С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 апр 2004, 0:00, 1374 прочитания

Пектопахт

Освен навън комуникационната стратегия на България трябва да бъде насочена и навътре

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

СОФИЯ. Значи - СО, като във формулата на въглеродния двуокис, без двойката. После - Ф - все едно че си допрял огледало до P. После И, което е N наобратно, и Я, което е R наобратно. Това е. И късмет, човече. Ще ти потрябва.

Навътре…

Горе-долу такива наставления получава средностатистическият чужденец, дръзнал да попътува из България с кола. Просто защото табели на латиница в страната почти няма. И ако можеш да обясниш сравнително лесно как се пише Соуфиъ на кирилица, пробвай се с КОПРИВЩИЦА. Не е лесно, приятел. Никак не е лесно.
Ако все още се чудиш какво, по дяволите, означава заглавието на този текст, трябва да знаеш, че средностатистическият чужденец си задава същия въпрос. Какво по дяволите, казва си той, когато види за пореден път надписа РЕСТОРАНТ, звучащ в главата му като звънкото пектопахт. Веднъж вече научил, че в пектопахта се яде, средностатистическият чужденец трябва да усвои още няколко животоспасяващи хватки за оцеляване във враждебна среда. Като например какви по дяволите са тези неща в менюто на пектопахта.
Аманда - един от хората, споделили преживяванията си от гостоприемна България в туристическия сайт travel.roughguides.com, описва как в механа без английско меню тя и приятелят и си поръчали две от най-евтините ястия (салата домати и пилешки дробчета), но според сметката били изяли три от най-скъпите и завъртени манджи. Последвал дълъг спор със сервитьора, който, разбира се, спорел на български и бил не-пре-кло-нен. Историята на Аманда е тъжна и за съжаление показателна как в България третираме средностатистическия чужденец. Даваме му меню на кирилица, лъжем го със сметката и ни е гот, караме се с него, ако ни хване. Имаме ценоразпис „за чужди граждани“ в хотелите, който е два пъти по-висок от този за българи, без да се замисляме как ще се почувстваме, ако в Германия ни накарат да плащаме два пъти повече от немците за стая и няма ли да си тръгнем обидени. Но ако средностатистическият чужденец си тръгне обиден от нашия неоправдано скъп хотел, ние сме склонни да го изпратим с псувни по изписаната на кирилица улица до изписания на кирилица булевард. По-добре да нямаме клиенти, отколкото някакъв си там чужденец да плаща като българин. Ама-ха! Но иначе - о, иначе българите сме толкова гостоприемни.
Изводът от всичко, казано дотук, е, че за да бъде успешна, така наречената комуникационна стратегия на България трябва да е двупосочна. Освен креативна реклама и силен външен PR страната трябва да има и вътрешен PR - достатъчно добър, че всички улици, пътни табели и обикновени табелчици, тип пектопахт, да бъдат изписани и на латиница, менютата да бъдат преведени, двойният стандарт в хотелите, музеите и някои събирани от държавата такси да отпадне, а пътят от летище София към центъра - сякаш пострадал при бомбардировки и способен да предизвика инфаркт на всеки естет, да се ремонтира. Няма да навредят и реформи в посока по-малко корупция и по-нормални чиновници. А докато това се случи, ще е добре да се въздържаме да комуникираме образ на изключително гостоприемна нация. Просто защото средностатистическият чужденец може и да не намери пътя до гостоприемния ни дом.

...и навън

Всички стратегии за образа на България досега са се фокусирали единствено върху аспекта „навън“, без дори за миг да насочат част от комуникацията навътре в страната. Нещо като „абе, дай да го докараме тук този средностатистически чужденец (турист или инвеститор), пък после той да се оправя“. Но въпреки че получава цялото внимание на стратезите, външната комуникация на България ни най-малко не може да бъде наречена успешна. Плачевна е по-точната дума. До този момент средностатистическата реклама на страната е била пожълтяла брошурка със зеленикав плаж, хотел вляво, море вдясно и супервпечатляващ надпис Come to Bulgaria. И още - нито една от известните концепции за запазена марка „България“ не може да бъде наречена креативна. Най-популярната стратегия - финансираната от Британския съвет и презентирана преди около година Take it easy (в превод „Споко“), беше сравнително смислена в теоретичната си част, но смайващо неадекватна там, където предлагаше практически решения. Авторите на проекта явно си бяха харесали за герои в потенциален тв спот групичка хора, насядали „в градина сред блокове“, пиещи вино, ядящи сирене и натискащи копчето на някакво дистанционно: „Пак нашата маса и вече познатите ни лица. Отново запинг. Картините от различните канали се сменят. Много бързо. Картини от културното ни наследство например. Те включват по неизбежност поне един паметник на Георги Димитров, който като метроном пада и се изправя. Някои от културните ни паметници дори нахлуват в пространството им, опитват се да го разрушат… Дори и да се случват страшни неща - Take it easy!“ Още малко ентъртейнмънт: „Представете си същата маса, отново в градинка, но пред нея има блок. Доста гаден, сив блок, всъщност съвсем обикновен, ако сме в „Люлин“. Градинката е малко не на място, но Take it easy! Внезапно един панел пада почти върху нашите приятели. Take it easy! През дупката на падналия панел се вижда интериор от „пловдивския барок“. Пада друг панел - интериор на модерен офис. Трети - интериор на възрожденска църква. Четвърти - сватба… Докато не изгасне токът, но и това се случва. Take it easy!“ Без коментар. Всъщност с коментар - това е най-професионалното нещо, правено до момента в България. Точка.
И ако си мислите, че подобен образ по-скоро би отблъснал, отколкото привлякъл средностатистическия чужденец, твърде вероятно е да сте прави. Той, като всеки човек, не обича да му казват - абе, тука е гадничко, но поне не е скучно. Ако не е мазохист, той ще отиде в Чехия или Гърция - които в момента бият по точки всички национални реклами (справка - гледай Би Би Си). Ще отиде там и ще му е красиво и приятно, а в пристъп на хумор щеше да се смее с приятелите си на рекламата на България, ако тя наистина съществуваше в този вид. Щеше да разказва за паметници, които падат и се изправят, за срутващи се части от блокове и щеше да се залива от смях, защото всичко щеше да му се струва абсурдно и нелогично. И тук стигаме до следващия проблем на опитите за изграждане на образ на България. Досега никой не си е сложил чифт средностатистически чужбински очи, докато е работил по него. И поради тази причина не е разбрал, че средностатистическият чужденец не знае нищо за българското културно наследство, не е чувал за Георги Димитров, не знае, че тук ядем боб и шкембе чорба - и още повече, няма да дойде в България поради нито една от гореизброените причини. Освен ако хобито му не е чергарство, той няма да пропътува половин Европа заради чипровските ни килими и ще дойде заради народната музика единствено ако вече си пада по шотландски гайди. Той няма да каже майната и на Прага, отивам в София, ако ние се продаваме като страната на киселото мляко или розите, или българския чадър. Средностатистическият чужденец турист е обикновен човек, който просто иска да му е хубаво през ваканцията. Средностатистическият чужденец бизнесмен също е обикновен човек, който иска да прави бизнес на място без ужасно много корупция и още толкова рискове. Първият би дошъл, ако види една професионална, красива и креативна реклама на България с умен слоган. Вторият - ако бъде обект на поредица PR събития в собствената му държава (като инициирани от българска страна срещи с тукашни компании например). Така стигаме до поредния проблем на комуникационната стратегия на страната, а именно неосъзнатата досега нужда от две отделни стратегии, PR и рекламна, които да си взаимодействат, но да се правят от различни хора с различни цели. Сред другите проблеми са липсата на яснота кой ни е таргетът, както и кой ни е образът, тоест като каква ще „продаваме“ България.
Но най-големият, гигантският проблем пред изграждането на добър образ на страната е отрицателното количество BG информация, което присъства или по-скоро не присъства в съзнанието на средностатистическия чужденец. Ако искаме да сме позитивисти, можем да отчетем това като предизвикателно - защото какво по-предизвикателно от това хората да не знаят коя е столицата ти и с кои държави граничиш. Днес в САЩ можеш да участваш в следния разговор: Въпрос: Откъде си? Отговор: От България. Въпрос: (могат да варират) Това в Европа ли е?/ Това част от бивша Югославия ли е?/ Това какво е? (Защото България може да е и немска провинция, нали така.) И ако си склонен да отдадеш подобна ситуация на принципната неинформираност на американците, какво ще кажеш за това: ако споменеш името на страната си в Западна Европа, могат да те попитат за времето в Скопие или Букурещ. По същите географски ширини можеш да срещнеш и хора, които се изненадват от цвета на кожата и професията ти, тъй като са били убедени, че всички българи са тъмни и се препитават с кражби, проституция или трафик на наркотици и хора. Преди години списание Time дори публикува карта, където София бе означена като столица на Румъния. Героят на Горан Вишнич в „Приложна магия“ беше българин-вампир от „страната на Дракула“. Орфей беше негър в продукцията на „Холмарк“ „Язон и аргонавтите“. Алф се гърчеше от смях пред телевизора на „Шоуто на Бени Хил: А не, това била Мис България.“ Туристически сайт пък твърдеше, че населението на страната е 300 хиляди души, повечето от които малайци, че основната религия у нас е ислям, а будистите са 13%.
Та предизвикателна е ситуацията, дами и господа. Но поне задачата е ясна. Трябва да достигнем до максимален брой средностатистически чужденци с посланието, че в Европа, на Балканите, което е на изток, има една държава България, която е доста красива и приятна. Нейната столица е София, което на кирилица започва като формулата на въглеродния двуокис, без двойката, но иначе на латиница е Sofia. И ако преди е имало, то вече няма нужда средностатистическият чужденец да наизустява тукашната азбука, защото разбираеми табели - колкото искаш.
Така де. Българите сме толкова гостоприемни.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Държавата готви "бърза писта" за наемане на 170 000 млади безработни Държавата готви "бърза писта" за наемане на 170 000 млади безработни

Бизнесът иска бързи решения, внос на специалисти, по-добро образование, "зелена" яснота, дигитализация

28 яну 2020, 469 прочитания

Борисов ще обсъди с бизнеса наредбата Н-18 Борисов ще обсъди с бизнеса наредбата Н-18

По думите на премиера не е изключено тя да бъде отложена, но целта й е да няма сив сектор

28 яну 2020, 2822 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Общините пожелаха да ги овластят със собственост

Местната власт предложи схема за самоиздръжка чрез нерентабилните държавни имоти

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10