С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 авг 2004, 0:00, 1134 прочитания

Вече е започнал световен джихад и това е необратим процес

Професор Цветан Теофанов пред „Капитал“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Биографията на професор Цветан Теофанов е, меко казано, впечатляваща.
Той е човекът, превел Корана на български език. Зам.-декан е на Факултета по класически и нови филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършил е арабска филология в Багдадския университет. Специализирал е в Каирския университет, първата си дисертация защитава в Московския институт по изтокознание. Бил е гост-професор в Оксфордския център за ислямоведски изследвания. Член е на Американското ориенталистично дружество, на Британското дружество за близкоизточни изследвания и на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите.
Ето защо „Капитал“ избра именно него за разговор около влиянието на радикалния ислям в България. В два поредни броя (бр. 32 и 33) вестникът публикува материали по темата. В първия текст се говореше за връзките на хора от мюфтийството и ДПС със съмнителната саудитска фондация „Ал Уакф ал ислами“. Последната е свързвана с „Ал Каида“, била е регистрирана у нас през периода 1993-1994 г., пререгистрация й е отказана, а през 1999 г. представителят й Абдулрахим Таха е изгонен от страната. Независимо от това фондацията никога не прекъсва дейността си в България. Почти всяко лято шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея, който е помнен от хората в построените от „Ал Уакф“ джамии в Разградско като физическия приносител на парите, идва в Павел баня, за да лекува болните си колене. По информация на полицията той обикаля из страната и „прави подаръци на имами“. В началото на август хората в Бреница, Бисерци, Стефан Караджа и Тодорово, с които „Капитал“ се срещна, също очакваха своя благодетел „всеки момент“. Те твърдяха, че са били предупредени от районния мюфтия на Разград Мехмед Аля, че арабинът щял да дойде и „да си нагледа джамиите“ (а той наистина беше в Павел баня). Господин Аля отрече тази информация. Той обаче отрече и факта, че около Разград има джамии, построени от „Ал Уакф ал ислами“ точно по времето, когато той е бил районен мюфтия - въпреки големите каменни табели на арабски над входовете на две от тях, които доказваха обратното. Мехмед Аля нарече измислица и информацията, че именно „Ал Уакф“ е поканила в Саудитска Арабия българската делегация начело с Фикри Сали и включваща няколко души от Централния съвет на ДПС. Самият Фикри Сали пък я окачестви като „приказки от 1001 нощ“, но от офиса на „Ал Уакф“ в Айндховен, откъдето е изпратена поканата, потвърдиха за „Капитал“ нейната автентичност. Оттам дори заявиха, че на територията на Саудитска Арабия е била осъществена среща с част от делегацията в лицето на Муафак ал Асаад.
Муафак ал Асаад е сириец. В джамиите около Разград той беше запомнен като „помощника на Абдул Азис“. Муафак има регистрирана обща фирма („Траст къмпани“) с официалния бивш представител на „Ал Уакф“ за България Абдулрахим Таха. През 2002 г. Муафак става управител на новорегистрираната фондация „Ал Уакф“ в София. Жителите на град Сърница пък са категорични, че тамошното придобило скандална слава ислямско училище е на Муафак. Вторият текст на „Капитал“ разказваше именно за това училище, както и за учебните заведения в Устина и Делчево. Трите са коренно различни като идея и преподаване, но онова, което е общо за тях, е липсата на прозрачност и контрол върху дейността им.
В своето интервю Цветан Теофанов казва много неща, но набляга на едно - че екстремистките организации не базират своите цели на Корана, а на негово изопачено тълкуване. Като в този смисъл не ислямът като религия трябва да се разглежда като виновник за сегашното положение. А хората, които си служат с него за постигане на своите лични, политически цели.

Лично вие имате ли данни за проповядване на радикален ислям в България?

- Искам да подчертая, че радикалният ислям и ислямският фундаментализъм не са едно и също нещо. Правя това разграничение, защото често понятията се смесват, а са различни. Фундаментът означава връщане и придържане към основите, а екстремизмът е изопачаването на самата религия, изострянето , довеждането до крайност. Няма нищо лошо в това в някое училище да се преподава „фундаментален“ ислям, в смисъл на преподаване на религиозни дисциплини като тълкуване на Корана, изучаване на живота на пророка Мохамед, религиозно пеене и т.н. Конституционно право на религиозните общности е да изучават своята доктрина, да строят храмове, да образоват младежите си.
Фундаментален ислям означава придържане към изконните начала на религията. Онова, което ислямът проповядва, не е по-различно от онова, към което призовават юдаизмът и християнството. Най-общо казано, това е повелята да се вършат добри дела. Ислямът няма противоречия с предходните религии, що се отнася до тяхното послание. Тоест във фундаменталния ислям няма нищо лошо. И другите небесни религии развиват такива фундаментални постановки. Благочестивите християни всъщност са фундаменталисти. Кое мобилизира кръстоносците да тръгнат на война срещу неверниците? Същото свято чувство, че са призвани да бранят своята вяра. Но, разбира се, това твърде много се изопачава и се злоупотребява с него. Дори самото име „Ал Каида“ на арабски означава фундамент. Въпросът е как се тълкува този фундамент. Това е основният проблем.
Колкото до проповядването на радикален ислям в България, е необходимо точно да се регламентират доктриналните му координати. У нас често се смята, че там, където се преподава религия и се говори за Свещения Коран, се проповядват някакви екстремни теории. Границата между фундаментализма и екстремизма е достатъчно ясно очертана, за да бъде забелязана от съответните специалисти.

И къде е границата?

- Важното е проповядва ли се насилие, насажда ли се враждебност, прави ли се конспирация. Ако се стига до крайности, които пряко засягат други групи от хора, ако се призовава към нападения срещу християни, срещу друговерци, срещу невинни хора, ако се насажда верски и етнически фанатизъм, тогава това трябва да бъде забранено и да се преследва от закона. Но ако се изучава само Коранът и свързаните с него науки, няма нищо страшно.
Възможно е да се наблюдават и негативни явления, не е изключено някъде у нас да действат злонамерени хора, които целят да използват исляма за свои нечисти цели, но това трябва да се докаже. За съжаление след 11 септември не само у нас, но и в цял свят поради мерки за сигурност понякога се налага да се ограничават демократичните свободи, да се прибягва до следене, подслушване, шпиониране и това е едно от най-тежките последствия на тероризма. В тази връзка бих искал да благодаря на „Капитал“ за това, че положи толкова усилия да разследва ислямските училища, за които толкова се говори от злите езици, но не се изнасят никакви факти. Обикновено „фактите“ се споменават с недомлъвки и най-общи намеци, при това като обвинения срещу конкретни лица, главно служители в мюфтийството. Вие проверихте тази информация, според мен - възможно най-обективно и аналитично. Ако някой е нарушил законите на страната, нека отговаря за делата си.

„Капитал“ интервюира човек, прекарал един месец в училището в Сърница, който твърди: „Ако един учебен час беше 45 минути, 30 от тях се отделяха само за джихад, и то срещу друговерци и срещу Турция.“ Как ще коментирате това?

- Твърде е странно, ако в ислямско училище се правят подобни внушения, защото темата за джихада е само малка и незначителна част от ислямската теория. Някои смятат, че това е допълнителен, шести стълб на исляма, но не и основен. И нещо повече, джихад не се води срещу друговерци, а срещу въоръжен враг, който пряко застрашава живота на мюсюлманите и устоите на исляма. Още по-озадачаващо е да се замисля джихад срещу Турция, която е светска държава, но е населявана от мюсюлмани. Абсолютно е забранено да се воюва срещу мюсюлмани и ислямът да се налага насилствено на друговерци.
Терминът джихад се е превърнал у нас в синоним на насилие до голяма степен и благодарение на ислямски проповедници, които представят нормите на своята религия в погрешна светлина. Разбира се, всяка религия се стреми да разпространява своите истини. Протестантите например доведоха поп изпълнители в своите храмове, за да привлекат младежта. Ислямът бързо разширява територията на своето влияние. Това е обективен процес, който не може да бъде спрян. И все пак, мисля си, че в нашето общество вече е изживяна представата, че участниците в курсовете по Коран слушат лекциите едва ли не с пушка в ръка. Веднага се сещам за една млада жена, наскоро приела исляма, която беше оставила малкото си дете, за да брани Саддам Хюсеин, и обясняваше това едва ли не като джихад. Тя очевидно не е знаела, че собственият пророк не би одобрил тази нейна постъпка. Не би трябвало отделните случаи да се обобщават като правило, но нека и не ги подценяваме, особено ако крият опасност за обществото като цяло. Но у нас ислямската концепция за джихада е погрешно разбирана и тълкувана, включително и в наличните български енциклопедии.

