Не подценявайте трудностите в туризма

Д-р Харалд Киндерман, посланик на Федерална република Германия, пред „Капитал“

Д-р Харалд Киндерман представлява Федерална република Германия в София от 1 август 2003 г. От 1999 г. до миналата година той беше германски посланик в Саудитска Арабия. Харалд Киндерман е роден през 1948 г. в Оберйоленбек, Вестфалия. Следвал е право в реномираните университети на Ерланген, Марбург и Кьолн. През 1979 г. е защитил докторат. След шестгодишна работа като доцент в университета в Гисен през 1987 г. Киндерман отива във Федералното министерство на правосъдието. От 1992 г. работи в Министерството на външните работи, където от 1997 г. до 1998 г. ръководи щаба по планиране.

Господин посланик, 2004 г. е много богата на посещения на високопоставени германски политици в България. Федералният министър на икономиката и труда Волфганг Клемент и федералният финансов министър Ханс Айхел вече бяха в София, току-що приключи посещението на федералния канцлер Герхард Шрьодер, през есента ще дойдат още двама федерални министри. На какво се дължи този голям интерес към България?

- Наистина прави впечатление, че посещенията зачестиха. Идват не само политици, но и много икономически делегации. През есента програмата ще е още по-сгъстена. През следващата година очакваме министър-председателите на Бавария и Долна Саксония. Това показва, че България е във фокуса на интереса. Европа осъзнава, че с България и Румъния на Балканите ще има две нови членки на Европейския съюз (ЕС), което ще е голям шанс за стабилност също в Косово, Албания, Македония и целия регион. Ние се опитваме да доведем колкото може повече германци в България. Най-доброто, което можем да направим, е да доведем хората тук и да им покажем България, включително провинцията. Затова направихме всичко възможно и федералният канцлер да бъде придружаван от голяма делегация.

Имайки предвид опита от разширяването на ЕС на изток през тази година, какви политически и икономически ефекти очаквате от влизането на България и Румъния в съюза през 2007 г.?

- България е страна, която олицетворява и създава стабилност. Ние искаме и вярваме, че влизането в ЕС ще бъде в интерес и на България, и на съюза - силните страни на България ще станат силни страни на съюза и обратно. От успешното приемане на България в ЕС ще произтекат перспективи също за Черна гора, Македония, Сърбия, Албания. Освен това България и Румъния имат 30 млн. жители, излизат на Черно море, а това е свързано с много икономически интереси.

Все повече политици от ЕС посещават Балканите, в същото време обаче все повече немски медии изтеглят оттук своите кореспонденти. Тази липса на медиен интерес не крие ли опасност влизането на България и Румъния в ЕС да свари неподготвен обикновения германец и да предизвика вълна от негативизъм към двете страни, за които мнението и без това не е особено ласкаво?

- И на мен ми прави впечатление, че България твърде рядко се появява в немските вестници. Но не виждам опасност. Има страни, които отсъстват от немските медии, но с тях Германия има прекрасни отношения. Такава е например Швейцария. Не смятам, че България е позната в Германия само в негативен контекст. Тя дори предизвиква редица положителни асоциации: първо, влиза в ЕС, второ, политическата система е стабилна, трето, има близки отношения между нашите народи, четвърто, страната се свързва с много положителни неща като култура, манастири, православие, Черно море, красива природа, прекрасни обичаи, хубаво вино, добри селскостопански продукти. Проблем са корупцията и организираната престъпност. Но в Германия се знае, че това са чести явления в бившите социалистически държави след падането на комунизма. Те ще се регулират вътре в рамките на ЕС. В Германия няма антибългарски настроения, напротив. Аз например буквално всяка седмица имам гости от Германия. Всички приятели и роднини искат да дойдат.

Смятате ли, че тези германци, които сега идват, биха дош­ли отново?

- Ако имате предвид като туристи, смятам, че туризмът е една от силните страни на България, но според мен тук понякога се подценяват трудностите, свързани с него, липсва усет за многообразието на този бизнес. Има различни видове туризъм - семеен, културен, елитен, младежки, парти туризъм. В България се смята, че всички те могат да съжителстват на едно и също място. Тези видове обаче трудно се съчетават - семействата искат спокойствие, а парти туристите искат дискотеката да гърми цяла нощ. Трябва да се реши какъв вид туризъм в кои курорти ще се развива. Проблем е и строителният шум. На младите хора, които се веселят по цяла нощ, им е все едно дали има строителен шум или не. Семействата обаче са много чувствителни на тази тема. Те искат на 1 юни строителството да спре. Това е трудно осъществимо, защото в същото време туристите искат и добра инфраструктура.

В момента Турция е изключително силна конкуренция, а в България продължават твърде много да разчитат на трайно покачващия се брой на туристите. Това обаче не става автоматично. Тази тенденция може и да се обърне. Понякога, не ми се сърдете, тук сте твърде самодоволни от развитието на туризма.

Г-н посланик, вие пожертвахте отпуската си, за да рекламирате България в собствената си страна. Защо решихте да го направите?

- В Германия има изключителна нужда от информация за България. Не на последно място и защото медиите твърде малко пишат за нея. Ето защо е много разумно да се правят такива срещи. Идеята е информацията за България да се занесе в Германия, за да може всеки, който се интересува, да отиде в местната търговска камара и да се информира. Това беше моя идея заедно с търговските камари, която се реализира с изключителната подкрепа на българските институции, българското посолство и представителствата в Германия. Много материали изпрати и Германско-българската търговска и индустриална камара.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал