Стъклото се завръща на Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стъклото се завръща на Балканите

Стъклото се завръща на Балканите

Двата завода на „Шишеджам“ ще осигурят дългосрочни ефекти както за местната, така и за националната икономика

18056 прочитания

Възраждането на стъкларския бранш на Балканите е на път да се превърне от пожелание във факт. Цифрите в подкрепа на това говорят сами. Един от световните лидери в сектора, френската „Сен Гобен“, вече стартира проект на стойност 100 млн. долара в завод за плоско стъкло (тип флоат) в румънския град Кълъраш и стартът на производството предстои през 2006 г. Гръцката компания „Юла глас“, която чрез българския завод „Дружба“ с двете му площадки „Стинд“ - София, и „Дружба“ - Пловдив, е лидер в производството на контейнерно стъкло в България, преди година придоби завода за домакинско стъкло в Румъния - „Стиром“, и е основен кандидат в приватизацията на най-големия сръбски производител - „Српска фабрика стекла“. България има шанс да играе съществена роля в това регионално разпределение на пазара чрез проекта на турската компания „Шишеджам“, един от световните лидери в сектора. Преди около месец компанията направи първа копка на новите си заводи край Търговище, като с това направи сериозна заявка за лидерство на регионалния пазар на плоско и домакинско стъкло.

Макар че развитието на сектора в България през последните години беше белязано от негативни тенденции (много заводи фалираха, други станаха собственост на РМД без сериозен финансов ресурс), днес

Секторът има втори шанс

за възраждане. В недалечното минало в България бяха представени всички основни подразделения на стъклопроизводството, но приватизацията в бранша ясно показа, че големи международни инвеститори почти не се интересуват от българските предприятия заради остарялата им техника. Единственото изключение досега беше гръцката „Юла глас“ с инвестиции за повече от 60 млн. долара в България и над 150 млн. евро на Балканите. В българските заводи на „Юла глас“ са изградени две нови пещи, а износът им надхвърля този на всички останали фирми от сектора, взети заедно. В резултат на негативните тенденции само през последните четири години заетите в сектора намаляха от близо 5200 души на по-малко от 4000 души, но днес това може да се превърне в конкурентно предимство. Наличието на квалифицирана работна ръка, съчетано с все още конкурентната цена на труда в страната, е един от факторите, въз основа на които може да се прогнозира растеж на стъкларския бизнес в бъдеще.

Със съществено значение за възраждането на сектора е и добрата суровинна осигуреност. Всички работещи предприятия в момента използват българска суровина. Главните съставки за производството на стъкло - сода и кварцов пясък, се произвеждат в България. Експерти от сектора прогнозират, че добиваният в Североизточна България около Сеново, Вятово и Каолиново кварцов пясък може да осигури производството на стъкло минимум за следващите 100 години. Содата се доставя от девненския комбинат „Солвей - Соди“, който е белгийска собственост.

Бумът в строителството

както на жилищни, така и на административни сгради и хотели (особено по Черноморието), през последните години също е сред основните фактори за развитие на стъкларския бранш в сектора на плоското стъкло. Към това специалистите добавят и предстоящото въвеждане на задължителни енергоспестяващи изисквания за сградите, което ще наложи подмяна на прозорците на повечето обществени постройки. Доброто местоположение на страната с оглед транспортиране на готовата продукция също е фактор за оформянето на България като бъдещ център на стъклопроизводството в региона. В това отношение експерти посочват и възможността за евтин транспорт към Европа по Дунава. Наличието на достатъчно дървен материал също е от значение за това производство с оглед осигуряването на опаковки за продукцията. Към всичко това трябва да се прибави и стабилната политическа обстановка в страната.

На тази основа изводът, че след стагнацията, белязала последните години от развитието на сектора, навлизането на инвеститор от ранга на „Шишеджам“ ще промени пазара в положителен смисъл, вероятно вече не звучи пресилено. Реална е възможността България от вносител през последните години да се превърне в износител за региона. Турските инвеститори впрочем вече заявиха намерението си да превърнат страната в свой регионален център за производство на стъкло. Предвижда се около 85% от продукцията, произвеждана в Търговище, да се изнася, каза Алев Яраман, вицепрезидент на „Шишеджам груп“. През миналата година в България е внесено стъкло и стъкларски изделия за повече от 52 млн. долара, сочат статистическите данни. Износът е за 47 млн. долара, като огромната част от него е контейнерно стъкло - бутилки и буркани. Че България може да се превърне в

център на стъклопроизводството

в региона, говорят и още няколко факта. Още през 2001 г. регионът предизвикваше интереса на лидерите в сектора поради факта, че в района тогава липсваше производител на плоско стъкло, след като в Сърбия прекрати дейността си и без това остарелият завод в Панчево, а в България фалираха „Диамант“ и „Кристал“. Най-близките производства бяха в Полша, Унгария и Румъния (която също произвеждаше по остарели технологии). Приблизително по същото време гръцкото правителство обяви, че ще отпусне безлихвен кредит на евентуален инвеститор в района на Кавала и територията беше проучвана от белгийската компания „Главербел“. Онзи район обаче се оказа не достатъчно атрактивен поради липсата на суровини. Така терените в Североизточна България и Югоизточна Румъния бяха проучвани както от „Шишеджам“, така и от „Сен Гобен“, „Главербел“ и „Пилкингтън“. Когато се реализира, инвестицията на „Шишеджам“ ще има

Редица сериозни ефекти

не само върху местната, но и върху националната икономика. Най-бързият и видим резултат от двата нови завода на „Шишеджам“ ще е нарастване на размера на преките чужди инвестиции в страната, защото вложението е най-голямата еднократна индустриална инвестиция на зелено. При изграждането на фабриките вероятно ще бъдат използвани и български подизпълнители на турската строителна компания, с която традиционно работи „Шишеджам“. Вероятна ниша ще се открие и за местните производители на строителни материали.

Същинският макроефект от заводите се очаква след около година и половина. Тогава и двете фабрики на „Шишеджам“ трябва да бъдат завършени и България от вносител ще се превърне в голям износител на стъклени изделия. Планът за годишния оборот на заводите е за около 100 млн. долара. От тях по предварителни планове ще се реализира износ за над 85 млн. долара годишно. Новите производства ще използват и предимно български суровини. Развитието на стъкларската индустрия ще роди и нови странични производства - най-вече малки и средни предприятия. Очаква се те да бъдат ангажирани в последващата преработка на плоското стъкло, в транспортирането, опаковането и декорацията на изделията за бита. Според очакванията както на „Шишеджам“, така и на местната управа след старта на производството в двата завода трябва да бъдат ангажирани още около 1500 души. „Проектите ни са от изключителна важност за развитието на малките и средните предприятия, които могат да бъдат наши доставчици и партньори“, подчертава вицепрезидентът на „Шишеджам“ Алев Яраман. Възможно е след години около заводите на „Шишеджам“ да се създаде и клъстер, т.е. други международни производители на изделия, в които се вгражда стъкло, да изберат Търговище като локация за своя нов завод. Не е изключена и самата „Шишеджам“ на по-късен етап да вземе решение за откриване на още фабрики. Предвидливо компанията е придобила значително по-голям терен от необходимото за двата завода. Другият основен ефект за регионалната икономика на Търговище е очакваното намаляване на безработицата. Предварителните изчисления на инвеститора са за 700 души директно заети в двете стъкларски фабрики и между 1000 и 2500 души в свързаните странични производства и услуги. Основният процент от новооткритите работни места ще е от жители на община Търговище. Това ще намали безработицата в региона, която е повече от два пъти над средната за страната. Впрочем високият процент на безработицата беше сред основните фактори за избор на местоположението на двата завода на „Шишеджам“, като по този начин инвеститорът ползва определени преференции. Увеличените доходи на местното население трябва да доведат от своя страна до повишаване на жизнения стандарт в Търговище, а оттам и до повишено търсене на стоки и услуги.

Историята на сектора

В миналото в България работеха няколко производителя на основните видове стъкло и стъкларски изделия: „Стинд“ - София, „Дружба“ - Пловдив, „Рубин“ - Плевен, „Интериор“ - Елена, бяха основните производители на контейнерно стъкло (бутилки и буркани). Домакинска стъклария се правеше в „Белопал“ - Белослав, „Китка“ - Нови пазар, „Кварц“ - Сливен, а плоско стъкло - в „Диамант“ - Разград, и „Кристал“ - Перник. След приватизацията по-голямата част от тези предприятия попаднаха в ръцете на РМД, които по правило не разполагат със солидни финансови ресурси, за да инвестират в тях. От друга страна, тъкмо заводите с най-старо и амортизирано оборудване, които имаха най-сериозна нужда от свежи капитали, не предизвикаха сериозен инвеститорски интерес. Само най-големите и най-модерните фирми бяха продадени на чужди инвеститори (собственик на бившите заводи „Стинд“ - София, и „Дружба“ - Пловдив, стана гръцката „Юла глас“. В началото на миналата година тя консолидира българските си заводи, като „Стинд“ се вля в „Дружба“). Днес имената на „Китка“ - Нови пазар, „Кварц“ - Сливен, „Кристал“ - Перник, „Диамант“ - Разград, „Белопал“ - Белослав, са по-скоро спомен от миналото, отколкото реално действащи икономически субекти. С ресурса на новопазарското предприятие днес с една пещ работи „Ново стъкло“. Производството на плоско стъкло бе изцяло ликвидирано след фалита на „Диамант“ - Разград, и „Кристал“ - Перник. В сектора на контейнерното стъкло „Интериор“ - Елена, бе закупен от новите собственици на сухиндолския винпром - фирми около варненската групировка ТИМ. В професионалните среди се смята, че в „Интериор“ винарите от Сухиндол ще произвеждат бутилки главно за собствените си нужди. В момента обаче предприятието не произвежда стъкло. „Ако някога произвеждахме по 2.2 млрд. броя продукти, днес количеството не надвишава 500 млн. броя“, илюстрира ситуацията един от изпълнителните директори на „Дружба“ - Пловдив, Димитър Коев.