В такъв случай обяснете какво е джихад.

- Терминът джихад произлиза от глагол, който означава напрягам се, полагам усилия, воювам. Някои богослови поставят знак на равенство между джихад и сражаването с оръжие в ръка срещу неверниците (които не са християните и юдеите). Други доказват, че терминът включва и воюване срещу душата (да се изучават, прилагат и преподават принципите на религията) и сатаната (да се премахват съм­ненията и страстите, разкрасявани от него). Ислямските теоретици говорят за малък и голям джихад въз основа на думи, които пророкът изрекъл пред сподвижниците си при идването им от сражение: „Завърнахте се от най-малкия джихад към най-големия.“ „Най-големият“ се тълкува като борба срещу сърцето, срещу непокорната душа (еквивалент на тялото) или като борба на божия раб със страстите му. Загиналите в битка „по пътя на Аллах“ са мъченици за вярата (шахид), но към тази категория се числят и жертвите на чумна епидемия, родилките, починали при раждане, и удавниците. В допълнение, грижата за възрастни родители също се смята за джихад и се оценява по-високо, отколкото участието в битка. Мъченици за вярата са дори издъхналите от любов, но не и самоубилите се.
От Корана и хадисите, които засягат темата за водене на война, можем да направим следните изводи. Целите на сражението и средствата за воденето му са ясно формулирани. Забранява се вероломството - войната се обявява предварително. Воюва се само с агресори въоръжени бойци и никога не се напада невинно цивилно население. Ако врагът склони за сключване на мир, бойните действия незабавно се прекратяват. Запазва се животът на пленниците и към тях се проявява милосърдие, като или ги освобождават безвъзмездно, или взимат за тях откуп. Запазват се материалните ресурси, не се нанасят щети на сгради и т.н. Абсолютно се зачита правото на местното население да изповядва предпочитаната от него вяра. Запазват се храмовете и се зачита статутът на свещенослужителите.

Това е на теория. На практика обаче нещата стоят по малко по-различен начин...

- Да. Веднага става ясно, че тези благородни принципи не се прилагат на практика от претендентите за ислямски бойци муджахидини. И нещо повече, действията им са изключително брутални и жестоки. Техните мотиви и аргументи не могат да се опрат нито на Корана, нито на традицията на пророка. Според мен целите им са чисто политически. Поведението им изхожда от постановка, съгласно която джихадът е колективно задължение, т.е., когато се извърши от група мюсюлмани, отпада за останалите. Но ако възникне опасност за дадена ислямска територия (разбирайте Афганистан, Ирак и т.н.) или въобще за исляма, тогава свещената борба (война) се превръща в индивидуален дълг за всеки мюсюлманин поотделно. Моралното разложение, донесено от чужденците, е силен аргумент в полза на това. Струва ми се, вече е започнал световен джихад и това е необратим процес. Но методите на воденето му нямат нищо общо с исляма.

Текстът на Корана в частта му за джихад позволява ли да бъде тълкуван различно?

- Ще ви отговоря, давайки ви за пример концепцията за виното. Отношението към него в Свещения Коран не е еднозначно и постепенно се развива. В началото се казва, че това е божия благодат, в по-късни текстове се споменава и за вредите от него, за да се стигне накрая до пълно отхвърляне като „нечистотия от делата на Сатаната“. Ако извлечем отделните постановки от цялостния им контекст, можем да правим каквито внушения пожелаем. По същия начин и тълкуването на свещената борба джихад може да се представи в краен и изопачен вариант. Обаче ислямските норми и ценности са трайни, те не подлежат на промяна. Големият проблем е как биват тълкувани и осъзнавани в съвременността и в различните общества. Много важно е какво образование се дава на младите хора и по какъв начин ще им се представя ислямската теория.

Има ли според вас в страната почва за поникване на радикални възгледи?

