България уточни рамката за агротърговията с ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България уточни рамката за агротърговията с ЕС

България уточни рамката за агротърговията с ЕС

От 1 юли влизат в сила по-големи квоти за внос от общността

1271 прочитания

От 1 юли износителите на земеделска продукция от Европейския съюз ще могат да ползват по-големи квоти за внос в България. От тази дата се увеличава и кръгът на стоките, които ще се търгуват без мита между България и страните от общността. Новите квоти бяха договорени с Брюксел в края на април във връзка с майското разширяване на евросъюза. „Договореностите отчитат преференциите, при които досега се е осъществявала търговията на България със земеделски стоки със страните от ЦЕФТА. Преди да влязат в сила новите земеделски квоти (от 1 юли), България да подпише споразумение с Брюксел“, обясни Вергиния Минчева, експерт в Дирекция „Европейска интеграция“ към земеделското министерство.

Според договореностите с еврокомисията от 1 юли се разширява списъкът от стоки, които ще се търгуват със страните от общността без мита и ограничения за количествата. В този списък от стоки попадат корнишоните, сладките пиперки, гъбите, морковите, бобовите растения, слънчогледовото масло, плодовите сокове, някои зърнени култури (ориз, грах и др.) и хранителни продукти от тях (грисове), птици за разплод и други. За тях България е договорила импорт на неограничени количества при нулеви мита. Срещу това за тези стоки ЕС също няма да прилага мита и количествени ограничения при вноса им от България. Втората група договорени въпроси с Брюксел обхваща по-чувствителни за България земеделски стоки, за които София е допуснала

Увеличение на досегашните годишни квоти

за внос от общността при нулеви мита. Такива са договорени за говеждото месо, консервираните плодове и зеленчуците, а също и за някои от най-чувствителните за България стоки като свинското и пилешкото месо и млякото. Срещу това Брюксел премахва изцяло ограниченията при вноса от България за някои от стоките, а за други ни предоставя по-големи квоти за износ без мита.

За говеждото месо сегашната квота за внос при нулево мито от ЕС от 8149 тона се увеличава с 2500 тона. Според Вергиния Минчева това увеличение на квотата няма да се отрази неблагоприятно на вътрешния пазар, тъй като България не е голям производител на говеждо месо. Освен това и досега съществуващата квота за внос на говеждо в България не се е изпълнявала напълно главно заради нетарифните бариери пред импорта заради болестта луда крава. Срещу по-големия внос Брюксел ни предоставя изцяло нова квота за безмитен износ на 2500 говеждо месо. За преработените зеленчуци квотата за внос от ЕС се увеличава от 400 на 600 тона, като срещу това България ще може да изнася неограничени количества при нулеви мита. От 200 на 700 тона се увеличава и безмитната квота за импорт от ЕС на преработени кайсии и праскови. И за тези стоки Брюксел ни предоставя възможност за износ на неограничени количества без мита. По-голям размер на безмитната квота за внос от ЕС е договорен и за пенливите вина. Квотата се увеличава от 1400 на 4000 хектолитра годишно. В замяна Брюксел ни предоставя възможност за по-голям износ на бутилирани вина - досегашната безмитна квота се увеличава от 485 хил. на 510 хил. хектолитра. Като особено

Чувствителни стоки

за България се определят свинското и пилешкото месо, както и млечните продукти. Една от причините е, че в момента преработвателните предприятия се преструктурират, така че да се приспособят към ветеринарно-санитарните изисквания на ЕС. Реализацията на тези стоки на вътрешния пазар освен това сега е силно затруднена и заради контрабанден внос. За да не затрудни допълнително преработвателите при преговорите с Брюксел, България е настоявала да не се допуска увеличение на съществуващите безмитни квоти за внос на тези стоки от ЕС. За свинското и пилешкото месо обаче са договорени по-големи квоти за вноса от ЕС. Причината е, че с тях се отчитат преференциалните условия, които са се прилагали при вноса в България досега по линия на споразуменията по ЦЕФТА. За свинското месо съществуващата квота за импорт на 8500 тона се увеличава с 550 тона, а за пилешкото - от 3000 на 3500 тона. Срещу това Брюксел също ни предоставя по-големи квоти за вноса в общността. При млечните продукти е договорена квота за внос от ЕС на 300 тона кисело мляко с 10% мито. Срещу това сегашната безмитна квота за

износ на кисело мляко

от България се увеличава от 500 на 700 тона.

