Ислямските училища не са това, което са
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ислямските училища не са това, което са

Ислямските училища не са това, което са

6658 прочитания

Учебните заведения, простете, Коран курсовете

в Сърница, Устина и Делчево, са коренно различни като идея и преподаване. Онова, което ги обединява, е липсата
на прозрачност и контрол върху дейността им, а оттам -

и съмненията за истинските цели, които преследват

Нали няма да пишете името ми.

Имамът притеснено мачка ръцете си, но не сваля настоятелния си поглед. Очите му са тъмни като костюма, с който е пропътувал половин България. Преди малко е пристигнал на автогарата и докато се опитваш да си представиш как точно се е вписвал в тълпата пътници с тънката си черна вратовръзка на бели точки, чуваш: "Обещайте!"

Кимаш разбиращо, имамът се размърдва в прекалено широкото сако и започва да вади документи от чантата си, а ти включваш диктофона. Разговорът може да започне.

"Муафак ме заплашва"

В деня на пристигането си в София имамът, който в текста ще наричаме Мустафа по разбираеми причини, подава жалба до Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. В нея най-общо се твърди, че Муафак ал Асаад, за когото "Капитал" подробно писа в миналия брой (виж кой е Муафак в карето), го е заплашвал.

"На 13 август 2004 г. г-н Муафак е дошъл в село […] и ме е търсил и е отправил закани и заплахи, че щял да ми пречи и щял да ми спре пътищата", пише в жалбата. В нея се казва още, че Муафак заедно с шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея са отправяли закани и към познат на Мустафа, че щели да го закарат в полицията или да го бият бодигардове от Павел баня. Според Мустафа двамата се били ядосали от публикация в местен вестник, където пишело как вербували млади момчета за училището в Сърница. "Те са ме познали като източник на информацията, затова са ме търсили и затова са заплашвали моя познат - да си признае, че аз съм ги говорил тези работи", казва Мустафа.

Кратко опресняване на паметта - гражданинът на Саудитска Арабия шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея е помнен от хората в джамиите, построени от фондация "Ал Уакф ал ислами" около Разград, като физическия приносител на парите. Както "Капитал" писа, в селата Бисерци и Тодорово джамиите са направени изцяло със средства на "Ал Уакф", в Бреница арабинът купил къща и я преустроил на молитвен дом, а в Стефан Караджа фондацията дарила сравнително скромна сума, защото строежът вече бил започнат. Името на Муафак се помни и в Тодорово, където ходжата го описва като "помощника на Абдул Азис". Според хората в Сърница пък тамошното, придобило скандална слава, училище е на практика ръководено от Муафак.

Според Мустафа шейхът и Муафак далеч не ограничават дейността си само около Разград. Когато Абдуллах Сорея е в България (а по данни на полицията това е почти всяко лято от 1993 г. насам, като шейхът винаги отсяда в Павел баня заради болните си колене), те обикаляли цялата страна, правейки дарения на джамии и подаръци на имами. Мустафа твърди още, че винаги до шейха има по едно младо момче, сменяно на всеки 2-3 седмици и играещо ролята на "асистент". "Идеята зад това, твърди Мустафа, е да се преценят качествата на момчето. Ако шейхът го хареса, веднага го кани да учи в Сърница."

"Учил съм в Сърница"

Всъщност най-интересното около Мустафа е, че той също е бил в ислямското училище в Сърница. По думите му това се случва през 1998 г., когато учи в ислямския институт в София. Получава предложение да замине за Сърница, "за да се усъвършенства", и приема. Но, както пише в жалбата си до Дирекцията по вероизповеданията, "[там се] натъкнах на една непозната за мен общност. Очаквах да получа добри знания, но преподаванията, които видях и чух, ме отблъснаха".

Мустафа остава в Сърница едва месец. "Всъщност още когато видях "съучениците си" - невръстни деца, се усъмних в качеството на преподаването. Все пак аз вече знаех да чета Корана и се възприемах като доста напреднал." Отказва да пусне дълга брада (отличителен белег при уахабизма) и продължава да се бръсне, навличайки си по този начин гнева на преподавателите.

"Наричаха ме гяур, а аз им отговарях - брадата не прави човека. Христо Ботев, като е носил брада, да не би да е бил мюсюлманин?" Мустафа се смее при спомена как някои хора са прибирали брадите си в пуловерите, когато ядели супа. Дърпа въображаемия си пуловер напред, пъха в него въображаемата си брада и казва - "ей така, защото иначе цопва в чинията".

Мустафа твърди, че "ако един учебен час беше 45 минути, 30 от тях се отделяха само за джихад, и то срещу друговерци и срещу Турция". Когато го питаш кои са друговерците, той отговоря - всички различни ислямски течения, както и християнството и юдеизма". Той казва това сериозно, повтаря го няколко пъти и няма нищо против да го запишеш на диктофон. Потвърждава го и пред Дирекцията по вероизповеданията. Експертът от дирекцията Георги Кръстев каза за "Капитал", че след като бъде внимателно проучена, жалбата може да бъде придвижена до прокуратурата и да предизвика проверка.

Мустафа определя факта, че решава да напусне Сърница, като основна причина за бъдещите си професионални неуспехи. В жалбата той твърди, че именно Муафак ал Асаад е наредил "да не бъда назначаван на работа независимо в коя джамия". По твое време Муафак появяваше ли се в училището в Сърница, питаш. "Ами как поглежда те Мустафа с широко отворени от учудване очи. - Той все там седеше."

"Те са опасно течение"

Че училището е на Муафак, твърдят всички хора, които срещаме в Сърница. Или почти всички. Както "Капитал" вече писа, директорът Саид Мутлу отрича Муафак да има нещо общо с учебното заведение, освен че "притежава сградата" и я отдава под наем на главното мюфтийство. Кметът на града Шукри Якубов също не знае за намеса на сириеца в работите на училището. "Не омръзна ли тази история, въздиша той по телефона. - Колко пъти идваха тук да разследват и нищо не намериха. Хората в Сърница вече започват да се дразнят, защото тези слухове пречат на туризма. Както знаете, тук сме курортен град." Пожелаваш на кмета силен туристически сезон, той благодари и си казвате дочуване. Ти обаче не си успял да усетиш раздразнението на сърничани, когато десетина дни по-рано си бил в града. Напротив. Тогава всеки с готовност потвърждава пред екипа ни, че да, училището е на Муафак и да, можем да го намерим там.

Освен насилственото носене на брада Мустафа определя другите характеристики на "уахабизма в Сърница" така: "Нетърпимост към друговерци. Тълкуване на Корана по техен начин, като джихад - свещена война с оръжие и насилие. Според тях Бог има тяло и дрехи, което е недопустимо за традиционния ислям. Също забраняват да се чете молитва на мъртвец, той се погребва като куче и не се позволява посещение на гробищата. За тези хора, който не е един от тях, тоест уахабит, е неверник. Това означава, че отричат всички други течения в исляма и избягват контакти с тях. Те не приемат коленето на курбан при гроба на Пророка Мохамед, както и молитвите (Намаз), които са от Пророка".

И ходжа Мехмед Калъч от Сърница - имам в джамията в центъра на града, каза пред "Капитал", че в училището се преподава "различен ислям". "Уахабити са те. При молитва застават разкрачени, връзват ръцете си по-високо. Опитаха няколко пъти да ми повлияят. Като видяха, че няма да могат, вече ме избягват." Прекъснали сме обяда на Мехмед Калъч, но той не бърза да се върне в квартирата си. Стоим на шумния път, водещ вън от Сърница, стените на училището са на няколко метра от нас и се пазим от праха на преминаващите камиони. Как да ви повлияят, питаш. "Искаха да кажа, че онова тяхното, което го преподават, също не е грешно, свива рамене ходжата. А аз такова нещо не мога да направя. Който познава исляма добре, той не може да допусне тези неща. Но голяма част от населението не познава исляма. И уахабитите се възползват и там пробиват. В другата джамия например успяха. Сега там има проблеми между хората - едните се молят по един начин, другите - инак. Опасно течение е. Създава разцепление между мюсюлманите." Не се сдържаш и питаш подали ли са сигнал някъде. Мехмед Калъч те поглежда изумено. "Къде да го подадем? Кой ще ни помогне?" - казва той и кимва за довиждане.

След няколко минути сме отново при Саид Мутлу, директора на училището в Сърница. Разбрахме, че имате проблеми с част от населението, казваме, а той вдига вежди и отрича. "Сигурно сте говорили с човек, който не е стъпвал в джамия, попитайте вярващите", казва той, а ти решаваш да не го коригираш. През това време по коридорите сноват забрадени девойки, дошли току-що "за семинар". Саид Мутлу повтаря още веднъж нещата, които вече ни е казал - че "това тук не е училище, а Коран курс", че "всичко е от Главното мюфтийство - устав, учебни програми", че (простете наглостта ни) училището е създадено през 1999 г. (въпреки че според запознати то е функционирало далеч преди официалното му откриване), че "капацитетът ни е до 25 деца, всички са завършили осми клас, набираме ги чрез районните мюфтийства" и че "атаките срещу нас са от страна на Недим Генджев, който има амбиции да си върне властта".

"Едни брадясали, мрадясали"

Училището в Устина е едно от тези, които бившият главен мюфтия Недим Генджев нарича незаконни и се кани да затвори в момента, в който се върне на стола в главното мюфтийство. Той не крие, че иска властта, но отрича да го прави заради имотите на вероизповеданието - както твърдят опонентите му. В момента Генджев обжалва скорошното решение на съдия Драгомир Драгнев от Софийския градски съд за назначаване на и.д. ръководство на мюсюлманското вероизповедание - Фикри Сали, Ридван Кадьов и Осман Исмаилов, което да управлява до приключването на абсолютно всички съдебни спорове около легитимността на главния мюфтия. Мотивите на съдията бяха, че от 1992 г. досега изборът само на Фикри Сали не е бил атакуван в съда. Недим Генджев обаче твърди, че той е единственият легитимен водач на мюсюлманите след обявяването на няколко поредни мюсюлмански конференции от съда за нищожни. Генджев очаква да влезе в мюфтийството съвсем скоро и да се справи с "нелицензираните училища, които обучават в нетрадиционен ислям". По думите му такива има в Доспат, Сливен, Сърница, Билка, Делчево, Люляково и Устина. Недим Генджев, който не крие връзките си както с Държавна сигурност, така и със свързвания с "Мюсюлмански братя" д-р Фатих Али Хасанеин (спонсорирал издаването на Корана му), отрича да използва училищата просто като оръжие в борбата за Главното мюфтийство. Той нарича сегашната ситуация във вероизповеданието недопустима и твърди, че е изключително загрижен за намесването на политиката в него.

В Устина обаче не мислят така. "Тука идва Недим Генджев с някакви журналисти. Журналистите питат - знаете ли за "Ал Каида", какво учите за тях, знаете ли за Бин Ладен? Ще се самоубиете ли?" Докато говори, председателят на джамийското настоятелство в Устина Себахтин става все по-червен от гняв. Може би за да го успокои, Мустафа - ученик в ислямското училище, го прекъсва и усмивка продължава историята: "И ние викаме - да не сме луди да се самоубиваме, в нашата религия, ако се самоубиеш, отиваш в ада. За убийство - също. Тези сега в Ирак, които убиват, изобщо не са мюсюлмани. Нашите учители викат - те работят за лошото име на исляма. Какво учим ли? Ами само ислямски предмети. Възможностите ни са или да станем имами, или да отидем в Турция, за да продължим образованието си."

Застанали сме в двора на училището въпреки залепените до портала две официални забрани за влизане на журналисти, подписани от Фикри Сали и от районния мюфтия на Пловдив Хасан Али. Метин, също ученик в Устина и в момента назначен като пазач на сградата, е имал "неблагоразумието" да ни пусне и по всичко изглежда, че след като си тръгнем, ще има проблеми. "Не че искаме да скрием нещо, обяснява настоятелят Себахтин, но толкова много глупости се изписаха по наш адрес, че трябваше да вземем мерки. Радикален ислям имало тука. Със Сърница ни сравняват. Нямам думи направо." Защо, какво им е на Сърница, питаш провокиращо и Себахтин избухва: "С тези нищо общо нямаме. Там са други, едни брадясали, мрадясали. Те като бяха дошли тука да видят училището, аз ги изгоних направо. Как ще ги пусна тия? Много по-различни са, мани ти тая работа."

