Сливи за смет в днешен вариант
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сливи за смет в днешен вариант

Сливи за смет в днешен вариант

Българският бизнес едва прохожда в правенето на пари от боклук. Засега най-перспективнa се очертава преработката на пластмаси и автомобилни гуми

2877 прочитания

България е неразорана нива в областта на управлението на отпадъците - така малко след приемането на едноименния закон през есента на миналата година експерти определиха потенциалните възможности пред бизнеса, който се занимава с отпадъци. Прегледът на ситуацията в страната показва, че възможностите действително са богати, но стъпките на бизнеса в тази посока засега са по-скоро единични и плахи.

По експертни оценки

Съществуващата инфраструктура

в страната за рециклиране на отпадъци е сравнително добре развита, но тя се представлява от мощности, строени главно през 70-те и 80-те години на миналия век. Най-безпроблемно стоят нещата при мощностите за рециклиране на хартия и картон, чийто общ капацитет се оценява на около 200 хил. тона. Този капацитет е по-голям от оценките за съществуващите отпадъци, които се оценяват на около 120 хил. тона годишно. Хартиени отпадъци могат да се рециклират в „Тракия папир“ АД, Пазарджик, „Белово“ АД, Белово, „Костенец ХХИ“ АД, Костенец, „Майр Мелнхоф Никопол“ АД, Никопол“, „Фабрика за хартия“ АД, Стамболийски. Годишно в страната се преработват не повече от 15 хил. тона стъклени отпадъци при наличности на повече от 80 хил. тона. Фалитът на много предприятия от стъкларската промишленост и намалената преработка предопределят свободната ниша за такова производство в бъдеще. През миналата година от всички стъкларски предприятия единствено „Стинд“ АД, София (впоследствие обединено с „Дружба“ АД, Пловдив), изкупуваше стъклени отпадъци за преработка. От останалите фирми в този сектор добре работещо е единствено „Рубин“ АД, Плевен.

Ако все пак в страната е въведено разделно събиране на отпадъци в някоя област, без съмнение това е събирането на хартия и метали. Без специални нормативи през последните години клошарите така добре парцелираха пазара, че на практика почти не остава несъбран непотребен метал. Основните преработватели на скрап в страната са „Стомана индъстри“ АД, Перник, и „Кремиковци“ АД, София. Общият им капацитет за преработка от 750 хил. тона годишно многократно надвишава реално събираните количества, което е причина шансовете за бъдещо производство в тази сфера да се оценят като нищожни. Не така стоят нещата обаче с преработката на пластмаси. На практика единственото предприятие в страната, което може да се справи с тази задача, е „Химик“ АД, Асеновград. Има още няколко по-малки предприятия, но техният капацитет е нищожен. Възможностите на рециклиращите мощности се оценяват на около 20 хил. тона годишно, докато реалните количества в страната надвишават пет-шест пъти това количество. Особено засилен е интересът към преработка на ПЕТ - това са пластмасовите бутилки от олио, газирани напитки и други, тъй като в страната няма мощности за преработката им. Предстои в Костинброд да стартира предприятие за преработка на такива бутилки.

Бизнесът с автомобилни гуми

Интересен сектор за преработка на отпадъци е този на излезлите от употреба автомобилни гуми. За това говори интересът на една емблематична фигура, придобила популярност през последните години главно покрай приватизацията в енергетиката - Христо Ковачки. През октомври миналата година консорциум „Гуми еко“, в който водеща фирма е „Ел Ем импекс“ ЕООД на Ковачки, пусна в софийското село Габер две инсталации за преработка на стари автомобилни гуми. Бизнесът е перспективен, смята Ковачки, който цитира, че в страната годишно се изхвърлят по около 40 хил. тона автомобилни гуми. Отделно от това от предишни години вече има натрупани близо 300 хил. тона. Капацитетът на съоръжението в Габер е 25 хил. тона годишно. „Около 60% от една гума е каучуков гранулат, 15% - текстил, и 15% - метал“, обясняват специалисти от сектора. Каучуковият гранулат се използва за производство на специализирани настилки - за спортни състезания, детски площадки, пътни настилки и други. За проекта си в Габер консорциумът използва безлихвен кредит от Предприятието за управление на дейностите по околната среда в размер на 2 млн. лв. Всичко това заедно с факта, че досега в България никъде не се преработваха стари автомобилни гуми, е повече от достатъчен атестат за перспективите за развитие пред този сектор. Допълнителен аргумент в тази посока е и засилването на конкуренцията в сектора. Циментовият завод в Златна Панега, който доскоро беше собственост на немската „Хайделберг цимент“, но бе продаден на „Титан“ - Гърция, поиска и получи разрешение по ОВОС за изграждане на инсталация за оползотворяване на автомобилни гуми. В Златна Панега предвиждат да използват автомобилните гуми като гориво.

Интересни сектори пред бизнеса са и преработката на отработени масла и акумулатори, макар че в страната съществуват мощности за преработката им. Засега единственото предприятие, което има разрешение за регенериране на отработени масла, е русенското „Лубрика“ АД. Капацитетът му от 5 хил. тона е твърде малък за преработка на цялото налично количество отработени масла. Акумулаторите пък се преработват в монтанското предприятие „Монбат“, както и в ОЦК - Кърджали. Инсталацията в кърджалийското предприятие обаче е стара и не осигурява възможност за оползотворяване на електролита.

Пернишкото предприятие „Стомана индъстри“, което е гръцка собственост,

Изпревари държавните проекти

за изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили и преди около месец пусна в експлоатация инсталация за раздробяване и сепариране на скрап. Според данни на собствениците инсталацията ще раздробява главно стари автомобили и бяла техника. Засега това е единственото съоръжение с такава дейност в страната. То е с капацитет 200 тона метални отпадъци на час и за пускането му не е използвано държавно финансиране, съобщи членът на съвета на директорите на „Стомана индъстри“ Антон Петров. По неговите думи работата е организирана така - собствениците на депа за стари автомобили ще изваждат от тях акумулаторите и другите опасни вещества и ще транспортират колите до „Стомана“. Тя пък плаща за старо желязо и така си осигурява суровина. Стойността на инвестицията в новото съоръжение е 10 млн. лв. Според собствениците капацитетът на линията може да обслужва цялата страна.

Ниша за развитие на бизнеса в сектор „опасни отпадъци“ е обявеният неотдавна търг за изграждане на съоръжения за третиране на радиоактивни отпадъци в АЕЦ „Козлодуй“. Проектът е финансиран със средства от Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени блокове на АЕЦ „Козлодуй“, който се администрира от ЕБВР. Търгът за това бе обявен от централата в началото на годината. Според проекта инсталацията трябва да преработва седмично по 60 куб.м отпадъци.

България е неразорана нива в областта на управлението на отпадъците - така малко след приемането на едноименния закон през есента на миналата година експерти определиха потенциалните възможности пред бизнеса, който се занимава с отпадъци. Прегледът на ситуацията в страната показва, че възможностите действително са богати, но стъпките на бизнеса в тази посока засега са по-скоро единични и плахи.

По експертни оценки

Съществуващата инфраструктура

в страната за рециклиране на отпадъци е сравнително добре развита, но тя се представлява от мощности, строени главно през 70-те и 80-те години на миналия век. Най-безпроблемно стоят нещата при мощностите за рециклиране на хартия и картон, чийто общ капацитет се оценява на около 200 хил. тона. Този капацитет е по-голям от оценките за съществуващите отпадъци, които се оценяват на около 120 хил. тона годишно. Хартиени отпадъци могат да се рециклират в „Тракия папир“ АД, Пазарджик, „Белово“ АД, Белово, „Костенец ХХИ“ АД, Костенец, „Майр Мелнхоф Никопол“ АД, Никопол“, „Фабрика за хартия“ АД, Стамболийски.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK