Живот като на кино

„От всички изкуства сега за нас най-важното е киното.“

Ленин

Двайсет и две годишният полицай Емил Петров влиза в ресторант „Градина“ в столичния квартал „Слатина“ около 22.30 часа, приближава се до масата на 31-годишния зам.-шеф на финансовата пирамида „Проксима“ и изстрелва 3 куршума в него - един в главата, един в тялото и един в крака. Просто така, пред всички присъстващи. Това се случи миналата седмица в София. Същата сцена, с малки разлики, е снимана още през 70-те в класическия филм „Кръстникът“- Майкъл Корлеоне застреля мафиота Върджин Солоцо в ресторанта пред погледите на хранещите се посетители. Наказателната акция на Майкъл беше в отговор на убийството на брат му Сони Корлеоне от хората на Солоцо, които изстреляха няколко кофи с куршуми по автомобила му. А помните ли как беше убит Павел Найденов-Фатик на 19 август миналата година. Маскирани изпразниха с автомати два пълнителя с куршуми в мерцедеса му на кръстовището на бул. „България“ и „Гоце Делчев“, докато чака на червен светофар, и изчезнаха с автомобил.

В последно време все повече хора имат чувството, че живеят във филм - екшън, драма или хорър. Чувството става все по-буквално в момента, в който излязат подробности около всяко последно тежко престъпление. Като се започне от нарковойните през пос­ледните две години, та се стигне до проститутката, която наряза майката на колежката си, натъпка я в найлонови чували и я изхвърли в парка.

Видеопоколението е тук

Очевидно е, че престъпниците и техните престъпленията се променят и стават все по-сложни за разкриване - както тези, свързани с обири, така и поръчковите убийства, наркотрафикът, атентатите, финансовите измами. Какви са обаче причините за това? В своето есе „Типология на криминалния роман“ българският литературовед Цветан Тодоров поставя като мото репликата на френските писатели Боало - Нарсежак: „Криминалният жанр не се подразделя на видове. Той просто има исторически различни форми.“ Въпреки това Тодоров се опитва да намери общите неща в жанра. Ако отнесем тези мисли върху нашата реалност, може и да открием причините за промяната в престъпността. Защото тя наистина се развива „в исторически различни форми“.