Бизнесът на синдикатите

След 10 ноември 1989 г. профсъюзното пространство постепенно и без особени трусове беше поделено между КТ „Подкрепа“ и КНСБ

„От синдиката до мафията има само една крачка“ - това неудобно твърдение е останало още от времето на Ал Капоне. В България за тринадесет години се смениха осем министър-председатели (част от тях не без помощта на профсъюзите), четири пъти се подменяха лицата в парламента, доста бизнес лъвове от началото на прехода прескочиха в отвъдното или изпаднаха в немилост пред партньори и съдебни власти. Профсъюзите обаче си остават същите. С изключение на няколко придвижвания към корпорации или към политиката водачите на синдикатите също са почти непроменени.

През последните седмици три събития направиха отново актуална темата за синдикатите и тяхната роля в политиката и икономиката на страната. При тежка авария в „Кремиковци“ загинаха трима работници, а 22-ма пострадаха тежко. Проверка на Главната инспекция по труда категорично показа неспазване на правилата за безопасност на труда. Трагедията в металургичния гигант предизвика вълна от взаимни обвинения между лидерите на синдикатите, представени в „Кремиковци“. От Националния синдикат на металоработниците обвиниха директно КНСБ и „Подкрепа“ в корупция и съглашателство с шефовете на завода за сметка на работниците. Шефовете на двата представителни синдиката, разбира се, заеха поза на обидени. Но все пак признаха, че въртят търговия в „Кремиковци“.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се