С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 яну 2004, 0:00, 1764 прочитания

Поуки от реформите от 1990 до 2004 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Добре дошли в 1989?

През 2005 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще достигне равнището на 1989 г. Някой може да си помисли, че това е краят на т.нар. преход. Всъщност обаче става дума за възстановяване на упадъка, регист­риран в периода от 1989 г. до 1997 г. Окончателните данни за 2003 г. тепърва ще се уточняват. БВП за 2002 г. е на равнището на 83% от 1989 г. или на глава от населението - равно на 93% от нивото на 1989. Вероятно по последния показател нивото на 1989 г. ще бъде достигнато през тази година (през 2003 г. равнището е 98%).
Това възстановяване е плод на усилията на работещите в страната фирми и граждани. Към края на 2004 г. БВП ще нарасне с около 40% над равнището от 1997 г. Определено може да се твърди, че стопанската политика на правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски ако не друго, то поне не е пречила до степен, която да обезсмисля и премахва тези усилия.
За важността на това стечение на обстоятелствата може да се съди в сравнение с други периоди на „светлото“ минало.
Заедно с 2004 г. ще станат седем последователни години на стопански растеж. (Стандартното разбиране е, че растежът е устойчив, ако обхваща поне три години.) Едно неотдавнашно изследване на Гжегож Колодко показва, че България не е имала толкова дълъг период на растеж от 1953 г. насам. За сметка на това е имало относително продължителни периоди на икономически спад например между 1976 и 1985 г., когато т.нар. чисто материално производство се свива с около 5% годишно. Между другото от носталгичните за много хора у нас 80 години стопански растеж има само през 1986-1988 г., който - както вече е ясно на читателите - е финансиран с външни заеми.
Въпреки политическите страсти и спорове по повод стопанската политика на последните две правителства самата тя определено е най-доброто за последните петдесет години.

Носталгията

Ако изобщо има някакъв икономически смисъл в обществената тъга по 80-те години, той вероятно е спрямо периода 1986-1988 г. Тогава се случва следното:

  • натрупва се външният дълг на страната
  • оформят се съществени дисбаланси и дефицити, които тежат на икономиката през 90-те
  • оформят се рентиерските групи на разпадащия се комунизъм
  • създават се центровете на доверие, които ще навлизат в бизнеса след промените
  • останалата част от икономиката е замразена в отношенията със СИВ и Съветския съюз.

В една от първите статии в тази поредица вече писахме за това стечение на обстоятелствата. Тук е мястото да посочим, че тази носталгия беше в основата на грешките, недоразуменията и обществената несправедливост на реформите от началото на 90-те години. Тя мотивира опита за повторно въвеждане на централно планиране сред изборите от 1994 г.
Тази носталгия изцяло противоречи на основните характеристики на модела, наложен след 1997 и по-конкретно на:

  • Поддържането на балансиран бюджет с ниски дефицити, на финансовата дисциплина, включително поддържането на прозрачност за приходите и разходите на правителството
  • Ограниченият монопол на парично предлагане от страна на правителството, т.е. централната банка
  • Преобладаващо частният характер на производството на благосъстояние и на положеното начало (след 1998 и 1999) на частно предлагане на услуги, преди това смятани за предимно държавна работа
  • Възможностите за намаляване данъчното бреме и съответно увеличаване на разполагаемия доход на фирми и граждани.
  • Предвидимостта на деловата среда, либерализирането на търговските и капиталовите потоци и чуждестранните инвестиции.

Между възможно прекрасния в очите на мнозина спомен за 80-те и тези основни начала на сегашната стопанска система не може да има среден път. Друг въпрос е, че, както показа анализът на стопанската политика на последните две правителства, политическите партии в България непрекъснато се опитват да намерят такъв компромис. Тези опити ще продължат. Затова е важно да се знае какво от опита на 90-те не трябва да се повтаря.
Какво не трябва да се пренася в бъдещето?

