С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 ное 2004, 0:00, 1377 прочитания

Как се приватизира археология

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Между осанна и разпни го понякога има твърде кратко разстояние. Героят на археологическото лято - ст.н.с. д-р Георги Китов, е на път да се увери в това. Славата го споходи в началото на октомври. Той откри златна маска, бронзова глава, а накрая и гробница край град Шипка със съкровище в нея. Тогава кохорта полицаи отиде да пази уникалната находка от откривателя и, с което основателно или не хвърли сянка върху неговата почтеност. В края на октомври Министерството на културата (МК) нанесе още два удара. Източник, предпочел анонимност, съобщи, че на 27 октомври колегиумът на МК е решил да поиска от Софийската градска прокуратура да заличи регистрацията на сдружението на Китов „Траколожка експедиция за могилни проучвания“ (ТЕМП) като противозаконна. И още - да запознае компетентните органи с опитите на археолога да организира стопанисването на могилата Голямата Косматка (тази с гробницата на Севт Трети) на нещо като концесия. Гробницата е публична държавна собственост и не е в правомощията на откривателя да се разпорежда с нея. До редакционното приключване на броя Китов не беше открит за коментар.

Проблемът със сдружението

с нестопанска цел ТЕМП, регистрирано през 1997 г., е в предмета му на дейност: че движимите археологически паметници, открити при археологически проучвания, ще бъдат предоставяни за съхранение и експониране в държавни или частни музеи или музейни сбирки. От МК твърдят, че това нарушава закона, според който всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата, а мястото за съхранението им се определя от министъра (чл.16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите).
ТЕМП е интересно сдружение, в чийто управителен съвет освен Китов, колежката му Диана Димитрова и Георги Марков влизат двама представители на „МG корпорация“ - директорката на „Балкантурист“ Нели Сандалска и говорителят на корпорацията Димитър Недков. И двамата твърдят, че са поискали да бъдат освободени от управата. Положението вероятно е заварено от времената, в които „Мултигруп“ подпомагаше работата на Китов в Старосел, а лидерът на корпорацията Илия Павлов имаше цялостен план да вземе на концесия обектите в Долината на тракийските царе за културен туризъм. Идеята, която се смята за добра възможност да се осигурят пари за поддръжката на паметниците, така и не получи завършен законодателен вид.
Със или без законодателство Китов се опитва да организира стопанисването на могилата Голямата Косматка край Шипка на

Нещо като концесия

Директорът на историческия музей „Искра“ в Казанлък Косьо Зарев трябвало да подпише 10-годишен договор за съвместна дейност, предложен му от археолога. В контракта ТЕМП се ангажира да продължи да изучава района и да организира популяризирането на археологическите находки в страната и в чужбина. Музеят се задължава да осигурява по възможност постоянни експозиции на откритите находки и да обвързва показването им с туристически посещения по местата на откриване. А „Български инвестиционен фонд“ (БИФ) с управител Иван Динов трябва да построи съоръжения за опазване на находките и могилите Голяма Косматка и Малка Косматка, да организира посещения и реклама. (БИФ нашумяха с това, че са охранявали разкопките, а техният човек Марио Шопов се оказа задържан от полицията по обвинение за иманярство.) Всяка от страните има право на една трета от приходите от посещения и реклама, след като се приспаднат разходите по поддръжката на обектите. Този проектодоговор, върху който стоят подписите на Китов и на Динов, се тълкува в културното министерство като опит за неправомерно разпореждане с публична държавна собственост. Пред „Капитал“ Зарев коментира, че Китов го убеждавал, че това е единственият начин могилите да бъдат отворени за посетители. Той обаче не подписал, защото условията не били изгодни за музея.
Това не е първото обвинение към Китов. През 2001 г. съветът за теренни проучвания към Археологическия институт при БАН го

Лишава от правото

за една година да ръководи археологически теренни проучвания. Причината са разкопките при Старосел, при които са „нарушени редица основни норми и стандарти на професионалното археологическо изследване“, пише в протокола от заседанието. Китов разкопал за едно лято десетина могили (за три от които няма разрешително) с парите, събрани за Четиньова могила, в която има гробница. И така не останали средства за нейната консервация и реставрация. Обяснението на археолога е, че има морално оправдание да копае извън разрешеното, защото е видял иманярски изкопи и е тръгнал да спасява, каквото може. Негови колеги обаче коментират, че във всички могили в България има иманярски изкопи. От протокола става ясно, че това не е първият случай на наказан археолог.
И така - дали Китов е

Единственият виновен

за нарушаването на законите. Не е чудно, че археолозите се държат като предприемачи, след като през последните 15 години държавата е абдикирала от грижата си за археологията. Те осигуряват всичко - от парите за разкопките до консервацията на паметника. В крайна сметка нямат особени авторски права върху откритията си. Научният ръководител има право единствен да публикува информация за обектите и предметите, които е открил. Правата например върху картичките от съкровището са на музея, в който то е изпратено от министъра на културата. От археолозите се очаква, след като сами са намерили финансиране, накрая да предадат откритието си на държавата. Нима е необяснимо, ако вместо на нея някой предостави находките си на хората, които им дават пари. Или ако тълкува авторските си права по-широко, отколкото му позволява законът - като се опита да им уреди гробница на концесия. Законите са еднакви за всички археолози, но не всички ги нарушават.

В Закона за концесиите и сега е залегнала възможност да се предоставят археологически резервати, но тя не работи. В конституцията се казва: „Археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.“ Но все още няма закон, с който даден обект да е определен като археологически резерват и това да направи възможно отдаването му на концесия. Сега с разпореждания на Министерския съвет (МС) съгласно Закона за паметниците на културата и музеите са определени около 30 подобни резервата. Но тъй като решението за тях не е минало през парламента, определянето им се тълкува като несъответстващо на конституцията. Опит да се регламентира по-детайлно материята по концесиите прави проектозакон за паметниците на културата, внесен от МС. Предвижда се на концесия да бъдат давани не само археологически резервати, но и други паметници на културата - публична собственост. Предприемачите ще получават и т.нар. охранителната зона около паметника, в която да развиват стопанска дейност. Предвижда се правителството да ги освободи от концесионно възнаграждение за определен период или за целия срок на концесията, ако тези пари бъдат вложени в консервацията и реставрацията на паметника. Проектозаконът залежава в парламента от две години.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

18 яну 2019, 963 прочитания

България не следи фалшивите лекарства, защото е скъпо 2 България не следи фалшивите лекарства, защото е скъпо

В ЕС тези медикаменти са между 1 и 4% от оборотите на аптеките, в света над 1 млн. души годишно умират по тази причина

18 яну 2019, 1159 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Разораната целина

Защита за виртуалното ми "Аз"

След злоупотребите с онлайн идентичност, идват и застраховки в помощ на пострадалите

Какво ще стане с кюрдите след изтеглянето на САЩ от Сирия

Кюрдските съюзници на Америка не са единствените, които ще пострадат от зигзагообразните ходове на Тръмп

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Аз (вече) не пия

Как и защо се променя отношението към алкохола по света и у нас

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Изгубеният остров

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2019 Прочетете