С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 17 юли 2004, 0:00, 7013 прочитания

Ако живееш в Бобошево, би тръгнал и към ада

В града на Ивайло Кепов хората са готови да рискуват много, за да получат малко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Ако случайно кривнеш от широката чиста магистрала към Благоевград, ако се отклониш от правата на цивилизацията с рекламите на бира и веригите бензиностанции, ще се плъзнеш в една малко по-различна, паралелна реалност - реалността на Бобошево и стотиците подобни градчета и селца. До тях се стига по призрачни тесни пътища, покрити с бял прах, който се вдига под стъпките и скърца между зъбите. Горещото бяло шосе се точи между ниви с тютюн и пустеещи трънливи полета, слънчогледите са свели покрусено глави, а над тях жиците са натежали от лястовици. Все черни.
През Бобошево е минавал всеки. Името е различно всеки път, но мястото е едно и също, независимо дали се намира в полите на Пирин, в добруджанската равнина или в тракийската низина. И човешките съдби са еднакво объркани, хората са еднакво безработни, безпарични и безперспективни, и еднакво готови да рискуват много, за да получат малко. Странни хора. Ако не профучи случайна кола или не прехвърчи шумно врабче ято, пътят към Бобошево е зах­лупен от тежка, задушлива тишина. Нищо, че името на града идва от боботенето на Струма. И реката си тече лениво и безшумно, а по бреговете крачат лениви и безшумни рибари дори и в средата на седмицата. Времето в Бобошево също вър­ви лениво и безшумно, клаустрофобично бавно, рони мазилките на грозните схлупени къщи, чопли темелите на бившите дърводелски цехове, кошари и текезесарски сгради, дълбае в тъмните лица на хората и убива неусетно и безболезнено като радиация.
Ако пропуснеш табелата на пътя или тази на кметството, никога няма да познаеш, че Бобошево е град, и то общински: толкова е

Малко, пусто и опако

Улиците са тесни и криви, пос­тлани с магарешка тор и сламки, изпадали от каруците. Слепите, закнижени прозорци на къщите гледат навъсено изпод счупените керемиди, рогат силует на козел се раздвижва в дебелата сянка на прочутите кюстендилски череши. Черквата е празна и заключена. В двора на пустото читалище съхне тютюн. От всяка порта те следят черно-белите очи на некролозите. Живи хора почти не се виждат. Няма цветя по градините. Няма комини с щъркелови гнезда. Няма мили бабички, седнали на раздумка пред къщите. Гробището се белее на един хвърлей от училището. И навсякъде е тихо, ужасно тихо.
Центърът на града е малко по-приятелски, напомня ти за твоя свят, за обичайната реалност: с рекламите на бира и мобилни оператори, бензиностанцията, фризерите за сладолед. Добре заредени магазини за хранителни стоки, кметство, будка за вестници („Билкар“, „Врачка“, „Трета възраст“), няколко кръчми с пластмасови столчета, в плод-зеленчука се продават дрехи втора употреба. На прашното площадче пуши разсеян полицай, две дечица хрупат чипс с играчка, а един дядо с тояжка разглежда рекламата на водка „Мери Джейн“. Някъде ремонтират нещо, мирише на прясна боя, на шкембе чорба, на дъжд. Днес е почти обикновен горещ бобошевски ден, май се задава буря, полицаят замислено гледа към далечните облаци, няколко кучета се търкалят в праха, кръчмите са пълни от сутринта, но нещо не е както друг ден. За разлика от обичайната чалга в магазинчетата звучи „Хоризонт“. А хората вдигат глави и се вслушват настоятелно във всеки глас, идващ от радиото. Нещо тежко тегне във въздуха. Общата хипноза почти материализира сенките на двамата заложници в Ирак. „Нали знаеш, единият е тукашен“, чуваш. Естествено, че знаеш. Какъв друг повод да си тук.
В магазина етикетчето с цената е залепено направо върху буците сирене, а мухите кръжат над витрината с месо. Обедните новини не са това, което бяха преди няколко дни; телевизорът боботи високо, а до календар с американската Статуя на свободата виси български флаг, вероятно спомен от скорошното европейско. Погледите са тревожни и напрегнати, скачат от екрана към разпръснатите листи върху фризера за сладолед. „Подписка в подкрепа на Ивайло Кепов и неговия колега“, гласи първата страница, измачкана от много пръсти. Под нея - още много страници, ситно изписани с имена и подписи, разкривен почерк на трепереща стара ръка, прилежен ученически почерк, прекъсваща синя химикалка, стотици имена, единици подкрепа, безпомощни драсканици, закрепени с кламер и надежда в мъничък градец накрай света.
В Бобошево живеят около 1500 души; безработица почти няма, казва кметът. Работа се намира - на тютюневите ниви, с овцете, в кооперацията. Има шивашки цех. Там обаче от четири месеца не са давали заплати. Има и програма за временна заетост, плаща се по 5 лв. на ден, но май няма много кандидати да косят тревата край шосето оттук до Благоевград. Някои работят в Дупница. Но повечето бобошевци с малко здрав разум и здрави ръце са се изнесли към Италия и Испания. И там работят на нивите, и там е за малко пари. Да им се чуди човек. Някои са международни шофьори пак предимно към Западна Европа. Но

Биха пътували навсякъде

ако им плащат. Странни хора.
Младите хора в Бобошево пият много: някои от безпаричие, някои от мъка, повечето - от сутринта. Кръчмите са пълни през целия ден. Мъже по пот­ници, облакътени на малките масички, сучат воеводските си мустаци и гледат страшно над потните халби с бира. Играят си с кутиите евтини цигари, сякаш не знаят къде да дянат огромните си безработни ръце. Лошо изрусените им жени са преждевременно увехнали от същите тези цигари и от десетките отровни кафета, а раменете им са превити от седенето на неудобните кръчмарски столчета. Повечето нямат деца. Защото нямат пари. А за кафетата, цигарите, бирите и ракиите плащат с пенсиите на родителите си. Повечето не работят. Жените искат да заминат за Италия и Испания. А мъжете - да станат международни шофьори. Стига да им плащат, биха пътували навсякъде, биха работили навсякъде. Странни хора, сериозно.
Днес обаче са по-различни. Жените чупят тънките си китки по-драматично от обикновено, а мъжете размазват фасовете в пепелника с особена ярост. Всички гледат някъде настрани и надолу, докато единият говори по мобилния си телефон с жената на техен приятел, която е в София, в някакво министерство, и чака някъде на другия край на света някакви чужди хора да убият или да пуснат мъжа и. Мълчат безпомощно, някак виновно, смучат нервно цигарите. Но ако утре се намери някой, който да им предложи малко пари, повечето биха тръгнали за където и да било.
В Бобошево не се интересуват от политика. Говорят за нея с отвращение, настръхват от темата, сякаш са докоснали медуза. По принцип не четат вестници, и новини не гледат много. Нито са за, нито против войната в Ирак. Просто това няма място в техния бобошевски свят, с тесните им улици и тютюна, в техните мечти за Италия и Испания, за нормална работа, за море. Не ги интересуват партията „Баас“, сунитите и петролът. Обаче ги интересува, че някакви фирми плащат някакви пари, за да закараш там някакви коли. Не знаят къде точно се намира Кербала или кой е Абу Мусаб аз Заркауи. Знаят, че маршрутът през Сирия е по-опасен, но пък през Турция се бавиш повече. Знаят, че ако закараш камиона на 80 км след границата, ще получиш допълнително 600 долара. А за някой, който живее от пенсията на баща си, това са много пари. За някой, който има дете и безработна жена, москвич и полусрутена къща в Бобошево, това

Наистина са много пари

Бобошевските мъже не биха се замисляли, особено заради няколко долара повече. Странни хора, опаки, непредпазливи...
Ако си принуден да живееш в Бобошево, би тръгнал и към ада, за да се махнеш оттук. Някои го правят. А други само чакат да им предложат и биха тръгнали още утре. Знаят, че там е опасно, но и в Бобошево не е по-добре. „А тук какво да правим? Седим по кръчмите, псуваме живота, гладуваме, и децата ни гладуват с нас“, разправят. Странни, странни хора.
Повярвай, не би могъл да живееш в Бобошево. Тук времето тече по-различно, убива бавно. Няма пари, няма работа, няма нищо - ама толкова няма, че си готов да стигнеш докъдето и да било, да работиш каквото и да било за няколко долара повече. Няколко долара за нормалните човешки неща, за дъщеря ти, за нови пердета, за лекарства, за евтини цигари и отровни кафета. Ако живееш в Бобошево, животът ти струва няколко долара, ти сам го оценяваш на толкова. Готов си да го рискуваш за тези няколко долара повече. И никое предупреждение не ти се вижда достатъчно сериозно, никой риск не ти се струва прекалено голям...
И това не ти изглежда никак странно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Назначение от времето на Орешарски излиза от борда на "Булгаргаз" 2 Назначение от времето на Орешарски излиза от борда на "Булгаргаз"

На мястото на Ботьо Велинов ще влезе изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов. Когато Търговският регистър заработи

17 авг 2018, 2480 прочитания

Две чужди компании обжалват избора на "Джи Пи" за строител на тунела "Железница" 1 Две чужди компании обжалват избора на "Джи Пи" за строител на тунела "Железница"

Гръцката "Актор" и италианската "Тодини" бяха отстранени още преди отварянето на ценовите им оферти. Победителят е предложил 185 млн. лв.

17 авг 2018, 4230 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Загубена работа

В играта срещу терористите България хвърля зар с шест еднакви стени

Кой спря Търговския регистър

Никой не поема отговорност за провала на агенцията, която се оглавява от близката до Делян Пеевски Зорница Даскалова

Властелинът на компютърните поръчки

"Лирекс БГ" е основен достачик на ИТ оборудване за държавните ведомства

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Лято в Пулия

Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото

Книга: Сет Стивънс-Давидовиц - "Всички лъжат"

Може да излъжете всички, но не и "Гугъл"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

DAILY @7AM // 18.08.2018 Прочетете