Световната война за генетичните манипулации

След края на студената война между САЩ и СССР светът официално е едно голямо село, а свободната търговия и падането на всички бариери пред бизнеса са мото на всеки управляващ в демократичните държави. Реално обаче има доста сфери, в които светът продължава да бъде разделен. При това става въпрос не само за изповядване на различни философии, а за защитаване на коренно противоположни позиции.

Една от областите, в които Големите сили са разделили света на сфери на влияние, е отношението към генетично модифицираните организми (ГМО) и в частност търговията с храни, базирани на тях. Що се отнася до ГМО, земното кълбо е разделено на две по възможно най-простия начин - долар срещу евро, черно срещу бяло, САЩ срещу Европа. Поддръжници на тезата за по-широкото използване на генетичните модификации са САЩ, следвани от Канада, Аржентина и някои по-слабо развити държави като Китай, Корея, Тайван, Бразилия. В САЩ са базирани и компаниите, които са най-напреднали в разработките за генни модификации - „Монсанто“, „Дюпон“, „Лардж Скейл текнолъджис“. Именно силните позиции на тези компании в икономиката до голяма степен определят и положителното обществено мнение за ГМО в Щатите. Според данни, цитирани от д-р Анди Бенсън, старши директор на отдел „Международни връзки“ на международния съвет по продоволствена информация, около 75% от американското население са информирани за ГМО разработките в страната и в общи линии не се интересуват дали продаваните на пазара храни съдържат ГМО. Съществува и тезата, че Европа използва стената на консерватизма само за да прикрие факта, че е изостанала в ГМО разработките, която, разбира се, се защитава предимно от американските учени. В студената война за ГМО САЩ имат и на пръв поглед неочакван съюзник - по-слабо развитите индустриално държави като Тайван, Корея, Бразилия, Китай. Тоягата, която гони тези страни към ГМО, е проблемът с изхранването на населението там. А морковът - обещаваните високи добиви и устойчиви реколти. Според ректора на Китайския селскостопански университет проф. Жанг Лианг Чен 842 млн. души на планетата гладуват хронично. Китай например изхранва 1.3 млрд. души (22% от световното население) с обработваема земя, която представлява едва 7% от световната. Очевидно е, че ако богатите европейци могат да си позволят да избягват ГМО и дори да ги забранят заради потенциалните рискове от тях, за държава с такива демографски показатели като Китай това е невъзможен лукс. Пред лицето на глада китайските власти насърчават ГМО изследванията. На всеки пет години държавните субсидии за тях се удвояват и всъщност Китай е третата в света държава по абсолютна сума на финансовите ресурси, заделяни за ГМО изследвания, след САЩ и Канада. По данни на проф. Чен в Китай вече са постигнати генетични модификации на памук, ориз, пшеница, царевица, соя, картофи и други, но част от тях все още са на лабораторно ниво. Макар и без подобни успехи на попрището на генното инженерство други по-слабо развити държави от Азия и Северна Африка, за които изхранването на населението е жизненоважен проблем, също с готовност поддържат ГМО.
Дали заради традиционен консерватизъм, или заради изостаналост на попрището на генното инженерство Европа е тъкмо на противоположното мнение. Въпросът за ГМО през последните години е обект на изключително оживена дискусия на Стария континент - дискусия, в която надделява мнението против и която в крайна сметка доведе до днешните регулации по отношение на ГМО в Европейския съюз. За момента ГМО разработките в Европа са разрешени, но под изключително стриктен контрол, най-важният елемент от който е получените продукти да не се предлагат на пазара. Принципно отглеждането на насаждения от модифицирани семена е разрешено, но вътрешната съпротива в отделните държави е изключително силна, вследствие на което единствено в Испания реално съществуват такива масиви с насаждения, отглеждани с материал на „Синджента“. Всъщност централното (формирано от Брюксел) законодателство за ГМО в Европа е точно такова, какъвто е новият български закон. Що се отнася до храните от ГМО продукти, те засега са забранени за внос и продажба в ЕС. Миналата година САЩ, Канада и Аржентина дори внесоха жалба в Световната търговска организация срещу тази забрана с мотива, че тя нанася огромни вреди на фермерите отвъд океана. Факт е обаче, че има признаци за разхлабване на режима и в Европа. Преди няколко месеца беше приет нов регламент на Европейската комисия за търговията с ГМО храни, който ще влезе в сила от април тази година. Според него вносът и продажбата на ГМО храни се разрешават, но при условие че продуктите са сертифицирани и етикетирани на всеки етап от производството им. Освен това предстои да се уточни и методиката за проследяване и мониторинг на ГМО храните. (Впрочем в България за такава система все още изобщо не става дума.) В ЕС в момента се спори единствено какви да са праговете на съдържание на ГМО, над които етикетирането ще е задължително. Най-вероятно прагът ще е 0.5%. Така всъщност потребителите на храни ще могат да избират дали да си купят даден продукт, въпреки че е на базата на ГМО, просто защото например е по-евтин.

На практика обаче вътрешната съпротива срещу генетичните манипулации в много държави е толкова сериозна, че още дълго време държавите - членки на евросъюза, ще продължат да поставят допълнителни бариери пред търговията с ГМО храни. Например в някои страни от общността вече усилено се говори за установяване на зони, свободни от ГМО. Ако това стане факт, то ще даде макар и на пръв поглед незначителен, но важен отпор на ГМО инвазията.

Генните модификации при животните съвсем не се изчерпват с прочутата клонирана овца Доли или пък със звучащи като научнофантастични сюжети, но вече превърнали се в реалност истории за клониране на домашни любимци и създаване на трансгенетични светещи декоративни рибки.
Биоинженерството при животните се използва също така за разработване на лекарства и ваксини (както за ветеринарната, така и за хуманната медицина), за производството на специални животински хранителни продукти и за различни „подобрения“ при насекоми, риби, крави, свине и др.
Кравите примерно могат да бъдат „програмирани“ чрез генно инженерство да произвеждат няколко вида специално мляко - например мляко с по-ниско съдържание на протеин, което прави продукта по-подходящ за бебета и за възрастни, които са алергични към обикновеното краве мляко. С помощта на биотехнологиите животните могат също така да дават мляко с по-високо съдържание на антимикробни ензими, които удължават срока на съхранение на продукта, както и мляко с по-ниско съдържание на вода, което улеснява производството на сирене и други млечни продукти. Според някои учени е възможно чрез генното инженерство да се създадат животни, устойчиви на болести като луда крава, шап, птичи грип и др.
Генното модифициране се използва и при рибите, за да се подобрят хранителните им качества. Един от примерите е генното модифициране на дъговата пъстърва, чрез което се увеличава съдържанието на полезните мастни киселини, предпазващи от развитието на сърдечни заболявания. Генните манипулации при животните се използват също за създаване на по-бързо растящи, по-големи, с по-добри хранителни качества и устойчиви на болести ракообразни, сьомги, крави, прасета и др.
Екипи от биотехнолози разработват и методи за генно модифициране на насекоми. Според експерти, ако опитите се окажат успешни, трансгенетичните насекоми могат да премахнат редица рискове пред човешкото здраве и да доведат до увеличаване на селскостопанските добиви. Учените работят върху създаването на трансгенетични комари, които да не могат да пренасят малария. Близо 300 - 500 млн. души годишно се разболяват от малария и 1-3 млн. от тях умират от болестта всяка година. Правят се опити и за създаване на генетично модифицирани пчели, които да са устойчиви на различни болести и паразити. Генното инженерство се прилага и при копринените буби с цел производство на изключително здрави влакна, които могат да се използват за производство на бронежилетки, парашути и изкуствени сухожилия. Използват се също така генетични техники, които увеличават хищническия инстинкт на някои насекоми, унищожаващи различни вредители по растенията. Тези опити могат до доведат до значително намаляване на използването на пестициди.
Защитниците на генното инженерство посочват, че то има потенциала да промени по революционен начин животновъдството и производството на хранителни продукти от животински произход. Опонентите обаче посочват, че генното модифициране на животни е не само неетично, но и може да бъде опасно както за екологичното равновесие, така и за човешкото здраве. Докато въпросът за безопасността остава предимно в сферата на научните изследвания, проблемът с регулацията на генното инженерство е в ръцете на правителствата и държавните органи. Експертите са единодушни, че за момента регулацията изостава значително от новите разработки в био­технологиите.