- Мюсюлманите в България като цяло са много мирни хора. Самото явление екстремизъм/тероризъм се развива главно в арабския свят. То е израз на недоволство от местните правителства. Там хората се сблъскват с тежки социални проблеми, живеят в бедност и невежество. Моралните ценности на обществото са в пълна деградация. Според мен екстремизмът и тероризмът са социални явления. В България няма подходяща среда за появата им. Дори ако се извършат терористични актове, дори и ако се проповядва екстремизъм, той ще бъде внесен отвън. Българските мюсюлмани като общност не са склонни да го приемат. Тук засягам много важен проблем - този за отношението на исляма към светското, секуларното. Българските мюсюлмани са светски настроени. Това не подлежи на съмнение. Радикалният ислям предполага пълно сливане на религиозното със светското, което се наблюдава, да речем, в страни като Саудитска Арабия. Но, както виждаме, и там бяха извършени терористични атаки. Проблемът е, че екстремистите смятат управляващата династия в тази страна за „неверници“, още повече защото ислямът отхвърля монархията като форма на управление.
В материалите на вашия вестник за ислямските училища ми направи впечатление твърдението на един от свидетелите, че „пришълците“ забранявали да се прави погребение и захвърляли покойниците си като кучета, че не отслужвали молитви или се молели разкрачени. Странно е за мюсюлмани. Пророкът поощрява своите съмишленици да участват в погребални процесии, да се молят за опрощението на покойниците, да им се оказва последна почит. Освен това българските мюсюлмани поддържат своите традиции и, както се разбра и от вашия материал, те трудно приемат нововъведения. Впрочем в исляма няма такива - всичко може и трябва да се регламентира чрез Корана, изказванията на пророка и единодушните мнения на авторитетните ислямски учени.

Как бихте коментирали връзките на хора от главното мюфтийство, както и от ДПС, със саудитската фондация „Ал Уакф ал ислами“?

- Честно казано, нищо не зная за тази фондация. Струва ми се, че организациите с подобно име са стотици и са пръснати по цял свят. Но е известно, че ислямът поощрява дарителството, събират се огромни средства, които се разпределят сред бедни и нуждаещи се хора, за джамии, за издаване на книги и т.н. Естествено не е изключено някои от тях да отиват и за военни цели.
Предполагам, че ДПС и Главното мюфтийство поддържат връзки и с други ислямски фондации. Този факт не бива да се драматизира. Но мисля, че когато някой приема нечия помощ или сътрудничество, трябва да знае кой му подава ръка. Тръгвайки за Оксфорд, и аз имах нужда от допълнителни средства. Когато започнах да ги търся по разни сайтове, останах силно впечатлен от стотиците организации, готови да ми помогнат при определени условия, повечето от които не бях склонен да приема.
Не мога обаче да премълча мнението си за кризата, пред която е изправена мюсюлманската общност у нас в резултат на различни претенции за поста на главния мюфтия. Ако борбата за Светия синод протича между сановници, в исляма няма такива. Главният мюфтия е просто знаещ мюсюлманин, нищо повече, и се избира за срок от четири години. Политическите сили май също дават благословията си. Обаче който заеме този пост, трудно се разделя с него и оттук произтичат всички злини, включително и размяната на обвинения в тероризъм, екстремизъм, фундаментализъм. Очевидно е сладко да си мюфтия и навярно фондациите имат немалко заслуги за това. В крайна сметка страдат обикновените искрени и честни вярващи.

Независимо че не познавате работата на фондация „Ал Уакф ал ислами“, бихте могли да коментирате нейния произход. Според съвсем скорошен доклад на холандската служба за разузнаване и сигурност в нейните джамии „се преподава т.нар салафизъм-уахабизъм“ и има „ясна връзка между него и засилващите се радикални течения в страната“.

- Салафити са собствениците на сайта, в който бе публикувано писмото с първата заплаха срещу България. Салафитите са сунити буквалисти, които директно се придържат към пътя, сунната, на пророка. Такова е например изискването им мъжете да пускат дълги бради, сякаш вярата е в брадата. Ислямът не ги задължава да правят това, но те настояват, че всеки трябва да го върши. Тези хора търсят идеала, примера единствено в миналото. В съвременния свят те виждат главно деградация, най-вече на моралните ценности. Има пропаст между тях и съвременността в нравствен план. Моралът е това, което е абсолютен мотив за консолидиране на мюсюлманите в цял свят. Те не приемат прелюбодейството, отхвърлят свободното общуване между мъжа и жената, в Иран дори на автобусите има отделни входове за мъжете и за жените. За алкохол или за хомосексуализъм да не говорим.
Това са пороци, които на практика съществуват там, но се прикриват. В отделните арабски страни тези принципи се прилагат в различна степен. В Саудитска Арабия и Иран например на тях се държи много строго, Турция пък винаги се дава като пример за светска ислямска държава.
Знаете, че още от началото на миналия век в ислямския свят протича борба между „модернистите“, осъзнаващи необходимостта от реформи, и „традиционалистите“, които търсят връщане към „златната епоха“, през която светското и религиозното се сливат в едно. Салафитите например не приемат светската държава. Те искат да приложат шериата като религиозни закони, които се прилагат и в светските дела. Образно казано, това означава, че на крадците ще се отрязват ръцете, прелюбодейците ще бъдат пребивани с камъни и т.н. Това влиза в конфликт с нормите на съвременното гражданско общество, което например не само не санкционира нерегламентираните сексуални контакти, но и ги поставя под своя защита. Що се отнася до вярата, в Корана е казано: „Който иска - да вярва, а който иска - да остане неверник.“ Право на всеки е сам да реши, но и да понесе последствията на този свят и в отвъд­ния живот.

Радикалният ислям не се ли ражда именно от сблъсъка между „модернистите“ и „традиционалистите“?

- Да. Радикалният, или политическият, ислям се появява в началото на ХХ в., когато се разгръща дебат между привържениците на реформите в обществото, или на светското начало от западноевропейски тип, и застъпниците на консерватизма, или на застиналата религиозна догма и на арабските традиции. Съвсем накратко и схематично казано, актуалната политическа обстановка в арабския свят между двете световни войни води до появата на радикални ислямски мислители като основателя на организацията „Мюсюлмански братя“ (1928 г.) Хасан ал Банна (екзекутиран 1949 г.), Сайид Кутб (екзекутиран 1966 г.), Ал Маудуди (починал 1979 г.) и аятолах Хомейни (починал 1989 г.). За мен няма никакво съмнение, че идеологията именно на тези учени е главната теоретична база, от която изхождат действията на съв­ременните екстремисти и терористи. В този смисъл смятам, че българските медии съвсем безполезно се занимават с конкретика от рода на какво представлява организацията „Ат таухид и ал джихад“ и т.н. Става дума не за някакви групи с различна платформа, а за непрекъснато роящи се ракови клетки в общ организъм. Те имат обща идеология, организация и дългосрочна стратегия. Техните имена нямат никакво значение. По-важно е, че в названията им винаги фигурира ислямската терминология, преди всичко еднобожие (таухид) и свещена борба (джихад). Целите им обаче са почти единствено политически - победа над злото (САЩ, Израел, „продажните“ режими в арабския свят), възцаряване на ислямско управление с прилагане на ислямския закон (шериата). Ако дадено общество не приема употребата на алкохол, моралното разложение, политическата деградация, ако населението се чувства жертва на даден режим и подкрепи радикални водачи, никой не може да спре тези процеси.

Имат ли радикалните групировки за цел да ислямизират света?

- Целта на тези екстремисти и терористи не е да превърнат света в ислямски. Тяхното внимание е съсредоточено върху арабския свят в частност и ислямския свят като цяло. Ако те извършват терористични актове в Европа, това е тясно свързано с обстановката в арабския свят. При всички случаи целта им не е налагане на исляма. Защото Коранът изрично забранява това. Там е казано: няма принуждение в религията. Ако някой приеме исляма насилствено, това е невалидно. Целта им не е да разпространят исляма, а да изчистят арабския свят от „неверниците“. За тях това са местните правителства, местните режими. Тези режими трябва да бъдат свалени и заменени с лидерски управления. Но това е много сложен въпрос и тази цел е много трудна за реализиране. Или поне за дълъг период от време тя е била такава. Сега обаче в арабския свят се създава революционна обстановка. И тя поз­волява да бъде използвана за реализиране на целите на тези екстремисти.

Вие обаче твърдите, че всички тези организации не са базирали своите цели на Корана, а на негово изопачено тълкуване.

- Няма никакво съмнение, че тези хора се стремят да мотивират своите действия чрез Корана, сунната или традицията на пророка. Те се стремят да ги оправдаят религиозно. Според мен те правят това, защото искат да мобилизират широките маси недоволно население в ислямския сват. Не е тайна, че в този свят доминира еднопартийната, дори едноличната система на управление. Хората там са твърде апатични, те не се интересуват от политика. Единствено ислямът би могъл да ги мобилизира, за да се вдигнат на революция, да свалят своите правителства и така да бъдат осъществени целите на тези екстремисти.
Ние в никакъв случай не трябва да подценяваме тези хора или да смятаме, че това са някакви изолирани или хаотични действия. Според мен те имат свои водачи, които следват дългосрочна стратегия. Самият факт, че техните действия дават и политически резултати, включително и върху големи, влиятелни страни като Испания, е доказателство на моите думи. Затова смятам, че България в никакъв случай не бива да се поддава на подобен натиск. Въпреки че вероятно такива опити ще бъдат предприети, особено преди изборите през следващата година. Смятам, че не бива да се отстъпва, защото ако коалиционните сили напуснат Ирак, в тази страна ще избухне гражданска война. Навярно това е една от целите на екстремистите в Ирак. Другата им цел е да бъдат прогонени чуждестранните фирми, които работят в страната. Това би изправило Ирак пред нещо подобно на ембаргото, което дълго време мъчеше местното население. Което пък от своя страна допълнително би могло да изостри рeволюционната ситуация. А Ирак не е отделна, изолирана държава в арабския свят. Страните там са като скачени съдове. Онова, което се случи в Ирак, предстои да се случи в другите страни.

Казахте какво ще стане, ако коалиционните сили напуснат Ирак. А какво според вас ще се случи, ако останат?

- Ако останат, според мен съп­ротивата ще расте. Категоричен съм в това, въпреки че аз бях един от първите българи, които подкрепиха навлизането на американски войски в Ирак. Моето отношение към тази страна е до голяма степен емоционално, не само аналитично, защото съм следвал в Ирак. За мен той е като втора родина.

Защо подкрепихте войната?

- Подкрепих я, защото не виждах друг изход освен военна операция от световна сила. Режимът на Саддам Хюсеин беше изпаднал в пълна изолация. Беше се откъснал от арабския свят, иракски представители не участваха нито в заседанията на Арабската лига, нито в тези на организацията „Ислямска конференция“. И най-важното - този режим се беше превърнал в опасност за съседните страни. Той си беше позволил нещо, което абсолютно се отхвърля от ислямските традиции - нахлуване в арабска страна и допускане на братоубийствена война. За мен това беше раково образувание, което можеше да бъде премахнато само чрез „хирургическа“ операция. Каквато беше тази военна операция. Освен това аз исках да се разгранича от хората, които по чисто политически и икономически причини се обявиха срещу войната - търговци на оръжие, различни партии и др., чиито представители често пътуваха до Ирак по покана на самия Саддам.
И така аз подкрепих войната, но много скоро започнах да предупреждавам, че тя крие големи опасности и основният риск произтича от ислямската концепция за джихад. За съжаление сбъднаха се най-мрачните ми прогнози. Струва ми се, че дъното не е достигнато и събитията предстоят. Такива са моите прогнози. Като онова, което се случва в Ирак, ще има глобални измерения.

Не звучат много ведро прогнозите ви.

- В никакъв случай. Прогнозите, не само моите, но и на повечето експерти, не са ведри. За съжаление изходът е свързан с пълно изоставяне на идеята за демокрация в арабския свят. Там няма нито една страна с демократично управление. Всъщност едно от първите решения на временното иракско правителство беше правото му да въвежда военно положение и да се налага смъртно наказание. Демокрацията е невъзможна. Диктатурата сякаш е задължителна. Подслушване, арести на подозрителни хора, смъртни наказания. И тогава вече положението може да бъде овладяно. Но така сякаш се въртим в кръг.

Възможно ли е според вас на базата на политическата обстановка да се засили национализмът в България?

- В България национализмът вече процъфтява, дори наскоро бях твърде изненадан от факта, че моят приятел от дълги години - поетът Румен Леонидов е основал националистическа партия, в която влизат главно полковници и генерали. Не е изключено и да не съм разбрал добре, но процесът е закономерен. У нас това е тенденция, която би могла да се разглежда и като реакция срещу глобализма. В арабския свят протичат същите процеси с непредсказуеми последствия.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

И още: Френски съд одобри екстрадацията на семейство Баневи; Тръмп подкрепя Саудитска Арабия въпреки убийството на Хашоги

21 ное 2018, 648 прочитания

Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж 2 Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж

Мярката е вид опит на управляващите да се тушира общественото напрежение заради високите цени

21 ное 2018, 666 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бизнесът преминава в режим „скъп петрол“

Транспортните, торовите и експортно ориентираните фирми са изправени пред сериозни промени в калкулациите

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете