С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 ное 2004, 0:00, 1475 прочитания

Как се приватизира археология

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Между осанна и разпни го понякога има твърде кратко разстояние. Героят на археологическото лято - ст.н.с. д-р Георги Китов, е на път да се увери в това. Славата го споходи в началото на октомври. Той откри златна маска, бронзова глава, а накрая и гробница край град Шипка със съкровище в нея. Тогава кохорта полицаи отиде да пази уникалната находка от откривателя и, с което основателно или не хвърли сянка върху неговата почтеност. В края на октомври Министерството на културата (МК) нанесе още два удара. Източник, предпочел анонимност, съобщи, че на 27 октомври колегиумът на МК е решил да поиска от Софийската градска прокуратура да заличи регистрацията на сдружението на Китов „Траколожка експедиция за могилни проучвания“ (ТЕМП) като противозаконна. И още - да запознае компетентните органи с опитите на археолога да организира стопанисването на могилата Голямата Косматка (тази с гробницата на Севт Трети) на нещо като концесия. Гробницата е публична държавна собственост и не е в правомощията на откривателя да се разпорежда с нея. До редакционното приключване на броя Китов не беше открит за коментар.

Проблемът със сдружението

с нестопанска цел ТЕМП, регистрирано през 1997 г., е в предмета му на дейност: че движимите археологически паметници, открити при археологически проучвания, ще бъдат предоставяни за съхранение и експониране в държавни или частни музеи или музейни сбирки. От МК твърдят, че това нарушава закона, според който всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата, а мястото за съхранението им се определя от министъра (чл.16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите).
ТЕМП е интересно сдружение, в чийто управителен съвет освен Китов, колежката му Диана Димитрова и Георги Марков влизат двама представители на „МG корпорация“ - директорката на „Балкантурист“ Нели Сандалска и говорителят на корпорацията Димитър Недков. И двамата твърдят, че са поискали да бъдат освободени от управата. Положението вероятно е заварено от времената, в които „Мултигруп“ подпомагаше работата на Китов в Старосел, а лидерът на корпорацията Илия Павлов имаше цялостен план да вземе на концесия обектите в Долината на тракийските царе за културен туризъм. Идеята, която се смята за добра възможност да се осигурят пари за поддръжката на паметниците, така и не получи завършен законодателен вид.
Със или без законодателство Китов се опитва да организира стопанисването на могилата Голямата Косматка край Шипка на

Нещо като концесия

Директорът на историческия музей „Искра“ в Казанлък Косьо Зарев трябвало да подпише 10-годишен договор за съвместна дейност, предложен му от археолога. В контракта ТЕМП се ангажира да продължи да изучава района и да организира популяризирането на археологическите находки в страната и в чужбина. Музеят се задължава да осигурява по възможност постоянни експозиции на откритите находки и да обвързва показването им с туристически посещения по местата на откриване. А „Български инвестиционен фонд“ (БИФ) с управител Иван Динов трябва да построи съоръжения за опазване на находките и могилите Голяма Косматка и Малка Косматка, да организира посещения и реклама. (БИФ нашумяха с това, че са охранявали разкопките, а техният човек Марио Шопов се оказа задържан от полицията по обвинение за иманярство.) Всяка от страните има право на една трета от приходите от посещения и реклама, след като се приспаднат разходите по поддръжката на обектите. Този проектодоговор, върху който стоят подписите на Китов и на Динов, се тълкува в културното министерство като опит за неправомерно разпореждане с публична държавна собственост. Пред „Капитал“ Зарев коментира, че Китов го убеждавал, че това е единственият начин могилите да бъдат отворени за посетители. Той обаче не подписал, защото условията не били изгодни за музея.
Това не е първото обвинение към Китов. През 2001 г. съветът за теренни проучвания към Археологическия институт при БАН го

Лишава от правото

за една година да ръководи археологически теренни проучвания. Причината са разкопките при Старосел, при които са „нарушени редица основни норми и стандарти на професионалното археологическо изследване“, пише в протокола от заседанието. Китов разкопал за едно лято десетина могили (за три от които няма разрешително) с парите, събрани за Четиньова могила, в която има гробница. И така не останали средства за нейната консервация и реставрация. Обяснението на археолога е, че има морално оправдание да копае извън разрешеното, защото е видял иманярски изкопи и е тръгнал да спасява, каквото може. Негови колеги обаче коментират, че във всички могили в България има иманярски изкопи. От протокола става ясно, че това не е първият случай на наказан археолог.
И така - дали Китов е

Единственият виновен

за нарушаването на законите. Не е чудно, че археолозите се държат като предприемачи, след като през последните 15 години държавата е абдикирала от грижата си за археологията. Те осигуряват всичко - от парите за разкопките до консервацията на паметника. В крайна сметка нямат особени авторски права върху откритията си. Научният ръководител има право единствен да публикува информация за обектите и предметите, които е открил. Правата например върху картичките от съкровището са на музея, в който то е изпратено от министъра на културата. От археолозите се очаква, след като сами са намерили финансиране, накрая да предадат откритието си на държавата. Нима е необяснимо, ако вместо на нея някой предостави находките си на хората, които им дават пари. Или ако тълкува авторските си права по-широко, отколкото му позволява законът - като се опита да им уреди гробница на концесия. Законите са еднакви за всички археолози, но не всички ги нарушават.

В Закона за концесиите и сега е залегнала възможност да се предоставят археологически резервати, но тя не работи. В конституцията се казва: „Археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.“ Но все още няма закон, с който даден обект да е определен като археологически резерват и това да направи възможно отдаването му на концесия. Сега с разпореждания на Министерския съвет (МС) съгласно Закона за паметниците на културата и музеите са определени около 30 подобни резервата. Но тъй като решението за тях не е минало през парламента, определянето им се тълкува като несъответстващо на конституцията. Опит да се регламентира по-детайлно материята по концесиите прави проектозакон за паметниците на културата, внесен от МС. Предвижда се на концесия да бъдат давани не само археологически резервати, но и други паметници на културата - публична собственост. Предприемачите ще получават и т.нар. охранителната зона около паметника, в която да развиват стопанска дейност. Предвижда се правителството да ги освободи от концесионно възнаграждение за определен период или за целия срок на концесията, ако тези пари бъдат вложени в консервацията и реставрацията на паметника. Проектозаконът залежава в парламента от две години.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Скандалът с апартаментите продължава; Разследване не откри руска следа при Доналд Тръмп 1 Вечерни новини: Скандалът с апартаментите продължава; Разследване не откри руска следа при Доналд Тръмп

И още: Допълнителна власт за КПКОНПИ; Българската пасивност пред Москва компрометира партньорството с НАТО

25 мар 2019, 2658 прочитания

В европарламента предстои кошмарно гласуване за транспортния сектор В европарламента предстои кошмарно гласуване за транспортния сектор

След вота в сряда е много вероятно евродепутатите да наложат максимални ограничения за превозвачите, включително българските

25 мар 2019, 1466 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Разораната целина

Под игото на ремонта

Кратка история на дъ-ъ-ългата реконструкция на ул. "Иван Вазов" в София

Трудната раздяла на Германия с въглищата

Берлин от години призовава международната общност за намаляване на вредните емисии, но тепърва обърна поглед към собствените си проблеми

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Зелената книга"

Сантиментален урок по приятелство в среда без толерантност

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, СМЕ може да продаде bTV, "Билла" има нов директор за България

Емисия

DAILY @7AM // 26.03.2019 Прочетете