"И обявява джихада, свещената война на своя народ"

Не ще и дума, че между училищата в Сърница и Делчево не може да бъде поставен знак за равенство. Докато първото се свързва със създадената в Саудитска Арабия "Ал Уакф ал ислами", второто е дело на регистрираната през 2001 г. в България Фондация за приятелство и братство "Ахмед Давудоглу". Нейни учредители са Басри Бахри Зилябид, Осман Хидает Хилми и Ведат Сабри Ахмед. Осман Хилми, който е и директор на курса в Устина, не разкри откъде точно идват средствата за дейността на училището. Според източници на "Капитал" обаче парите са от Турция.

През 2002 г. името на Басри Зилябид се появява над статията "Свободно сърце" в ноемврийския брой на вестник "Мюсюлмани". Публикацията е посветена на личността на Джохар Дудаев и в нея има такъв цитат: "На започналата на 11 декември 1994 г. окупация и упражнявания от страна на Русия геноцид към Чечения Джохар Дудаев отговаря така: "Докато и последният чеченец е жив, Русия няма да има власт над нас!" И обявява джихада, свещената война на своя народ. Чеченският народ начело с Джохар Дудаев в продължение на две години води великата си война за независимост, докато накрая през месец май 1996 г. страната се прочиства от руснаците и добавя нова, златна страница в кавказката история." По това време главен редактор на вестника е друг от учредителите на "Ахмед Давудоглу" - Ведат Ахмед. Редакционна статия от същия брой, озаглавена "Ерусалим" и говореща за значимостта на този град за мюсюлманите, завършва така: "По-късно евреите навлизат в Ерусалим и градът попада в ръцете на ционистите, като днес за съжаление продължава да е под тяхна власт." Според информация на "Капитал" заради тези две статии от главното мюфтийство са направили неуспешен опит да спрат броя от печат.

Училището в Устина, което функционира от 2002 г., не е регистрирано към Министерството на образованието и науката. "В момента се борят за лиценз в МОН", казва убедително ходжа Музафер от джамията в Устина. Той "замества учителите" през лятото и затова се чувства способен да дава коментари. От регионалния инспекторат на МОН в Пловдив обаче категорично отрекоха такава информация. "Това не е вярно, при нас никога не са постъпвали документи от страна на заведението в Устина", обясни г-н Радев от инспектората. Той заяви, че доколкото знае, "Министерството на вътрешните работи се занимава с това училище".

От пресцентъра на МОН потвърдиха, че към тях има само три мюсюлмански средни общообразователни училища - в Шумен, Момчилград и Русе. "Към всичко останало ние нямаме отношение", казаха от просветното ведомство.

Именно поради факта, че не са регистрирани в образователното министерство, от Сърница и Устина толкова протестират срещу употребата на думата "училище" по техен адрес. Те предпочитат да се наричат Коран курс, или курс за имами, независимо че обучението трае по девет месеца, напълно безплатно е и идва в комплект с пълен пансион. За директора на Сърница например достатъчно доказателство за това, че всичко е наред, е даденото от Дирекцията по вероизповеданията разрешение за провеждане на Коран курс. От дирекцията обаче обясняват, че е много важно да се установи как точно се провежда курсът (нормалната му продължителност била 2-3 месеца, а в преподаването трябвало да влизат единствено чисто ислямски предмети).

От училищата обичат да се хвалят и с подкрепата на мюфтийството, която получават. Такава - както в случая на Сърница, така и в този на Устина, несъмнено има. Тя обаче не е гаранция за това, че "всичко е наред и проблеми няма", а е по-скоро израз на финансови отношения.

"Това тук е общежитие"

Училището в Делчево дори не е Коран курс. "Ако кажете още веднъж думата училище, спирам да говоря и си тръгвам", заплашително казва господин Джинов, директор на "Вакъфски имоти" към разградското районно мюфтийство. Той се е появил изневиделица отнякъде, докато екипът ни се е разхожда из двора на празната сграда. Между другото джамията на училището има 32-метрово минаре. Ето, пак казахме училище.

"Добре, щом не е училище, какво е", питаме господин Джинов.
"Общежитие", отговаря той. И после доразвива тезата си - че помещенията се ползвали само за подслон на децата, които ходели на училище в съседното село Тодорово. "Искате да кажете, че сте събрали деца от целия разградски окръг (защото от няколко села заявиха пред екипа ни, че специално мюфтийството е агитирало родителите да си дадат децата в Делчево) само за да ги сложите в една сграда и после да ги пратите на училище в съседното село", опитваме се да убедим господин Джинов в нелогичността на твърденията му. "Е, през свободното си време и през уикендите учат Коран", признава той.
"А разрешение за Коран курс имате ли", питаме.

"Това тук е общежитие, настоява той и пита "вас Недим Генджев ли ви праща".

В същото време се разхождаме из стаите на, хм, училището. Тече ремонт, а възпитателят Ибрахим Ефраим говори как промените са заради ХЕИ, с които имали проблеми, как имало ток и вода, но те не са узаконени, как е стъпено на територията на някакъв съседен имот и също - как училището ще кандидатства в районния инспекторат, за да бъде регистрирано. "Ти да мълчиш, сопва му се господин Джинов. Нищо не разбираш." Но не уточнява кое от всички твърдения го е подразнило.

От регионалния инспекторат по образованието в Разград заявиха за "Капитал": "Към момента няма никакви постъпили документи от страна на Делчево." "Нито са подали молба, нито нищо, обясниха оттам. И дори и само общежитие да са, пак им трябва разрешение, процедурата по получаването на което е дълга и сложна." От инспектората предупредиха, че ще следят дали през есента в Делчево ще се съберат деца, като, "ако открият годината без разрешение, ще им съставим акт и ще сезираме прокуратурата."

Училището в Делчево е построено в периода 1997-1998 г. Както господин Джинов, така и възпитателят Ибрахим Ефраим спокойно и с уважение говорят за Сюлейман Хилми Тунахан - човек, роден през 1888 г. в селото, завършил в Саудитска Арабия и преселил се в Турция. Именно неговите последователи издигнали "общежитието" в Делчево, казват двамата. Това потвърждават и много други хора - както от това село, така и от Стефан Караджа, Тодорово и Бреница. Чужденците дошли тук, "за да продължат делото на своя учител".

Проблемът обаче е, че това дело се възприема по доста противоречив начин в Европа. В Германия например т.нар. секта на сюлейманджиите наброява около 20 000 души и поддържа 320 "ислямски културни центрове". В тях се обучават около 60 000 деца, предимно от турски произход. В своя статия по темата за ислямизацията на страната Ахмет Арпад от Stuttgarter Nachtrichten online казва: "за [тези хора] основателят на сектата Сюлейман Хилми Тунахан е "най-великият, нашият светец". Малко се знае за същността на ученията им. Те се възприемат като най-важните пазители на исляма и вярват, че само 300 000 мюсюлмани, всички те сюлейманд­жии, ще бъдат избрани да отидат в рая". В свой материал за ситуацията в Азербайджан от 24 юни 2004 г. Жан-Кристоф Пуш от радио "Свободна Европа" пък споменава: "Толерантността на светското азербайджанско правителство има своите граници и не всички представители на турския ислям са еднакво добре дошли. Властите упорито отказват регистрация на сюлейманджиите, радикална група, кръстена на основателя си Сюлейман Хилми Тунахан". В доклада си "Религиозната свобода в Турция в контекста на човешките права", публикуван в сайта на Europe - Near East Center (www.enec.it) Ниязи Октем пише за сюлейманджиите: "Те са доста влиятелни в политическия и обществения живот. За тях светското е равнозначно на атеизъм. Те управляват повече от 1000 сгради, в които живеят близо 100 000 ученици. Деветдесет процента от тези млади хора ходят в нерелигиозни училища. Тези сгради са известни като места с много строга дисциплина." За сблъсъка между ислямистите и привържениците на светската държава в Турция знаете достатъчно.

"С дълги ръкави на топлото"

Именно изключително строгата дисциплина е причината Керме да не иска повече да ходи в училището. Намираме я съвсем случайно - когато спираме в Острово и питаме майка и дали познава деца, които учат в Делчево. Ами моето, смее се Фатме и ни сочи къщата, където можем да намерим Керме. Тя е на 15, но изглежда по-голяма. Учила е в Делчево една година, но е ходила само през уикендите и ваканцията. Баба и я праща да купи бонбони и Керме черпи гостите, преди да започне да говори. Ядем пияни вишни и Керме казва как в Делчево било хубаво, но не искала да се връща. Възпитателите се държали много добре (въпреки че един от тях беше съден за блудство с ученичка), но не, не би отишла пак там. Храната била чудесна, обаче от следващата година по-скоро иска да учи в "Химията" в Разград. И през цялото време не те напуска усещането, че Керме ти спестява нещо важно.

Разбираш какво е, когато задаваш въпроса за свободното време. "Ами нямахме такова, усмихва се Керме притеснено. Сутрин ставахме в шест часа, започвахме да се молим, после закусваме и четяхме Корана, след това обядваме и пак четяхме. Никъде не ходехме. А е трудно Коранът да се учи. И там все затворени седяхме, никъде не излизахме. Нито на кафе можехме да отидем, нито телевизия да гледаме, нито с момчетата да говорим. Само четяхме и учехме. Бяхме забрадени, с дълга пола, с дълги ръкави, на топлото. Ама много беше топло. И много беше скучно. Затова не искам да се връщам."

Керме разказва, че в "женската" къща са били 30-40 момичета, а момчетата - "те бяха повече". Странното е, че господин Джинов не се сети да спомене пред "Капитал" за наличието на отделна къща за жени. Колкото за броя на момчетата, каза, че капацитетът на сградата е "около 20 души".

Керме казва, че в селото има още две деца, които са били с нея в Делчево. Тръгваме натам и Керме ни брифира, че те "са брат и сестра. Майка им седеше там постоянно и затова много добре се разбираха с възпитателите. Момчето дори беше в Турция - защото, ако си добър ученик, те пращат там да учиш. Не съм го питала обаче как е било, защото нали ви казах, не ни беше позволено да си говорим с момчетата".

Стигаме до къщата. Отвътре излиза дребничката Мюзея, на 14, следвана от майка си. Втората веднага казва, че е вдовица, че в Делчево било много хубаво и "защо така направиха бе, джанъм, щели да го закриват, говорят, верно ли е това, нека децата да учат, защо така правят".

Преди майка и да я прекъсне, Мюзея успява да каже, че в училището и е харесвало, че Коранът бил лесен и че наистина ходела в Тодорово на нормално училище. "Учат децата бе", гордо казва майката. Лесно е да разбереш защо жена, която трябва да отгледа двете си деца сама, е повече от благодарна, когато някой и предлага да им даде напълно безплатно образование плюс легло и храна. Както обяснява господин Джинов, "набираме ги, като ходим по селата. Повечето са бедни деца. Такива на разведени родители или сираци, или пък - майка им в Холандия, а баща им - в Турция".

Докато разговаряме пред портата, на колелото си пристига Али. Той е на 16, учил е четири години в Делчево и на въпроса "как беше там" с голяма усмивка отговаря "супер". Смеем се, а след това Али разказва, че вече е изкарал в Турция три седмици. Последния път бил, за да си избере училище в Истанбул, където да продължи. Посрещнали го "едни ходжи", които щели да се грижат за него и да платят цялото му обучение. Какъв искаш да станеш, питаме - "адвокат", грейва Али и ентусиазирано започва да разказва на какво ги учели в Делчево: "Казваха ни - идва краят на света. Всички хора почнаха да пият, да играят по дискотеките. Сега, както християнството има задачи да не се правят тези неща, и мюсюлманството има тези задачи. Това казваха."

Въпросите

Училищата в Сърница, Устина и Делчево са коренно различни като идея и преподаване. Онова, което ги обединява, е липсата на прозрачност и контрол върху дейността им, а оттам - и съмненията за истинските цели, които преследват. В този смисъл отговорът на въпроса дали се използват като оръжие в борбата за Главното мюфтийство не е толкова важен. По-важни са няколко други неща. Че в България има някакви места, в които се преподава някакъв ислям, без никой да ги контро­лира истински. Те не са регистрирани към Министерството на образованието, Дирекцията по вероизповеданията знае за съществуването им, но няма силата да се намеси в тях, а мюфтийството ги подкрепя.

Независимо от съмненията за радикални възгледи или прокрадващ се ислямски фундаментализъм мюфтийството е зад тях, като защо го прави - дали заради споделена идеология, или заради финансови интереси, все още не е съвсем ясно. Ясно е обаче, че на тези места липсва качествен контрол върху програмите и преподавателите, какъвто е налице в повечето европейски страни. Всичко това е добър повод да се замислим, първо, необходими ли са повече от три средни мюсюлмански училища в страната и не може ли Коран курсовете да се провеждат само в джамиите от имамите. И второ, в случай че решим да не ограничаваме броя на училищата, бихме могли да се запитаме дали не е добра идея налагането на държавен контрол върху дейността им. Това може да стане с промяна в закона, която въпреки риска да бъде разбрана като отнемаща от правата на вероизповеданията, всъщност ще дава нещо изключително важно. Повече сигурност.

Принуждаваме се да търсим благодетели
Мехмед Аля, районен мюфтия на Разград, пред "Капитал"


В публикуваното миналия брой интервю Мехмед Аля твърдеше, че "Ал Уакф ал ислами" няма участие в строежа на джамиите в Бисерци, Тодорово, Стефан Караджа и Бреница. Това е втората част от интервюто с г-н Аля.


Някои от джамиите, за които "Капитал" установи, че са построени със съдействие на "Ал Уакф ал ислами", нямаха нотариални актове при себе си. Къде са те?


- Всички джамии в нашия регион имат нотариални актове.


Питам, защото някои от селяните в Бисерци например се съмняваха, че може би джамията е собственост на "Ал Уакф".


- Това са глупости. Смешни работи, които аз не мога да коментирам. Мюсюлманското вероизповедание няма право да продава или да ипотекира имоти, това е заложено в устава, а този устав е регистриран в Софийския градски съд. От мюфтиите досега Недим Генджев е продавал имоти. Значи неговите притеснения са икономически. Знаете ли, интересно защо нито един журналист не попита защо д-р Генджев е притеснен от тези неща. Например той отдаде през май 1997 г. хотелски комплекс "Балкан" в гр. Русе на своя син за 10 години за безвъзмездно ползване, откъдето вероизповеданието губи около 15 000 на месец. Ние за хотел "Балкан" водим делото от декември 1997 г. Стават седем години, откакто се протака. А сега сме още на втора инстанция. Вероизповеданието губи, докато определени лица получават приходи. Тук аз искам да свържа тези две неща. Казват - защо мюсюлманската общност или другите религиозни общности търсят благодетели от други страни. Ами ето това е - ако съдът си вършеше работата така, че когато отидем пред него и му кажем "този договор е неизгоден и е сключен противозаконно", той отсъди в наша полза, тогава нямаше да търсим благодетели от други държави. Самите ние се принуждаваме, самите изповедания се принуждават по този начин да търсят благодетели, за да може да извършват религиозната си дейност. И това е съвсем нормално.


Тези благодетели вие как ги проверявате дали случайно нямат някакви съмнителни връзки?


- Аз не съм човекът, който може да ги провери. Те влизат в България с виза. Значи визите не ги давам аз, визите ги дава консулският отдел, това е отделът, който трябва да ги проверява.


А може би, преди да им вземете парите, е хубаво да ги проверявате, за да не изпадате в подобно положение.


- Значи пари не вземаме. А те, когато идват в България, би трябвало да си декларират парите, митници има.


Каква е позицията ви по отношение на ислямското училище в село Делчево?


- Това е сграда за квалификация и преквалификация на свещенослужителите към Районно мюфтийство в град Разград. Понеже ние го ползваме много малко там и го предоставяме на такива деца, които са от социално слаби семейства да остават там и да се хранят там, а същевременно тези деца учат в средно основно училище "Васил Левски" в село Тодорово.


Но всъщност в това общежитие, което вие описвате, се извършва обучение по Коран, ние се видяхме с такива деца.


- Да. Както има такива християнски центрове, нормално е да има и мюсюлмански. Ние сме демократична държава, конституцията ни дава това право.


Как се финансира училището в село Делчево?


- Всичко се прави на обществени начала.


Говори се, че всичко идва от сюлейманджиите...


- Ако желаете повече информация, може да отправите едно запитване към турското посолство тези хора опасни ли са, или не са опасни.
 

 

Уахабизъм, Муафак и "Ал Уакф"


В миналия си брой "Капитал" подробно писа за дейността на фондация "Ал Уакф ал ислами". В сбит вариант фактите звучат така:
Произхождащата от Саудитска Арабия фондация "Ал Уакф ал ислами" е била регистрирана в България през периода 1993-1994 г., когато главен мюфтия е Фикри Сали. Сред учредителите и е Абдуллах ал Хусейни, брат на Хамад ал Хусейни, който е част от т.нар. златна верига на саудитски бизнесмени, финансиращи "Ал Каида".
Според скорошен доклад на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия, където "Ал Уакф" е изключително активна, в джамиите на организацията се проповядва т.нар. салафизъм-уахабизъм, като често се промъкват и радикални послания, както и индиректни призиви за джихад срещу "неверниците" (като за "неверници" биха могли да бъдат счетени и християните). Доказано е, че голяма част от арестуваните по обвинения за връзка с атентатите от 11 септември 2001 г. са посещавали семинарите на "Ал Уакф" в Айндховен. Холандската служба за разузнаване и сигурност признава, че в джамиите на Ал Уакф се извършва "вербуване за джихад". В момента семействата на загиналите в 11 септември съдят "Ал Уакф" и още няколко организации за един трилион долара. От самата фондация отричат всякакви връзки с терористични организации, казвайки "Можеш ли да съдиш продавача на домати, ако продава доматите си на убиец".
В българския правен мир фондацията не просъществува дълго. През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и отказва пререгистрация, а през 1999 г. представителят и Абдулрахим Таха е изгонен от страната. Въпреки това обаче редица факти сочат, че работата на "Ал Уакф" в България никога не е преставала, още повече че в момента дори се засилва.
В обиколката си около Разград преди три седмици "Капитал" откри четири джамии, построени или подпомогнати от "Ал Уакф ал ислами" през периода 1993-1994 г. В тях хората очакваха "добрият арабин" да дойде всеки момент, тъй като (по думите им) са били предупредени от районното мюфтийство, че човекът вече е в България и се лекува в Павел баня. Хората от Бисерци, Бреница и Стефан Караджа не помнеха името на арабина, но ходжа Лютфи от Тодорово си беше водил тетрадка за изразходваните средства при строежа на джамията и го беше записал - Абдул Азис. "Капитал" установи, че шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея наистина е в Павел баня. По данни на полицията той посещава страната почти всяко лято, като стои по няколко месеца.
Като помощник на Абдул Азис в Тодорово и Стефан Караджа помнеха човек на име Муафак. Муафак ал Асаад е сириец на 41 години. Той има регистрирана обща фирма ("Траст-къмпани") с официалния бивш представител на "Ал Уакф" за България Абдулрахим Таха. Това обаче не е всичко. През 2002 г. Муафак става управител на новорегистрираната фондация "Ал Уакф" в София. Според Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет "ако фондацията развива дейност, която по какъвто и да било начин е свързана с религия, то регистрацията и е незаконна, тъй като не е поискала разрешение от нас". В документите за вписване обаче няма формулировка, която да докаже, че новата "Ал Уакф" е религиозна, в частност ислямска, фондация.
Същевременно обаче жителите на Сърница са категорични, че тамошното ислямско училище е на Муафак. Според директора Саид Мутлу сириецът само притежава сградата и я отдава под наем на Главното мюфтийство, като няма никакво отношение към учебната програма или финансирането, но повечето сърничани не мислят така. "Можете да намерите Муафак в училището му", беше най-честият съвет, който екипът ни получаваше в Сърница. Директорът Мутлу обаче не отстъпи от твърдението си, че сириецът няма нищо общо с учебното заведение.
Подобни по разминаване бяха тезите около прословутото посещение на делегацията начело с Фикри Сали (и включваща няколко души от централния съвет на ДПС) в Саудитска Арабия отпреди месец. Това пътуване се превърна в скандал, защото в медиите беше тиражирана информация, че поканата за заминаването е била от "Ал Уакф ал ислами". Участвалите категорично отхвърлиха твърденията. Районният мюфтия на Разград Мехмед Аля ги нарече измислица. Между другото той абсолютно отрече "Ал Уакф" да е участвала в построяването на по-горе изброените джамии (въпреки че строежът им е бил по времето, когато той е заемал същия пост и независимо от факта, че самите селяни си спомняха как лично той е водил арабина).
"Капитал" обаче се свърза с клона на "Ал Уакф" в Айндховен, откъдето потвърдиха, че поканата е истинска и е отправена от тяхна страна. Като координатор на пътуването в нея е посочен именно Муафак ал Асаад. Човекът от фондацията, представил се като Абу Тарик, дори заяви, че в Саудитска Арабия е успял да се срещне с Муафак.
 

Учебните заведения, простете, Коран курсовете

в Сърница, Устина и Делчево, са коренно различни като идея

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK