Премиерът дава БТК на „Вива венчърс“

Премиерът дава БТК на „Вива венчърс“

Купувачът изпълнил и нови условия на правителството

Теодора ВАСИЛЕВА, Паулина МИХАЙЛОВА
3020 прочитания

Управляващите продават БТК на „Вива венчърс“, съобщи вицепремиерът Лидия Шулева в петък в парламента. Агенцията за приватизация излезе с решение същия ден, с което кани „Вива венчърс“ да подпише окончателно договора за БТК до 20 февруари. Лично премиерът разпоредил сделката да бъде приключена в най-кратки срокове, каза източник на „Капитал“. До развръзката се стигнало, след като преди двадесетина дни правителството поставило допълнителни условия към купувача, които били изпълнени. Шулева обясни, че сделката се сключва в изпълнение на решението на Върховния административен съд.

Продажбата на БТК ще влезе в историята като най-дълго проточилата се приватизационна сделка в България (виж карето). Двата кандидата за телекома - американският инвестиционен фонд „Адвент“ (чрез дъщерното си дружество „Вива венчърс“) и турският консорциум „Коч холдинг“/“Тюрк телеком“ подадоха окончателните си оферти още през септември 2002 г. Американската компания предложи по-висока цена и затова беше избрана за купувач. Преговорите с „Вива венчърс“ обаче бяха стопирани от няколко съдебни дела по инициатива на синдикати, „Интернет общество“ и от прокуратурата по сигнал на депутати от СДС. Тези спънки обаче се оказаха преодолими. Инстинското препятствие пред сделката стана

Намесата на ДПС

и най-вече на лидера на партията Ахмед Доган в полза на другия кандидат. Чрез избрания от политици надзорен съвет на Агенцията за приватизация договорът с „Вива венчърс“ беше отхвърлен и стартираха преговори с турския консорциум. През лятото на миналата година се стигна до парадокса да има два парафирани договора за БТК с два различни купувача. Американската компания потърси правата си в съда, който неколкократно се произнесе в нейна полза. Тринадесетте съдебни решения на магистратите в полза на „Вива венчърс“ обаче не успяха да накарат управляващите да приключат сделката с американския фонд. За основен двигател на бездействието беше сочен отново Доган. Така от последното решение на съда от миналия септември до началото на тази година нищо не се случи въпреки постоянните слухове за предстояща сделка. Неофициално още през декември се заговори, че Доган е дал благословията си за сделката срещу запазването на субсидиите за фонд „Тютюн“ и „Земеделие“. Инвеститорът, притиснат от бездействието на държавата, предприе стъпки да

Съди България в международен съд

във Вашингтон. Обезщетението, което „Вива венчърс“ щеше да търси от българската държава, беше от порядъка на 200-300 млн. долара. Според неофициална информация срокът, в който трябваше да стартира делото, беше 16 февруари. Решението на Агенцията за приватизация идва точно в момент, когато тече помирителният срок между страните („Вива венчърс“ и българската държава).

Действията на управляващите в полза на втория кандидат и последвалото изчакване урониха имиджа на страната пред международните инвеститори. След провала на приватизацията на „Булгартабак холдинг“ скандалите около БТК накараха посолства, международни организации, институции и инвеститори да охладят ентусиазма си за развитието на страната. Приключването на сделката със спечелилия състезанието кандидат най-вероятно ще изчисти част от имиджа на България и правителството.

Защо сделка трябва да има

„Сключването на сделка със законноизбрания купувач е най-доброто, което може да се случи на БТК, на телекомуникационния сектор и на националната икономика. Очаквам това да доведе до повишаването на кредитния рейтинг на България през 2004 г.“, коментира вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев веднага след изявлението на Лидия Шулева. Приватизацията на БТК е важна по няколко причини. Първо - ясно е, че държавата не е добър стопанин на търговски дружества. Към момента телекомът има едни от най-ниските нива на цифровизация в Европа. Тарифите за услугите му са свръхконтролирани от държавата, като в резултат градските разговори са твърде евтини и задържани на това ниво заради псевдосоциални (де факто политически) причини, а международните остават опасно и неконкурентно скъпи. Следователно на БТК спешно и е необходим инвеститор с достатъчно финансови средства за инвестиции и същевременно някой, който да поеме отговорността за ребалансирането на тарифите. Така че БТК най-сетне да започне да работи като нормално търговско дружество, без търговската и политика да е обект на обсъждане в парламента, където не се очаква да има телеком специалисти.

Второ - ако БТК не бъде продадена при настоящия втори опит, след шумното сгромолясване на първата процедура и след абсурдно дългото чакане сега трета възможност за сделка едва ли ще се очертае скоро. От една страна, заради изгубеното доверие от инвеститорите, и от друга - заради евентуалното им пренасочване към алтернативни възможности за навлизане на българския телеком пазар. Трето - либерализацията на пазара на далекосъобщителни услуги вече е факт. Налице са и пет лицензирани конкурента на БТК за фиксираната свързаност. Тоест с времето БТК неизбежно ще поевтинява и за по-добра цена от сегашната въобще не може да се говори.

Четвърто - сегашната процедура за приватизация на телекома е наблюдавана от цялостната международна инвестиционна общност от самото и начало (подобно на тази за „Булгартабак холдинг“). Затова изходът от нея ще е знаков за желанието, а и за способностите на управляващите да приватизират държавните монополи и да привлекат инвестиции за тях. Тоест от изхода на сделката за БТК до голяма степен ще зависи интересът, който може да се очаква и за останалите ютилити компании, които предстои да привличат инвеститори под една или друга форма.

Стратегията за приватизация на БТК беше одобрена от Народното събрание на 21 март 2002 г. Две седмици по-късно Агенцията за приватизация (АП) обяви, че продава 65% от капитала на телекома чрез двустепенен публичен конкурс. В първия етап на конкурса индикативни оферти подадоха турският консорциум „Коч холдинг“/“Тюрк телеком“, „Вива венчърс“ - Виена, и „Ей Ай Джи - СЕТ кепитъл мениджмънт“. На 15 юли 2002 г. АП обяви, че допуска и тримата кандидати до заключителния етап на конкурса. Крайният срок за подаване на окончателни оферти беше 24 септември 2002 г. До тази дата само турският консорциум и „Вива венчърс“ подадоха оферти и внесоха банкова гаранция от 3 млн. евро.
На 23 октомври 2002 г. АП определи австрийския холдинг за спечелил конкурса и определи 50-дневен срок за сключване на договор. Преговорите с избрания купувач стартираха на 31 октомври 2002 г. Заради съдебни дела агенцията удължи с още 50 дни срока за сключване на договора. На 21 март 2003 г. АП парафира проекта на договор за приватизация на БТК с „Вива венчърс“. Според него купувачът трябва да плати за 65% от капитала на телекома 210 млн. евро, да направи общо 700 млн. евро инвестиции. Другите параметри по сделката включват още минимум 135 млн. евро разходи за купувача (за социални програми, плащания към държавата и др.). На 21 април 2003 г. изпълнителният съвет на АП внесе в надзора проектодоговора с „Вива венчърс“. Надзорният съвет не го одобри и на 7 май 2003 г. указа на изпълнителния съвет да покани на преговори класирания на второ място участник. През юли 2003 г. преговорите между АП и турския кандидат приключиха успешно с двустранно парафиране на приватизационен договор. „Вива венчърс“ заведе няколко дела във Върховния административен съд, които по-късно спечели. На 8 август 2003 г. правителството поиска „Вива венчърс“ да изпълни няколко нови условия, които купувачът прие. В резултат цената, която австрийското дружество се ангажира да плати за БТК, стана 230 млн. евро (плюс 50 млн. евро за увеличаване на капитала), купувачът концентрира по-голяма част от инвестициите си в първите години, съгласи се да съкрати 2000 по-малко служители от договореното първоначално и се отказа от дивидента на БТК за 2002 г. При тези условия се очаква да бъде сключен договорът за телекома с „Вива венчърс“.

Управляващите продават БТК на „Вива венчърс“, съобщи вицепремиерът Лидия Шулева в петък в парламента. Агенцията за приватизация излезе с решение същия ден, с което кани „Вива венчърс“ да подпише окончателно договора за БТК до 20 февруари. Лично премиерът разпоредил сделката да бъде приключена в най-кратки срокове, каза източник на „Капитал“. До развръзката се стигнало, след като преди двадесетина дни правителството поставило допълнителни условия към купувача, които били изпълнени. Шулева обясни, че сделката се сключва в изпълнение на решението на Върховния административен съд.

Продажбата на БТК ще влезе в историята като най-дълго проточилата се приватизационна сделка в България (виж карето). Двата кандидата за телекома - американският инвестиционен фонд „Адвент“ (чрез дъщерното си дружество „Вива венчърс“) и турският консорциум „Коч холдинг“/“Тюрк телеком“ подадоха окончателните си оферти още през септември 2002 г. Американската компания предложи по-висока цена и затова беше избрана за купувач. Преговорите с „Вива венчърс“ обаче бяха стопирани от няколко съдебни дела по инициатива на синдикати, „Интернет общество“ и от прокуратурата по сигнал на депутати от СДС. Тези спънки обаче се оказаха преодолими. Инстинското препятствие пред сделката стана

Намесата на ДПС

и най-вече на лидера на партията Ахмед Доган в полза на другия кандидат. Чрез избрания от политици надзорен съвет на Агенцията за приватизация договорът с „Вива венчърс“ беше отхвърлен и стартираха преговори с турския консорциум. През лятото на миналата година се стигна до парадокса да има два парафирани договора за БТК с два различни купувача. Американската компания потърси правата си в съда, който неколкократно се произнесе в нейна полза. Тринадесетте съдебни решения на магистратите в полза на „Вива венчърс“ обаче не успяха да накарат управляващите да приключат сделката с американския фонд. За основен двигател на бездействието беше сочен отново Доган. Така от последното решение на съда от миналия септември до началото на тази година нищо не се случи въпреки постоянните слухове за предстояща сделка. Неофициално още през декември се заговори, че Доган е дал благословията си за сделката срещу запазването на субсидиите за фонд „Тютюн“ и „Земеделие“.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход