Съдебната реформа загрубя

Между политиците липсва съгласие къде точно се корени проблемът

Правителството планира да внесе искане за ново тълкувателно решение на Конституционния съд (КС), с което да потърси приемлива юридическа формулировка за изваждането на следствието и прокуратурата от съдебната власт. Това е записано в отговорите на българската страна по мониторинговия доклад на ЕС във връзка с присъединителната процедура. Независимо че в момента все още тече дебат за това дали реформата на досъдебната фаза в наказателното производство изисква конституционни промени или не, искането вече е подготвено, съобщи за „Капитал“ и източник, близък до Министерството на правосъдието. Досега дебатът за изваждането на следствието и прокуратурата от съдебната власт се водеше предимно в теоретичен план. Причината за това беше тълкувателно решение 3/2003 на КС, което бе прието след питане на главния прокурор. На практика то почти напълно блокира всякакви възможности за прехвърляне държавни органи от съдебната към изпълнителната власт или пък промяна на техните функции. Според магистратите подобна реформа не може да бъде направена от обикновено Народно събрание дори и с квалифицирано мнозинство, защото попада в графата „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“. Конституционните съдии смятат, че за реформа от такъв мащаб е необходимо свикването на Велико народно събрание - нещо, което едва ли ще се случи и политиците надали ще посмеят да направят. Магистратите решиха също така, че в правомощията им влиза и контролът върху всеки евентуален нормативен акт, с който се променя конституцията.

Въпросното решение на КС се явява може би най-сериозната спирачка за реализирането на ефективна съдебна реформа у нас, тъй като връзва ръцете на законодателя. Благодарение на него дори при пълен политически консенсус, че правосъдната система е нереформирана, неефективна и капсулирана, не могат да бъдат предприети конкретни радикални действия за промяна на тази ситуация. Точно затова още след приемането му парламентаристи и от управляващата коалиция, и от опозицията с половин уста започнаха да обсъждат възможността да бъде внесено второ питане до КС, което евентуално да коригира решение 3/2003, бетонирало сегашното положение. С половин уста, защото въпросните политици не без основание се притесняваха от ответни действия на засегнатите страни в лицето на следствието и прокуратурата. Вероятно точно затова официалните постъпки за искане на ново тълкувателно решение се правят едва сега, и то без излишен публичен шум. Правителственият екип, който ресорно отговаря за реформата на съдебната система, има доста болезнен опит в тази насока. Още при първия опит за промени в Закона за съдебната власт срещу правосъдния министър Антон Станков и неговите заместници бяха образувани предварителни проверки, целящи да открият компрометиращи факти от тяхното минало и настояще. В момента

Инициативата

в политическия дебат за реформата в досъдебното производство е иззета от партията на Иван Костов „Демократи за силна България“ (ДСБ). Започналата през миналата седмица словесна престрелка между бившия премиер и прокуратурата прерасна в конкретни действия и на двете враждуващи страни. След като алармира евродепутата Джефри ван Орден - докладчик по присъединяването на България, за проблемите в правораздаването, Костов направи същото и пред официалния представител на ЕС у нас Димитрис Куркулас. Още в понеделник ДСБ започна официални политически консултации с всички парламентарни сили за промени на конституцията, които да позволят изваждане на следствието и прокуратурата от съдебната власт. Отговорът на държавното обвинение беше светкавичен: то образува предварителна проверка срещу експремиера на базата на интервюто на бившия вътрешен министър Богомил Бонев в предаването „Всяка неделя“. В него ексшефът на МВР обвинява Костов, че е бил засечен на швейцарската граница с 500 000 швейцарски франка. Бързата реакция на прокуратурата в този случай е лесно обяснима и логична, тъй като главният прокурор и Богомил Бонев поддържат доста близки отношения.

В набиращата скорост битка около реформите в правораздаването се намеси и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, който е известен с близките си отношения с Иван Костов. След като бе атакуван, че е извършил

Злоупотреби

при ремонта на столичната Съдебна палата, той забрави за доскорошния си активен неутралитет по отношение на държавното обвинение и внезапно реши да изостави дипломатичния език. „Прокуратурата атакува касационния съд, защото ние, а и всички съдии в България имаме разбирането, че сегашната структура на съд и прокуратура е отживяла. Ние не трябва вече да бъдем заедно“, обяви пред журналисти Григоров, който обяви за напълно неверен материала (отново във в. „Труд“), уличаващ го в „скандал за милиони“. Според Григоров написаното е „набор от директни лъжи и клевети“, които идват от анонимни представители на Върховната касационна прокуратура. В „Труд“ се твърди, че Григоров отказва да даде договора за ремонт на Съдебната палата, че фирмата изпълнител е избрана в нарушение на Закона за обществените поръчки и че той управлява палатата без основание. По думите му иначе уважаваният всекидневник „действа като пощенска кутия и публикува на страниците си шест фрапантни лъжи, и то само няколко дни след подписването на медийния етичен кодекс“. Всъщност и пресконференцията на Григоров, и изказванията по негов адрес на прокурори от ВКП, и интервюто на Бонев по адрес на Иван Костов са части от големия пъзел, наречен „битка за съдебната власт“, където спорът може да се сведе до това дали следствието и прокуратурата да са част от съдебната власт или от изпълнителната. Сегашният модел, по който работи обвинението, го прави абсолютно безконтролно и облечено с изключително много правомощия, което го превръща в самостоятелен играч на политическата сцена. Играч, който обаче не е попаднал там по силата на вота на българските гласоподаватели. „Никой български съдия не иска да носи отговорност за несвършената работа на досъдебното производство“, смята Иван Григоров. Според него атаката срещу него била дело на двама прокурори от Висшия съдебен съвет, които са бивши агенти на службите. „А може би и настоящи“, добавя Григоров. Прокурорската квота е от трима души плюс самия главен обвинител. Тоест петдесет процента са с

Агентурно битие

твърди още шефът на ВКС и добавя, че не визира главния прокурор. Освен Никола Филчев, другите магистрати от неговата квота във ВСС са Христо Манчев - заместник на главния прокурор и ръководител на ВКП, Митьо Марков - заместник на главния прокурор и ръководител на ВАП и Цеко Йорданов - завеждащ отдел „Следствен“ на ВКП. Отделно от тях в съвета е и военно-апелативният прокурор Николай Ганчев, който влезе по линия на парламентарната група на ДПС.

Всъщност, дори и да се стигне до ново тълкувание на Конституционния съд, което да разреши изваждането на следствието и прокуратурата от съдебната власт с обикновено Народно събрание, това изобщо не означава, че проблемът с реформата в правораздаването е решен. Просто между самите политици липсва съгласие по въпроса къде точно се корени проблемът. И докато за хората на Иван Костов основният проблем е прокуратурата (тъй като меденият месец помежду им приключи с идването на НДСВ на власт), то за политиците от управляващата коалиция акцентът пада върху прехвърлянето на следствието в изпълнителната власт, тъй като не смеят да се конфронтират директно с обвинител номер едно. Някои влиятелни среди в БСП и партията „Новото време“ пък директно заиграват с Филчев. Така че в сегашната политическа ситуация партията на прокурорите отново може да се окаже желан партньор и парламентарен балансьор.