Сезонът на досиетата

Пак дойде сезонът на досиетата. От зората на демокрацията, когато най-честият възглас по митингите беше „Кой не скача, е ченге!“ през Великото народно събрание, Виденовата зима, Костовото правителство, та до днес този сезон периодично идва и си отива. Вече спокойно можем да го прибавим към природния цикъл. Защото и той е като сезоните - неизменно идва. Този път го докара премиерът Симеон Сакскобургготски, който в отговор на парламентарно питане заяви, че досиетата на Държавна сигурност трябва да се разкрият. И като заваляха едни досиета, та цяла неделя.
В сюжета някак си естествено тази седмица се вписа и отказът на НАТО да даде допуск до най-високото ниво на секретност до тайните на пакта на шефа на българските военновъздушни сили ген. Димитър Георгиев. В продължилата полемика по темата стана ясно, че в правителството има поне един министър с картонче от Държавна сигурност с псевдоним Колев, има подозрения за втори с псевдоним Страхил и слухове за президента (по Едвин Сугарев). Обвиненията са, че са били съпричастни към работата на ДС.
Последваха изказвания. Президентът заяви в Перник, че “досиетата не са в дневния ред на обществото”. След това в Кърджали обвини Иван Костов, че иска да разбута етническия модел в България. “Политиците, които сега повдигат дебата за досиетата, се опитват не просто да оспорят етническия модел, а да търсят неговото елиминиране.” След това се изказаха и дежурните по темата бивши ченгета - Димитър Иванов и Цвятко Цветков, естествено против отварянето. Преди тях бившият шеф на парламента Йордан Соколов заяви, че в кабинета има двама, за които има данни, че са сътрудници, единият от които е силов министър. В какофонията се включиха и бившият шеф на комисията за отваряне на досиетата Методи Андреев, който каза, че в правителството има министър, който 10 години е бил сътрудник на ДС. Към тях се включи и Едвин Сугарев и т.н. И пак се започна...
А всъщност самото питане към министър-председателя беше защо министрите от неговия кабинет не изпълняват Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и не изпращат в Държавния архив документите, чийто срок на секретност е изтекъл. Той беше зададен от бившия премиер Иван Костов. И вместо конкретно да отговори, Симеон Сакскобургготски се изказа за отваряне на досиетата. (А е имало какво да отговори, защото точно Министерският съвет е разсекретил около 80 на сто от документите през 1990 г.) Обратът на премиера е странен, тъй като именно при неговото управление беше отменен Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Тази рязка промяна премиерът обясни със собствената си еволюция по този въпрос.
А повечето депутати го заподозряха, че е започнал предизборната кампания, и така разтълкуваха изявлението му.

Техническо уточнение

И тъй като темата с досиетата е била винаги чувствителна за десницата и левицата, а сега към тях се включиха и хората от НДСВ, са необходими няколко уточнения. Факт е, че Законът за защита на класифицираната информация позволява да се разсекретят досиетата от Държавна сигурност. Това стана възможно, след като в преходните и заключителни разпоредби на ЗЗКИ класификацията на документите беше свалена с едно ниво надолу. Така докладите с гриф “Строго секретно от особена важност” бяха понижени до ниво “Строго секретно”. Според закона те могат да бъдат разкрити след 30 години, а тези с печат “Строго секретно” останаха само на ниво “Секретно” и срокът за отварянето им стана 15 години.
Така в един момент се оказа, че архивът на Държавна сигурност, която беше закрита през 1990 г., може да бъде изваден на светло и да отиде директно в държавния архивен фонд в зависимост от стойността на документите. Проблемът е, че в закона тогава не беше уредено кой и кога се задължава да разсекрети документите, чийто срок на тайнственост е изтекъл. Така всички „ръководители на организационни единици“ си правят оглушки и тъй като никой не им търси сметка, това продължава.
Точно в този смисъл беше и питането на бившия премиер Костов към настоящия Сакскобургготски. Логичният въпрос естествено е

Защо точно сега

лидерът на „Национално движение Симеон Втори“ реши, че му е интересно обществото да знае какво има в досиетата. На какво се дължи тази негова еволюция - дали на осъзнаване на проблема, или наистина това е хитър предизборен ход. Отговорът е и в двете посоки.
Странното е, че периодът на осъзнаване и при правителството на СДС, и на сегашното управление се явява на последната година от мандата им. Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност беше изменен чак през 2001 г., така че да може да работи ефективно. Но това беше последната година на управлението на Иван Костов. Тези промени позволиха и създаването на комисията „Андреев“, която започна да вади досиета на хора, които заемат ключови позиции в държавното управление.
Съдбата на комисията също е любопитна. Тя беше закрита също в интересен момент. „Предстоеше да се отворят досиетата на две категории лица, спомня си сега председателят на комисията Методи Андреев. Едната категория бяха публични длъжности, а втората категория беше публични дейности. Към първата принадлежаха магистратите - съдии, прокурори, следователи, научни работници. Към втората принадлежаха адвокати, журналисти, шефове на медии, свещеници. Получихме само частични данни за магистратите, но на по-голяма част на писмата ни спецслужбите просто не ни отговориха. Същото беше и при свещениците. След това комисията беше закрита.“
Случайно или не, но промяната във виждането на Симеон Сакскобургготски, че досиетата трябва да бъдат отворени, дойде след

Челен сблъсък

със съдебната власт. В началото на месеца мнозинството беше бламирано от коалиционните си партньори от ДПС и опозицията, и не успя да прокара промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, така че да отговори на изискванията на Европейския съюз за реформа в съдебната власт. Ставаше въпрос за промени, които да прехвърлят 90 на сто от наказателните дела в дознателския апарат на МВР. Тогава шефът на Националното следствие Ангел Александров лично обиколи всички партийни централи, за да ги убеждава, че това ще бъде грешка и ще доведе до закриване на тази институция. Така се стигна до организираната съпротива на опозицията и резултатът беше, че за първи път мнозинството не можа да прокара желаните промени. Ангел Александров е известен с добрите си контакти с лидера на ДПС Ахмед Доган. ДПС от своя страна е партията с най-много сътрудници на глава от парламентарни групи. Това стана ясно при първото отваряне на досиетата през 1997 г. БСП принципно е против отварянето на архивите на ДС заради пъпната връв, която я свързва с тази структура. Дясната опозиция от своя страна винаги е имала интереси към живота на съдебната власт и много свои лобисти там. Самата съдебна власт, която в други ситуации се раздира от противоречия, също се съюзи срещу промените в НПК.
Още преди промените в НПК да минат на първо четене, депутат от управляващите сподели в частен разговор, че една от най-големите грешки на управлението на НДСВ е, че е затворило досиетата и че това трябва да се поправи. Тоест изявлението на Сакскобургготски не е плод на сегашно хрумване, а изговорен анализ за част от проблемите на управлението. Това ще си проличи от действията на премиера спрямо министър Димитър Калчев, за който се твърди, че е агент Колев. Ако той го пожертва, както направи с някои от кандидат-депутатите от НДСВ при парламентарните избори 2001 г., значи е готов да стигне докрай. Парадоксът идва от това, че досиетата

Могат да се отворят

много лесно.
Две предложения вече направиха депутатите от групата на Иван Костов и от СДС. Идеята на Костовите хора е чрез промени в Наказателния кодекс да криминализират отказа за разсекретяване на документи. Според предложението: „Министрите, ръководителите на ведомства, ръководителите на териториални поделения, както и длъжностните лица, натоварени от тях за извършване на дейността, които не изпълняват в срок задълженията си по този текст, или унищожават такива документи, се наказват с лишаване от свобода за срок от една до три години.“ Естествено депутатите от ОДС предлагат и в преходните и заключителни наредби да се запише, че документите на бившата ДС не представляват служебна и държавна тайна. (Това се налага заради ширещото се мнение в обществото, че е достатъчно да се изпълни решението на Народното събрание от 1993 г., с което се постановява, че архивът на Държавна сигурност не е секретен. Защото това решение е било „мълчаливо отменено“ със Закона за защита на класифицираната информация, тъй като законът е нормативен акт от по-горен ред. И когато има решение и закон, по-силният акт е законът.) Но това едва ли ще мине, но може да се приеме като тест за готовността на Симеон Сакскобургготски да се ангажира с отварянето на досиетата. Но със сигурност страхът от наказателна отговорност ще накара „ръководителите на административни единици“ да спазват срока за разсекретяване.
Като тест за Симеон се смята и предложението на депутатите от СДС. Йордан Бакалов също внесе текст в парламента тази седмица, който да промени Закона за защита на личните данни. Промяната се състои в създаването на нов параграф, който постановява, че данните, свързани с дейността на сътрудници на бившата ДС, не представляват лични данни. Според шефа на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев е необходимо само една промяна в закона за класифицираната информация, според която Държавната комисия по сигурността на информацията да може да санкционира ръководителите на ведомства, които не изпълняват разпорежданията му. Това наистина е възможно, но в правилника за приложение на закона стои една вратичка, която позволява на шефовете на служби да не предават секретни дела в държавния архив или да отказват информация, ако това е от съществено значение за националната сигурност. Ако това не се промени, в един момент ще се окаже, че архивът на ДС е пълен с такива дела. Освен това дори и едно дело да има гриф „Секретно“, ако в него има дори един документ, който носи гриф „Строго секретно“, то се засекретява на по-горното ниво. Така че очакванията, че досиетата ще станат достояние на обществото, може да се отложат за след 15 години.
Но каквото и да цели Симеон Сакскобургготски с отварянето на досиетата, от това той би имал само ползи. Първо, ще отпаднат всички съмнения, че той самият по някакъв начин е бил свързан със структурите на Държавна сигурност в България или пък със съветските тайни служби, каквито слухове се ширеха. Вторият плюс ще бъде, че ще се окаже

По-антикомунист и от Костов

и така ще омаловажи опитите предизборният дебат да влезе в релсите на втръсналата плоскост комунизъм - антикомунизъм. Третият плюс е, че така Сакскобургготски дава знак към крайно десния електорат, че отново няма да допусне сътрудници на ДС в депутатските си листи дори и само по подозрения, както направи и през 2001 г.
Но най-голямото предимство на идеята на НДСВ да направи тази стъпка е, че правителството на Симеон Сакскобургготски няма да изпълнява закона, тъй като дори промяната да бъде гласувана в парламента, няма да има никакво технологично време до следващите парламентарни избори да бъде задвижена.

Анонсът, който направи премиерът, със сигурност трябва да търпи развитие и да има завършек. Т.е. наистина да се реализира това, което той декларира в парламента - че ще се разсекретят досиетата на агентите на бившата ДС в началото на 2005 г. В противен случай ще остане съмнение, че това е поредният политически ход на министър-председателя непосредствено преди изборите с цел да напомни на някого къде се намира в пространството, кой е. Информацията от тези досиета може да бъде използвана за шантажиране на едни или други политически лица, а може и цели политически формации да бъдат програмирани как да действат на изборите, както и непосредствено какви ще бъдат действията им до края на мандата на това управление. Тази сага трябва да приключи веднъж завинаги, а не някой някъде в тайни чекмеджета да крие информация за някого и с нея да го контролира и да му дърпа конците. С отговора си към Иван Костов премиерът даде ясен знак, че има намерение да направи това, което предишното мнозинство не стори, а именно решението на Народното събрание от 1994 г., за което съм гласувал и аз в 36-ото Народно събрание - архивът на бившата държавна сигурност да бъде изваден от архива на МВР и да бъде предоставен за ползване от българските граждани в държавния архив. Това не беше сторено от миналото мнозинство, редно е сега това да стане и аз ще направя всичко възможно. Мисля, че отварянето на досиетата няма да има никакви политически последствия, просто България ще се нареди до страните от цивилизования свят и до страните от Източна Европа, които направиха това навреме. У нас по различни причини, които не са основателни, се оказа, че нито лявото управление, нито това на СДС имаха волята да сторят това. Сега с някои технологични промени - правилник или подзаконов нормативен акт, на базата на това законодателство, което съществува, архивът на бившата ДС може да бъде разсекретен. Според конституцията решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи и за българските граждани. Петнадесет години след промените според мен това е поредният удар в празно пространство, който цели внасяне на напрежение и, разбира се, определена група хора навярно да бъдат смачкани. За досиета обикновено се говори преди избори, аз мисля, че като се успокоят нещата, след изборите ще спре да се говори. Ефектът от прехвърлянето на архива на ДС в държавния архив може да бъде от страна на нечистоплътни типове, които да започнат да спекулират. От гледна точка на в момента действащия Закон за защита на класифицираната информация нещата са уредени много добре и не се налагат законодателни промени. Защо досиетата не са предадени в държавния архив не мога да кажа, това е отговорност на ведомствата. Единственото, което мога да кажа, е това, което каза и министър-председателят. Не желая да коментирам политическото значение на въпроса, това, което мога да коментирам, е техническата страна. В момента се подготвя една техническа поправка за разширяване правомощията на ДКСИ да може да санкционира ръководителите на съответните ведомства. Лично моето разбиране е, че действащият закон е много добра база за достъп на обществото до съществуващите масиви. Темата за досиетата е политическа с оглед на предстоящите избори. През последните 15 години сме били многократно свидетели на това как, като наближат избори, този въпрос отново се поставя на дневен ред. Нито едно управляващо мнозинство досега не пожела да отвори докрай тази страница. Включително и предишното Народно събрание, където Иван Костов имаше достатъчно мнозинство и можеше да приеме текстове, които да позволят този въпрос да бъде решен. Поставянето на този проблем отново ни връща крачка назад на противопоставяне комунизъм - антикомунизъм. Колкото до това за прехвърляне на досиетата в държавния архив, този въпрос не е законодателен, защото той вече е решен и само трябва да се изпълни. Отговорност защо това не е станало трябва да се търси от съответните институции.