Останалите млечни продукти са били изключени от обхвата на преговорите. „Засега не очакваме увеличаването на квотите за безмитен внос от общността да се отрази негативно на вътрешния пазар, нито пък да доведе до влошаване на положителното ни търговското салдо с ЕС. Вероятно майското разширяване на евросъюза ще доведе до преориентиране на търговските потоци, но на този етап е трудно да се прецени какъв ще е ефектът от това“, коментира Вергиния Минчева. „Въпреки че на този етап не са правени анализи за ефектите върху взаимната ни търговия с ЕС след майското разширяване, очакваме положителното ни търговско салдо с общността да се запази“, обясни още Минчева. За миналата година по данни на земеделското министерство страната ни е реализира за ЕС износ за 326.8 млн. долара. Вносът ни от общността пък е на стойност 265 млн. долара.

Според Вергиния Минчева негативни ефекти за България не може да се очакват и по отношение на износа. След майското разширяване на ЕС обаче при експорта за десетте нови членки вече ще се прилагат нетарифните ограничения на общността. Износът ни за тези страни вече ще е опосредстван от лицензи, входни цени при вноса (за плодовете и зеленчуците) и други нетарифни ограничения. Освен това продуктите, които България изнася за 10-те страни, също вече трябва да са съобразени изцяло със стандартите на ЕС, а голяма част от земеделската ни продукция не отговаря на качествените изискванията на общността.

Европейската комисия се отказа от намеренията си да наложи на България и Румъния забрана за вноса на нерафинирана захар от трети страни след 2007 г. , когато се очаква двете страни да се присъединят към ЕС. Тази новина разпространи през седмицата агенция „Дау Джоунс“. В рамките на преговорите по глава „Земеделие“ по-рано стана ясно, че Брюксел замисля подобно ограничение с идеята да задължи България и Румъния да изкупуват излишъците на сурова захар от общността. За България подобна забрана на вноса би имала много негативен ефект, тъй като сега захарните ни заводи запълват капацитета си предимно от внос основно от Бразилия. По линия на споразумение със Световната търговска организация България е договорила квота за внос от трети страни на сурова захар от 250 хил. тона годишно. Тази квота е договорена с Брюксел до присъединяването. София обаче настоява квотата да се запази в същия размер и след 2007 г. Според „Дау Джоунс“ Брюксел няма да наложи вето върху вноса, но ще намали квотата от 250 на 198.7 хил. тона. От земеделското министерство не потвърдиха, нито отрекоха информацията до редакционното приключване на броя. Оттам обясниха, че ще съобщят размера на договорените производствени квоти с Брюксел в началото на следващата седмица.
Освен квотата за внос според „Дау Джоунс“ Брюксел е определил за България и размера на производствените квоти за захарта и изоглюкозата. Квотата за производството на захар от захарно цвекло след 2007 г. според тази информация е в размер на 4320 тона. Толкова приблизително и сега е производството на захар от цвекло в България. За бялата захар фиксираната от Брюксел квота според „Дау Джоунс“ е 432 тона, което значително се разминава с исканията на България. За бялата захар България настояваше за годишна квота за производство в размер на 250 хил. тона. Значително орязана според информацията от „Дау Джоунс“ освен това е и квотата за изогликозата, която се използва като суровина за производството на спиртни напитки. Определената от Брюксел квота е 56 хил. тона, докато исканата от България е в размер на 200 хил. тона.
Системата на квотите за захарта и изоглюкозата е един от основните механизми за регулиране на обема на производството и цените на продукцията в общността. Освен това при захарта Брюксел прилага и интервенционни изкупуване, а също и експортни и импортни такси. Чрез тези механизми цените на суровата захар в ЕС се поддържат високи. Захарта е сред най-чувствителните стоки за ЕС именно заради огромните й излишъци, които годишно са между 2.5 и 3 млн. тона.

От 1 юли износителите на земеделска продукция от Европейския съюз ще могат да ползват по-големи квоти за внос в България. От тази дата се увеличава и кръгът на стоките, които ще се търгуват без мита между България и страните от общността. Новите квоти бяха договорени с Брюксел в края на април във връзка с майското разширяване на евросъюза. „Договореностите отчитат преференциите, при които досега се е осъществявала търговията на България със земеделски стоки със страните от ЦЕФТА. Преди да влязат в сила новите земеделски квоти (от 1 юли), България да подпише споразумение с Брюксел“, обясни Вергиния Минчева, експерт в Дирекция „Европейска интеграция“ към земеделското министерство.

Според договореностите с еврокомисията от 1 юли се разширява списъкът от стоки, които ще се търгуват със страните от общността без мита и ограничения за количествата. В този списък от стоки попадат корнишоните, сладките пиперки, гъбите, морковите, бобовите растения, слънчогледовото масло, плодовите сокове, някои зърнени култури (ориз, грах и др.) и хранителни продукти от тях (грисове), птици за разплод и други. За тях България е договорила импорт на неограничени количества при нулеви мита. Срещу това за тези стоки ЕС също няма да прилага мита и количествени ограничения при вноса им от България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.