Видове стъкло

Най-общо стъклото се подразделя на следните групи - плоско, контейнерно и домакинско. Към първата група се отнасят армираното, орнаментното стъкло, както и т.нар. питсбърг, флоат и фурко (разделени така според технологията на производство). Питсбърг и фурко са остарели технологии, които вече почти не се използват. В групата на плоското стъкло България няма производител, а пазарът се задоволява единствено от внос. По експертни изчисления пазарът е около 23 млн. квадратни метра флоат стъкло плюс около 7 млн. квадратни метра специални стъкла - армирани, орнаментни и други. Потенциалът за развитие обаче се измерва до около 35-40 млн. кв. метра флоат стъкло. Лидер на пазара е разградската фирма „Йовета“, която държи около 70% от доставките. Тя внася главно от Турция („Шишеджам“), и по-малки количества от Бразилия, Украйна, Китай, Мексико и някои европейски страни. Петричката фирма „Мантар А“ е един от вносителите на украинско и руско стъкло в България. На този пазар действат и „Интерком груп“, която внася от Украйна и Румъния, както и търговищката „Дакс 96“.
Лидер в производството на контейнерно стъкло (бутилки и буркани) е „Дружба“ - Пловдив. С добавка на плевенското дружество „Рубин“ се изчерпват значимите производители в този подсектор. „Българският пазар е наситен и едва ли може да поеме допълнително производство“, коментира ситуацията Димитър Коев. Една от причините не само според него е свързана и с намаленото производство на консервната промишленост, която е основен клиент на стъкларските предприятия. Пазарът се оценява на около 500 млн. броя годишно.
В областта на домакинското стъкло „Белопал“ - Белослав, „Китка“ - Нови пазар, и „Кварц“ - Сливен, фалираха. Потребностите се задоволяват от внос.

Възраждането на стъкларския бранш на Балканите е на път да се превърне от пожелание във факт. Цифрите в подкрепа на това говорят сами. Един от световните лидери в сектора, френската „Сен Гобен“, вече стартира проект на стойност 100 млн. долара в завод за плоско стъкло (тип флоат) в румънския град Кълъраш и стартът на производството предстои през 2006 г. Гръцката компания „Юла глас“, която чрез българския завод „Дружба“ с двете му площадки „Стинд“ - София, и „Дружба“ - Пловдив, е лидер в производството на контейнерно стъкло в България, преди година придоби завода за домакинско стъкло в Румъния - „Стиром“, и е основен кандидат в приватизацията на най-големия сръбски производител - „Српска фабрика стекла“. България има шанс да играе съществена роля в това регионално разпределение на пазара чрез проекта на турската компания „Шишеджам“, един от световните лидери в сектора. Преди около месец компанията направи първа копка на новите си заводи край Търговище, като с това направи сериозна заявка за лидерство на регионалния пазар на плоско и домакинско стъкло.

Макар че развитието на сектора в България през последните години беше белязано от негативни тенденции (много заводи фалираха, други станаха собственост на РМД без сериозен финансов ресурс), днес

Секторът има втори шанс

за възраждане. В недалечното минало в България бяха представени всички основни подразделения на стъклопроизводството, но приватизацията в бранша ясно показа, че големи международни инвеститори почти не се интересуват от българските предприятия заради остарялата им техника. Единственото изключение досега беше гръцката „Юла глас“ с инвестиции за повече от 60 млн. долара в България и над 150 млн. евро на Балканите. В българските заводи на „Юла глас“ са изградени две нови пещи, а износът им надхвърля този на всички останали фирми от сектора, взети заедно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK