Аферата "Ирак - петрол - БСП"

Има няколко сигурни факта около скандала с иракския петрол и БСП. Член на ръководството на социалистическата партия - Захари Захариев, от дълги години е поддържал не само политически, но и бизнес отношения с режима на Саддам Хюсеин. Той е работил като "консултант" за компания, собственост на Петър Манджуков - бизнесмена, за когото няма други сигурни доказателства, че финансира БСП, освен факта, че издава печатния орган на социалистите в. "Дума".
Отношенията между замесените в скандала са сложни. Те са свързани с финансирането на политическите партии, петролния и оръжейния бизнес - сфери, в които дискретността е задължителна. Допълнителна жега в скандала добавя и фактът, че в него по един или друг начин е замесен предишният лидер на БСП и сегашен държавен глава Георги Първанов.

Какво се случи

В началото на седмицата в иракския всекидневник AlMada беше публикуван списък на 270 организации, фирми и личности, които през 1998 г. са получили милиони барели петрол от правителството на Саддам Хюсеин в замяна на политическа подкрепа за неговия режим. В този списък като получатели на иракския петрол фигурират и няколко европейски партии. Сред тях е и Българската социалистическа партия, срещу която пише "12 милиона барела". Този един ред, публикуван в иракския вестник с тираж 10 хил. броя, предизвика политическа буря в България.
Съвсем нормално ръководството на партията в лицето на Сергей Станишев и президента Георги Първанов (който между 1997 и началото на 2002 беше неин председател) веднага отрекоха някога да са получавали каквито и да било помощи, под каквато и да било форма от Ирак или лично от Саддам Хюсеин. И двамата веднага разпоредиха проверки. Станишев направи вътрешнопартийно проучване, а Първанов разпореди на разузнаването и контраразузнаването да проучат въпроса.
Три дни след публикацията в иракската преса председателят на БСП обяви, че вече е намерил някакво обяснение за появата на БСП в огласения списък, което почти изцяло се гради на самопризнанията на члена на Висшия съвет на партията Захари Захариев. Като председател на фондация "Славяни" той е бил член и на Багдадския форум - международна неправителствена организация, на чиито срещи той е участвал в различни периоди и е имал близки контакти с иракските власти. Той обаче нашумя едва наскоро, след като чрез оглавяваната от него "Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД" предложи бизнесменът Петър Манджуков да бъде награден с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина". Захариев публично защити идеята си за награждаване на оръжейния търговец Манд­жуков с аргумента, че той е направил много за развитието на отношенията с преждеспоменатите народи, а освен това е дал и над един милион лева за благотворителност. Предложението беше вкарано в дневният ред на правителствено заседание от правосъдния министър Антон Станков, с когото Захариев "се познавал от олимпийския комитет". "Предложих Петър Манджуков да бъде награден с орден "Стара планина", защото е голям дарител, заради приноса му в отношенията с Русия и за заслуги в машиностроенето", заяви Станков по този повод. Министерският съвет одобри без никакви възражения предложението на Станков, а после Георги Първанов издаде веднага указ за награждаването на Манджуков.

