Данъчната тайна ще падне само за най-висшите нива в държавата

Николай Попов, главен данъчен директор, пред „Капитал“

Какви проблеми съпътстват работата на данъчната администрация в опита й да противодейства на данъчните измами?

- Проблемите могат да се разделят на няколко групи. Първата група са проблеми, свързани със самото производство по ревизията и по установяване на задълженията, респективно установяване на наличието или липсата на данъчна измама. Когато става дума за данъчна измама, много често в хода на производството се използват трикове, свързани с прехвърляне на дружества в хода на самото данъчно производство, прехвърляне на дружествата на хора, които нямат собственост, на възрастни хора, на хора, които са поставени под запрещение, хора, които са в психиатрия (има много такива случаи). Другите проблеми в процеса на самата ревизия са неоткриване на данъчния адрес, проточване на ревизията, смяна на доказателства, отричане от доказателства и представянето на нови доказателства, а когато имаме срок за данъчната ревизия, всяко едно такова действие ограничава възможността на данъчната администрация да подготви годни доказателства за съда. Това е първият кръг от проблеми, свързан със самата проверка и самата ревизия. Вторият кръг от проблеми е административният процес и обжалването. Самото обжалване е неограничено във времето и може да се проточи с години. В хода на това административно обжалване няма заб­рана на длъжниците отново да прехвърлят своите фирми, да заличават своите фирми, да ликвидират своите фирми, да ги обявяват в несъстоятелност, да напускат страната. И третият кръг проблеми е събирането на вземанията в особено тежките случаи на измама, когато фирмата е прехвърлена на едно лице, което няма никаква собственост или собствеността му е достатъчно малка като стойност, за да покрие един дори нищожен процент от общото задължение. На практика се получава едно несъбираемо вземане на дълг от държавата. Това са основният кръг от проблеми в хода на админист­ративния процес от ревизията до потвърждаване на ревизионния акт от съда и неговото изпълнение.

Как взаимодействате с другите органи, които имат отношение към данъчните престъпления?

- В сегашното законодателство, по-специално в Данъчния процесуален кодекс (ДПК) и Закона за ДДС, има ангажименти на данъчната администрация при установяване на нарушения, които могат да бъдат квалифицирани като престъпления, да уведомява прокуратурата. Това е взаимодействието по отношение на прокуратурата във връзка с престъпленията. Няма точно ясен регламентиран друг ред под формата на наредба или инструкция. Това са законови изисквания, които произтичат и от правомощията на прокуратурата по Закона за съдебната власт. Вторият кръг от взаимоотношения с полицията (там имаме разписани конкретни правила за работа и добре си сътрудничим) е когато трябва да правим ревизии на хора от криминалния контингент. Те на практика осъществяват и охранителни действия по тези ревизии. Когато става дума за проверките на складове и търговски обекти, работим много добре. Тогава се правят съв­местни групи, които правят тези проверки. С митницата сме подготвили инструкции, с които ще си взаимодействаме в бъдеще за обмен на информация. Това са най-общо видовете взаимодействия между различните органи.

Какво пречи при това взаимодействие извършителите на данъчни измами да получат присъди? Къде се прекъсва нишката?

- Според мен нещата се прекъсват, защото, когато говорим за данъчна измама, правомощията на данъчната администрация са чисто административни. Ангажиментите на администрацията приключват с издаването на ревизионен акт и оттам защитата по едно административно дело на този ред. Оттам нататък този ревизионен акт, дори да бъде изпратен на прокуратурата, ние нямаме никакви права и никакви задължения по отношение на разследването и евентуално наказанието на виновните, които са извършили тази измама. Най-общо пътят е следният ревизионният акт, ако има налице основание да се счита, че има извършено престъпление или данъчна измама, ние изпращаме на съответната прокуратура и оттам следват всички действия, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

И практически какво става?

- Аз не мога да кажа какво трябва да става, тъй като данъчната администрация е извън обсега на тези действия. И на практика много често една или две години след като е заведено следствено дело, преписката се връща отново към нас за становище, тъй като са нужни, ще използвам точния термин, „специфични познания в областта на данъчното дело“, т.е. ние да кажем има ли измама или няма измама. За съжаление през тези една или две години длъжникът респективно престъпникът може да извърши достатъчно много допълнителни действия, както да прехвърли фирмите, имуществата си на трети лица, които нямат отношение към измамата, и на практика да стигнем до едно несъбираемо вземане.

А какво предвижда сега законодателството за данъчните престъпления и има ли осъдени по настоящите разпоредби?

- Сегашното законодателство в частта наказателно преследване на данъчните престъпления има четири текста в Наказателния кодекс (НК) плюс текстовете, свързани с документална измама или подаване на декларация с невярно съдържание. Няма квалифицирано престъпление данъчна измама в интерес на истината, няма такъв запис. Има квалифицирано престъпление данъчни нарушения в особено големи размери, но самата квалификация данъчна измама не съществува в сегашния НК. Тя е под общото определение за документална измама. Знам за три случая на осъдени - два във Варна и един в Бургас. Двете присъди във Варна са по една година условно за престъпления над един милион лева, а в Бургас е присъдена глоба от 700 лева.

Какъв е според вас изходът от тази ситуация? Как може реално да се противодейства и да се стигне до присъда, която съответства на престъплението?

- Реалното противодействие е първо промяна на законодателството в посока въвеждането на административни пречки, когато става дума за данъчни измами или за задължения в особено големи размери. Да се въведат забрани основно в Търговския закон (ТЗ) за прехвърляне на фирми, на предприятия, които са в процес на ревизия или които имат особено големи задължения. Тези забрани могат да бъдат добре описани, защото знаем, че има и публични дружества, които се прехвърлят по по-специфичен ред, но аз мисля, че просто трябва да има воля и да бъдат описани тези случаи. Второто е забрана на хора, които са прехвърлили предприятие със задължения, да регистрират ново търговско дружество. Третата забрана е, когато има пререгистрация по Закона за ДДС и по-специално дерегистрация в случай на неизпълнение на задължения по закона, също да се забранява на лицата да регистрират търговски дружества и еднолични търговци. Това са чисто административните забрани. Другото е пълното спазване на чл.227б от НК, който за съжаление много малко се използва в практиката. Всеки един длъжник към данъчната администрация попада под ударите на този член. Той е от главата „Престъпление срещу кредиторите“ и казва, че всеки един длъжник е длъжен в 15-дневен срок от неплащането на своето задължение да обяви несъстоятелност. На практика това е мъртъв текст, който не работи, а който би могъл да бъде използван много успешно. Само погледнете списъка в сайта на Главна данъчна дирекция (ГДД). Там има хиляди дружества длъжници, които и в момента продължават да съществуват и които не са обявили несъстоятелност. Това са потенциални подсъдими по реда на 227б от НК. Наистина присъдите там са малки, от една до три години, но аз мисля, че дори и да нямаме специални текстове за данъчна измама, има все пак някакви механизми, които могат да ограничат т.нар. щатни длъжници към държавата.

А защо това не се получава?

- За съжаление аз не мога да преценя дали е налице престъпление срещу кредитора. Това не е в правомощията на данъчната администрация.

Според вас проблемът е в съдебната система?

- Не бих казал, че проблемът е точно в съдебната система. Проблемът е, че има текст, който не се прилага. Има закон, който предполага наказание, предполага дисциплиниращ ефект с наличието на определени текстове, но които не се прилагат. Член 227 б е в сила от 1998 г.

Кой трябва да направи нещо, за да се задейства текстът?

- Всички, които се борят с престъпността, трябва да направят нещо. Предложенията са много, но трябва да се почне отнякъде. Дори да няма специални текстове за данъчна измама, има други текстове, които макар и да са малка защита срещу тези големи по обем престъпления, все пак представляват някаква защита и би трябвало да се прилагат.

А каква ще бъде ролята на Службата за фискални разследвания, известна също като данъчна полиция? Това ли е средството за справяне с данъчните измами?

- Нека не говорим за данъчна полиция, а за Служба за фискални разследвания (СФР). Не бих казал, че е единствената възможност, но това е една от възможностите, която под една или друга форма съществува във всяка модерна икономика. Защо би трябвало да съществува такава структура. Поради спецификата на данъчното законодателство. За разлика от другите престъпления, условно казано, в данъчното законодателство и престъпленията, свързани с него, са много мобилни във времето. Знаете, че данъчното законодателство не само в България, но и във всяка една държава почти ежегодно се променя. Освен данъчното законодателство тук бих добавил и счетоводното законодателство, което също е много мобилно. Свидетели сме през последните няколко години както в България, така и в Европа на промяна на международните счетоводни стандарти. Това изисква специални познания на хора, които са обучени, които са учили тази материя, които я разбират много дълбоко, които знаят логиката и процесите на това законодателство. И аз си мисля, че именно това е една от причините да се създаде такъв специализиран орган. Втората причина е скъсяването на наказателното производство, защото, ако приемем, че сега редът е данъчна администрация - прокуратура - следствие - данъчна администрация - следствие - прокуратура, тук ще имаме движение Служба за фискално разследване - прокуратура. Вие виждате как се облекчава този оборот на документация и на връзки между различните институции. Това е един от основните мотиви - скъсяването и навременността на установяване на престъплението и евентуално навременност на възмездността на престъплението. Практиката показва, че в Европа съществуват няколко типа подобни служби - от служби, които са чисто военизирани, които освен действията по разследването имат и много полицейски функции, включително разполагат с обучени служители, извършващи полицейски функции, разполагащи с места за задържане, както е например в Италия, до чисто анализаторски и разследващи звена, както е в Холандия, Швеция, Франция. Всяка държава предвид спецификата на своето законодателство и законовата уредба на различните видове институции може да прецени кой е най-подходящият модел за нея. В Италия към Министерството на финансите има 70 хиляди души, които са чисто военизирани и които се занимават с тези неща. В Холандия тази структура има ограничени функции като анализ, разследване, подготовка на делото и предаването му на прокуратурата. Ще дам за пример и Франция, където е много интересна компилацията. Там те не извършват следователски функции, но имат правото да анализират и да събират доказателства, включително използването на разузнавателни средства, обиски, но не правят разследване. Така че типовете са много. За България за мен най-удачен е междинният вариант, при който тази служба да анализира, да разследва и да подготвя готови материали за прокуратурата, без да има чисто полицейски функции в смисъла на арести и задържане, но когато говорим за събирането на доказателства, задължително трябва да има достъп до специални разузнавателни средства (СРС). Друг е въпросът как ще става този достъп.

Може ли по-детайлно да опишете модела, който предлагате за България? На практика как ще работи службата, как ще си взаимодейства с другите органи?

- За мен тази служба първото и основното, което трябва да прави, е анализи. Представете си, че се прави ревизия например в Бургас, а по веригата престъпления се извършват в Пловдив, София, Видин и Монтана. Самият административен процес и наличието на срокове за извършване на ревизии в момента не дава възможност да се извърши пълен анализ на ситуацията. Почне ли една ревизия, тя има срок, в който трябва да бъде завършена. Много е важен предварителният анализ, обхващането на цялата схема на измамата от А до Я, а това отнема от няколко дни до месец. И след това, ако се прецени наистина, че е измама да се види дали трябва да бъде извършена ревизия, как да бъде извършена, или това, че е установена измамата, е достатъчно да бъдат подготвени и предадени на прокурор материалите. Дали е необходимо измамата да бъде доказана и чрез данъчна ревизия, или самите сделки, които са извършени между лицата, създават достатъчно основания да се квалифицира някакво престъпление, да се направи това разследване и готовият материал да се даде на прокуратурата. Защото, ако тръгнем, и по реда на извършването на ревизията може да отидем във времето например три, четири месеца, а през това време да бъдат извършени куп действия по заличаване на следите. Това е много важно, своевременно установяване на измамата и своевременно предприемане на действия по нейното прекратяване, тъй като една измама обикновено се прави в рамките на един до два-три данъчни (едномесечни) периода. Така че най-важен е анализът на рисковите групи, анализът на рисковите сделки между лицата и после преценката дали да бъде извършена ревизия и дали тази ревизия ще донесе нови доказателство, или тези доказателства, събрани в хода на анализа, или в хода на наблюдение на дадена сделка са напълно достатъчни за образуване на наказателно производство. Ще дам и един пример. От пет години в България се продава една машина за кренвирши на огромна стойност. От пет години тя се прехвърля от различните фирми. Никога не е работила и никога няма да работи, защото фирмата, производител на машината, вече не съществува. Машината обаче е в оборот непрекъснато, без да е напускала двора, в който е опакована в сандъци. Вече има около 80 фирми, които по един или друг повод са я притежавали. Имаме и няколко спечелени дела по повод тази машина. Този актив се използва единствено и само с цел измама и точене на ДДС от бюджета.

По какъв начин ще селектирате лицата, срещу които службата ще работи?

- Това подробно ще бъде записано в закона, но основно селекцията първо трябва да бъде обективна, т.е. първо трябва да бъдe направен набор от критерии, при които тази служба да бъде уведомена, за да започне разследване. Първият основен критерий е рисковите области (ние знаем къде са), където най-общо се правят измамите. Това са търговията със земеделска и животинска продукция, строителството, търговията с метални отпадъци и не на последно място рекламите в интернет и по-точно рекламните банери. Така че много са областите, където могат да се търсят рискови фирми. Вторият показател е на базата на събраната до момента информация от данъчната администрация. Ние имаме профил на няколко хиляди фирми, които са рискови. На базата на този профил ние можем да видим това лице имало ли е задължения, прехвърляни ли са фирми и ако то се появи отново в пространството, да бъде наблюдавано от тази Служба за фискални разследвания. Третото е вече в хода на нормална ревизия, която не е назначена от СФР, ако данъчните ревизори се натъкнат на индикации за заобикаляне на данъчното законодателство, те да сезират СФР. В момента говоря така условно само за ДДС, тъй като това е един огромен проблем не само в България, а и в Европейския съюз. Но на второ място трябва да поставим и злоупотребата и укриването на доходи и имущества, като говоря за укриване на доходи и печалби на големите, също и на по-малките фирми, което също не трябва да бъде пренебрегнато. След големите счетоводни скандали в Америка и източването на „Пармалат“ в Европа е налице едно явление, което е доста по-сложно като осъществяване на престъплението и наистина се изискват много добри познания в областта на счетоводството. Условно казано, ДДС-то е по-проста измама, по-лесно установима, бърза измама, която се прави в рамките на няколко месеца с определена цел, докато при счетоводните измами при укриването на печалби измамата е дос­та продължителна във времето, замесени са голям кръг от лица. На това до момента в България не е обръщано внимание и няма много разследвания в тази посока.

Ще има ли критерий като размер на данъчната измама и вреда за обществото?

- Когато говорим за една измама, свързана с ДДС, както имаме случаи с измама, включваща над 300 фирми. В една фирма измамата може да е малка по размер, но накрая този, който трябва да получи ДДС от държавата или който ще ползва кредита, да фокусира в себе всички тези малки измами по веригата. Така че не е важен в случая размерът на измамата, важно е да се хване цялата схема на измамата, да се види защо се прави, каква е целта на измамата и тогава да се види евентуалната щета, която би могъл да понесе бюджетът от това.

Голяма част от данъчните измами е свързана с други престъпления. Може ли да се каже, че Службата за фискални разследвания ще се използва и за борба най-общо с престъпността по примера на Съединените щати през първата половина на миналия век?

- Ако степенуваме престъпленията, които нанасят най-големи щети на обществото, условно бих казал, че на първо място са икономическите, в това число данъчните престъпления и контрабандите и на второ място - може би търговията с наркотици. Що се отнася до това дали СФР ще се занимава с друг тип престъпления, не. Аз не виждам какъв е проблемът СФР да разследва и да подготви за съда престъплението, свързано с данъците, а след като лицето бъде осъдено евентуално, то би могло да бъде разследвано и за други престъпления, ако ги е извършило, било документална измама, било продажба, било контрабанда. Много по-трудно е, ако в момента тръгнем да обединяваме различните видове престъпления, много по-трудно ще се докажат и както ви дадох примера с исканията на следствието, след две-три години се търси съдействието на данъчната администрация във връзка с нейните специални познания по дадена материя. Така че мисля, че примерът със САЩ е удачен. Нищо не пречи, когато едно лице е осъдено за едно престъпление, да бъде разследвано и за друго престъпление.

Необходимо ли е според вас падането на данъчната тайна и до каква степен? Кой трябва да има достъп до данъчните досиета?

- Когато говорим за данъчната тайна, също има различна уредба в почти всички модерни икономики. Практиката е определен кръг лица да имат по-свободен достъп до данъчната тайна и ние сме предвидили законопроект, изпратен за съгласуване в Министерството на финансите, a след това ще бъде разпратен до заинтересуваните ведомства, в който предлагаме достъп да имат главният прокурор, директорът на Националната следствена служба, председателят на КЗК, министърът на вът­решните работи, директорите на национални служби в МВР, т.е. те да имат достъп при тяхно искане ние да им даваме информация, свързана с данъчната тайна за лицата. Но това не означава абсолютното вдигане на данъчната тайна. Запазваме реда прокурори и следователи да получават данъчната тайна по досегашния ред чрез съда. Само най-висшите нива в съдебната власт ще преценяват дали трябва да се види данъчната тайна. Иначе ще бъдем изправени пред риска всеки един районен прокурор или всеки един шеф на районно поделение на МВР, или всяка следствена служба да искат вдигане на данъчната тайна.

Защо е нужно това? Какъв сегашен проблем решава частичното вдигане на данъчната тайна?

- Проблемът е както трагичен, така и комичен. Данъчните констатират, че има данни за извършено престъпление и всички документи се намират в данъчната администрация. Те са длъжни да започнат действие по разкриването на това престъпление, като уведомят прокуратурата. По досегашния ред прокурорът трябва да се обърне към съда. Той пише до съда, че данъчната администрация го е уведомила, че има престъпление, и се обръща с молба да се вдигне служебната тайна. Това е единствената мотивировка, която той може да напише. Той не може да квалифицира в искането си до съда конкретното престъпление. Съдът отказва на основание, че липсва мотивировка, и се получава един затворен кръг. В ДПК е написано, че трябва да има мотивирано искане от страна на прокуратурата, за да се вдигне данъчната тайна. След като обаче прокурорът не разполага с документите, той не би могъл да мотивира искането и се получава една порочна практика. Затова се предлага най-висшите нива в съдебната власт, както и шефовете на национални дирекции в МВР да имат достъп до тази тайна и те да преценяват дали исканията на техните подчинени са резонни или не. Но в никакъв случай това няма да бъде абсолютно освобождаване на данъчната тайна.

Това ще реши ли проблема?

- Аз мисля, че в голяма част от случаите ще се реши проблемът.

А възможно ли е същият ефект да се постигне, ако в законодателството не се споменава данъчна тайна, каквито идеи има?

- Ако приемем, че ползватели на служебна тайна по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) ще бъдат около 100 хиляди души, това могат да бъдат потенциалните ползватели на служебна тайна, респективно на данъчната тайна. Но пък в ЗЗКИ е казано единствено и само кой не трябва да ползва тази тайна. Тук съществува много сериозен проблем, тъй като 90% от работата на данъчната администрация е служебна тайна. И затова сме предложили въвеждането на две понятия на служебната тайна, какво представлява тя за данъчната администрация и въвеждане за първи път в правото на данъчната тайна. Досега в пространството се говореше за данъчна тайна, но всъщност определението за нея беше служебна тайна. Сега въвеждаме две понятия - служебна и данъчна тайна. До служебната право на достъп ще имат лицата, които са по ЗЗКИ, а до данъчната - по-ограниченият кръг лица.

Технологично как виждате реализирането на проекта за създаване на Служба за фискални разследвания?

- Първо, окончателното разработване на законопроекта за СФР, съгласуването му приемането му от правителството и евентуалното му приемане от Народното съб­рание. По-нататък техническият проблем с изграждането на структурата и стартирането на нейната работа. Аз мисля, че една година след стартиране на нейната работа резултатите ще бъдат дос­та сериозни. Второ, може би в обществото се създава представа, че тази служба ще бъде някаква нова мегаструктура, но искам да кажа, че по предварителни разчети ние не смятаме в нея да работят повече от сто души, хора със специфични познания в данъчната и счетоводната материя и хора, които много добре познават наказателния процес като цяло, за да могат да бъдат подготвени едни достатъчно стабилни доказателства за съда.

Освен това ние не говорим за повсеместност на работата на тази служба. Нормално е тя да не се занимава с дребните случаи, да се занимава с емблематичните случаи на данъчна измама, когато става дума за милиони левове. И ако още първата година тя успее да пресече, да кажем, 50 случая на измама за милиони левове, то тя ще свърши голяма част от своята работа.

Какъв ще бъде като цяло ефектът от създаването на тази служба, включително и фискален?

- Създаването на една такава служба първо е сигнал към обществото, че държавата прави всичко възможно да защити обществения интерес, защото всяка една измама намалява възможността на държавата да инвестира в една или друга област от обществения живот. Така че освен прекия ефект като прекратяване на измамите, ограничаване на измамите, намаляване на щетите за бюджета ще има и косвен ефект увеличаване на инвестициите в определени сектори на обществения живот, например здравеопазване, инфраструктура, пенсионно дело. СФР няма за цел единствено вкарването на престъпници в затвора. Това не може да бъде самоцел. Това е някакъв вид възмездие, но трябва да се гледа по-глобалната цел. Целта е да не се ощетява общественият интерес, защото бюджетът е обществен интерес, парите от бюджета отиват в обществото.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар