Инвеститорите поглеждат все по-смело към Югоизтoчна Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инвеститорите поглеждат все по-смело към Югоизтoчна Европа

Инвеститорите поглеждат все по-смело към Югоизтoчна Европа

662 прочитания

„Преди 10 години голямото раздвижване беше в Централна Европа. Сега тълпата се придвижва към Югоизточна Европа, особено към Румъния, Сърбия и Хърватия.“

Вилибалд Плесер, партньор в адвокатската фирма „Фрешфийлдс Брукхаус Деринджър“, сп. „Фокус Юръп“

Изминалата 2003 г. очерта две сериозни тенденции в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Първата е, че след двете поредни години на спад (от 1.4 трлн. долара през 2000 г. до 841 млрд. долара през 2001 г. и 651 млрд. долара през 2002 г.) глобалните ПЧИ се стабилизираха на 653 млрд. долара през 2003 г. Втората потвърди предположенията, че досегашните „любимци“ вече започват да губят чара си и инвеститорите се насочват към по-слабо развитите райони. Данните на конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД) показват, че през 2003 г. преките инвестиции към развитите страни нараснаха незначително от 460 на 467 млрд. долара, но останаха едва една пета от пика си през 2000 г. Най-голям спад регистрира потокът на чуждестранни капитали към Европейския съюз (ЕС) - предимно Франция и Германия, както и към Япония. В качеството на нови инвестиционни магнити се утвърдиха развиващите се страни от Азия, Африка и Югоизточна Европа.

Публикуваните в началото на януари данни на ЮНКТАД показаха, че инвестициите в Централна и Източна Европа като цяло са достигнали нова рекордно висока стойност, надвишавайки 30 млрд. долара (след върховите 29 млрд. долара през 2002 г.), но това повишение е реализирано не за сметка на досегашните лидери от Централна Европа, а благодарение на потоците към източната периферия на района.

Балканите все повече изкушават инвеститорите

Преките чуждестранни капиталовложения в осемте държави от Централна Европа намаляха от 22 до 15 млрд. долара, докато ПЧИ в Югоизточна Европа нараснаха, отчита ЮНКТАД. Особено впечатляващ е примерът на Русия, където външните инвестиции скочиха над два пъти - от 2.4 до 5.2 млрд. долара. За географското преразпределение на инвеститорския интерес в Централна и Източна Европа свидетелстват и анализите на други две независими институции - Economist Intelligence Unit и Виенския институт за международни икономически проучвания. Техните данни единодушно потвърждават тенденцията на спад на инвестиционните потоци към Централна Европа и нарастване на интереса към югоизточната част на континента. Декемврийският анализ на EIU показа, че ПЧИ в Централна Европа са спаднали наполовина през 2003 г. до 10.7 млрд. долара, а потоците към балканските страни са нараснали с 35% до 5.5 млрд. долара независимо от неблагоприятния глобален инвестиционен климат. Според виенския институт през 2002 г. страните от Югоизточна Европа (България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Румъния, Македония, Сърбия и Черна гора) са привлекли едва 15% от ПЧИ в Централна и Източна Европа на обща стойност 25 млрд. евро, а останалите 85% са влезли в традиционно предпочитаните пет държави - Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения. Предварителните оценки за 2003 г. обаче сочат, че делът на Югоизточна Европа ще нарасне до 30% от общите инвестиции, чиято стойност виенският институт очаква да достигне 17.4 млрд. евро. Анализаторите отбелязват, че географското преразпределение на инвеститорския интерес се дължи основно на

Ефекта от предстоящото разширяване на ЕС

от 1 май тази година, което позволява на радара на инвеститорите да изгреят звездите на пренебрегвани досега дестинации. В подготовката за присъединяването смятаните досега отличници в привличането на чуждестранни инвестиции в района изгубиха голяма част от чара си. Причините са комплексни. На първо място, приватизационният процес в този район вече наближава своя край. През 2002 и 2003 г. на практика приключи приватизацията на големите и атрактивни държавни предприятия от телекомуникациите, обществените услуги, енергетиката. Малко останаха активите, които ще успеят да изкушат инвеститорите, като например чешката енергийна компания Unipet­rol, бившия телекомуникационен монополист Cesky Telecom, водещия словашки производител на електричество Slovenske Elektrarne или полският газов монополист PGNiG. Това принуждава желаещите да вложат капитали в района, който след близо месец ще стане част от единния европейски пазар, да правят предимно инвестиции на зелено. По този начин чуждестранните компании не могат да постигнат така желаното съкращаване на разходите, тъй като цената на труда и валутните курсове в Централна Европа значително нараснаха в навечерието на присъединяването и неминуемо ще продължат да се покачват. От друга страна, правителствата в Централна Европа са ограничени от действащите правила в ЕС и вече не могат да си позволят да предлагат прекалено атрактивни отстъпки и стимули, които именно се оказаха основата на инвестиционния успех на района преди десетина години.

На фона на изчерпващите се възможности в Централна Европа основният въпрос, който възниква, е ще успеят ли Балканите да породят нова инвестиционна вълна в Източна Европа. На пръв поглед всички

Макроикономически условия са налице

за да може Югоизточна Европа да повтори успеха на държавите от Централна Европа: компаниите в развитите страни са притеснени от високата конкуренция и продължават да търсят начини да намалят разходите си. Това е особено валидно за европейските фирми, които губят конкурентните си предимства в износа и заради скъпото евро. Световната икономика все по-осезаемо се съвзема от стагнацията в края на миналия и началото на новия век. Финансовото положение на компаниите се подобрява, печалбите им вече отчитат двуцифрен растеж, инвестиционните им възможности също се подобряват. От друга страна, Балканите демонстрираха през последните две години съществена икономическа и политическа стабилизация. Дори Сърбия успя през 2003 г. да се похвали с успешна приватизация на веригата бензиностанции „Беопетрол“ и две цигарени фабрики. Само от тези сделки правителството получи близо 1 млрд. долара. Темповете на икономически растеж в Югоизточна Европа са значително по-високи от тези в страните от Централна Европа през 2002 г. и вероятно тази тенденция ще се запази през 2003-2004 г. Виенският институт прогнозира ръст на БВП през 2003 г. в Югоизточна Европа между 4 и 5%, докато в страните от Централна Европа този показател се очаква да нараства с под 3% (единственото изключение е Словакия, където растежът се изчислява на 4%). Инфлацията също рязко намаля (двуцифреният растеж се запази единствено в Румъния). Най-важният фактор, с който Югоизточна Европа ще има шанс да изкуши инвеститорите, е, че голямата приватизационна вълна все още предстои в телекомуникациите, енергетиката, металургията. Трезво погледнато обаче, тя едва ли може да изиграе ролята на двигател в привличането на големи и качествени инвестиции, тъй като поради по-малкия пазар цената на тези компании е по-ниска, отколкото на конкурентите им от Централна Европа. Забавянето на приватизацията в повечето случаи също води до понижаване на цената, защото в предприятията липсва приток на свежи капитали и финансовото им положение допълнително се влошава.

Като едно от най-атрактивните конкурентни предимства на Югоизточна Европа напоследък се налага

Ниската цена на труда

Според изчисления на EIU средното месечно възнаграждение на Балканите през 2003 г. бе 300 долара, докато в Унгария, Чехия и Полша то надвишаваше 600 долара с тенденция да догони стандартите в ЕС. Единственото изключение в Югоизточна Европа е Хърватия, където месечната заплата е сред най-високите и отстъпва единствено на равнището в Словения. В конкурентната борба за нови инвестиции много страни от района рязко понижиха корпоративните данъци до между 20 и 25%. Само в Босна и Херцеговина ставката е 30%, докато в Македония тя е най-ниска - 15%. С цел да насърчат инвеститорите правителствата на Балканите не пропуснаха да осигурят и конкретни стимули на чуждестранните инвеститори - временно освобождаване от данъци (Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия); частично освобождаване на данък печалба (Босна и Херцеговина, Македония); преференциални корпоративни ставки (Румъния, Хърватия); ускорена амортизация (България, Хърватия, Македония, Румъния, Сърбия); данъчни облекчения при инвестиции (Босна и Херцеговина, Македония); данъчни облекчения за реинвестиции (Румъния); освобождаване от мита (не важи само за България и Албания); диференцирани мита (Албания); освобождаване от ДДС (Румъния); диференцирани ставки на ДДС (Албания); създаване на специални зони с освобождаване от ДДС (България, Румъния), освобождаване от данък печалба (Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Румъния) и други данъчни облекчения (Босна и Херцеговина, Македония, Румъния). Въпреки изброените макроикономически предимства

Предстои Балканите да извървят още дълъг път

за да докажат своята привлекателност и да се преборят с усещането на инвеститорите за дежа вю. Същата картина бе започнала да се очертава и през 1996 г. и анализаторите също тъй уверено изтъкваха потенциала на „балканските тигри“. Очакваше се Дейтънското споразумение за Босна през 1995 г. да положи основите за политическа стабилност в района и да насърчи капиталовложенията, но през 1996-1997 г. в България настъпи икономическа криза, през 1997-2000 г. Румъния изпадна в рецесия, а в Албания след 1995 г. се разрази истински хаос, последван от нови войни в Косово и Македония.

Според EIU политическият риск все още трудно може да се пренебрегне въпреки подобряването на регионалната картина през последните години, а положените основи за подновяване на икономическия растеж (в повечето случаи след неотдавнашни политически или икономически кризи) са твърде крехки. Подобни предупреждения са напълно уместни на фона на ескалацията на напрежението в Косово през последните две седмици. Инвеститорите не могат да игнорират и факта, че

Реформите все още не са завършени

особено в публичната администрация, че бюрокрацията е висока, че корупцията процъфтява. Това са част от причините за незадоволителния досега успех на Балканите на световната инвестиционна сцена. Сред макроикономическите недостатъци на района EIU изтъква факта, че привлечените до момента ПЧИ са главно в резултат на приватизация или са насочени към вът­решните пазари и липсват така ценните вложения на зелено към експортно ориентирани сектори. Освен това повечето инвестиции са в сектори с ниска цена на труда и ниска добавена стойност. За сравнение - например централноевропейските страни постигнаха отличните си икономически резултати до голяма степен залагайки на ПЧИ в трудоемките сектори на преработвателната индустрия с висока добавена стойност като машиностроенето и транспортното оборудване. В Унгария, Чехия и Словакия тези производства осигуряваха 49% от износа за ЕС.

Независимо от опитите на EIU да внесе отрезвителна нотка в оптимистичните иначе тенденции в инвестициите в Югоизточна Европа може да се обобщи, че нарасналият инвеститорски интерес към Балканите вече е факт. През следващите четири години EIU прогнозира, че регионът ще продължи да привлича над 5 млрд. долара ПЧИ годишно, докато в Централна Европа те ще се колебаят около 10-11 млрд. долара. Консултантската фирма AT Kearney дори включи Балканите сред най-перспективните инвестиционни дестинации. При това положение особено голямо значение придобива въпросът кои сектори и кои страни ще успеят в най-голяма степен да се възползват от очертаващата се нова инвестиционна вълна в Източна Европа. Според Виенския институт за международни икономически проучвания най-добри шансове на този етап имат Румъния, България и Хърватия. Първите две страни - заради ниската цена на труда и определената дата за присъединяване към ЕС през 2007 г., а Хърватия заради своята близост до западноевропейския пазар, особено привлекателния туристически сектор и реалната перспектива също да се присъедини в близките години към ЕС. Австрийските експерти посочват, че допълнително предимство за Румъния е големият и вътрешен пазар, благодарение на който тя има възможност да се превърне в Полша на Балканите. Опитът на някои държави с малък вътрешен пазар в Централна Европа обаче показа, че чрез подходящи стимули те успяха да измъкнат ценни инвестиционни сделки изпод носа на Полша. Най-пресният пример е решението на южнокорейския автомобилен гигант Hyundai да инвестира над 700 млн. евро и да построи бъдещия си европейски завод в Словакия заради все още ниската цена на труда, пренебрегвайки Полша независимо от 40-милионния и вътрешен пазар.

Практиката на Централна Европа показа, че за да се превърне в любимец на инвеститорите, кандидатът за инвестиции трябва да ухажва и съблазнява инвеститорите с доста дръзки понякога предложения. И докато анализаторите определят Румъния като бъдещата Полша на Балканите, отворен остава въпросът кой може да поеме ролята на Словакия, а защо не и на Чехия, на Балканите...

„Преди 10 години голямото раздвижване беше в Централна Европа. Сега тълпата се придвижва към Югоизточна Европа, особено към Румъния, Сърбия и Хърватия.“

Вилибалд Плесер, партньор в адвокатската фирма „Фрешфийлдс Брукхаус Деринджър“, сп. „Фокус Юръп“

Изминалата 2003 г. очерта две сериозни тенденции в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Първата е, че след двете поредни години на спад (от 1.4 трлн. долара през 2000 г. до 841 млрд. долара през 2001 г. и 651 млрд. долара през 2002 г.) глобалните ПЧИ се стабилизираха на 653 млрд. долара през 2003 г. Втората потвърди предположенията, че досегашните „любимци“ вече започват да губят чара си и инвеститорите се насочват към по-слабо развитите райони. Данните на конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД) показват, че през 2003 г. преките инвестиции към развитите страни нараснаха незначително от 460 на 467 млрд. долара, но останаха едва една пета от пика си през 2000 г. Най-голям спад регистрира потокът на чуждестранни капитали към Европейския съюз (ЕС) - предимно Франция и Германия, както и към Япония. В качеството на нови инвестиционни магнити се утвърдиха развиващите се страни от Азия, Африка и Югоизточна Европа.

Публикуваните в началото на януари данни на ЮНКТАД показаха, че инвестициите в Централна и Източна Европа като цяло са достигнали нова рекордно висока стойност, надвишавайки 30 млрд. долара (след върховите 29 млрд. долара през 2002 г.), но това повишение е реализирано не за сметка на досегашните лидери от Централна Европа, а благодарение на потоците към източната периферия на района.

Балканите все повече изкушават инвеститорите

Преките чуждестранни капиталовложения в осемте държави от Централна Европа намаляха от 22 до 15 млрд. долара, докато ПЧИ в Югоизточна Европа нараснаха, отчита ЮНКТАД. Особено впечатляващ е примерът на Русия, където външните инвестиции скочиха над два пъти - от 2.4 до 5.2 млрд. долара. За географското преразпределение на инвеститорския интерес в Централна и Източна Европа свидетелстват и анализите на други две независими институции - Economist Intelligence Unit и Виенския институт за международни икономически проучвания. Техните данни единодушно потвърждават тенденцията на спад на инвестиционните потоци към Централна Европа и нарастване на интереса към югоизточната част на континента. Декемврийският анализ на EIU показа, че ПЧИ в Централна Европа са спаднали наполовина през 2003 г. до 10.7 млрд. долара, а потоците към балканските страни са нараснали с 35% до 5.5 млрд. долара независимо от неблагоприятния глобален инвестиционен климат. Според виенския институт през 2002 г. страните от Югоизточна Европа (България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Румъния, Македония, Сърбия и Черна гора) са привлекли едва 15% от ПЧИ в Централна и Източна Европа на обща стойност 25 млрд. евро, а останалите 85% са влезли в традиционно предпочитаните пет държави - Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения. Предварителните оценки за 2003 г. обаче сочат, че делът на Югоизточна Европа ще нарасне до 30% от общите инвестиции, чиято стойност виенският институт очаква да достигне 17.4 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK