Принципи на оцеляването

Карането на автомобил в София е битка по всички правила на военното изкуство. Предизвикателство, каляване на нервите, единоборство с другите шофьори, сражение с пешеходците, бързина на реакциите, надлъгване с каращия в съседната лента, мачкане на по-слабия... Шофирането из столицата дотолкова е заприличало на военни действия, че няколко радиа имат специални рубрики в сутрешните и вечерните си блокове, в които предават директно разузнавателна информация - къде са задръстванията, къде са радарите, къде има червена вълна, къде - зелена, къде има катастрофи, къде няма, къде минава кортежът на президента, кои са обиколни маршрути...

Доколкото разбирам логиката на общинарите от последните им пътностроителни действия, идеята е да се осигурят няколко скоростни булеварда, които да обслужват големите крайни квартали. Проблемът обаче е в това къде свършват тези магистрални булеварди. Естествено в центъра. И там, както казва Стоичков - "мамата - мамата". Защото центърът е постоянна величина, а автомобилите - безброй. Така стават и задръстванията - като във фуния се изсипват едни машини и се катерят една върху друга в центъра на града, докато тя се напълни.