Феноменът Косьо Самоковеца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Феноменът Косьо Самоковеца

Феноменът Косьо Самоковеца

Галина АЛЕКСАНДРОВА, Теодора ВАСИЛЕВА
7233 прочитания

През последната седмица и по света, и в България се случват важни за икономическото и политическото бъдеще на страната ни събития. В Брюксел се провежда международна конференция за приемането на евроконституцията, Вашингтон потвърди намерението си да разположи свои военни бази на територията на България, в София текат парламентарните дебати и политическите пазарлъци около приемането на държавния бюджет за следващата година и се гласуват промени в данъчното законодателство.

Голямата новина за българското общество обаче не дойде от Вашингтон или от Брюксел, нито дори от София. Излъчи я Амстердам, след като на главния площад на холандската столица беше разстрелян показно Константин Димитров, по-известен в публичното пространство като Косьо Самоковеца. Тази сензация вече цяла седмица изтласква на заден план всички други събития, независимо колко са важни те в икономически или политически, във вътрешен или в международен план. В действителност, ако нещо заслужава ден след ден анализаторите в медиите и в политиката да нищят този случай, то не е кой, как и защо застреля поредния български "бизнесмен". А кога, как и защо в България стана възможен политико-икономическият феномен Косьо Самоковеца. До момента този въпрос така и не е получил отговор.

А че става въпрос за обществен феномен, е очевидно. Официални лица от държавни институции съвсем официално обявяват Самоковеца за главно действащо лице в контрабандата на стоки, в пране на пари и в наркотърговията в страната. В същото време той не само оцелява при управлението на правителства на различни политически сили (СДС, а след това и коалицията НДСВ - ДПС), а "бизнесът" му очевидно просперира. Нещо повече, според непотвърдени официално, но упорито разрастващи се слухове с пари, получени от незаконна дейност, самоковският "бизнесмен" напоследък прави истинска експанзия в икономиката на страната чрез приватизацията на обекти. И ако не беше убит, в не много далечно бъдеще можеше да стане важна фигура във важен сектор като енергетиката (включително в АЕЦ "Козлодуй"). Преди няколко месеца това стана повод за тревоги в някои западни дипломатически мисии в София и за негативни публикации в австрийската преса.

В това време цялата държавна машина, ангажирана да бди за спазването на законността в страната, проявява непонятно невежество и/или нежелание да докаже верни ли са или не твърденията, че източникът на финансовия ресурс на Самоковеца не са официално регистрираните от него и семейството му фирми, нито хипотетично богатство, получено от баща му, а контрабандата и търговията с екстази. Вярно ли е или не, че соченият като един от босовете на престъпния свят у нас самоковски производител на картофи купува чрез подставени фирми и лица продавани от Агенцията за приватизация предприятия.

Легалният бизнес на Самоковеца

"Не виждам защо в кавички да съм бизнесмен, аз си имам истински, добър, законен бизнес", така определя себе си Константин Димитров-Самоковеца в последното си интервю за в. "Труд" от ноември. Поглед в Държавен вестник показва, че убитият има или е имал в България седем собствени фирми - "Борогруп", "Чамкория", ЕТ "Косьо 99 - Константин Димитров", "Боро травел", "Арес", "Борогруп травел" и "Борогруп травел Лондон". Първата му фирма е регистрирана през 1997 г. в родния му Самоков. Броят на компаниите му обаче намалява значително, когато през ноември 2001 г. се сливат "Арис", "Чамкория", "Боро травел" и "Борогруп" и образуват "Борогруп травел" - съдружници в него са Димитров и съпругата му Ангелина. През 2002 г. е регистрирано "Борогруп травел Лондон", което е със собственик едноименна фирма, но регистрирана в Лондон, а управител е Самоковеца. През 2002 г. в него се влива "Борогруп травел". Дейността на фирмите е търговия, транспорт, консултации или хотелиерство и ресторантьорство. Съпругата му от своя страна има участие в "Хера секюрити" и ЕТ "Ангелина 2001 - Ангелина Димитрова".

От декември 1997 до януари 1999 г. Самоковеца държи и 90% от дяловете в софийското дружество "Перун". За кратко Димитров е бил и в ръководството на самоковската фирма "Партньор" (компанията беше в списъка на митниците на подозрителните вносители). Медиите, цитирайки разработка на следствието, свързват името му и с "Кедър" и "Карго експрес", но официално Самоковеца не фигурира нито сред съдружниците, нито в ръководството на дружествата. Според публикация на в. "24 часа" той има участие и в регистрираната също във Великобритания компания Gold Standard Supplies Ltd. Отново според публикувана в медиите информация управителка на една от английските фирми на Димитров е Ралица Узунова, която е дъщеря на Красимир Узунов (собственик на веригата магазини за битова техника и мебели "Интерсервиз Узунов").

Братът на Самоковеца Мартин Димитров има 30% от дяловете в "Терминатор" - Самоков, съдружник е в софийското "Планет мюзик" и е собственик на ЕТ "Мартини - Мартин Димитров".

Информация за финансовото състояние на фирмите почти липсва (в статистиката има отчети само за по една негова фирма през 2000 и 2001 г). Единствено известно е, че "Борогруп" има продажби за 2000 г. в размер на 3.64 млн. лв., а "Борогруп травел" - за 34 хил. лв. за 2001 г. Въпреки твърденията на самия Димитров, че се занимава с отглеждане на картофи, нито една негова фирма няма в предмета си на дейност селскостопанско производство. Според справка на БТА за 2001 г. Самоковеца отчита над 2 милиона лева чиста печалба само от българските си фирми. За всяка от фирмите в Англия в същата справка се сочи печалба от по около 200 000 лири годишно. Самоковеца притежава "Мерцедес" за около 150 000 лева, хотел, няколко апартамента, къщи в Боровец и Бистрица. През 1997 г. по негови данни извършва консултантски услуги на ВИС. През 2000 г. консултира "Мобилтел" във връзка с отварянето на офисите им в страната. През май 2003 г. консултира български и кипърски фирми във връзка с търговията им с Турция. По принцип такъв тип "консултантски" договори много често служат за параван при легализацията на сенчести пари.

Версията за участие в приватизацията

Според непотвърдена официално информация Константин Димитров-Самоковеца напоследък активно навлизал на пазара на предприятия, които се приватизират през Агенцията за приватизация. Това ставало основно чрез фирми на неговия съгражданин Христо Ковачки.

Името на Христо Ковачки за пръв път беше свързано публично със Самоковеца през юни тази година, когато австрийското издание "Формат" съобщи, че единият от кандидатите в приватизационната сделка за ремонтното дружество на АЕЦ "Козлодуй" е предприятие, което произвежда картофи. По-късно се оказа, че фирма на самоковеца Христо Ковачки спечели наддаването. Оттогава Ковачки отрича да познава Самоковеца. Във фирмените регистри липсва пряко съдружие или дори непряка връзка между двамата бизнесмени. Въпреки това покупките на Ковачки през Агенцията за приватизация вече неотменно се свързват с името на застреляния Димитров. В енергийния бранш се коментира, че лица от закупени от фирми на Ковачки или подлежащи на приватизация обекти са се срещали с Константин Димитров (или в някои случаи с представляващ го лично юрист) в ролята му на реален или потенциален собственик.

Първата приватизационна сделка на Ковачки беше за предприятието "Лазерни и оптични технологии", последваха ВЕЦ "Пасарел" и "Кокаляне", мините "Чукурово", "Бели брег", "Черно море", двете портови дружества в Бургас и Варна, "Атоменергоремонт" и ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград. Ковачки не крие, че се интересува и от приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Сливен". Повечето приватизационни сделки бяха заплащани чрез банкови кредити основно от Първа инвестиционна банка. Междувременно извън приватизацията Ковачки стана собственик и на пазара в "Люлин" в София и веригата магазини "Нова Деница".

Би било интересно да се знае, ако Косьо Самоковеца действително стои зад тези сделки, кой ще стане реалният им собственик след неговото убийство - публични фигури като Ковачки или сенчестите съратници на Димитров от бившите силови структури на ВИС и от наркобизнеса. Ако няма никаква връзка, това също трябва да бъде изречено с цялата отговорност на държавните институции. Но след сериозна проверка на сигналите, каквато досега не е направена.

Според източници от енергийния бранш близки до застреляния самоковец фирми от известно време настоявали да им се възложи охраната на конвоите с транспортирано към Русия употребено ядрено гориво, а също така изграждането и експлоатацията на хранилище за отработило ядрено гориво. Този продукт от експлоатацията на атомната централа подлежи на строг международен контрол, припомнят източниците. И е изключително опасно до него да имат достъп хора, свързани с престъпен бизнес.

В развитите държави също има легален бизнес, сива икономика и престъпни групировки. Но границите между тях са далече по-ясно очертани, а проникването им една в друга е доста трудно. Местен или външен бизнесмен с неясно минало и настояще би могъл да купи футболен отбор във Великобритания например, но едва ли би получил достъп до атомните тайни на страната, нито дори до други важни предприятия и отрасли. Другото би означавало мутризиране на икономиката и силно деформиране на средата за бизнес с игра по сенчести правила. За България това би означавало да се отблъснат и малкото чужди инвеститори, които имат желание да влагат средства в страната.

През последната седмица и по света, и в България се случват важни за икономическото и политическото бъдеще на страната ни събития. В Брюксел се провежда международна конференция за приемането на евроконституцията, Вашингтон потвърди намерението си да разположи свои военни бази на територията на България, в София текат парламентарните дебати и политическите пазарлъци около приемането на държавния бюджет за следващата година и се гласуват промени в данъчното законодателство.

Голямата новина за българското общество обаче не дойде от Вашингтон или от Брюксел, нито дори от София. Излъчи я Амстердам, след като на главния площад на холандската столица беше разстрелян показно Константин Димитров, по-известен в публичното пространство като Косьо Самоковеца. Тази сензация вече цяла седмица изтласква на заден план всички други събития, независимо колко са важни те в икономически или политически, във вътрешен или в международен план. В действителност, ако нещо заслужава ден след ден анализаторите в медиите и в политиката да нищят този случай, то не е кой, как и защо застреля поредния български "бизнесмен". А кога, как и защо в България стана възможен политико-икономическият феномен Косьо Самоковеца. До момента този въпрос така и не е получил отговор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK