Пътят на България към ЕС и НАТО и след това

Бронирани с НАТО

Втората вълна от разширяването на пакта ще бъде изпитание не само за новите членове

Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато през 1991 г. един математик с немирна брада и странен блясък в очите за първи път заяви от трибуната на Великото народно събрание, че България трябва да се присъедини към НАТО, идеята предизвика бурен смях в лявата част на пленарната зала. Най-неподправен в реакцията си беше армейски генерал Добри Джуров, последният началник на Генералния щаб от преддесетоноемврийския период. По това време въпросният висш военен едва ли е могъл да си представи, че 13 години по-късно въпросният не особено сериозно изглеждащ математик ще е министър на външните работи, а страната ни официално ще бъде призната за съюзник на "ястребите от Пентагона"...

Понякога обаче историята обича да се шегува. От 29 март България заедно с още шест страни от екссъветската зона на влияние е част от системата за колективна отбрана на западните държави. Така броят на пълноправните членове на НАТО нарасна на 26 с всички произтичащи от това плюсове и минуси - както за "новобранците" в пакта, така и за неговите членове от времето на студената война. Приемането на България, Румъния, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Литва в Северноатлантическия алианс всъщност е най-сериозният тест за това дали той е способен да се трансформира от чисто отбранителен съюз в организация за сигурност, която е способна да осигурява нещо повече от териториална отбрана.

Абстрахирайки се от еуфорията

не бива да се забравя, че НАТО означава не само права и облаги, но и задължения. Както всяко друго присъединяване към отбранителен съюз, пълноправното членство в Северноатлантическия пакт в някаква степен е и ограничаване на националния суверенитет. По силата на член 5 от устава на организацията страната не само получава защита, но и се задължава да следва принципа, че нападението срещу някоя от държавите се таксува като агресия срещу всички. Най-общо казано, това означава, че печелейки нови съюзници, се сдобиваме и с нови врагове. Пак по силата на Северноатлантическия договор България трябва да разполага с оперативно съвместими въоръжени сили, които в случай на необходимост да предостави за нуждите на коалиционните мисии. В случая обаче става дума и за операции, които според новата стратегическа концепция на алианса са свързани не само с териториална отбрана в случай на пряка агресия, но и с изпреварващи удари за елиминиране на асиметрични заплахи. Или казано по-просто - бойни подразделения, предназначени за действия срещу терористични организации и държавите, които ги подкрепят. Сили, с които страната ни практически все още не разполага. Дори и на този етап обаче това увеличава риска от евентуални и атентати на територията на новите членки.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.