Вредният начин на законодаване

Вече казахме, че в началото на 90-те години основният принцип при осъществяването на институционалните реформи в страната е: никакво или слабо регулиране, когато се използват парите на други хора (например в банките и инвестиционните схеми) или на данъкоплатците изобщо (например при изразходването на бюджета, включително за покриване на загуби на държавни предприятия, квазисубсидии и закупуване на стоки и услуги от правителството) и прекалено регулиране, когато гражданите използват собствени имущество и спестявания, за да започнат и водят бизнес за своя сметка и риск. Практическото приложение на този негласен принцип прозира в правилата на банковия сектор и инвестиционните дружества; в начина, по който се управляваха и продължават да се управляват държавните предприятия - от една страна, а от друга - в пречките пред навлизането в частния бизнес (лицензионни и разрешителни процедури и други смислени и недотам смислени изисквания). Правната реформа след периода 1997 г. имаше непосредствената задача да пречисти и излекува тази несправедливост на отминалите опити за реформи. В името на тази декларирана задача през 1998 г. правителството подписа тригодишно споразумение с МВФ, чиято цел бе „създаването на конкурентно пазарно стопанство, водено от жизнеспособен частен сектор“. Тази стратегия успя в банковия сектор и продължава да дава резултати чрез раздържавяването на предприятия и услуги, макар това да става много бавно. Квазиданъчните тежести за бизнеса обаче, т.е. онова, което може да се определи като разходи за съобразяване законодателството и разходи за работа с правителството, не намаляват.

Незащитените права на кредиторите

Капитализирането на частния сектор е сравнително лесно в сферата на финансовите и банковите услуги и е затруднено от административни бариери в нефинансовия сектор. Учредяването на частни банки започна през 1989 г. и продължи активно около три години. При ниски капиталови изисквания и режим без пречки за навлизане в бизнеса, без доказване на произхода на внесения капитал и със заемни средства, разрешение на министър-председателя.
Нормативната уредба на процедурите по несъстоятелност е приета през 1994 г., но остава неприложена за губещите държавни предприятия почти четири години. Правата на кредиторите са защитени на хартия, но на практика упражняването им е трудно поради политически и институционални причини. През 1995 г. министърът на промишлеността, упражняващ правата на собственост върху държавните „свещени крави“, забрани на предприятията от своя ресор да плащат дълговете си към кредиторите.
Процедурата по принудителното изпълнение, предвидена в ГПК, може да отнеме до 19 месеца. Според Световната банка за това в България са необходими 410 дни, докато в страните от Централна и Източна Европа - 344, а в тези от ОИСР - 233.
Дори и да нямаше други причини, за банките от началото на 90-те това е достатъчна мотивация да „разпределят“ кредитите според възможностите за неформален контрол и търсят паралелни на формалните схеми за осигуряване изпълнението на договорите и събиране на лошите вземания.
Забавените приватизация и преструктуриране на реалния сектор, липсата на финансова дисциплина и практиката на меки кредити за държавните предприятия (прехвърляща загубите към банковата система), недоразвитата практика за кредитиране и опитите на БНБ да се „справи“ с проблема чрез печатане на пари, доведоха до декапитализация на банките и създадоха „система“ за прехвърляне на разходите към обществото.
Един от докладите на ОИСР за България от преди 1997 г. посочва, че „българското правителство използва търговските банки за администрирането на директни субсидии във вид на меки кредити за губещите държавни предприятия“. От друга страна, „с достъпа до меко финансиране самите управители на (декапитализираните) търговски банки активно разширяват кредитирането главно на новосъздадени частни фирми, често в контекста на корупция“. Корупцията е основна причина за тази ситуация. Значителен дял от лошите кредити, натрупани към средата на 90-те, всъщност бяха съсредоточени в малко на брой големи кредити (всеки над 1.4 млн. долара), отпуснати на частни фирми.
Това присвояване на парите на другите не беше наказано. Но засилването на банковия надзор и приватизацията на банките от международни финансови институции предотврати повторението на такава практика. В същото време от края на 1998 г. са готови проектите (за промени в търговското законодателство и гражданския процесуален кодекс), които подобряват защитата на правата на кредиторите, но засега те не са приети.

Погрешното обществено съгласие

Описаната по-горе практика представлява изначална субсидия за ограничен брой частни предприятия, осъществена за сметка на спестяванията на други частни предприятия и лица.
Може да се смята, че този опит от средата на 90-те оставя дълготрайно чувство за несправедливост. То прозира в целите и реториката на застъпничеството за интересите на частния сектор през следващите години и в посланията на т.нар национално отговорен капитал.
Вероятно вследствие на това чувство в стопанските искания на граждани и фирми господства темата за достъп до преки или косвени субсидии. Доколкото вътрешните възможности за такъв достъп са ограничени от сегашния стопански модел, на дневен ред е достъпът до субсидии от ЕС.
Благодарение на това стечение на обстоятелствата политическата реторика, че правителството се грижи за частния сектор и потребителите, все още съз­дава нереалистични обществени очаквания.
Както казва Бастиа във „Физиология на грабежа“, „рядко се случва мнозина да грабят малцина“. В България съществуваше мълчаливо съгласие да се доведат до банкрут мнозинството от вложителите в банките, а не длъжниците - губещите държавни и привилегировани частни предприятия. Защо се получи така?
Първо, правителствата отпреди 1997 са доволни, че могат да отложат ликвидацията на „социално чувствителни“ предприятия, като едновременно с това запазваха възможността да назначават политически приятели и роднини в управителните съвети на държавните предприятия.
Второ, работниците не възразяваха да запазят работата си - не толкова заплатата, колкото осигурителните вноски, получавайки възможност да работят по нерегистрирани договори извън формалната си „работа“ или в помощните стопанства. Почти всички фермери и преобладаващата част от малки и средни предприятия функционират в помощ на домакинствата. Синдикатите също не възразяват срещу политиката от средата на 90-те: на думи те се бореха и се борят за запазване на работни места, а реално имаха оправдание за политическа активност, която не могат да подкрепят с влияние в частни предприятия.
Трето, управителите и акционерите на банките бяха доволни от достъпа до богатство и влияние: фирмите, близки до този кръг, под формата на доставчици на предприятията от публичния сектор, приватизират печалбите, докато загубите и задълженията биват фактически национализирани.
По-сетнешните публични оплаквания, че правителствата на страната не са субсидирали местната индустрия и не са подкрепили „националния капитал“, меко казано, не съответстват на случилото се през периода 1990 - 1997 г.
Проблемът на реформите в България е по-скоро в това, че мнозинството не разбира как държавата е функционирала като опит на всеки да живее за сметка на всички останали, включително по пътя на огромни по размер скрити субсидии и прехвърляне на задължения към бъдещи поколения. Затова и опитите продължават.

Промишлената продажба на защита

Слабостта на правителството при гарантиране на собствеността на гражданите и правата на кредиторите и фактическото му оттегляне от монопола върху принудата в тази област отвори празнота в реда на изпълнението на договорите. Тази празнота можеше да бъде и бе заета от частни организации.
Както е известно, българското гражданство нарича тези организации и хората, работещи в тях, борци - нещо като общоприето название за продавачи на защита. Става дума за особен за България отрасъл в икономиката, непознат с подобно присъствие и значение в другите страни в преход. Това обяснява защо формалната промишленост на застраховането в България през 1996 г. е с оборот четири пъти по-малък от този в Македония. Затова и имената, с които биват наричани предприемачите в отрасъла по продажба на защита не носят негативен оттенък и немалко от тези предприемачи се радват на завиден обществен престиж и собствена субкултура.
Промишлената продажба на защита произтича от едно стечение на обстоятелствата, на относително едновременното случване на споменатото оттегляне на държавата от монопола върху насилието, нарастването на търсенето на услуги по изпълнение на договорите и сравнително евтиното предлагане на въпросната услуга. Последното произтича от успехите в спортове като борба и вдигане на тежести през 70-те и 80-те години.
Някои подробности вече биват забравяни. Най-добрите клубове бяха управлявани от министрите на вътрешните работи и отбраната по времето на комунизма. Спортистите имаха военни и полицейски звания и често бяха евентуални бъдещи служители в тези министерства. През 1990 г. държавните субсидии за спорта бяха прекратени и много атлети станаха без работа. Те бяха подръка при създаването (обновяването) на приятелства, които да запълнят нишите в принудителното изпълнение на договорите, получили се при оттеглянето на държавните ведомства. Те създадоха фирми, чиято основна сфера на действие беше продажбата на защита и личната сигурност. Много скоро обаче понятието защита на личността и собствеността придоби твърде широк смисъл. Освен охраната на офиси, складове и хора техните основни услуги (въпреки че не биват обяснявани точно по този начин) включваха също: „мотивиране“ на хора да приемат и/или изпълнят условията по договор, когато някоя от страните по него не е достатъчно убедена или не го спазва; наблюдение на лоялността на приятелските кръгове; убеждаване на хората да станат клиенти в определен бизнес или да следват (не следват) определена линия на стопанско и лично поведение.
За да се повиши търсенето на този вид услуги, бе важно да се инжектират известни дози насилие в обществото, да се създаде подкрепяща субкултура и да се поддържат свързани производства като хазарт, проституция и други подобни.
Правителствените чиновници, чиято длъжностна характеристика е опазването на обществения ред, не просто наблюдават отстрани, но и сами пряко или косвено участват в разрастването на промишлеността. Поведението им е такова и спрямо другите отрасли на стопанството (банки; предприятия, паралелни на държавните; участие с авторитета и връзките на службата в пазара на недвижимост, зърно и често пирамидални инвестиционни схеми). За разлика от тези дейности продажбата на защита генерира и насилие.
Когато положението стана обществено нетърпимо, охранителните услуги бяха регулирани през април 1994 (Постановление 14 от 25 март 1994 г. на министъра на вътрешните работи).
Това бе първият опит за въвеждане на някои правила в тази област, но и за канализиране на сътрудничеството и поемане на пазарен дял от фирми и хора на самите държавни пазители на обществения ред. В отговор на тези правила предприемачи от този отрасъл регистрираха застрахователни фирми. Изследване на ИПИ от 1996 г. показа, че 35% от частните фирми в големите градове имат неформален договор за закрила. В този период почти няма частна банка, която да няма член на управителния орган със спортно минало или минало в структурите на социалистическото МВР и, както изглежда, само някои банки не прибягват до услугите на такива фирми за гарантиране на изпълнението на договори.
Подобно на случая с банковата сфера застрахователната промишленост също остава за относително дълъг период нерегламентирана. Това не би било проблем при нормална работа на регистри, органи на реда, правораздаване и формализирана защита на договори и частната собственост. На практика липсата на защита на правата на собственост по чл. 17 от конституцията и другите подразделения на това право, налагат регулирането на дребно и на парче на различни отрасли на икономиката в отговор обикновено на обществено отчаяние и безпомощност.
През април 1998 влиза в сила приетият през 1997 г. Закон за застраховането. Дотогава отделни застрахователни компании съчетават автомобилното застраховане с кражбата на автомобили, застраховането на жилищата с обира и т.н.
През март 1999 г. е приета нова Наредба 39 на министъра на вътрешните работи, която въвежда подробен списък на задължителните лицензи за фирмите, продаващи охрана. Основното нововъведение са насрещните проверки на данъчната администрация, целящи финансовата прозрачност на фирмите и управителите, които кандидатстват за получаване на лицензи в охранителния бранш. Основен страничен резултат е изначалното избелване на финансирането на тези фирми.
Към края на 2000 г. пазарът на продажба на защита е вече разпределен. Докъм 2002 предишните „застрахователи“ са поети или закупени от големи частни застрахователни компании, включително международни. Онези, които са се занимавали с инжектиране на насилие и свързани с него производства, се преориентират към други стопански отрасли, по-светли или по-тъмни, в страната и в чужбина, според предпочитанията и възможностите.
Уличните разстрели на такива „предприемачи“ през 2003 наистина са следствие както на пренаселването, така и на налагането на изпълнението на договори.
Правителството отново седна да мисли как да регламентира охранителната дейност. Поради стари страхове или неразбиране то остави в списъка на лицензите застрахователния бизнес. Всъщност проблемът е то да очисти правораздавателните органи от служители, акуширали раждането на продажбата на защита, и, ако може, да подчини прокуратурата на изпълнителната власт и преатестира съдиите.

Политическото наследство

Наследството и условията от първите години на прехода създадоха прокорупционна политическа и институционална среда.
Въпреки че до известна степен това е естествено, наследени източници на доверие продължиха да преобладават в новите бизнес отношения и предотвратиха възникването на формални (институционализирани) източници на доверие, които биха облагодетелствали в тяхното търсене на нови възможности.
Всъщност в България създаденото и основаното на правила, регистри и разкриване на информация формално доверие постоянно се натъква на различни препятствия. Тези препятствия се оправдават с държавна грижа за различни групи от населението, на „дребните инвеститори“ и потребителите. Сумарният резултат е отлагането и усложняването на институционалните реформи, оскъпяване на бизнеса, непрозрачност на т.нар. публични услуги и до ниско ниво на чуждите инвестиции.
Политическите последствия са следните:
Преобладава общото усещане, че реформите не протичаха и не протичат по честен и справедлив начин, защото бяха насочени към облагодетелстване на определени заинтересувани групи.
Мнозинството от хората, които смятат, че загубите им и влошаването на състоянието им се дължат на проведените реформи, очакват държавна помощ като компенсация или се насочват към сивия сектор.
Новопоявилите се политически партии нямаха много възможности да наберат обществена подкрепа освен чрез обещания за такива компенсации. Затова основните политически партии са нито леви, нито десни, а просто популистки.
Преди изборите от 2001 и последвалата смяна на правителството всяко клиентелистко поведение на правителство беше донякъде оправдано за избирателите. Те правеха това с мотива, че „новодошлите“ трябва да премахнат „старите мошеници“, които вече достатъчно са „ограбили и ощетили хората“. Поддръжниците на „новодошлите“ или поне тези, които са разочаровани от „старите управляващи“, бяха готови да толерират известна липса на прозрачност.
Тези очаквания и оправдания наложиха подход към регулиране на икономиката, който цели запазване на контрола на държавата и който се състоеше или в отлагане на приложението на изискванията за прозрачност, или в запазване (в някои сектори дори и увеличаване) на високата степен на държавни ограничения. Законодателството остана преднамерено неясно, като така поддържаше ниско ниво на отчетност пред обществото. Както и при предишни правителства, кризата на доверието към сегашното правителство дава възможност за промяна към по-добро.

Какво може да се прави

През 2005 г. предстоят избори. Много е вероятно рационалните и пазарно ориентирани политически виждания да претърпят неуспех. Самото очакване на избори ще бъде причина за повече популизъм и поемане на повече задължения от страна на правителството.
Въпреки това опитът на изминалите години показва, че дългосрочни положителни ефекти за благосъстоянието на гражданството и съответно стопански растеж могат да бъдат постигнати чрез следните реформи.

  • Да се намалят данъците и да продължат реформите на пенсионното дело и здравеопазването. Без сътресения е възможно въвеждането на „плосък“ данък от 10 на сто от корпоративните и личните доходи. Реформите на пенсионното дело и здравеопазването трябва окончателно да тръгнат по пътя на частното предлагане на тези услуги. Пирамидата на вноските може и следва да бъде обърната.
  • Стопанската политика и хармонизирането на законодателството с това на ЕС да следва отчитането на краткосрочните и дългосрочните въздействия от политиката и прилагащото я законодателство и да търси пазарни алтернативи на проблемите, които се опитва да решава. Необходими са целенасочени действия за намаляването на административните пречки пред бизнеса и конкуренцията
  • Безусловно следва да се запази сегашният стопански модел, основан на валутния съвет, фискалната дисциплина и ниските дефицити.
  • Правителството трябва да се откаже от екстравагантни и скъпи проекти и начинания, финансирани с пари на данъкоплатците, но с неясни положителни ефекти.

История на БВП: 1990 - 2002 (в щатски долари процент на промяна)
   1990  1991  1992  1993  1994  1995  1996  1997  1998  1999  2000  2001  2002
 БВП на човек  1163  945  1015  1278  1150  1564  1190  1251  1548  1582  1546  1723  1984
 БВП на човек по ППС*  5170  4740  4660  4800  5020  5380  5020  5920  6270  6540  7090  7680  8330
 Промяна  -9.1  -11.7  -7.3  -1.5  1.8  2.9  -9.4  -5.6  4  2.3  5.4  4.1  4.8

*Паритет на покупателната сила
Източник: БНБ, НСИ, WIIW


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 1851 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 7 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Според "Спаси София" управляващите са изтрили проекторешението от вътрешната система

15 дек 2019, 3233 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как ВИС-2 овладя паркингите и гаражите в столицата

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10