След президентските избори - ново време за Русия

Владимир Путин ще посвети втория си мандат на модернизацията на страната

Россию умом не понять, в нее нужно только верить.

Ф. И. Тютчев

Въпросът кой ще спечели президентските избори в Русия на 14 март вече предизвиква само снизходителни усмивки. Причината за това е предизвестената победа на Владимир Путин. Преизбирането на Путин и стратегията, която той начерта за управлението на Русия след това, провокираха обаче редица аналогии, свързани с царисткото минало на страната. Едни нарекоха Путин Цар Влад, защото през последните години той се превърна в единствен център на властта в Русия. Други оприличиха плановете му за модернизация с мисията на Петър Велики, монархът реформатор от XVIII век, който започна приобщаването на Русия към развита Европа с трансформирането и от средновековна в капиталистическа държава.

Тези сравнения са базирани както на изявленията на самия Владимир Путин, така и на бъдещите му планове да посвети втория си мандат на

Модернизацията на Русия

Първият етап от този управленски проект е на път да приключи на 14 март и същността му бе свързана с консолидацията на властта на Путин. По конституция Русия е президентска република и президентът разполага с изключителни правомощия. След парламентарните избори през декември миналата година обаче, когато вотът бе спечелен твърде убедително от пропрезидентската партия „Единна Русия“, Путин разшири дадените му от основния закон прерогативи с фактически контрол върху законодателната власт. Особена роля в управлението на Путин имат и силовите ведомства и най-вече наследникът на КГБ Федералната служба за сигурност (ФСС) - по данни на социолозите по времето на Михаил Горбачов свързаните с ФСС и КГБ кадри са 4.8% от служителите в Кремъл, а по времето на Путин те са вече 58.3 от целия състав на висшата администрация. Друга част от този процес са обезсилването на опозицията (била тя политическа или икономическа - разправата с бившия президент на петролната компания „Юкос“ Михаил Ходорковски е красноречив пример в тази посока), цензурата върху голяма част от медиите и елиминирането на всички висши функционери от времето на предшественика му Борис Елцин. „Когато Путин дойде на власт през 2000 г., в Кремъл имаше три влиятелни групи - тази на либералните икономисти, групата на бившите колеги на Путин от Санкт Петербург и остатъците от антуража на Елцин. Четири години по-късно Путин разчисти всички потенциални съперници и в Кремъл останаха единствено хората от близкия му кръг“, коментира московският кореспондент на „Файненшъл таймс“ Аркадий Островски. Така с отстраняването на премиера Михаил Касянов, който бе последният приближен на Елцин, процесът на овладяване на държавата приключи и едноличната власт на Путин престана да буди каквито и да било съмнения.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар