените протичат изключително бързо и дали описаното ще продължи да е валидно зависи от случващото се след средата на 2003 г. За настъпването на кризата способстват серия външни и вътрешни събития. Към външните фактори може да се отнесе промяната в потребителското поведение на някои от големите западноевропейски наркопазари - преминаване от хероин към кокаин. Доколко това превключване води до намаляване на хероиновия транзит през България и оттук - до изменение на вътрешния хероинов пазар, е трудно да се каже. Друга важна индикация за промяната е засилената активност от страна на турските служби за сигурност (довела до серия разкрития), като се предполага, че в резултат на това има трудности за българските нарковносители в контактите им с турските хероинови лаборатории.

За разлика от външните промени във вътрешен план за настъпилите сътресения на почти всички нива може да се говори с много по-голяма увереност, което по-долу ще бъде изложено накратко. На първо ниво се наблюдава общ и постоянен спад на употребяващите хероин. Причините за това са няколко:

- Демографският спад - устойчиво намаляващата раждаемост през 80-те години на миналия век води до моментната ситуация, при която младите хора, които навлизат във възраст за употреба на наркотици, са по-малко от предходните години (кохортите, т.е. родените през всяка година, са по-малки във всяка следваща година).

- Натрупаният опит с употребата на хероин. В резултат на хероиновата епидемия от края на 90-те години ужасяващи примери вследствие на употреба има в почти всяко училище и квартал на големите градове. В резултат дори деца с девиантно поведение предпочитат да се въздържат от експерименти с хероин.

- По-малкият брой нови зависими в резултат на спадащото качество на уличния хероин (според данните от химическите анализи). Налице са индикации, че броят на "закачващите се" сред опитващите е спаднал рязко. В резултат на тези обстоятелства за разлика от периода 1993 - 2000 г., когато наркомрежите реализират прираст през всяка следваща година, налице е тенденция към спад в приходите. Натискът отдолу създава силни напрежения в наркомрежите - потвърдено е както от уличните пласьори, така и от оперативните полицейски данни. От началото на 2002 г. се наблюдава спад на средния брой клиенти, обслужвани от един уличен пласьор (от 30-40 на 20-25 към средата на 2003 г.), и съответно намаляване на доходите им. Последици от това са трудностите при намирането на нови пласьори и непрекъснатите конфликти помежду им. Кадровата криза на уличната мрежа се описва от старите пласьори така: "През последната година в някои райони са главно млади момчета, които непрекъснато ги ловят." Кризата отдолу съвпада с криза отгоре, която на четвърто и пето ниво според полицаи и пласьори започва след смъртта на Поли Пантев и се изостря още повече с убийството на Леонид Фотев-Льоня Джуджето. Дотогава Льоня Джуджето поддържа баланса между различните групи в наркомрежите на София, разделени на два лагера - ВИС и СИК. През лятото на 2002 г. процесите стават неудържими.

В резултат на задържанията на ключови фигури като Клюна и Митьо Очите (подобни обвинения са повдигнати в Бургас) и техните обкръжения дисциплината сред играчите на големите наркопазари започва да се влошава. С продължителното им отсъствие от "оперативната координация" се стига до ситуация, в която шефовете на четвърто ниво започват да работят предимно за себе си. Показателно в това отношение е как след кризата от лятото на 2002 г. на уличните пласьори вече не се дават готови дози хероин - метод, който се използва, за да се предотврати разреждането. Последиците са разпадане на дисциплината в мрежите на второ и трето нивo, а безогледното използване на наказателните бригади през лятото на 2002 и 2003 г. допълнително влошава ситуацията. За кризата във високите нива допринасят и опитите на най-големите шефове да излязат от наркобизнеса. Това води до намаляване на финансовия ресурс поради желанието да се извадят колкото може повече пари от черния сектор и да се влага в белия. Резултатът е изключително ниското качество на хероина, който се купува от Турция. Според данните на НСБОП чистотата на хероина на едро е спаднала до 10-12%, при положение че през 1999-2000 г. е била толкова на второ ниво. Сега уличната доза хероин е около 4%, но има квартали и градове, където стига и до 2%.

* Част от доклада на Центъра за изследване на демокрацията

Още една легенда си отиде - тази за Косьо Самоковеца.

На 6 декември около 15.30 часа в Холандия от упор беше застрелян Константин Димитров-Самоковеца. Неговата приятелка манекенката Цеци Красимирова беше ранена в главата. Убийството в центъра на холандската столица окупира всички местни телевизионни канали и вестници и влезе дори за кратко в CNN. Така и Самоковеца изживя посмъртно своите 15 минути световна слава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.