Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 авг 2004, 0:00, 2078 прочитания

Бизнесът преминава в режим „скъп петрол“

Транспортните, торовите и експортно ориентираните фирми са изправени пред сериозни промени в калкулациите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Постоянно поскъпващият петрол е главоболие не само за макроикономистите, но най-вече за секторите, в които транспортните и енергийните разходи са важен компонент в цената на продукта или услугата. На първо място сред засегнатите без съм­нение са фирмите от „кръвоносната система на икономиката“ - транспортния бранш, в които цената на горивата са основен процент от себестойността на услугата. Автоматичното коригиране на цените на по-широк кръг стоки и услуги в посока нагоре след всяка промяна на цената на бензина и дизела на дребно обаче, изглежда, вече е отстъпило място на по-внимателно премисляне на стратегията - особено видимо в секторите с по-силна конкуренция и по-широк кръг участници.
„Транспортният бизнес ще усети най-силно ефектите от по-скъпите горива“, смятат анализаторите на „Индъстри уоч“.

Нагаждането на транспортния бизнес

към пълзящите нагоре цени на петролните продукти всъщност започна отдавна с покачването на цените на авиопревозите (цените на авиогоривото се променят на всеки 15 дни) и засега е по-видимо при чуждите авиокомпании, които летят до България. По думите на изпълнителния директор на „Хемус ер“ Димитър Павлов загубите на компанията от началото на „петролната криза“ са 5 млн. долара и държавата би трябвало да подпомогне финансово българските авиокомпании. Според него намалението на летищните такси отпреди няколко седмици има твърде нисък ефект като компенсации на загубите на българските авиокомпании от скъпото гориво. От 1 юни държавната „България ер“ въведе такса „гориво“ от пет евро на еднопосочна отсечка върху цената на всички билети. Според изпълнителния директор на компанията Константин Тасков тази такса, въведена именно за да компенсира тези флуктуации, без това да води до непрекъснати промени в тарифата на превозвача, засега няма да бъде променяна, макар че големите чуждестранни авиокомпании като „Луфтханза“ и „Бритиш еъруейз“ вече я повишиха за дългите си дестинации. Основният проблем с нарасналите разходи за гориво на авиокомпаниите всъщност е при чартърните полети, които по правило са платени предварително.
„Покачване на навлата за товарните автомобилни превози в България и чужбина, осъществявани от български компании, обаче няма да има, поне засега, заради огромната конкуренция в бранша“, прогнозира зам.-председателят на Националното сдружение на българските превозвачи Красимир Лалов. Навлата за товарни превози за последно са променяни при цена на нафтата от 60 стотинки за литър, докато в момента дизелът вече е 1.33 лв. за литър. Само от последния скок на горивото разходите за превозите са покачени с 3-4%, показват сметките на сдружението. По традиция най-трудно се поемат подобни удари от малките превозвачи, които са и най-голям процент от участниците на този пазар в България.
Коментарите на големите дистрибуторски компании, които вече усещат петролната жега в калкулациите на разходите си, звучат песимистично. „Обикновено 10% повишаване на цената на горивата води до 3-4% поскъпване на транспорта, коментира Георги Христов, специалист по логистика в „Кавен Ирадис“, дистрибуторска компания за бързооборотни стоки. Преди няколко месеца, когато цената на нафтата се увеличи от 1.10 на 1.20 лева за литър, ние повишихме цените на дистрибуцията средно с 3-5% по настояване на четирите транспортните фирми, с които работим. Сега нафтата е 1.35 лева за литър и отново имаме искания от превозвачите за покачване на цените.“ Според експертите от бранша обаче това далеч не означава автоматично поскъпване със същия процент и на транспортираните продукти заради повишените разходи за дистрибуция. „За да се каже какво ще е поскъпването в отделните продуктови групи заради покачването на цените на горивата, трябва да се познава конюнктурата на дадения пазар в дълбочина. Като правило може да се каже, че при стоките, които се дистрибутират до повече крайни точки, има по-голяма вероятност цената да се покачи покрай поскъпването на горивата и оттам на дистрибуцията“, коментира Иван Иванов, специалист маркетинг и логистика в „Национални дистрибутори“ ЕООД, дистрибутор на широка група стоки - от храни и продукти за лична хигиена до електродомакински уреди. Според него продукти като козметика и лекарствата се продават в много по-ограничен брой специализирани търговски обекти, отколкото хлябът, безалкохолните напитки и бирата. т.е. при тях поскъпналите транспортни разходи биха имали по-малък ефект. „В крайна сметка поскъпването е и резултат от натрупването на фактори и може да бъде отключено от поскъпването на петрола, без да е основната причина за това“, обобщава Иванов.
Увеличение на цените на билетите е актуална тема и при автобусните превози. Засега тарифите на превозвачите не са променени, но ако тенденцията за поскъпване на петрола продължи, корекция е твърде възможно да има. От „Ер Кона“ например заявиха, че евентуална промяна в цените на билетите нагоре се обмисля за 1 октомври. Последното поскъпване на автобусните пътнически превози беше в началото на лятото пак заради резкия скок на цените на горивата тогава. „Специфично за българския пазар е нереформираният железопътен транспорт, което не дава възможност за „заместване“ на течните горива (за камиони и автобуси) с електроенергия (използвана при ЖП транспорта), чиято цена се влияе слабо от цените на петрола, смятата анализаторите на „Индъстри уоч“. Според тях се очаква общо ограничаване на туристическите пътувания, най-вече в ниския ценови сегмент и осъществяваните с автобус.

Петролната жега за реалната икономика

Най-доброто описание на ефекта на цените имат посредниците между производителите и пазара. Според Иванов от „Национални дистрибутори“ ЕООД механизмът започва от инициатива на производителите (заради нарасналите разходи за доставки на суровини и в производството) или от вносителите (заради нарасналите транспортни разходи до страната). „Те първи поемат удара. Поскъпването може да стане и по идея на търговеца на едро чрез намаляване на отстъпките, което си е форма на вдигане на цената. От голямо значение е и обемът на поддържаните складови наличности, които могат да позволят на една фирма да задържи цените, защото, както е известно, те лесно се свалят и трудно се вдигат. Тоест процесът е по-бавен, но смятам, че до половин година ще се види пълният ефект от поскъпването на петрола (ако не се обърне тенденцията на международните пазари), защото средните складови наличности на фирмите в страната са за не повече от три месеца. В това време фирмите наблюдават конкуренцията и поведението на останалите играчи на пазара. Но очакванията за вдигане на разходите рефлектират върху цените и все някой, когото разходите го притискат, нарушава всеобщото изчакване“, обобщава той.
В различните браншове очакванията за ефекта от по-скъпите горива са различни. Според д-р Румен Атанасов, председател на Камарата по електротехника, повишаването на цената на петрола е естествен процес и икономиката трябва да се приспособява към него. „В електротехническата промишленост по-високите цени на петрола ще се отразят върху цените на транспорта и понеже българската индустрия се крепи на износа, влиянието ще е негативно. Но не очаквам някакви сериозни трусове.“ „Повишените цени на петрола ще се отразят върху цената на лекарствата, защото фармацията е много енергоемък отрасъл. Това ще се усети след около месец, месец и половина, когато ще се калукират новите цени на енергоизточниците в новите партиди от лекарства“, смята Владимир Найденов - председател на Националната браншова камара на търговците на едро на лекарства и билкови препарати. Според Никола Александров, председател на Сдружението на производителите на земеделска техника, цените на петрола нямат директно отражение върху машиностроенето, но влияят индиректно. „Тази година заради поскъпване на цените на металите производителите на земеделска техника повишиха на 2-3 пъти цените на изделията си с по 10-20%, а това е значително повишение. Цените на петрола сигурно влияят върху цените на металите, но основният фактор е намаленото им производство“, коментира той.
Един от секторите, в които повишените цени на нефта се отразяват директно върху конкурентоспособността, е производството на изкуствени торове. Влиянието е по две основни линии - от една страна, фрахтът (цената на превоза по вода) вече е увеличен до 120%, а от друга - цената на природния газ, който е основна суровина в торовото производство, се определя на база на цената на нефта. „Ако преди транспортът на фосфорити от Йордания до България ни струваше 9.5 долара на тон, сега цената вече е 28 долара“, илюстрира ситуацията изпълнителният директор на „Агрополихим“ Васил Александров.
Отражението на петролните цени върху природния газ, който е основна суровина при производството на торове, се очаква в бъдеще, тъй като формулата за цените на газа отчита поскъпването на петрола с шестмесечно закъснение. По експертни изчисления, ако цената на петрола се запази около 50 долара, от 1 октомври цената на природния газ ще е около 240 лв за 1000 куб.м, а от началото на следващата година - около 245 лв. До 1 юли природният газ струваше 213 лв., а сега е 227 лв.
Повишените цени на нефта влияят негативно и върху производството на смазочни масла. „Цените на нашите продукти ще продължават да растат, защото основните ни суровини - базови масла и приставки, са на нефтена основа“, коментира председателят на надзорния съвет на „Приста ойл“ Атанас Бобоков. Той обаче не смята, че вследствие на високите цени на нефта могат да настъпят съществени размествания на пазара. „Поскъпването на нефта се отразява на всички, така че това не е фактор за промяна на пазарни дялове“, коментира той.
Донякъде парадоксално, но от всички сектори на икономиката най-спокойна изглежда ситуацията в самата

търговия на дребно с петролни продукти

Ключовата дума е „еластичност“, или по-скоро ниската степен на еластичност на тяхното потребление. Според разчети на „Шел България“ търсенето на горива не се влияе много от цената им и еластичността е около 0.2, т.е. 10% поскъпване ще доведе едва до 2% намаление на търсенето. Една от причините за сегашното спокойствие вероятно е, че традиционно летният сезон е сред най-силните в търговията на дребно. Макар че управителите на веригите говорят за принципно логичен спад в продажбите заради по-високите цени, засега никой не признава директно за наличие на такъв. „Петрол“ отчита сериозен и траен ръст в продажбите и спрямо същия месец на миналата година, и спрямо предходния месец - юли, на 2004 г., каза Румян Янев, мениджър „Търговия на дребно“ в „Петрол“. От компанията смятат, че засега няма спад на потреблението в страната. „Цените тръгнаха нагоре още миналата година, но тенденцията не показва спад, а напротив, трайно увеличаване на потреблението“, допълни Янев. Другият силен играч на пазара - „Шел България“, също отчита силна година и ръст в продажбите. Нито една от сега навлизащите на българския пазар вериги бензиностанции (гръцката „Еко Елда“ и турската „Опет Айгаз“) не възнамерява да промени инвестиционните си планове заради високите цени на горивата.
Един от очакваните подходи за борба срещу бъдещо намаляване на продажбите в бранша е временното свиване на нормата на печалба. „В периоди, когато цените са високи, винаги има натиск за намаляване на печалбата върху фирмите, занимаващи се с продажба на дребно на горива. Това са трудни периоди както за нас, така и за нашите клиенти. За съжаление намалението в маржа на печалбата е пределно. Времето на бързата печалба за българския пазар на дребно на горива окончателно е преминало и жизнеспособни ще бъдат само дългосрочните инвестиции. Както изглежда, този труден период може да бъде и началото на едно прочистване на пазара“, смята Георгиос Хадзис, изпълнителен директор на „Еко Елда България“. Логиката е, че малките обекти, които може и да срещат проблеми при спад в продажбите си, трудно биха издържали за дълъг период липсата на традиционните си приходи. Възможно е обаче бизнесът им да посивее в търсене на ефективност.
В добавка според Георги Стоев от Industry Watch Group бензиностанциите няма да предават цялото увеличение на цените на едро върху клиентите си поради три причини. Първо, голяма част от крайната цена е данъци, като акцизът, който формира около 30% от стойността при сегашните цени на А-95 безоловен например, е фиксиран за тази година на 25 евроцента/литър. Второ, съществува конкуренция между бензиностанциите, която вероятно ще накара поне част от тях да намалят нормата си на печалба. И накрая, търсенето на горива все пак зависи от цената. Въпреки че „Лукойл Нефтохим“ АД на пръв поглед е монополист във вътрешните доставки на преработен нефт, големите вериги като „Шел“ и ОМВ имат и алтернативни канали да си набавят гориво. „Шел“ правят това от Румъния за някои от бензиностанциите си в Северна България и от Гърция за някои в югозападната част на страната. ОМВ пък доставят дизелово гориво и най-високия си клас бензин от Австрия.
В дългосрочен план високите цени на горивата обаче може да имат и частичен позитивен ефект. Според Жан Кьоп, генерален мениджър на „Опет Айгаз България“, дългосрочно високите цени на горивата могат да доведат и до структурни подобрения, като например енергоспестяващи проекти и проекти за възобновяеми източници на енергия.
Според Мартин Димитров от Института за пазарна икономика използването на течни горива за отопление и в индустриални процеси може да намалее, но не драстично. „Смяната с алтернативни източници на енергия означава допълнителни капиталови разходи (т.е. инвестиции в ново оборудване), които могат да не оправдаят такова решение. При новите инвестиционни решения (както за бизнеса, така и за домакинствата) обаче електричеството ще се превърне в доминиращ енергоизточник. В средносрочен план проектите за битова газификация ще станат още по-конкурентни.“
Появиха се и информации, че поскъпването на петрола и желанието на Москва да увеличи дела си на пазара е подновило руския интерес към нефтопровода Бургас - Александруполис.

Няма как скоковете в цената на суровия петрол да не се отразяват на българския потребител. Възможно най-прекият ефект се наблюдава по бензиностанциите и според Румен Янев, мениджър „Търговия на дребно“ в „Петрол“, се проявява около две седмици след по-съществена промяна на международните котировки. По данни на Националния статистически институт (НСИ) средната цена на дизеловото гориво през 2003 г. е била 1.16 лв./л, докато през юли тази година тя е 1.25. Безоловният бензин А-95 е бил 1.37, докато през миналия месец се е продавал средно за 1.48, а същите показатели за безоловния А-92 - съответно 1.28 и 1.38. Разбира се, ако човек си налива гориво тези дни, той вероятно ще плати 1.33 лева за литър нафта и 1.53 лева за А-95. Така разликата за напълване на 60-литров резервоар с популярния бензин А-95 спрямо миналата година излиза 8 лева.
Увеличението на бензина обаче не съответства на над 30-процентното покачване в цената на суровия петрол от началото на годината. От „Индъстри уоч“ посочват, че делът на акциза (който е фиксиран в левове) е около 31% от крайната цена на бензина, 10% нарастване на цената без акциз и ДДС ще означава близо 7% увеличение на крайната цена. И това е само един от факторите. „Индъстри уоч“ смятат, че ограничаването на общото търсене при по-високите цени на петрола е възможно да намали и търговските надценки при продажбите на дребно на горива.
Горивата и транспортните услуги заемат сумарно относително нисък дял - 6% в потребителската кошница, на базата на която се изчислява инфлацията на потребителските цени. При 10% ръст в цените на горивата индексът на потребителските цени би нараснал с 0.4 процентни пункта (според изчисления на „Индъстри уоч“), като ефектът ще засегне хората, които използват повече превоз. Вероятно ще се качат цените на автобусните билети в градския, между­градския и международния транспорт и самолетните билети. Всъщност наблюденията на НСИ за домакинските бюджети установяват, че месечните разходи на домакинствата за транспорт са нараснали от 15.88 лв. през януари на 23.32 лв. през юни. Така средният разход на човек е скочил от около 6 на 9 лв. на месец от началото на годината до средата и.
Но обсъжданият пряк ефект далеч не е най-съществената отрицателна последица от скъпия нефт. Според експерти, като се отчита как домакинствата разпределят разходите си по приоритети, може да се очаква, че поскъпването на петрола и оттам на горивата ще окаже най-голямо влияние с отражението си върху цените на хранителните стоки, които са с най-висок дял в общите парични разходи на домакинствата за месец - 37.4%. И един прост пример: според председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Бекяров между 10 и 15% от цената на хляба зависят пряко от цената на горивата. А разчетите на асоциацията за тази година са при цени на нафтата 1-1.05 лв./л, а не при сегашните 1.33 лева.
Поскъпването на бързооборотните стоки обаче е трудно предсказуем процес, който зависи от производителите, вносителите, дистрибуторите и потребителите. То е ограничавано от общата конкуренция в съответния бранш и от стагниращата покупателна способност на преобладаващата част от населението. Според експерти ефектите от поскъпването на горивата в тази сфера ще се разгърнат в пълния си вид най-късно до шест месеца, тъй като повечето фирми имат складови наличности за около три месеца средно. В това време фирмите ще се опитват да намалят разходите си, като оптимизират дейността и структурата си. И степента на поскъпването ще се решава от конюнктурата на всеки отделен пазар.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни

И още: Съществени редакции в закона за извънредното положение предлагат депутати от ГЕРБ, една четвърт от всички над 1 млн. заразени в света са в САЩ

3 апр 2020, 796 прочитания

Президентът призова за ефективни мерки за връщане към нормален живот Президентът призова за ефективни мерки за връщане към нормален живот

Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество, каза Румен Радев

3 апр 2020, 1403 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
МВР свика другарски съд срещу ЕС

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10