Малко история

Захари Захариев е нещатен сътрудник на Държавна сигурност от 1969 до 1984 г. Присъства в доклада на комисията "Андреев", оповестен преди три години, тъй като е депутат в 36-ото Народно събрание. Захариев е сътрудничил под псевдонимите Иванов и Стоянов на I отдел на VI Главно управление на Държавна сигурност, който се бореше срещу идеологическата диверсия в средите на интелигенцията. В едно разследване на журналиста Георги Тамбуев, публикувано във в. "Труд", разкрива, че Захари Захариев е един от инициаторите на създаването на фондация за социалнополитически изследвания и подготовка на кадри (декември 1990 г.). Която фасадно да прави "фундаментални и приложни изследвания на политическите, идеологическите, социалните и културните процеси в обществото", а задфасадно - да прибере част от парите и имуществото на БСП, за да ги запази от конфискация, тъй като предстояло да излезе решение по въпроса. "В докладна записка от 23 януари 1991 г. доц. Захариев разнищва проблемите за "имущественото осигуряване на фондацията". От нея научаваме, че инициативна група и финансовият отдел на Висшия съвет са провели редица разговори с ръководители на фирми и стопански организации. Определени са възможностите за спонсорство, уточнени са принципите на взаимодействие", продължава Тамбуев. Тази информация беше потвърдена през седмицата и от бившия червен функционер Димитър Йончев в интервю за електронното издание "Всеки ден". В него се казва обаче, че предложението на Захариев не е било прието.
През 1997 г. американският вестник Washington Times намеси името на бившия депутат в афера с незаконен износ на оръжие за Ирак. Според вестника група от български търговци на оръжие заедно с чешки военни преговарят с иракски представители за продажба на пет радарни установки "Тамара" за 375 млн. долара. Вестникът твърди, че за продажба са подготвени голямо количество руски оръжия, на които за заблуда е поставен надпис Made in Bulgaria. "Захари Захариев, член на БСП и председател на фондация "Славяни", също е свързан със сделката", написа тогава Washington Times. Обвиненият категорично отрече тези факти. Американският всекидневник беше отишъл и по-далеч. В публикацията се цитираха анонимни източници от разузнаването, според които със сделката е бил запознат и тогавашният лидер на БСП Георги Първанов. Сегашният президент яростно отхвърли обвиненията и заяви, че ще даде под съд Washington Times.
Това, което е сигурно обаче, е, че Захариев има добри контакти с Ирак. Нещо повече. Той заедно с Иван Славков е сред учредителите на Асоциацията за приятелство между България и Ирак. Самият Захариев не крие този факт, като припомня, че връзките му датират отпреди 1989 г. През 1994 г. той участва в българската делегация до Багдад, която преговаря за връщането на иракския дълг към България. Идеята е била чрез операции с български фирми да бъде изплатена част от дълга, чрез износ на петрол. Малко по-късно - през 1997 г., Захари Захариев заявява пред в. "24 часа", че Ирак е готов да отпусне безвъзмездна помощ на България от 300 млн. долара във вид на нефт и нефтопродукти. Идеята била обсъдена още през 1996 г. при посещение на проф. Захариев в Ирак. Тогава той се е срещнал с външния министър Тарик Азис и вицепрезидента Таха Ясин Рамадан. Но едва на следващата година бил уведомен от иракския посланик в София Мохамед Амин Ахмед, че въпросът е бил разгледан на заседание на Революционният команден съвет на Ирак и че има официално принципно разрешение. Според иракчаните нямало пречки за подобен износ и той не би попаднал под ударите на санкциите на ООН, понеже става дума за хуманитарна помощ. Според Захариев тези 300 млн. долара щели да бъдат извън дълга, който Ирак има към нас. "За Ирак това ще е крачка с определен положителен политически резонанс, затова те също ще получат определени дивиденти", добавя мистериозно той. На въпрос на "Капитал" дали при срещите си с Тарик Азис е получавал предложения да съдейства на иракския режим срещу определени дарения, Захариев отговори категорично отрицателно. По думите му това е пълно безумие, защото Азис бил "един високоинтелигентен и дипломатичен човек, който не би рискувал своето име".

БСП се разграничава

На специална пресконференция по повод скандала с иракския петрол лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че в архивите на "Позитано" 20 е намерено писмо от международния секретар Кристиян Вигенин до иракското посолство в България от 1 юли 2002. С това писмо Вигенин е уведомил багдадската мисия, че "Захари Захариев не е упълномощаван да представлява ръководството на БСП, както и че партията не е подписвала протокол за сътрудничество с партията на Саддам Хюсеин БААС". За съжаление обаче те не са успели да намерят писмото на самото посолство до "Позитано" 20 и не знаят на какво се е дължал този интерес от тяхната страна. Те светкавично са повикали проф. Захариев да даде обяснение. От него станало ясно, че в периода от началото на 2001 до края на 2002 г. той е работил като консултант за фирмата "Машиноекспорт", която в края на 2001 г. е била получила лиценз от българското правителство да търгува с Ирак по програмата "Петрол срещу храни". Междувременно Министерството на икономиката разпространи официална справка, че българските власти никога не са били оторизирани да издават лицензи или разрешения за участие по програмата. Договорът на "Машиноекспорт" е бил за доставка на металопреработващи машини - сключен през 2002 г. и изпълнен в началото на 2003 г., точно преди началото на войната. Пред БСП Захариев обаче е заявил, че "Машиноекспорт" е получила не 12 милиона барела петрол, а само един милион.
"Разследването" на "Позитано" 20 дава обяснение и на очевидното разминаване в годините. Според тяхната информация въпросният списък, публикуван в Al-Mada, е визирал петрол, раздаван не само през 1998 г., а през периода 1998 - 2002 г. В материала на иракския вестник обаче изрично се посочва, че става дума за 1998 г., а не за някакъв период от време. Според червени представители е съмнително доколко Захариев е искрен, че не е замесвал социалистическата партия при преговорите с иракската страна. Обяснението, което е дал пред Сергей Станишев, е, че той е известен в Ирак като бивш депутат на БСП и член на висшия и съвет, което може да е довело до объркване. Представители на БСП твърдят, че е много вероятно той да се е възползвал от името на БСП, за да направи "Машиноекспорт" по-желан партньор за иракската страна и в крайна сметка да спечели договора. Ако това е така, висящ остава въпросът защо в иракския списък БСП фигурира с 11 милиона барела петрол повече и откъде идва разликата.
Мажоритарен собственик на визираното от "Позитано" 20 дружество "Машиноекспорт" е "П.М. - груп", която е семейната фирма на Петър Манджуков. На пресконференция той обяви, че по програмата "Петрол срещу храни" "Машиноекспорт" е получила квота за износ на 2. 5 милиона барела петрол, от които са били усвоени един милион, а печалбата е била под 30 хиляди долара. Трябва да се уточни, че доставката на металопреработващи машини, които фирмата на Манджуков е внасяла в Ирак, и износът на петрол оттам най-вероятно са две различни сделки по две различни схеми на програмата "Петрол срещу храни" (виж стр. 10-11).
Парите от петрола са били преведени на фирма, която и в момента кредитира "Машиноекспорт" с около 500 хиляди долара. Въпреки обявената нереалистично малка печалба според Манджуков сделката е от голямо значение за връщането на България на иракския пазар и участието ни във възстановяването на петролната и промишленост. Заради което той е получил благодарствено писмо от постоянния представител на България в ООН Стефан Тафров.
Паралелно с това Петър Манджуков не пропусна и категорично да отрече всякакви съмнения, че е финансирал предизборните кампании на БСП за парламентарните и президентските избори през 2001 г., както и да е давал пари на която и да било политическа сила. Председателят на БСП Сергей Станишев също заяви, че социалистите не са получавали пари от "Машиноекспорт".
Въпреки това Манджуков винаги е стоял близо до "Позитано" 20. В края на 2001 г. той спасява партийния вестник "Дума", като взема под наем марката и поема изцяло издаването му. "Всеки месец вестник "Дума" ми струва 50 хиляди лева", заяви той наскоро пред "Капитал". Лидерите на БСП понякога съвсем публично се появяват на събития, свързани с бизнеса на Манджуков. Миналата година например Сергей Станишев и Благовест Сендов зарязваха лозята на притежаваната от него "Винарска къща "Виноградец".

Версията на Манджуков и Захариев

Според издателя на "Дума" преди около две години Захари Захариев споделил с него, че му предстои пътуване в Ирак. Манджуков го попитал дали "може да помогне за получаването на квота" от иракските власти. След като Захариев отговорил утвърдително, бил назначен на трудов договор в "Машиноекспорт".
Членът на ВС на БСП изпълнил задачата по неговите думи чрез "определена консултация" и "чиста лобистка дейност". Той обаче отрича да е намесвал името на социалистическата партия по какъвто и да било начин. Според Захариев появата на БСП е списъка е плод на вътрешните борби в Ирак и е станало не без подкрепата на външни сили като САЩ. И подобно на други представители на левицата се усъмни в истинността на списъка.
По стечение на обстоятелствата в четвъртък на официално посещение в България пристигна външният министър на Ирак Хошияр Зебари. Той заяви, че не може нито да потвърди, нито да отрече изнесените в списъка имена на организации и лица, облагодетелствали се от режима на Саддам Хюсеин, тъй като е започнало разследване и тази информация се счита за държавна тайна. Но допълни, че Al Mada е сериозен вестник, на който може да се вярва.
Според Захари Захариев конкретна вина за раздухването на скандала носел и някогашният посланик на Багдад в София между 1994 и 1999 г. Мохамед Амин. Това обвинение дойде малко след като бившият иракски дипломат заяви пред "Труд", че Захариев е присъствал на рождения ден на Саддам Хюсеин през 1998 г. и е пътувал на разноски на иракското посолство. "Там той е показал пълномощно от БСП. Както е известно, Саддам прави дарение на приятелите на Ирак. Той обаче не го връчва директно на партии, а чрез физически лица или фирми. След завръщането на Захариев нямах информация за дарението. Появи се обаче слух, според който той е получил документ за дарението в Багдад. По-късно тогавашният председател на БСП г-н Първанов ме извика на среща и ми връчи писмо, в което е казва, че този човек никога не е представлявал БСП", продължава Мохамед Амин. На което Захариев отговаря, че през 1998 г. е бил в Ирак няколко месеца преди рождения ден на Саддам Хюсеин и никога не се е срещал с него. Атаката срещу него целяла пък да се дискредитира асоциацията Багдадски форум, на която той е член, както и по негови думи повечето от засегнатите лица в публикувания списък. Според Захариев обаче е възможен и трети вариант - "може да има и игрички от определени хора". По неговите думи не един член на Висшия съвет на БСП и червени депутати са имали много добри отношения с иракските власти. "Включително и бившият лидер на партията господин Жан Виденов", визирайки една визита на бившия министър-председател в Ирак през 2000 г. Според Захариев тогавашната делегация се е състояла от представители на всички политически сили и бизнесмени - както български, така и иракски.
Като доказателство, че не е злоупотребявал с името на БСП, Захариев заяви пред "Капитал", че той е бил само консултант и изобщо не е участвал в преговорите с иракчаните. В момента, в който е постъпил на работа в "Машиноекспорт", преговорите вече са били започнали и основна роля в осъществяването на сделката е играл Христо Христов, който по думите на Захариев също имал доста връзки в Ирак.

Още история

Христо Христов е един от най-високопоставените комунистически финансисти от близкото минало. Той е бил в продължение на пет години заместник търговски представител на България в Лондон. Според негови бивши колеги Христов е човекът, който за пръв път установява контакт с Робърт Максуел - бизнесмена, който в сътрудничество с тайните ни служби работеше за заобикаляне на ембарговите ограничения, наложени на социалистическите страни. След завръщането си от Великобритания Христов ръководи взаимоотношенията с "развитите капиталистически държави" в Министерството на външната търговия. За известно време е заместник-министър в министерството на външноикономическите връзки, когато то се оглавява от Андрей Луканов. След това, в продължение на три комунистически правителства, е министър на външната търговия. Веднага след 10 ноември Христо Христов става председател на комисията по финансите на ЦК на БКП. Журналистът Георги Тамбуев в свое разследване, публикувано във в. "Труд", твърди, че Христов е и един от авторите на докладната записка с предложние за сътрудничество с Максуел и прикрито навлизане в западни фирми, под контрола на тайните служби. През 1987 г. Христов заедно с Огнян Дойнов и роднината на сегашния финансов министър Милен Велчев - Стоян Марков, изпращат до Тодор Живков докладна, в която се предлага механизъм за заобикаляне на ограниченията, наложени от КОКОМ.
Истинският скандал обаче се крие не във факта, че бизнесмени, близки до БСП, са използвали връзките на червени политици и някогашни комунистически функционери, за да развиват бизнес с арабските си другари от режима на Саддам Хюсеин.
Въпросът е доколко в тези схеми са участвали и по-нови членове на ръководството на социалистите, дали партията е получавала нелегални помощи от режима на Саддам Хюсеин и с каква цел. Истината около петролните дарения обаче може да излезе само след обстойно разследване на архивите, които се намират в Ирак. Което може да случи и много скоро. Иракският външен министър сподели през седмицата, че вече е започнало разследване на случая. Относно българската следа пък заместник главният редактор на иракския вестник Al Mada заяви пред бТВ: "Има още документи, които са в други вестници и в наши политици в Ирак. И сега Mинистерството на петрола се опитва да потърси и да открие всички документи по този случай." Той си спомня, че в списъка има поне трима българи и компании. А на въпроса дали фигурират и политически фигури отговаря: "Знам, че един от лидерите на социалистическата партия, вашата социалистическа партия, е включен в списъка..." Както се казва - архивите са живи. Следите остават. Развръзката предстои.

 

Саддам Хюсеин е възнаграждавал политическите си поддръжници в света с милиони барели петрол, обяви пред агенция Франс прес в неделя зам.-министърът на петрола в Ирак Абдул Сахиб Салман Кутаб. По думите му получателите на тези подаръци са политически организации, политици, журналисти, деца на министри и на държавни глави в държави от четири континента. Разкритията са направени от иракското министерство на петрола на базата на документи на бившата Държавна организация за продажби на петрол (SOMO). Абдул Кутаб обясни и че министерството подготвя съдебен иск с помощта на Интерпол, посредством който възнамерява да възстанови разходите, направени чрез милионите барели нефт, раздадени за подкупи в рамките на програмата на ООН "Петрол срещу храни". Според коментарите на различни иракски медии програмата, която позволяваше на режима на Саддам да изнася петрол, се е превърнала в най-голямата операция в света за подкупване на политици и за разпиляване на богатството на страната. На следващия ден багдадският ежедневник AlMada публикува списък на получатели на петролни ваучери от SOMO през 1998 г., в който фигурират имената на 270 личности, политически организации и религиозни дейци от 50 държави - 16 арабски, 17 европейски, 9 азиатски и останалите от Африка и Латинска Америка. В изнесения в AlMada списък фигурират имената на политици като британския депутат лейбърист Джордж Галауей, бившия френски министър на вътрешните работи Шарл Паскуа, бившия руски премиер Николай Рижков, сина на сегашния ливански президент Амил Лахуд, на сегашния президент на Индонезия Мегавати Сукарнопутри и др. От партиите най-голям получател е партията на Владимир Жириновски, фирми на Комунистическата партия на Русия, но петрол са получавали и руското външното министерство, компанията "Лукойл", Руската академия на науките, Руската православна църква и др. Социалистическата партия на Сърбия на Слободан Милошевич и партията на съпругата му Мира Маркович също присъстват в списъка, както между другото и Демократическата партия на бившия президент Воислав Кощуница. В списъка присъства и името на България. А срещу него е посочено името на Българската социалистическа партия, която през същата година е получила като подарък от Саддам 12 млн. барела петрол, и на фирмата "Иракбул-ойл" с 2 млн. барела. Според схемата Саддам е подписвал списъците с имената на личностите и организациите, за които са били предназначени съответните количества петрол, като те са получавали процент от продажбата на всеки барел. Самата продажба е била извършвана през програмата "Петрол срещу храни" чрез специално одобрени фирми в различни държави. От българска страна засега е известно, че от фирмите, търгували по програмата "Петрол срещу храни", единствено "Машиноекспорт" може да бъде свързана по някакъв начин с БСП.

 

Васил Василев, председател на съвета на директорите на "Братя Василеви" АД, пред "Капитал" От позицията си на участник в програмата "Петрол срещу храни" как преценявате появилата се информация за списък с "приятелски" на режима на Саддам Хюсеин лица и партии, които са били подпомагани с приходи от продажби на иракски петрол? - Като достатъчно достоверна. Това бе стил на Саддам далеч преди ембаргото, той винаги е бил тиранин на своя народ. До операция "Пустинна буря" през 1991 г. обаче никой не говореше за терора и политическите убийства, защото Багдад раздаваше договори. По-конкретно у нас през 70-те и 80-те БКП си беше поставила задача в партийната си програма и практика да защитава комунистите по целия свят и харчеше не малко пари за това - от една страна, тя подкрепяше активно дейността на британските комунисти например, от друга, БКП мълчеше като риба, когато в Багдад бесеха иракските комунисти. Защо? Защото Саддам отпускаше изгодни договори. Но ние, българите, не бива да се срамуваме от този прагматизъм, мълчаха и всички други, на които той даваше поръчки - европейци, азиатци, араби, социалистически, капиталистически и необвързани страни. Чисто технически погледнато, възможно ли е било въпреки контрола на ООН част от приходите от продажбите на петрол наистина да бъдат пренасочвани към близки на режима на Саддам Хюсеин лица и фирми? - Да, ако даването на контракти за суров петрол е било съпроводено от условието част от печалбата да се връща обратно в брой на посочени от Саддам лица или фирми. Какви бяха механизмите на финансиране на бившия режим в Ирак извън програмата "Петрол срещу храни"? - Режимът се финансираше от контрабанда, от комисиони при вноса на стоки по схемата "Петрол срещу храни" и от върнати обратно средства от продадения петрол. Възможно е да е имало и други механизми и те със сигурност ще бъдат разкрити. Вие получавали ли сте предложение за "връщане" на средствата от продадения петрол обратно към приближени на режима в Ирак? - Да, и когато отказах, квотата ми беше спряна и името на фирмата отиде в черния списък на Саддам. А как получихте своите договори за продажба на петрол? - През 1995 г. Багдад обяви търг за 5000 линейки. Тогава аз бях официален вносител на "Пежо" в България, взех едно шаси от микробус "Пежо" и го оборудвах като линейка във вонения завод в Божурище. Стана прекрасна, и при това много евтина линейка. Закарах я в Багдад да покажа какво може да направим и въпреки че "Пежо" като марка бе абсолютно непозната в Ирак, комисията ми даде най-висока оценка и каза: "Пежо печели." Почти сигурен, че вземам търга, и особено довелен, аз предадох линейката на тогавашния министър на здравеопазването на Ирак с молба да я подари на една детска болница. За съжаление на някои хора от "Пежо" не им хареса, че оборудването на линейката се прави в България и че сделката минава през мен, знаейки офертната ми цена, ме прескочиха и взеха търга. Ирак сега е пълен с линейки "Пежо", аз пих една студена вода и малко по-късно прекъснахме отношенията си с концерна. Но иракчаните от Министерството на здравеопазването излязоха хора, видяха колко съм загубил, сигурно не им допадна и проявената непочтеност и за компенсация ми предложиха да продам два милиона барела петрол през 1999 г. от името на държавната компания СОМО. Поисках разрешение от комитета по санкциите, уведомих МВнР и тогавашното министерство на търговията и туризма и "Братя Василеви" получи разрешение от ООН поради безупречната си репутация. По-късно дойде моментът с предложението за връщането на парите и влизането в черния списък.