Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 дек 2004, 0:00, 1785 прочитания

Принципи на оцеляването

Шофирането в София: Изкуството на войната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Карането на автомобил в София е битка по всички правила на военното изкуство. Предизвикателство, каляване на нервите, единоборство с другите шофьори, сражение с пешеходците, бързина на реакциите, надлъгване с каращия в съседната лента, мачкане на по-слабия... Шофирането из столицата дотолкова е заприличало на военни действия, че няколко радиа имат специални рубрики в сутрешните и вечерните си блокове, в които предават директно разузнавателна информация - къде са задръстванията, къде са радарите, къде има червена вълна, къде - зелена, къде има катастрофи, къде няма, къде минава кортежът на президента, кои са обиколни маршрути...

Доколкото разбирам логиката на общинарите от последните им пътностроителни действия, идеята е да се осигурят няколко скоростни булеварда, които да обслужват големите крайни квартали. Проблемът обаче е в това къде свършват тези магистрални булеварди. Естествено в центъра. И там, както казва Стоичков - "мамата - мамата". Защото центърът е постоянна величина, а автомобилите - безброй. Така стават и задръстванията - като във фуния се изсипват едни машини и се катерят една върху друга в центъра на града, докато тя се напълни.
Като изключим централните "артерии" ( този социалистически шаблон), движението в центъра от едно известно време е еднопосочно. Доколкото си спомням, това кметът Софиянски го беше видял някъде на Запад, за да стане възможно паркирането от двете страни на улиците. Вследствие на това центърът на София прилича на един огромен паркинг, а между върволиците с автомобили се точи бавна струйка от движещи се коли.


Движението там е трудно, бавно, но за сметка на това рисково. И понеже липсата на паркинги е очевидна, всеки свободен сантиметър се използва за паркиране. Което прави завиването почти невъзможно или ако е възможно, това става с пет маневри.

Организация на движението

Като всяка хаотична система пътното движение се самонагажда и саморегулира. Принципно катаджиите, които трябва да подпомагат движението, стоят "на ъгъла зад светофара" и дебнат нарушителите на червено. Капии на пътните полицаи има на кръстовището на ул. "Гурко" и бул. "Левски" посока националния стадион, на Първа градска болница, на кръстовището на бул."България" и началото на бул. "Черни връх" пред хотел "Хилтън"... Характерното на тези капии е, че завиващият надясно няма поглед и ха е минал на червено, ха е паднал в катаджийската засада. След което следва добре познатото "и кво ще правим сега". (А бяха казали, че ще разрешат завоя надясно при червен светофар. По-после ми обясниха, че основната работа на тези полицаи била да регулират движението при осигуряване на маршрутите на държавниците и делегациите.)



Всъщност еднопосочното движение, макар да решава частично проблема с паркирането, създава още по-голям хаос и задръствания. Ако трябва например да стигнеш от "Александър Невски" до ул. "Иван Асен", ще ти се наложи да направиш едно опознавателна обиколка на 100-те национални обекта на столицата и едва тогава стигаш до улицата - минава се покрай академията, след това се завива покрай паметника "Левски", по "Мадрид" до канала, стигаш до "Евлоги Георгиев", свиваш вдясно, караш до Орлов мост и там имаш една възможност да се шмугнеш на един междинен светофар вляво. И ако имаш късмет, той светва зелено и си там. Има-няма половин час. И това, ако няма задръстване.

Другият враг

на саморегулирането на хаоса в столичния център е фирма "Софийска вода". Тъкмо си начертал в главата си маршрута, дори си изчислил, че като обиколиш два пъти квартала, може да намериш място за паркиране и дори да успееш да отидеш точно на среща и хоп - по средата на улицата временен знак, червен, с едно тиренце по средата, т.е. движението забранено. И за да ти е още по-гадно, табелка "Софийска вода" АД се извинява за създаденото ви безпокойство". Зад табелката багер изкопал един трап, а в него работници гледат умно как водата извира от водопроводната мрежа. Абе ало-о-о, какво извинение, какво безпокойство, какви пет лева. Това означава, че трябва да кръжа като лешояд поне още 10 минути по съседните улици, докато стигна до офиса.

Естествено, ако някой ахмак не е решил да зарежда магазина си по същото време на "Шишман" примерно в 9.30 сутринта и е спрял точно по средата на улицата.

Наблюдението е важно нещо в придвижването с автомобил из столицата. Важно е да се знае, че

Най-краткият път не е най-бързият.

Има едни такива места, където стават батални задръствания - като например Сточна гара. Там, ако си решил да минеш бързо, си сгрешил маршрута, което обаче ти позволява да разгледаш складовете със строителни материали, които са подредени вдясно на иначе трилентовия булевард "Сливница". Но ако заседнеш на бул. "Евлоги Георгиев" от НДК към "Графа" - нищо любопитно не може да ти случи. Придвижването на тази отсечка, която е не повече от 500 метра, отнема минимум 15 минути. Там няма как да не стават запушвания, тъй като целият поток от бул. "България" се изсипва на Канала и няколкото светофара преди правят такава тапа, че никой стратег не би могъл да се оправи.

Паркирането в центъра на София е тема, която многократно е била обсъждана. Кога ще има паркинги като в големите световни градове - подземни, надземни, никой не може да прогнозира. Та за това гражданството е взело нещата в свои ръце и е започнало саморегулация, като целта е всеки да си приватизира паркомясто на улицата пред магазина си. Слага колчета, бордюрчета, каси с безалкохолни напитки, кашони от банани, мобилни дървени скелета, чували с бетонови отпадъци, пирамидки, ромбчета... въображението на столичанина е необятно. Обаче най-гадните са онези колчета, които са циментирани в тротоара и са високи около 50 см, точно толкова, че да не можеш да ги забележиш, когато даваш назад. Ето затова колата ми прилича на рибка зебра - с дълги тънки линии отстрани.

Изобщо и паркирането си е битка. Тя дори взима жертви - преди години един борец беше застрелян, защото искаше да се намести на служебно паркомясто, а преди месец на улица "Цар Асен" пак си вадиха пищови заради паркиране, но само се раниха. Да-а--а... мутрите са друга тема, тя държавата не може се справи с тях, та редовият шофьор ли ще им се опре.

Движението по булевардите е още по-друга тема. Кара се със 120, изпреварва се отляво, отдясно, отдолу, отгоре. Естествено всички стигат до Орлов мост или "Руски паметник" и там по принуда натискат спирачките и кесят по 15 минути, докато им дойде редът да се влеят в организирания хаос на центъра. Така естествено стават и катастрофите. Обаче не една, а много.

Т. нар. високоскоростни булеварди служат само и единствено за бързо придвижване от едно задръстване до друго. Защото в пиковите часове в крайните квартали настъпва същият хаос, какъвто през деня в центъра. А в новообразуваните витошки квартали си е off road шоу. Особено когато падне сняг. Но това са рисковете на придвижването с автомобил из София. Не че с градския транспорт е по-сигурно, но все пак не си самичък в мъката.

Ти не караш кола. Няма значение дали е защото нямаш, или няма къде да я паркираш, или изпадаш в неконтролируема истерия от идиотите на пътя. Важното е, че си един от стотиците хиляди граждани, които си раздават лакти в градския транспорт, потят се в маршрутките, ходят по тротоара, залепени за сградите, или изпадат в прединфарктни състояния в случаите, когато се качат на такси.

Поклон. Ти си герой. В случая си герой на своето време, но би могъл да станеш и герой на суперуспешно риалити шоу. Само си представи, че камера те следва навсякъде, където се движиш. Ето какво би се получило:

07.00 ч. Ставаш

Изобщо не ти се става. В офиса те очаква отвратително количество работа, навън е студено, а бездомните кучета пред блока вече лаят. Пиеш кафе и тръгваш. Онова черното пак ти се нахвърля. Мислено си отбелязваш за пореден път да се обадиш в общината и продължаваш към спирката с останалите сомнамбули. Там е като на митинг през 1990 г. С разликата, че останалите не са ти съмишленици, а врагове. Чакаш 20 минути. Идва твоят рейс. Тичаш. Спъваш няколко съперници. Класираш се трети пред вратата, което си е супер, но не и в случаите, когато от свръхпрепълнен автобус слизат само двама души. Изпадаш в дилема. Да чакаш следващия, или да рискуваш да умреш със смачкан гръден кош? Бърз поглед към часовника. Закъсняваш. Ясно. Поемаш дълбоко въздух, подпираш с рамо задните части на последния качил се и буташ. Буташ. Буташ. Вътре си. Само дето имаш чувството, че и лакътят на дясностоящия ще влезе вътре в теб. Добре че си само за 5 спирки.

08.30 ч. Слизаш

Само че не слизаш на твоята спирка. За половиния час (задръстване, какво да правиш) са те изтикали до средата на автобуса, съответно когато идва времето да напуснеш задружната компания, не успяваш. Измъкваш се километър по-късно с чувството, че май не си бил така близък дори с половинката си. Навън е по-топло, отколкото в автобуса. Ледът по дрехите ти започва да се топи. Псуваш тихичко, защото съвсем закъсняваш. Второ препятствие. Тротоарите са изчезнали под паркиралите коли. Отново дилема. Да се провираш между возилата и сградите, долепил гръб о стената и абсолютно унищожавайки палтото си, или да тръгнеш по улицата?

Избираш второто. На два пъти почти те сгазват. Някакъв шофьор е готов да те набие. Връщаш се на тротоара. В тази отсечка обаче колите са опрели предници в къщите. От някаква листовка имаш смътен спомен, че трябва да има един-два метра за минаване, така че решаваш освен от кучетата да се оплачеш и от автомобилите. Вече си много близо до офиса. Остава само една пътека тип "зебра". Най-опасното място на пътя. Видят ли зебра, шофьорите се превръщат в кръвожадни лъвове, готови да смажат както нея, така и всичко, което се разхожда върху и. Две минути чакаш удобния момент. Развиваш 30 метра в секунда. Минаваш. Жената с детската количка не успява от първия опит. Стъпваш обаче на плочка-сюрприз, която облива долната част на панталоните ти с рядка кал. Няма значение. Най-накрая в офиса.

09.00 ч. В офиса

С колегите имате нещо като ритуал. Първите десетина минути си разказвате сутрешните премеждия, ако е необходимо, се милвате успокоително по главите. После потъвате в задачи. Една от твоите е да отидеш до другия край на града, да занесеш някакви документи и да се върнеш. Можеш да избираш между следните варианти.

Маршрутка: Предимството и пред масовия градски транспорт е, че е по-бърза и по-топла. Първото се дължи на шофьорите психари (които понякога карат по тротоарите), а второто - на малкото пространство и почти обидната близост между пътниците. Според познат един сценарист на порнофилми би се вдъхновил силно от плътно прилепналите във всякакви пози тела. Противопоказания: да не се ползва, ако лесно ти става лошо от миризми, имаш слаб стомах, над 1.80 си, не се кефиш на чалга, цигареният дим ти пречи, не обичаш да те пипат, страдаш от задух или си бременна. Всъщност, ако си бременна, всеки вид придвижване е противопоказно.

Метро: За предпочитане е, защото мотрисите се движат на всеки десетина минути и не са толкова претъпкани. Проблемът е, че маршрутът на метрото е твърде къс. Другият проблем е, че докато чакаш, от многобройни тонколони гърми рекламен микс, способен да ти пробие тъпанчетата. "Вземете своя ултимейт чопър и ще получите още един като подарък" се редува от време на време с "новини" от типа какви са последните технологии в самолетостроенето и плановете на "Еърбъс" за навлизане на източноевропейските пазари. Честно.

Такси: Бързо е, ако шофьорът е снизходителен и не те прекара по най-дългия маршрут. Но дори да се качиш при най-добронамерения таксиджия, често той е безсилен в капана на задръстването. Основният недостатък на този тип превоз е цената. На заден план остават музикалните предпочитания на шофьора и фактът, че в повечето случаи той не е готов нито да ги пренебрегне, нито да изгаси така дразнещата те цигара.

Колело: Шегуваме се. В общия случай колоезденето за здраве е добър повод да посетиш "Пирогов". Докато този вариант на придвижване е факт в повечето уважаващи себе си градове, София е изключение. На първо място - няма къде да караш. Тротоарите са заети от коли, а улиците - от другите коли и пешеходците. Ако се е излъгал да тръгне на работа така, през голяма част от пътя си велосипедистът бута ППС-то и се проклина.

18.00 ч. Към вкъщи

Пак си в градския транспорт. Има бог, мислиш си, седнал на студената седалка. Е, вярно, че крайниците ти са вкочанени, от тавана върху рамото ти капе вода, а жена с огромно туловище те притиска отдясно. Седнал си. В градския транспорт не съществува нищо по-важно. Контрольорът крещи на някакъв инатящ се пътник. Няма изгледи да стигнеш скоро. Няма значение. Седнал си. Някой мирише много лошо. През прозореца виждаш изкривените лица на сардините в маршрутката. В таксито пред нея пътникът нервно барабани с пръсти при вида на набъбващата сметка. Всички сте в задръстването. Но ти си седнал. Утре ще разкажеш на колегите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ВСС ще обяви обществена поръчка за нов софтуер за разпределяне на дела ВСС ще обяви обществена поръчка за нов софтуер за разпределяне на дела

Решението бе взето след деветчасово заседание на съвета, което започна със скандални разправии и продължи на закрито

9 апр 2020, 424 прочитания

Вечерни новини: Световната банка очаква 3.7% спад на българския БВП, тестовете на полицаите - отрицателни Вечерни новини: Световната банка очаква 3.7% спад на българския БВП, тестовете на полицаите - отрицателни

И още: Синодът апелира на службите за Великден да ходят само вярващи от сърце, за седем дни регистрираните заразени с коронавируса по света се увеличиха от милион на милион и половина

9 апр 2020, 1059 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пролетта е разтегливо понятие в Брюксел

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10