С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 мар 2004, 0:00, 7305 прочитания

Сергей, синът на отряда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Имиджът е нищо..." рекламен слоган на безалкохолна напитка

"Господи, дай ми сили да променя това, което мога. Дай ми смирение да приема това, което не мога. Дай ми мъдрост да отлича първото от второто." С тази малко претенциозна молитва преди повече от две години поредната "млада надежда" на БСП Сергей Станишев се подхлъзна в дълбоките води на сериозната политика и взе, че пое председателското място в социалистическа партия. Като в това трябваше да има нещо силно символично. Нещо, което да покаже БСП в напълно нова светлина.


"Станишев е типичният представител на новата линия - по-модерен, по-атрактивен, отколкото аз самият бях", заявява тогавашният лидер на БСП и прясно избран президент Георги Първанов. И допълва: "Станишев е добре приет и в Москва, и в Лондон, където се е образовал" (и откъдето между другото се познава лично с финансовия министър Милен Велчев и министъра на транспорта Николай Василев). Така в деня на неговия избор за председател на БСП Станишев неофициално влезе в ролята на

Червеното юпи

което трябваше да поведе една застаряваща и объркана идейно партия като БСП към по-адекватна и прагматична политика. Като успехът му изглеждаше повече от гарантиран. Защото, както го описва неговият предшественик Георги Първанов, той е "широко скроен, диалогичен, умее да хвърля мостове". Самият Станишев пък си прави още по-подробна личностна характеристика: "Не съм конфликтен; адаптивен; предпазлив съм, може би понякога суеверен; не съм толкова наивен, колкото изглеждам; може да съм млад, но не съм безотговорен; по-скоро съм човек, здраво стъпил на земята и не се увличам по авантюри; не съм човек с комплекси."



И както личи по всичко, не страда от липса на самочувствие. Все качества, достатъчни, за да се изгради един истински политически лидер. При това от по-модерните. Твърди, че се чувства по-удобно в дънки, отколкото в костюм. Член е на "Интернет общество". Освен руски говори английски и френски. Освен Моцарт, Бетовен, Рахманинов и Прокофиев слуша "Бийтълс", "Куин", Армстронг и Дейвид Брубек. Не си пада по техното, защото не долавял хармония и чувство, но в крайна сметка никой не е съвършен.


Както заяви преди време политологът Иван Кръстев: "Станишев е европейският избор на БСП. Ако не конгресът на БСП, а модерен ляв компютър трябваше да определи кое да е новото лице на левицата, то компютърът без съмнение би избрал Сергей Станишев." С вроденото си черногледство пък социологът Андрей Райчев не пропусна да напомни, че "още не сме видели политическия му характер". В действителност за повече от две години Станишев не успява да покаже политическия си характер, поне не този, който всички очакваха от него.

Мисията на Станишев

Азбучна истина е, че всеки лидер бива избран, за да отговори на някакви конкретни предизвикателства, пред които е изправена една партия в точно определен момент. Естествено голяма част от членовете на БСП прегърнаха Сергей Станишев, защото видяха в него своеобразна приемственост със старата генерация комунисти. Все пак той е син на бившия секретар на ЦК на БКП Димитър Станишев и веднага си спечели умилението на червените бабички в партията.

Извън това обаче Сергей Станишев беше лансиран от Георги Първанов и впоследствие одобрен от конгреса на БСП с точно определена мисия. И тя беше много ясно формулирана още през декември 2001 г. Сергей Станишев се задължаваше: а) да продължи реформаторската линия на Първанов; б) да подмлади партията и да я отвори към по-младите; в) да ускори приемането на БСП в Социалистическия интернационал; и не на последно място г) да върне партията отново на власт.

От всичко това единствено членството в Социнтерна е факт и за този успех Сергей Станишев безспорно има лична заслуга още отпреди да се нанесе в председателския кабинет на "Позитано" 20, когато беше само международен секретар на БСП. Жалкото е, че в другите области той изобщо не може да се похвали с подобни резултати. Напротив, през последните месеци и дори година се наблюдава очевиден регрес в политическите позиции на БСП.

Очакваният прагматизъм не се сбъдна за сметка на познатата популистка първосигналност. И едва доловимите през 2001 г. сигнали за промяна в отношението на социалистите към бизнеса с мисъл за по-младото поколение много бързо преминаха в "борба със социалната несправедливост" със спомен за едно отминало поколение. Защото така необходимата фантазия в управлението на столетницата не успя да измести посредствените "традиции в партията". С други думи, за последните години по нищо не пролича, че БСП се ръководи от младия, образовал се в Лондон експерт по международните отношения Сергей Станишев, а не от шайка крипто-червени каски с дата на производство през първата половина на миналия век. Дали защото не са му достигнали силите, или смирението му е било малко в повече, факт е, че Станишев
Борба за мир - Сергей Станишев на митинг срещу войната в Ирак

Фотограф: Асен Тонев

Отказа да влезе в битка

с ретроградните елементи в партията по ключови политически въпроси. Най-яркият пример е с позицията на БСП по войната в Ирак. На 26 януари миналата година на семинар в Рибарица Ирина Бокова (в присъствието на Сергей Станишев) обяви, че левицата ще даде своята подкрепа дори ако се стигне до американската атака без санкция на Съвета за сигурност (СС) на ООН. Позиция, която не само беше изпреварваща реакциите на останалите политически сили в България, но и възможно най-адекватна на фона на реалната ситуация в Залива и международните отношения на България. Тя обаче предизвика невиждан смут в редиците на БСП и на 1 февруари Висшият съвет на социалистите гласува напълно противоположна официална позиция на партията, където изрично е записано, че БСП "се обявява против предприемането на едностранни военни действия без санкция на СС на ООН и при липса на убедителни доказателства, че Ирак притежава или разработва оръжия за масово унищожение".

За всеобщо учудване обаче младият международник и председател на партията Сергей Станишев напълно отсъстваше от дебата около позицията на БСП за Ирак. Със своето бездействие той остави антиамериканските настроения спокойно да се развихрят първо в изпълнителното бюро, след това в комисията по външна политика и накрая във Висшия съвет на партията. По време на ключовия пленум пък той изобщо не засегна въпроса за подкрепата на едностранна акция на САЩ. С този гениален финт председателят на социалистите остави топката изцяло в полето на хардлайнерите на "Позитано" 20. А групичките около Александър Лилов, Красимир Премянов и всякакви антинатовци никога не биха пропуснали златната възможност да поставят натясно председателя си, като го направят зависим от решение на Висшия съвет. Така на Сергей Станишев не му остана нищо друго, освен да надене дънковото якенце с хипарския знак и да поведе антивоенните протести в София. Като междувременно започна да ръси загадъчни фрази от рода на: "Аз съм говорил през последните седмици с огромно количество хора, най-различни, не само симпатизанти на БСП, които казаха "хайде, няма ли на направите нещо, няма ли да се излезе по улиците, защото ни е срам, че в България нищо не става".

По-дразнещото в случая е, че Станишев не за първи път изпада в подобни нелепи ситуации, в които се събужда и установява, че партията, на която е председател, е взела някакво решение и се юрва да го защитава. Почти по същата схема се разви пародията около искането за референдум за АЕЦ "Козлодуй" и сагата около промяната в конституцията. Да не говорим, че политическият съюз "Нова левица" отдавна е набутан в девета глуха, каквото беше желанието на всички онези социалисти, които още смятат за голяма привилегия да говорят с руски акцент. А Станишев през това време просто гледаше, с което се превърна в много удобен председател. Всичко това до голяма степен се случи, защото още от самото му избиране Станишев не поведе очакваната

Война за подмладяване на БСП

Тя трябваше да бъде личната му битка, от която зависи както бъдещето на партията, така и личният му успех като политически лидер. Той обаче не рискува. "Това е процес. Не може да стане механично. Не може да се каже - ето, избират се 20 души до 35 години във Висшия съвет и значи БСП е подмладена", обясни преди време Сергей Станишев, без да осъзнава, че партията му остро се нуждае дори от механично освежаване. Вместо това той се ограничи до. Прости констатации: "На много места, в това число в столицата, има организации, в които най-младият член е на 60 години". Голи пожелания: "Щеше да е добре да е обратното - организации, в които най-възрастният да е 60-годишен". И верни, но безрезултатни прогнози: "Докато партията не реши къде предпочита да бъде - в миналото или в реалния живот, трудно ще станем притегателен център, увличащата активността и енергията на новото поколение политическа сила." А най-звучния шамар Станишев получи още на 45-ия конгрес на партията, когато делегатите го преизбраха с 94% от гласовете, но му натресоха Висш съвет, пред който последният Централен комитет на БКП изглежда като клуб на младите социалдемократи.

Невъзможността на Станишев да стимулира смяна на поколенията в партията пролича и по време на последните местни избори, когато БСП се разкъсваше от междуличностните борби на старата генерация. Вследствие на която социалистите пропуснаха шанса си да спечелят безапелационно в надпреварата за местната власт. По време на тези предизборни вътрешнопартийни дрязги Сергей Станишев методично избягваше да се навира между шамарите на по-отиграните си съпартийци. Той предпочете да се ограничи единствено до констатации от рода на "пак се задействаха междуличностни конфликти, странни лобистки интереси, безпринципни боричкания за вътрешнопартийно надмощие". Разбира се, Станишев неведнъж заявяваше с потресаваща сериозност: "Подобни прояви няма да допуснем и ще ги спираме в зародиш. Необходимо ни е всички заедно като единен екип да спечелим идващите избори. Който не го е разбрал - сбъркал е партията!" Но сега тези заплахи звучат по-скоро смешно, като се има предвид, че нито една от тях не се сбъдна - никой не пое сам отговорността за разединението в партията на последните местни избори, а и председателят не пожела да обвини никого персонално. Така Станишев пропусна шанса си да използва последния вот като катализатор за кадровото обновяване на БСП.

Дори в малкото случаи, когато пред Станишев се откриваше възможността да направи избор между миналото и бъдещето, той правеше погрешен ход. Пример - изправен пред отчайващите социологически прогнози Станишев реши да подкрепи неприкрития комунист Лазар Причкапов за кмет на Благоевград, вместо да се опита да лансира по-млада кандидатура, дори с риск да загуби.
Заради собствената си предпазливост и нерешителност Сергей Станишев постепенно се превърна в

Политически манекен

който си въобрази, че личното му държание и малко по-модерен фасон са напълно достатъчни за новия имидж на БСП. Воден от тази заблуда, на предпоследния празник на левицата, организиран на Бузлуджа, той се облече с дънки и кожено рокерско яке и достигна върха на "Хонда". По пътя му от "Позитано" 20 до заветния връх, където през 1891 г. дядо Благоев е изнесъл лекцията си "Що е то социалдемокрация и има ли тя почва у нас", Станишев беше придружен от още двайсетина мотористи, които взеха акъла на насъбралите се пенсионери. "Живеем в свят със стереотипи, които сами създаваме, и след това те доминират над нас - че в левицата са само беловласите, че модерното е дясното и т.н. А в цял свят лявото е авангардното. Така че нищо по-естествено за един ляв лидер няма в крайна сметка да се качи на мотор", обясни тогава Станишев. Този порив към имиджово разчупване на стереотипите обаче по никакъв начин не беше пренесен към самата партията.

За неуспехите на Станишев да овладее и поведе БСП може да има различни обяснения, но едно от тях се съдържа в порочния начин, по който той беше избран на председателския и пост. Реално погледнато, той беше поставен на върха на партията и в това имаше нещо особено знаково. Месец след като беше избран за президент, Георги Първанов сам посочи и дори наложи Сергей Станишев като свой наследник, с което си спечели заслужени критики от бившите си съпартийци. Основният аргумент на повечето водещи социалисти беше, че Станишев няма необходимата организационна подготовка и не познава достатъчно партията. "Станишев е добро момче, трупа опит. Но

Просто не му е дошло времето

заяви тогава заместник-председателят на БСП Румен Овчаров, който беше основния опонент на Станишев на конгреса в края на 2001 г. И продължава: "БСП не е партия, която може да бъде скрита в ръкава на някой магьосник или пък някой друг магьосник да извади от ръкава си новия и лидер."
На всички обвинения Станишев самоуверено отговаряше: "Кръвно съм свързан с моята партия. Участвах още в първата кампания на БСП през 1990 г. Тогава лепях плакати. От 1995 г. бях главен експерт, а от 1996 г. - ръководител на отдел "Външна политика и международни връзки" при Висшия съвет на БСП. През 1997 г. бях член на предизборния щаб на Демократичната левица. Така че досега съм минал през 4 различни предизборни кампании на различни нива. Участвам непосредствено във формирането и провеждането на външната политика на БСП от 6 години, а от май 2000 г. съм член на Изпълнителното бюро. Така че политическата ми биография е по-богата от тази на 99% от колегите от НДСВ."

Веднага след избора му за председател пък той обеща лично да обиколи и да се запознае с регионалните структури и членовете на БСП. Но именно заради комплекса си, че е парашутист, изсипан на председателското място в партията, той възприе поведение, с което да се хареса на всички. И съвсем неусетно, вместо да поведе партията си, той започна да я следва. Вместо да я модернизира и окончателно да я откъсне от комунистическото и минало, той самият се превърна в закъснял комсомолец. Вместо да той да промени партията, тя го задуши с пипалата си.

"Физиономията си на лидер ще оформя с конкретни действия. Какви ще са те, ще проличи във времето", обеща преди две години Станишев. От досегашните му действа обаче пролича само едно - той е чудесен председател на БСП, но може би никога няма да стане неин лидер. Защото за тази работа не стига само да си млад, образован, диалогичен, да говориш три езика и да си чатиш в интернет с червени симпатизанти. Нужна е месианщина (по Андрей Райчев) и харизма (по Макс Вебер), каквито Сергей Станишев май не притежава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София 2 КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София

Въпреки най-ниската инвестиционна оферта на победителя аргументите на четите обжалващи кандидата не са чути

16 ное 2019, 696 прочитания

Патриотични игри в Столичния общински съвет 1 Патриотични игри в Столичния общински съвет

Общински съветник от "Атака" се присъедини към ВМРО и така "помогна" за сформирането на групата "Патриоти за София"

15 ное 2019, 2466 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Съдебната реформа получи евротласък

Заради проблемите в третата власт вероятно ще се стигне до пренаписване на конституцията

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10