Живот като на кино
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живот като на кино

Живот като на кино

„Филмизирането“ на престъпленията показва смяна на поколенията в ъндърграунда

Йово НИКОЛОВ
1714 прочитания

„От всички изкуства сега за нас най-важното е киното.“

Ленин

Двайсет и две годишният полицай Емил Петров влиза в ресторант „Градина“ в столичния квартал „Слатина“ около 22.30 часа, приближава се до масата на 31-годишния зам.-шеф на финансовата пирамида „Проксима“ и изстрелва 3 куршума в него - един в главата, един в тялото и един в крака. Просто така, пред всички присъстващи. Това се случи миналата седмица в София. Същата сцена, с малки разлики, е снимана още през 70-те в класическия филм „Кръстникът“- Майкъл Корлеоне застреля мафиота Върджин Солоцо в ресторанта пред погледите на хранещите се посетители. Наказателната акция на Майкъл беше в отговор на убийството на брат му Сони Корлеоне от хората на Солоцо, които изстреляха няколко кофи с куршуми по автомобила му. А помните ли как беше убит Павел Найденов-Фатик на 19 август миналата година. Маскирани изпразниха с автомати два пълнителя с куршуми в мерцедеса му на кръстовището на бул. „България“ и „Гоце Делчев“, докато чака на червен светофар, и изчезнаха с автомобил.

В последно време все повече хора имат чувството, че живеят във филм - екшън, драма или хорър. Чувството става все по-буквално в момента, в който излязат подробности около всяко последно тежко престъпление. Като се започне от нарковойните през пос­ледните две години, та се стигне до проститутката, която наряза майката на колежката си, натъпка я в найлонови чували и я изхвърли в парка.

Видеопоколението е тук

Очевидно е, че престъпниците и техните престъпленията се променят и стават все по-сложни за разкриване - както тези, свързани с обири, така и поръчковите убийства, наркотрафикът, атентатите, финансовите измами. Какви са обаче причините за това? В своето есе „Типология на криминалния роман“ българският литературовед Цветан Тодоров поставя като мото репликата на френските писатели Боало - Нарсежак: „Криминалният жанр не се подразделя на видове. Той просто има исторически различни форми.“ Въпреки това Тодоров се опитва да намери общите неща в жанра. Ако отнесем тези мисли върху нашата реалност, може и да открием причините за промяната в престъпността. Защото тя наистина се развива „в исторически различни форми“. Като следваме логиката на филмовите аналогии и като имаме предвид, че, от една страна, идеите за сценарии по-често са от реалния живот, от друга, престъпленията имитират филмите, най-първото обяснение е, че видеопоколението навлиза в средните ефективни ешелони на организираната и груповата престъпност. От ироничната реплика

„Абе, много филми гледат тези момчета“

до констатацията „Престъпление, извършено като на кино“ изминаха само няколко години. Сигурно е безсмислен спорът за това дали престъпленията приличат на филмите, или филмите се правят по действителни случаи. Със сигурност човешкото въображение е това, което ражда и едното, и другото.

Киану Рийвс например обезвреждаше бомба в асансьор в началото на филма „Скорост 1“. Охраната на сградата на „Джеймс Баучер“ 87 обаче не успя да открие бомбата, която взриви асансьорната клетка заедно с шефа на „Интергруп“ Стоил Славов и неговата охрана на 19 януари тази година. Стрелбата по Антон Милтенов-Клюна преди 2 години със снайпер, докато седеше на терасата си в Павлово и опитът за убийство на Методи Методиев-Мето Илиянски миналата година пред ресторант „Капитан Кук“ отново със снайпер удивително приличат на сцени от „Денят на Чакала“ или на някой от римейковете на този филм. А сцената с мотор в „Мисия невъзможна 2“, когато Том Круз се разправи драстично с лошите типове? Два опита за убийство бяха извършени през миналата година и 2002 с мотоциклети. Първо стреляха по Димитър Джамов от мотор, след това от подобно МПС гърмяха по друг наркобос, Кирил Кирилов-Японеца. Според полицията моторите са различни. Но може би този почерк по-скоро има аналогии с италианските филми за мафията от 80-те години, нали помните „Октопод“. Със сигурност отвличанията и искането на подкуп на варненския бизнесмен Рубен Коцев, синът на Венцислав Стефанов и други приличат на заснетите ленти около отвличанията на Алдо Моро и други политически лица от терористите от „Червените бригади“ в Италия.

„Италианска афера“

Банковият обир на „Биохим“ миналия месец наистина е класически сюжет. Подобно изпълнение съвсем наскоро беше прожектирано в холивудския филм „Италианска афера“ или поне идеята е същата - проникване в сейфа през пода. Интелигентно, осмислено, търпеливо, предпазливо, находчиво. Столичните криминалисти все още гадаят кой би могъл да е организаторът на това сложно престъпление. Но са категорични, че е съвсем близо до перфектното престъпление, тъй като досега не са намерили грешка в изпълнението. По принцип 4-5 са бригадите, които са способни да съберат такъв организационен ресурс. Изсипването на всички детайли - от влизането през пода до обезвреждането на обемните датчици и най-вече начинът на заличаването на следите, навежда на това, че не само че тези бандити са тежки професионалисти, но и мислят като сценаристи на филм. Иначе няма обяснение старанието, с което са заличавали следите, след като са прибрали около 10 милиона лева. И това съвсем не е единственият случай на преминаване „през стената“, обезвреждане на сигнално-охранителната техника и отваряне на бронираната каса. Бизнесмени в София и Пловдив няколко пъти се оплакаха, че са пострадали от кражби, извършени с подобен почерк.

От убийството на Крушата

до атентата в асансьора в сградата на СИК можем да откриваме филмови аналогии. Но ако начинът на извършването на покушението срещу Стефан Мирославов-Крушата беше изключение (също сюжет от „Денят на Чакала), то почеркът на поръчковите убийства през последните няколко години станаха по-скоро ежедневие. Търсенето на филмова логика в тях не е самоцелно. В престъпните групи през последните години се забелязва силна ювентинизация (подмладяване). Новите бандити са израснали с екшъните от „видеотеката до тях“, което е дало отпечатък върху тяхното мислене. Така филмите задават модел на поведение на новите мутри, а липсата на ефективно правосъдие формира у тях чувството за безнаказаност и мотивира тяхната наглост.

По-важната причина за „филмизирането“ на престъпленията обаче е, че през последните 7 години настъпиха и сериозни промени в структурата на престъпността, която освободи пространс­тво на младите. То започна с от­с­траняването на силовите застрахователи от пазара през 1997 г. Групировките не са това, което бяха. Това не се отрази толкова върху постъпленията на босовете на тези групировки, тъй като те мимикрираха в застрахователни къщи, колкото до техните силови структури. Повечето бивши акционери в силовите застрахователни дружества инстинктивно последваха модерната теория за организираната престъпност - повечето престъпления се извършват по финансови причини („Нищо лично, просто бизнес!“), а спечелените чрез престъпление пари се инвестираха в легална дейност. Движението на парите няма за цел само да се изперат, а да донесат пари прим, и то в легалния сектор. Затова е много важно разследването на финансова къща „Амиго 3“ да завърши успешно - защото то би трябвало да покаже един от моделите за движението на криминалните пари не само от контрабандата на Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, а на редица известни сенчести бизнесмени в държавата, като например във „Фирмата“ с Том Круз. То би трябвало да покаже, че организираната престъпност наистина работи като фирма и водещата е финансовата логика. (Разкритите заглушителни и радиосканиращи устройства в мерцедеса при ареста на бившия приятел на Доктора Петър Петров-Амигоса миналата седмица също показват технологичната мощ и промяната в мисленето на сенчестите бизнесмени.) Направената крачка назад от знакови фигури в сенчестия бизнес

отслаби контрола

върху техните структури. Така на преден план излязоха именно силовите бригади, които загубиха една част от възможностите си за печалби. Това ги принуди да минат в наркотрафика и контра­бандата, поръчковите убийства, въоръжените грабежи - все престъпления с висока обществена опасност. Друга причина е, че пазарът на крадени автомобили все повече намалява с малки изключения през седемгодишния разглеждан период. Сигурно има и други области, обусловени „от историческото развитие“. Някъде по същото време (около 1996-1997 г.). Поли Пантев и Мето Илиянски започнаха инвазията в търговията с наркотици и си отвоюваха пазара от арабските и иранските дилъри. Две години по-късно Косьо Самоковеца овладя контрабандните канали през границата. На практика силовите босове стояха зад наказателните си структури, но не и явно, и това създаде чувството за липса на „авторитети“. Периодът на приватизация даде прекалено много възможности за инвестиции и печалби на босовете от ъндърграунда, които имаха свободни кешови пари, и те станаха „добре облечени бизнесмени с големи охрани“. В недалечното минало в прес­тъпността имаше ярко изразени лидери, които бяха изградили йерархична структура и персонално командваха наказателните бригади, които получаваха отчисленията дори от кражбите на коли, въоръжените грабежи и взломните кражби от апартаменти.

Пресечената пирамида

С „рязането на опашката на гущерите“ се получи ефектът на пресечената пирамида - основата на терена, върху който се изявяват престъпниците, остава същата (ако се вярва на статистиката на МВР, дори намалява), но върху нея играят три, четири, пет играчи. При това положение, дори и да има уговорки за „мирно съвместно съществуване“, някои от действащите лица неминуемо се настъпват. Когато това става на терена на наркотрафика например, където „инвестициите“ са големи, а пазарът ограничен, се стига до кърваво разчистване на сметки. В периода 1997 - 2004 г. бяха избити основните играчи, които поеха пазара на наркотици в България, като най-знаковите бяха Кузман Гуслеков, Поли Пантев, Димитър Димитров-Маймуняка, Константин Димитров-Самоковеца, Методи Методиев-Илиянски, Евгени Димитров-Женята... Сега тези, които бяха под тях, търсят реализация, видяха свободно пространство и започнаха да се борят директно - не толкова за тяхното наследство, колкото за техните територии.

Чувството за липса на лидери в ъндърграунда даде самочувствие на идващите отдолу бандити да се опълчат срещу „добре облечените бизнесмени“. Показателен за това пораснало самочувствие е случаят с боя в дискотека „Ескейп“ миналата година. Тогава компанията на Антон Милтенов-Клюна и Константин Димитров-Самоковеца се сби с Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака. Преди 7-8 години би било немислимо човек като Клюна или Самоковеца дори да противоречи на двамата, смятани за най-силови играчи в бившата застрахователна компания СИК. Илюстрация на същото това придобито самочувствие са и набезите на провинциални силови групи в столицата. Най-изявени в това отношение са пернишките бригади, подозирани за атентата срещу модна агенция „Визаж“, автокражби и търговия с дрога, костинбродската бригада на Шаки, заподозряна в убийството на Фатик и други поръчкови разстрели, ихтиманската, врачанската и т.н. Въпреки че причините за това нараснало самочувствие бяха заложени в практиката много столични босове на ъндърграунда да ги използват за мръсни поръчки, тъй като са значително анонимни за обектите от подземния свят в София. Другата причина е, че възможностите за извършване на престъпления и търговия с крадени вещи и дрога в столицата са много по-големи.

Импорт-експорт

Когато се говори за пазар и нови поколения, не може да се подмине и износът на престъпност, която България извършва към страни от Европейския съюз и САЩ. Петнайсет години след падането на Стената българските бандити са добре интегрирани в трансграничната организирана престъпност и илюстрациите за това се намират почти всеки ден на страниците на западната преса. Наред с традиционното за българските бандити крадене на луксозни автомобили нашите са сред лидерите при трафика на жени, пласирането на фалшиви банкноти и документи за самоличност, кражбите от банкомати, а в последните години се пробват успешно и в нелегалната търговия с леки оръжия и дори в търговията с наркотици. Убийството на Константин Димитров-Самоковеца в Холандия и на Поли Пантев на екзотичния остров Аруба са резултат именно от тази интеграция. Но това са все престъпления, за които се изисква или висока степен на организираност, или технологични умения, или много международни контакти, та дори и търговски нюх. Участниците в този вид престъпления са също от едно по-ново поколение, което успешно се е вписало в западния ъндърграунд, владее езици, чувства се комфортно в тези държави, пътува - изобщо има поведението на граждани на света и извършва такива престъпления, разбира се.

Налице е и обратният вариант - импорт/експорт на престъпници и престъпления. Случаят със сливналията Йосиф Йосифов-Йоско, който беше съвсем непоз­нат за обществеността в България, а се оказа един от лидерите на търговията с дрога в Холандия, е показателен за движението на престъпен бизнес между страните в Европа и Америка. Йоско е заподозрян като поръчител за убийството на Самоковеца. Тук дори не е необходимо да се отбелязват престъпленията на хора от бившия Съветски съюз, Македония и Югославия на територията на България. Междувпрочем няколко убийства във Варна, извършени от чужденци, също бяха белязани от филмови сюжети.

Ако перифразираме Боало - Норсежак криминалната престъпност няма народност и жанрове, а исторически различни форми.

Филмът продължава...

„От всички изкуства сега за нас най-важното е киното.“

Ленин

Двайсет и две годишният полицай Емил Петров влиза в ресторант „Градина“ в столичния квартал „Слатина“ около 22.30 часа, приближава се до масата на 31-годишния зам.-шеф на финансовата пирамида „Проксима“ и изстрелва 3 куршума в него - един в главата, един в тялото и един в крака. Просто така, пред всички присъстващи. Това се случи миналата седмица в София. Същата сцена, с малки разлики, е снимана още през 70-те в класическия филм „Кръстникът“- Майкъл Корлеоне застреля мафиота Върджин Солоцо в ресторанта пред погледите на хранещите се посетители. Наказателната акция на Майкъл беше в отговор на убийството на брат му Сони Корлеоне от хората на Солоцо, които изстреляха няколко кофи с куршуми по автомобила му. А помните ли как беше убит Павел Найденов-Фатик на 19 август миналата година. Маскирани изпразниха с автомати два пълнителя с куршуми в мерцедеса му на кръстовището на бул. „България“ и „Гоце Делчев“, докато чака на червен светофар, и изчезнаха с автомобил.

В последно време все повече хора имат чувството, че живеят във филм - екшън, драма или хорър. Чувството става все по-буквално в момента, в който излязат подробности около всяко последно тежко престъпление. Като се започне от нарковойните през пос­ледните две години, та се стигне до проститутката, която наряза майката на колежката си, натъпка я в найлонови чували и я изхвърли в парка.

Видеопоколението е тук

Очевидно е, че престъпниците и техните престъпленията се променят и стават все по-сложни за разкриване - както тези, свързани с обири, така и поръчковите убийства, наркотрафикът, атентатите, финансовите измами. Какви са обаче причините за това? В своето есе „Типология на криминалния роман“ българският литературовед Цветан Тодоров поставя като мото репликата на френските писатели Боало - Нарсежак: „Криминалният жанр не се подразделя на видове. Той просто има исторически различни форми.“ Въпреки това Тодоров се опитва да намери общите неща в жанра. Ако отнесем тези мисли върху нашата реалност, може и да открием причините за промяната в престъпността. Защото тя наистина се развива „в исторически различни форми“.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    hwh24682134 avatar :-|
    Велина Славова

    Victor Misocki е известен с много и различни измами, вече е започнал и с финансовите услуги.

  • 2
    fcv14683809 avatar :-|
    Салина Видева

    Аз също чух за този господин от Македония, изпечен измамник. Излъганите от него са много. Не се забърквайте с него.

  • 3
    vyr48683893 avatar :-|
    Жаклин Борисова

    Потърпевшите са много и жалбите в СДВР са многобройни. В днешно време хората са изключително наивни и малка част смеят да потърсят правата си. Съветвам да сигнализирате за лицето Виктор Мисоцки, за да бъде спрян.

  • 4
    ohr48635436 avatar :-|
    Йоан Владиславов

    Наскоро разбрах за този Виктор. Опита се да измами мои приятели и да присвои техните имоти. Звучеше много убедително и сериозно. Обещаваше, обесняваше и искаше да му се вържат. За радост, това не се случи.

  • 5
    MilenaAtanasova avatar :-|
    Milena Atanasova

    Лицето Виктор Мисоцки е известно в Македония с множество измами в различни отрасли. Сега е подхванал финансовите услуги и търси българи, които да изнудва тук, защото е с отнет лиценз в Македония. Пазете се!

  • 7
    Filip avatar :-|
    Filip Antov

    Македонски измамник, който се шири из България и мами наивни българи. Страшно добър манипулатор е е хубаво добре да проучите миналото му, ако се захванете с него. Най-добре обаче е да сте колкото се може по-далеч от този подлец.

  • 9
    wqy32691372 avatar :-|
    Марина Николова

    Виктор е с дългогодишен опит в сферата с измамите. Виждам, че вече голям брой хора са научили за него. Трябва да бъдете внимателни и да не се връзвате на обедителните му млоби и обещания.

  • 10
    dck43692405 avatar :-|
    Росица Нейкова

    Не се доверявайте на лицето Виктор Мосоцки. Разследван е от няколко институции за измами. Най-много да ви погнат и вас покрай него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.